Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
13.06.2008 11:23 - А ти моя любов ще ме научиш ли да плувам?
Автор: fenris Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3208 Коментари: 10 Гласове:
0

Последна промяна: 13.06.2008 11:23


Седя си и гледам през прозореца. Майката природа отново плаче, а дъждът от небесните й очи се лее силно. Плаче тя, плаче за мен, за нас. Обичам да наблюдавам талазите от сълзите й как се стичат по прозорците, създадени от човешки ръце. От компютъра ми се чува "Валят мъже" в оригинал, версията на Гери. Усмихвам се, когато чувам: 
"Върви да се намокриш момиче, знам, че го искаш!"
Дали, дали искам да се намокря. Рисковете са част от живота ни и често трябва просто да слушаме сърцето и инстинктите си. Хора сме и грешим, но където има грешка има и прошка. Важното е и ние да си простим. Обичам бурите. Затворих очи и се замечтах, връщайки се назад във времето. Виелицата духаше силно, а аз вървях напред, за да се добера до заветната цел. Хижата. Ситуацията беше критична. Даже повече от това. Събрахме се една компания да се разходим из планината, да изкачим най-високия връх. Бяхме облечени лятно. Времето беше хубаво. Пеехме песни докато се изкачвахме към връха. Времето изведнъж се развали, заваля сняг. Едвам стигнахме до хижата като се поддържахме един друг. Защо ли се сетих за това? Песента продължаваше. В личен план ме бе страх от водата, но не исках да се намокря. Всъщност не беше това. Страх ме бе да не се удавя. Да се удавя в мъка и болка. Както ми се бе случвало последните три пъти. Огледах се. Стаята ми бе приготвена за посрещане на гости. Чаках го да дойде, но дали щеше да се появи! Исках го - толкова силно, а ме беше страх да се намокря. Да се окъпя в щастието. Обичах бурята. Когато валеше сякаш душата ми се очистваше. Когато имаше такава като сега, сърцето ми трепкаше радостно. Свещите още не бяха запалени. Непоправима романтичка съм, но какво да правя. Плашех се от живота, но не и от романтиката? Дали той щеше да ми помогне да преодолея страховете си? Надявам се. Иначе ми предстоеше болка и колкото по-скоро приключех с него, толкова по-малка щеше да е тя. Затворих очи. Спомних си как се срещнахме. Забавна среща или може би не. Зависи от гледната точка. Чаках пред кабинета на доктора и си четях Пауло Коелю. Той също извади книга и зачете. По едно време усетих, че ме наблюдава. Аз съм огнена зодия. Лъв. Лесно се паля, въпреки бариерите, които изградих около себе си. Беше красив,определено и проявяваше интерес към мен или ..?
-Интересен автор, но тази книга не съм я чел. Хубава ли е?
Не му отговорих веднага и той се задълбочи в собствената си книга.
Четеше някакъв трилър.
-Интересна е, написана е за едно момиче, което иска да умре и ... Аз му разказах част от книгата. През цялото време слушаше с интерес.Времето минаваше и дойде моя ред: 
-Аз съм след вас, ако искате ще продължиме разговора след като изляза? 
Погледнах го. Очите му бяха умоляващи, просто не можах да им откажа. Усмихнах се и кимнах. Само заради усмивката му, която последва си заслужаваше да се съглася. Оказа се, че трябва да пия хапчета за възстановяване заради грипа, който изкарах. Докато го чаках в гърдите ми се зараждаше странна тръпка, която слезе надолу и заприлича на пърхане на пеперуди. Аз наистина си паднах по.това момче. Как можах да го допусна? Ами сега? Можех да си тръгна още сега и да не се обърна и щях да сложа край на всичко. Но лъвицата в мен се заинати и реши, че иска да остане. Послушах я, не го бях правила отдавна. Навън започна да вали. Усмихнах се. Когато излезе, аз се ухилих като тиква за Хелуин и станах. Отидохме в едно кафе наблизо. От Пауло Коелю бе прочел само "Десетата планина". Започнахме да се виждаме и така се стигна до тук. И отново валеше. Зазвуча песента на Стикс - Лодка на реката. Потръпнах леко. Тази песен беше хубава, но ми навяваше усещане за тъга и обреченост, за сълзи. Станах и си пустнах Крис Риа. "Пътят към ада зазвуча" във ушите ми, а клипа показваше ситуацията в момента навън. Силен Дъжд. Усмихнах се отново. Този ме кефеше много. Стилът му бе невероятен. Сякаш разказваше приказка, прекрасна приказка за лека нощ. Дъждът се усили. Аз се приближих до прозореца. Леко притеснена дали ще дойде. В това време нищо не се знаеше. Чух изсвирване на спирачки и се огледах. Една кола се заврътя в дъжда. Сърцето ми изстръпна. Автомобилът успя да спре на косъм от джипа, паркиран наблизо. Вятърът обърна посоката. и дъждът започна да връхлита върху прозореца. Трябваше да затворя. Песента на Крис Риа сега беше "И ти моя любов". Замислих се дали човек си плащаше за грешките. Бях правила немалко. Но сега, сега бе друго. В коремът ми отново запърхаха пеперуди.
"Аз няма да заспя довечера
Май никога няма да мога
Греховете от миналото се завръщат
И виждам как сядат заедно
Вън от прозореца ми"
Песента вървеше и аз попивах думите й. А дъждът се изливаше навън сякаш отмивайки греховете ми. Моите и неговите завинаги. На вратата се позвъни. Отворих вратата. Беше той. Усмихнат леко виновно. Мокър до кости, със счупен чадър в едната ръка и китка от горски цветя в другата, горките как още бяха живи. Беше толова сладък. Сграбчих го и му прошешнах в ухото:
-Научи ме да плувам Моя любов"
В този момент Крис Риа пееше:
"Да се откажеш е лесно..."
Нямаше да избера лесния път.
-Какво става?
-Нищо, просто много те обичам.
Усмихнах се аз тайнствено.
-И аз, - никога не си го бяхме казвали.
Крис Риа пееше:
"...и ти моя любов
Моя сладка, сладка любов", когато токът угасна.-Сега какво ще правим? - попита той
Аз се наведох и запалих свещите. Ароматът им се разнесе из стаята.
-Каквото се прави на тъмно.- и впих устни в неговите.
Той ми отвърна с най-сладката целувка в живота ми. Натиснах бутона и
Крис Риа зазвуча отново.





