Беше чул за нея от доста хора. Всъщност носеха се легенди. Говореше се че , който се захванел с нея безследно изчезвал, просто спирал да съществува в това измерение, това пространство, този времеви пояс. После каквото и да правели изчезналите не били намирани. Всички знаеха къде е. Абсолютно всички знаеха как да се докоснат до нея, как да я вземат в ръцете си, как да изследват всяко късче от тялото и. Но на малцина тя даваше възможноста да се допрят до тайните и. Тя бе достъпна за всички, но никой не се бе дори доближавал до нея от стотици години. Последния, които го бе направил не бе намарен, бе изчезнал, бе се изгубил. А сега тя си седеше там и го примамваше със загадката си. Никой не се осмеляваше да я приближи, никой не се възползваше от нейните услуги. Никой не искаше знанието, което тя криеше. Беше минал през всички, които съществуваха в неговия град, но до тази не се бе докоснал. Бе жаден за знание, за тръпка в живота си и чрез другите бе успял да си ги набави, до сега. Някои бе ги минал по повече от един път. Обаче вече не бяха достатъчни за него. Твърде обикновени, твърде тривиални му изглеждаха. Днес щеше да го направи. Щеше да се докосне до нейното знание, нейните тайни пътеки. Отиде до библиотеката, там му я представиха. Библиотекарят не я докосна преди да си сложи ръкавиците. Отвори я и удари печат за дата на връщане. Предварително знаейки, че тя няма да бъде спазена. Отнесе я на ръце в къщи легна в леглото си и започна да изучава парченце по парченце нейното тяло. А то бе голямо, тайнствено, изпълнено с чудеса като безбрежен океан от фантазии. Сякаш се намираше на друго място. Около него обстановката се промени, бе се озовал сред нещо като замък. В стаята, в която се намираше бе обзаведено като...Боже приличаше на един сън, една фантазия, която бе имал. И която бе останала завинаги в паметта му.  Леглото на което лежеше бе огромно, украсено в синьо кадифе. Мебелировката и тежките драперии бяха също в този стил. Огледа се, тавана бе стъклен и от горе надничаха звездите, Небето бе в същият цвят като този в стаята. Сякаш бе продължение, или част от стаята. Бе чел много средновековни разкази за рицари, тайни общества, крале, кралици, принцове, принцеси, магьосници и др. подобни. Сега се бе озовал в такава приказка. Излезе през вратата, почувства се като Алиса в страната на чудесата. По-дяволите той беше голям човек с жена и деца, работеше в реномирано издателство, какво го прихващаше? Разтърка очите си с юмрук и отново отвори очи, още си беше тук. Къде го беше довела тя по-дяволите. Защо ли му трябваше да се занимава с нея, какво ли щеше да каже жена му. Вероятно че е луд и че вече и е писнало и че не иска да има вече нищо общо с него. Той се хвана за главата. Вървеше по коридора, когато за малко не се сблъска с един рицар. Беше украса, поне така реши на пръв поглед. Статуята от метална броня се размърда и каза:
. Очакват ви!-след което се поклони и посочи вратата. Гледаше го зяпнал и се чудеше какво да прави. После реши, че няма какво да губи и се насочи към вратата, която бе голяма около 4 метра с различни орнаменти на нея както и "Тя" изписано на двете и половини. Той с малко усилие отвори вратата. Тя изскърца и се отмести от пътят му. Обстановката бе невероятна, отново нюанса бе синьо кадифе, но този път леглото бе покрито с балдахин, също в син цвят На леглото лежеше момиче или жена, трудно беше да се прецени. Тя изглеждаше едновременно с мъдростта на старица и с невиността на дете. Бе облечена в синьо, очите и бяха сини, дори по кожата и имаше леко загатнат син загар. Не знаеше как да реагира. Бе сметнал, че легендите за изчезналите мъже и жени, които се бяха докоснели до нея, бяха просто легенди. Бе пил от познанието от всички останали от нейният вид, които бяха в града. Тя бе непозната за него, само тя.  Защо му трябваше да се занимава с нея? Тя се усмихна:
-Рано или късно всички идвате при мен, защото сте търсещи и тогава ви се дава възможност да изживеете това, което толкова много търсите. Имаш на разположение цялата вечност за да изживееш това за което до сега само си чел!-каза тя и му посочи през прозореца. 
Може би точно това бе искал винаги макар и подсъзнателно. Усмихна се и се насочи към изхода през вратата.
Жена му се прибра и забеляза една книга на леглото. На кориците и с златни изпъкнали букви пишеше Тя. 
Жената изпищя и блъсна книгата на земята от нея изпадна един лист. Тя се наведе и зачете: "Тогава той(прочете името на съпруга си) се изправи отвори вратата и направи първата стъпка към своето приключение." Жена му се обади на полицията. Те дойдоха взеха книгата и я занесоха в библиотеката:
- Защо ли му е трябвало да я чете? Не го разбирам това, живота ли му е омръзнал? Отдавна не се беше случвало, май трябва да затворим тази книга в сейф какво мислиш?
- Май няма да стане, тогава някой ще поиска да я огкрадне, винаги ще има хора които да искат да я прочетат, просто защото никой не знае какво пише в нея. Любопитството убило котката нали знаеш?-смигна на колегата си полицаят.
-Май си прав.- каза патньора му.
На другия ден жена му остави бележка в кухнята родителите и, да се погрижат за децата и и отиде до библиотеката.

