Станах, още рано сутринта. Днес щеше да е натоварен ден, много
натоварен. Беше 15-ти юни. Нищо не ви говори нали? Е, това беше моят
ден в годината. Чудите се какво работя? Ами, аз съм "Татко под наем".
Не се сещате? Няма значение. Това не е важно. Има моя реклама във
вечерния блок. Късно вечерта, за да не бъдат притеснявани децата.
Дълго се чудех каква реклама да направя, така че да не обидя хората.
Както и да е, да започнем от начало. Когато бях малък, имахме много
проблеми в семейството. Това не правеше нашето семейство по-различно
от останалите. Баща ми се напиваше. И винаги след това събитията
протичаха в следния ред. Когато той изпиеше бутилката си с ракия,
започваше да се държи грубо. Майка го наричаше с лоши думи, а той й
посягаше. Аз я защитавах и отнасях няколко шамара. Докато накрая майка
ми се разведе с него. Да ви обяснявам как съм го преживял вероятно
няма смисъл. Само ще кажа, че светът се срути, моят собствен свят.
Сякаш се разделих с важна част от мен самия. Вярно е, той ни посягаше
и пиеше много, но беше мой татко и когато не пиеше, беше много добър с
нас и особено с мен. След това идваше да ме вижда от време на време.
Но колкото повече време минаваше, толкова по-рядко идваше. Чаках го с
нетърпение да поиграеме на футбол, да ми донесе подарък. Накрая спря
да идва. Когато попитах защо, мама не успя да ми отговори. Тогава ми
се прииска да си имам само мой татко, само за мен и на никой друг. В
последствие разбрах, че го е направил, защото се е чувствал виновен и
му е било по-лесно да си затвори очите, и изцяло да се отдаде на
единствения му останал приятел алкохола. Докато той не го довърши. Но
това вече не е част от тази история.
Имах много приятелчета, чиито бащи също липсваха поради една или друга
причина. Най-често развод. Възрастните си плащат за грешките, но
лошото е че децата страдат вместо тях. Те го преживяват по-силно, а
често травмите им остават за цял живот. В университета завърших детска
психология. Следването породи в мен една идея. От скоро бе въведен ден
на бащата. Обикновено тогава децата се представяха с бащите си в
училище. Това събитие е много травмиращо за дете, което няма баща.
Знам как бих се почувствал аз. Бях говорил с деца, докато изкарвах
практиката си като училищен психолог. Та моята идея беше "Баща под
прикритие". Няколко мои колеги се съгласиха да опитат заедно с мен и
ето я агенция "Татко под наем". Всички "татковци" в нея бяха деца на
разведени родители. Имаше търсене, особенно по празниците и Денят на
бащата. Някои мои колеги така се ожениха. И се наложи да напуснат, но
от време на време ги викахме по спешност, когато младите ни клиенти
имат по-специални изисквания. Скоро свалихме рекламата от екрана на
телевизиите, не се налагаше повече да я пускаме, а и прецених, че не
трябва да напомняме толкова много на засенатите от съдбата хора, колко
са нещастни. Рекламата вървя една седмица. След това вече станахме
известни. Интервюираха ни за една женско списание. Това разбира се
доведе до остра реакция от страна на представителите на мъжкия пол.
Един дори тръгна да ни съди за това, че сме отделили емоционално
дъщеря му от него. Той загуби делото, а ние спечелихме повече
популярност. Заради нуждата от обхващане на по-голям кръг от клиенти
направихме и клон "Мама под наем". Децата бяха уязвими на тази
възраст. Имам пред вид възрастта, на която обикновенно бяха нашите