Малко страшничко звучи. Накара ме да се замисля дали наистина го искам?!

Поздрави Вълчо!

не винаги фантазиите са мечти, може да е опасно да се сблъскаш с осъществена фантазия! Поздрави и на теб! Разказа е стар, само го преработих и чак сега го постнах! Изрових го от един прашлясал бележник!:)

от YouTube ..

http://www.youtube.com/watch?v=WkyF54FGmuU&feature=related

благодаря ти, страхотно е!:)

Се осмелиш да видиш тайна лесно достъпна ,но от която множеството се страхува, тя може да бъде нещо променящо мирогледа до степен да станеш невидим за останалите заживяваики в един свят чужд на другите който не си способен да напуснеш.
В момента слушам джаз, създава чудесна атмосфера за прочита на разказа .. :)

Абсолютно си прав, истината може да те освободи така, че да заживееш във фантазия, но трябва да си готов за това за да го направиш! Дай линк към музиката!:)Да се насладим и другите!

Страхотно! Напомни ми един филм, който съм гледала като дете. В много книги съм изчезвала, но още не съм попадала на такава, с която да не намеря пътя за връщане. Ако знаеш заглавието - кажи, обещавам да я прочета:)))))))

Сигурна ли си че си готова?:) Казва се "Тя" с позаглавие "Книгата"! Приятно четене!:)Опасно е пътешествието на фантазиите! Но пък тръпката е голяма!Приятно пътуване!

http://pulsar.atlantis.bg:8000/jazzfm_low.ogg.m3u
Поръчката за линка изпълнена ! :) .Не една песничка а цяло радио.

мерси приятел!:))))))))

Готова съм, разбира се. Иначе нямаше да питам. Ако има гаранции, че обратният път е неоткриваем - тръгвам още сега:)))))

Тогава ти пожелавам успех!:)

Невероятно е усещането в нея и огромно е любопитството .Май вече има й голяма опшка пред библиотеката за "Тя " ?Страхотна реклама !Ако няма още такава книга- седни и я напиши , че вече прииждат за нея !
Нали знаеш колко обичан приказки и тази си я прибавям към колекцията !
Благодаря и не забравяй да участваш с нея в конкурса "Приказки без край " на фондация "Галатея "!Наградата е твоя !
Поздравления !

благодаря ти! Един ден може би ще я напиша! Нещо като суперкнигата, която се пише докато я четеш! Надявам се хората да са готови за нея!Ще участвам с нея обещавам!

Така ,че я пускай !Това е старта ти !А, и не забравяй "Извора на загубената любов ", тя също ще бъде в класациите ! За третата ти оставям личен избор !Пий ободряващи витамини за спортисти и започвай !

пуснах ги!:)

Пусто мое , любопитство ...?
А ,май трябваше и да се преливат една в друга , за да е приказка без край ?

казвам!Огнена фея!:)

По пет броя са !Например"Черна луна " и " Мъртвият ангел "

hahaha :) qko :P
kude e taq kniga :) iskam i az!

ще я намериш , ако не тя ще те намери!:)

Чела съм я тази книга :))) И продължавам да я препрочитам. Доста увлекателна и завладяваща книга, но наистина понякога може да бъде и опасна.
Увлекателен и провокиращ разказ си създал. :)))
Поздрави за разказа, колега!

Опасността и непознатото привлича хората като молци на светлината или като охлюви към пътя! Всеки я търси тръпката на познанието!

Много,много я харесах! :)))

Радвам се че го каза, защото тя е писана за теб и всеки като теб~!:)Имам пред вид с открита душа!

когато желанието "узрее" всеки мислещ човек изпитва желание да се докосне до Нея, аз все още не съм готова явно...

Да, но тя ще те чака, гокато си готова! Тя няма бърза работа!

abee izvenete me... mislqq 4e za poreden put 6te izglejdam malko glupovat... noo nqkoi 6te mi razsqni li to4na za kakva metafora stava vupros :) iliii vie seriozno vsi4kite govorite za nqkakva kniga :P

За книгата в разказа, която е метафора на живота по принцип и голямата стъпка, която трябва да предприемеш в един момент!Та става дума и за двете!:))))))))))))))))

Прекрасно е, много ми харесва историята и идеите, заложени в нея.

Благодаря ти! Радвам се че си отворена и ти за тези идеи!

разказвач сте !Вече съм в онази стая със синьо кадифе като нощно небе ,добре ,че не намерих книгата,явно за щастие съм закъсняла................:)))
Поздравления!

Благодаря ви! За щастие? Всъщност книгата ще ви намери рано или късно! :)))

си за четене, което не те прави по-лош. Напротив, човек се замисля над всяка дума, а това май беше целта на автора;)))

Благодаря ти! Опитвам се да предам скрито послание, радвам се, че съм успял!:)