малки клиенти 4-12 години. Младежите от прогимназията и гимназията не
ни търсеха. Или  много рядко.
Днес щях да съм татко три пъти. Това беше максимума. Обичах децата и
се опитвах да ги накарам да не се чувстват виновни за загубата, която
бе настъпила в живота им. Главно в това се състоеше работата ми. А то
много често ме натоварваше, защото детското мислене не е като
възрастните. Когато никой не му обяснява защо татко или мама ги няма,
детето смята, че му се сърдят и че то е виновно. Естествена реакция,
но не всички родители го знаят. Разбира се аз просто се правех на
баща, но влизах в тази ролята, за да може детето поне за малко да
забрави, че е само и изоставено.
Облякох се. В първото си посещение имах и изискване за облеклото.
Погледнах се  в огледалото и се усмихнах. Все още ме биваше. Имах
половин час до срещата. Качих се на аудито и го подкарах рязко.
Изскочих на магистралата, предизвиквайки няколко яросни бибибкания.
Пуснах си най-добрата музика за шофиране, а именно Бон Джоуви и дадох
газ. Пристигнах с пет минути по-рано. Позвъних на звънеца, чу се
мелодията от някаква песен на Стинг. Отвори ми едно хлапе. Май беше
клиентката ми Валери на 8 години. Тя ме огледа изпитателно. Аз се
наведох и посегнах към ухото й, правейки номер с монета. Това винаги
вършеше работа:
-Я, виж какво има тук. Твое е.
Тя взе левчето огледа го и каза:
-Този фокус го прилагам на съучениците си, но без да им давам левчето.
Ще викна мама.
Тя изтича преди да кажа и дума. Очертаваха се интересни три часа.
Нямаше да се размина само с обикновените номера.
-Идвам, Валя, ей сега - се чу от коридора.
Търпеливо изчаках. Пред мен се изправи жена. Очарователна. Сигурно съм
зяпнал, защото тя се засмя и ми се представи:
-Аз съм Анна, а това е Вал.
-Мамо, не ми викай Ваааал - ядосано я погледна момиченцето.
-О извинявай миличка, това е баща ти за днес.
-Знам мамо, приятно ми е - усмихна ми се тя, но очите й ме гледаха
студено и преценяващо.
-Ще трябва да ви оставя за около час. После ще отпразнуваме деня на бащата.
Тя излезе, а аз останах с умната й щерка. Какво ли я бе накарало да
порасне толкова бързо? Детето скри усмивката си и ме погледна сякаш
очакваше нещо от мен.
-Какво искаш да правим?
-Татко би знаел - отговори ми хлапето. В очите й проблесна нещо. Този
отговор го бях чувал и преди, и бях подготвен за него.
-Искаш ли да погледаме телевизия?
-В момента няма нищо интересно, само анимации.
Опулих се. Хлапето ми се ухили. Предизвикваше ме.
-Така ли? Ама ти много бързо си пораснала май, а?
С децата на разведени родители това се случваше често. Явно малката се
правеше на герой, за да не притеснява майка си и това бе ускорило
развитието й прекалено бързо. Обаче в същността си тя си оставаше
дете.
-Добре да поговорим като големи хора. Трябва да запълним това време.
Помогни ми малко.
-Искам да ритаме топка.
Ново двайсет и пет, сега пък това. Отидохме да вземем една от стаята
й. Тя бе украсена с рисунки в готически стил, а не с плакати на
бойбанди каквито обикновенно висяха по стените. Рисунките изглеждаха
оригинални, личеше си и проявлението на някакъв талант. Черни дракони,
гигантски прилепи и други подобни животни се мъдреха по стените. Някой
психолог би започнал веднага да си записва и да дрънка глупости за
това как тя подтиска подсъзнателна агресия. Аз обаче агресия в тях не
виждах, по скоро малко мрачна красота.
-Страхотни са, ти ли ги рисува?
Очите й за първи път светнаха откакто се запознахме. Явно похвалата й
хареса. А и беше заслужена.
-Татко също ги харесваше. Мама малко я плашат, но не ми пречи да ги
рисувам. Само че трябва да се купуват моливи постоянно.
Тя замълча, явно се сети за баща си.
-Вие малко приличате на него, харесвате ми. Може би все пак ще излезе
нещо хубаво от тази щуротия с "Татанце под наем".
Тя се усмихна малко накриво.
-Да вървим навън.
Грабна топката и изтича. Постави ме на една импровизирана врата от
простора за пране. Чудех се как да я оставя да вкара гол. Е, не се
наложи да го правя. Защото се оказа добра. Като вкара три гола каза:
-Вие мъжете не можете да играете футбол. Татко също не можеше. Да
вървим вътре. Мама ще дойде след малко.
Последвах я в къщата. Тогава ми хрумна нещо.
-Искаш ли да нарисуваш нещо за мен?
Момиченцето се разплака. Уплаших се и бързо се приближих до нея.
-Добре съм, добре съм - изписка тя.
-Просто адски ми напомнихте за татко, а той ми липсваааааа. Не знам
какво стана. Всичко си беше наред и изведнъж мама ми каза, че той ни
оставя за да отиде някъде далече. Какво стана? Аз ли съм виновна?
Замислих се. Класическа грешка при разводите беше тази да се оставя
детето в неведение. Родителите никога не се караха пред децата и
винаги понижаваха глас, когато това се случваше. Да не притесняваме
децата, да не събудиме децата, да не чуят децата и други подобни. За
детето нямаше промяна в отношенията им. И изведнъж татко си тръгва.
Най-често детето оставаше при мама. Опааа, какво стана, къде отиде
тати? Аз ли го изгоних? А никой не им казва нищо и те си го обясняват
по собствен начин, което им остава травма за цял живот. Докато си
мислех това, тя ми разказа историята си. Беше се случило преди четири
месеца. От тогава не го бе виждала. Накрая тя се успокои, изтри
сълзите си и започна да рисува.
-Извинете ме - промълви тя.
-Няма проблем, и ми тговори на ти. Днес аз съм твой татко.
Изгледа ме преценяващо и кимна.
-Няма да го заместите, но може. Пък и имате сходни желания.
Тя продължи да рисува. Рисуваше мен. Само че ми добави вампирски зъби
и козина зад ушите. Интересна картинка. А приликата бе поразителна.
-Ти не си виновна за напускането на баща ти - казах аз.
По принцип политиката ни беше за ненамеса. Обаче работехме с хора
най-често с деца, а в такъв случай, нещата стават по собствена
преценка. Погледна ме учудено и с лека надежда.
-Понякога така се случва с възрастните. Карат се и се разделят.
-Но мама и тате никога не са се карали.
Въздъхнах.
-Може би не пред теб миличка.
Замисли се.
-Сега се сещам, че преди татко да си отиде, те не си говореха много на
масата, докато се хранехме преди лека нощ.
Малката се замисли. В този момент се чу суматоха около вратата.
-Мама идва, не й казвайте за това, което си говорехме и...благодаря
ви. За малко сякаш днес татко бе с мен.
Вечерята, всъщност закуска за мен завърши прекрасно. Двете усмихнати
ме изпратиха. Дано бях помогнал на това хлапе. Дръпнах майката
настрани:
-Казваме го на всички сами родители ще го кажа и на вас. Споделяйте
повече с дъщеря си. И нещо само за вас. Имате страхотна дъщеря. Пазете
я. И не спирайте детето да контактува с баща си. Той й липсва.
Тя ме изгледа леко учудено и ми кимна. Дали щеше да го направи,
зависеше от нея. Погледнах рисунката подарена ми от малката и се
усмихнах. Запътих към следващата поръчка. Очистих се от емоциите с
няколко вдишвания и позвънях на следващата врата. Имах още цели две поръчки.

Мисля, че трябва да се направят и курсове за обучение на татковците още преди раждането на дете. И след това.
Всъщност, ужасно е,че бащите предпочитат спокойствието си пред детето и неговите психологически проблеми и липса на класическата семейна среда.
И моята дъщеря е нещастна, че татко не дава и пет пари за нея. Веднъж годишно отделя 2-3 часа да купи някакви неща. И това според него е баща.
Държавата не се ангажира с нищо спрямо задълженията на бащите в България, което е скандално. Днес е моментът да се каже.
Но пък, ако не дай си Боже умра, е направено така, че таткото взима дете с жилище. Не мога да го лиша, ако не лиша детето. В Германия може, но тук не. Отвратителна ни те държавата. Мога да го докажа!

разбирам те, такива курсове има, въпроса е в това, че когато има наранено дете, никога не е виновен само единият! Никога! По-лесно е да се прехвърли вината на другия, но вината е комплексна и детето трябва да разбере, че вината не е в него, защото това чувства за вина проваля живота в последствие! Колкото до нашата държава, може би си права, всощност вероятно си права, но от нас зависи да няма трагедии с нашите деца!

Такова нещо изобщо не ми е минавало през главата и не знаех , че съществуват и такива услуги за "Татковци под наем "?Но , най -интересното е невероятното ти докосване до малките ти клиентчета!Начина , по който общуваш с тях ме изуми и настръхнах до неузнаваемост.Трябва имено нещо такова да си изпитал и изживял , за да усетиш чуждата болка и детското очакване за това !Психоанализата ти показва и правилния подход в този случай .Струва ми се , че това държане и общуване с деца ти е вродено !Умееш го !Очарована съм от твоя подход и такт !
Поздравления за сполучливия разказ , принце !Невероятен е !Наситен е със силни усещания !Докосва !

Да принцесо, преживял съм това, онова. И наистина се разбирам с децата! А такава агенция не би било зле да се направи, може дори аз да се заема! Опитах се с този разказ, да накарам, хората да спрят и да се замислят! Защото тези малките са нашето съкровище и не трябва да ги белязваме с белези, които траят за цял живот! Благодаря ти за топлите думи принцесо! Радвам се, че съм те докоснал, че си усетила емоцията! Дано повече, хора усетят тази емоция!

засягаш тема, за която до сега не бях мислила?! Показваш завидно познаване на детската психика! Браво! Докоснал си се до един болен проблем в днешното общество. Направил си го с толкова чувство!

Поздрвления!

Много силен разказ !!! А чрез идеята ти за агенцията засягаш изключително важни въпроси... И мога да те Аплодирам, че ги разглеждаш от правилната им страна!!! За един такъв крах в отношенията винаги са виновни двама, но на единия се преписва по-голямата вина. Жалко, че децата страдат от тези ситуации. И винаги по един или друг начин се опитват да ги отчуждат от единия родител. Предимно Бащата...
Поздрави за силния разказ, Фенриз !!!

Татко под наем. :( Горките неразбиращи дечица.

Радвам се, че се е получило толкова добре, както казваш! Благодаря ти! От нас зависи нещата да се оправят!Всеки трябва да помисли по тази тема! А за детската психика? Просто детето в мен е още живо!Благодаря ти още веднъж!

Усетила си проблема, и това е грешка, която родителите винаги правят и повечето дори не се осъзнават, а ако им я посочат, не считат, че са сгрешили!Винаги децата страдат, а не трябва!И не смятам, че трябва да се свият ръце просто така с израза"Какво да направим"! Има какво, винаги има!Благодаря ти колежке!

Някои разбират други не и в двата случаи е лошо за тях, защото ги лъжат! Права си горкте дечица! Благодаря ти!

Може би да помогне, но това не е същото.
Поне не мога да си го представя. Разказът наистина беше силен ,но решението е по скоро в ръцете на родителите.

Това е идеята на разказа, всичко е в ръцете на родителите! А някои не осъзнават каква отговорност е това!Тази отговорност не трябва да ни плаши а да ни сплотява! Наистина не е същото и това не е идеята, нищо не замества истинският родител!Благодаря ти!

усмихна и малко да се натъжа, много красив разказ- може би защото е истински.

към психичните проблеми на децата ще ни струва много скъпо в бъдещето.Идеята ти за агенция,която да помага на децата е много добра.Децата имат право да получават професионална психологическа помощ.За съжаление дори в училищата не им се предоставя такава.
Разказът ме размисли силно.
Поздрави!

Благодаря ти!Бих се радвал, да има нещо такова и да е истина! Децата имат нужда от помощ!

Професионална? Всъщност това би било трудно тук в България! Защото децата имат нужда да ги възприемат като равни за да ти се открият и да им помогнеш а нашите психолози знаят ли това? Благодаря ти и радвам се че е те размислил!

За съжаление в България по-голяма част от бащите изобщо нямат представа какво означава това нещо”ТАТКО”.Аз имам такъв.Като малка го чаках до вратата да се върне от работа,мятах се на врата му и не исках да се отлепя от него.Изпълваше живота ми с безкраен смях и забавления.И когато пораснах пак си беше татко на място.И днес знам,че ще направи всичко по силите си ,за да ми помогне ако го помоля.И днес усещам безусловната му обич и подкрепа.Моите деца нямат такъв баща…И повечето деца като гледам –нямат.Дори нямат и представа какъв трябва да бъде един истински татко.Няма и как да имат ,защото са деца.Понякога се чудя кое е по –зле.Да имаш баща,който те забелязва само ,когато му пречиш и правиш бели,за да ти крещи и да те обижда и да те унижава.За да те превърне в комплексар и нищожество за цял живот.Или просто да го нямаш.

така е, това е лошата действителност, но все пак може би може нещо да се направи!Благодаря ти за коментара!

Да ,може.Може би момчетата от малки трябва да бъдат учени на това.Но пък кой ще ги учи ако не са го преживели?!?!?И като се има впредвид,че животът е най-големия учител.Но готов мъж да го превъзпиташ в татко….мисля,че не става.Поне при мен опитите са неуспешни.Даже ми отвръщат с насмешка на предложената литература са самоубочение.Един вид-“Да не би да си мислиш,че някой знае повече от мен?”То като не ти идва отвътре…Може би пак зависи от първите седем години..

разбира се, че зависи от възпитанието! А аз ще перефразирам, животът ни прави добри учители!

Да,но за съжаление не всички се поддават на обучение.Точно тези,които имат нужда да се учат-не възприемат.Смятат ,че няма какво повече да учат.

просто трябва да бъдат подхванати по определен начин! Всеки ще иззеде каквото м се даде стига да е поднесено по неговият вкус! Абе трудно е , но не и невъзможно!

И аз смятах така преди време.Сега знам ,че от “Всяко дърво свирка не става.”И от всяко”дърво” човек с душа не става.И да постигнеш някакъв резултат,ще свири толкова фалшиво,че ще те е срам да се похвалиш,че се дължи на теб. А и не си струва да посветиш живота си да се бориш да променяш някого ,ако той не иска.Още повече ако ти е дал да разбереш,че за нищо на света няма да признае,че нещо става за ядене,освен ако не го е приготвил самият той.По добре да вложиш тези усилия да променяш себе си и тези,които са готови да приемат това от теб.

тук вече съм съгласен с теб, не може да отделяш живота си за прояната на друг, защото тя е нещо лично и той трябва да го поиска! Можем да напътстваме, но не и да манипулираме!

Чудя се дали бих могла да напиша нещо оригинално и отличаващо се , толкова хора са коментирали преди мен, но искам да споделя, че зная какво е да си дете на разведени родители.
А идеята ти е прекрасна, макар че ако някой предложи да ми бъде "татко под наем" ще му вгорча живота.

нали това им е работата на татковците под наем? Все пак те са с теб най-много 6 часа, ще те изстърпят! А това, което си написала ми хареса!:) Виждам, че това, което е било в миналото ти, те е направило по-скоро страхотен човек! Поздрави и усмивки!

Почувствах се специална, супер си :).

,,защото детското мислене не е като нашето...'' - в децата, там е истинската психология! И аз се радвам, че демонстрираш завидно разбиране на детската психика! Разказът ти прекрасно доказва, че невинаги ,,биологията'' е решаваща!

е този с татковците! То и с майки също се случва! Това с таткото ми е познато до болка! Не веднъж съм го споменавала в блога! Изживяла съм го и то два пъти! А дали съм го преживяла? Вече гледам по-зряло и философски на нещата! Моите родители, истинските са се развели, когато съм била на година и половина, две...Оженили се твърде млади, което пък не винаги е причина за развод, когато все пак се обичат и са си верни.Ние с мъжа ми също сравнително рано се оженихме...
Та баща ми според мен никога нямаше възможност да се привърже към мен! Била съм и твърде малка, за да седне някой да ми обяснява защо така пък иначе. След това майка ми се омъжи втори път. Никой не ме е питал искам ли, не искам ли, харесва ли ми или не. Просто трябваше да го приема. И го приех. Не беше лош човек, но пиеше и оттам между тях възникнаха много проблеми. След 11 години се разведоха...11 години труден, скандален брак. Пораснах и аз рано. След няколко години, вече семейна и с деца го видях за първи път от развода и осъзнах нещо странно...че ми е липсвал...въпреки всички пиянски истории в къщи...Но с мен винаги се е държал добре...Та тогава, когато го видях едвам удържах сълзите си...
От много преглъщане, понякога ме изненадват и преливат в най- неподходящия момент! Никой не ме попита и на никой не споделих...Може би загатнах само на мъжа си и добре, че той ме разбира и е до мен...

Много дълго стана, но наистина разказът ти ме докосна дълбоко! Всъщност бих искала и аз да помагам по някакъв начин на такива деца...Децата са тези, на които трябва сега, в този именно момент да се обърне най-голямо внимание!

Поздравления!

п.п. Забравих да пиша за чувството за вина у такива деца! Аз бях в течение все пак през по-голямото време, така че не съм била съвсем в неведение...
Просто си задавах въпроса "Защо на мен...защо с мен...с какво съм го заслужила...какво съм направила, за да трябва да изживявам това? И защо това се случва с тях?" Необяснимото чувство за вина и до днес ме преследва, но някак взех да си го приемам като част от мен...дълбоко вътре, с която ще си бъдем винаги заедно. Просто я закътах и я позавих топличко! :)E, от време навреме се събужда, но не за дълго!:)))))

Осъзнах също така, че имам нужда да ме хвалят, да ме насърчават, защото баща ми, истинският, никога не го е правил, пък и майка ми недостатъчно, което пък ме притеснява, защото не искам да изглежда, че си прося хвалбите! Доста сложни нещица в крайна сметка!

Е, осъзнах все пак, че животът е прекрасен!:)))
То този коментар стана като за тема в моя си блог, ама нищо! Мисля, че за проблемите трябва да се говори и да се видят от различна гледна точка! Аз показах тази на детето в мен!:)

Удоволствието бе мое!

Биологията не винаги е решаваща, а детската психика лесно можем да я разберем, като се докоснем до детето в нас! То е там и чака да му обърнем внимание! Благодаря ти!

Усетила си всички послания заложени в разказа ми! Аз също съм преживял много, няма да говоря за това сега! Но само ще кажа, че това, което си изпитвала ти ми е познато! Тази вина трудно се изчиства, аз минах през достта докато я изчистя но е възможно, това, че имаш, кой да е до теб е страхотно! А това, че детето в теб е излезнало наяве е най-хубавото! Благодаря ти за красивият коментар! Радвам се че те докоснах по този начин! Успех занапред!

Доста често се чудя защо хората се притесняват да говорят за проблемите си! Всички имат такива...в случая не само от такова естество! Споделяйки си имаш шанс да се учиш от опита на другите, да го преодолееш по някакъв начин...най-малкото да приемеш, че това просто се случва и ти не си единствения на който се случва! Разбира се най-добре е да не се стига до тези грешки, но щеш не щеш те се случват...по един милион причини...В диалога...дори и със самия себе си откриваш своята си истина, макар понякога след доста лутане...Затова трябва да се говори за проблемите!

Успех и на теб!:)

"В диалога...дори и със самия себе си откриваш своята си истина" Може би за това обичам сам да си говоря?:) Казвам го в смисъл, че си права често го правя това упражнение, и накрая винаги стигаме до изглаждане на проблема! Аз и вълкът в мен!:)Благодаря ти!

вече е почти опитомен! ;) Но не съвсем...трябва да помни и дивата си природа!

Всъщност доста често и аз си говоря сама!И обичам да го правя!:)))))))) Знам, че ще се разбера най-добре!:))))

Хубав ден!:)))

харесва ми да си е див! Стигането до консенсус е друга работа! Приятен ден и на теб!:)

може би само си мисля, че съм го опитомила и че мога да го опитомя...Доста често си показва зъбките!:))) И аз харесвам дивото в него!;)Е, в крайна сметка все заедно вървим по пътя си...Явно нещо ни привлича!

Но излязохме вече от темата! Или не сме?

аз горовя за вълка в мен а ти?:)))))))))

Но той понякога си отива...преследва дивата си природа най-вероятно...след това пак се връща...и така си вървим заедно...:))))))))

няма объркване!:))))))))))

Да...няма...:))))

за съжаление в България почти всичко е много трудно.Мисля,че психолозите знаят какви са нуждите на децата и как да работят с деца.Лошото е,че тези които трябва да назначават психолози,за да работят с деца не го правят.А още по лошо е,че на определените места за психолози в училищата назначават други специалисти...Май остава само вариантът да си си сам работодател,затова харесах идеята ти.Поздрави и успешна реализация на проекта,ако вече е готов!

Проекта сега се роди, още е бебе, но имам желание да го релизирам, за съжаление, трябва ми специалист по психология, маркетинг и реклама, но пък идеята си я бива и ще се опитам!:)Благодаря за насърчението!

Мама и тати под наем, са временни заместители, но ако успеят да смъкнат вината от плещите им това е достатъчно!

Проекта е все още мечта, но смятам един ден да я осъществя! Благодаря ти!:)