Тагове:   моя,   МЕ,   научиш,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. zemela - Да плуваш сред морета от любов ...
13.06.2008 12:03
Да плуваш сред морета от любов
изисква смелост - те са необятни.
В сърцето си щом чуеш този зов,
дори и да те лъже му повярвай...
цитирай
2. fenris - zemela - Да плуваш сред морета от любов
13.06.2008 12:35
Винаги смело се гмуркам, препоръчвам го на всеки!:)
цитирай
3. essy - Фенриз :)))
13.06.2008 13:01
Създал си нещо много красиво, а чувствата които преливат от него...докосват
Красиво посвещение за една красива лъвица :)))
Сърдечен поздрав за двама ви ! :)
цитирай
4. fenris - благодаря essy
13.06.2008 13:05
колежке! Пожелавам на всички да го изпитат!:)
цитирай
5. krotalka - Вълчо,
13.06.2008 14:07
затрогна ме!!! Такова познаване на женската душа?! Сигурен ли си, че в някой от предишните си животи, не си бил жена?

Не се страхувай да плуваш СРЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО!
цитирай
6. fenris - кроталче
13.06.2008 14:09
, това ще ти кажа на ушенце, какъв съм бил в предишният си живот! Обичам да съм срещу течението, това ме кара да се чувствам жив, кръвтта ми да бушува, усещането за пълнота...всичко! Благодаря ти!
цитирай
7. ivesa - Приятен разказ...
16.06.2008 19:41
Приятен разказ си написал.
Поздрави!
цитирай
8. cornflower - О,
17.06.2008 07:51
отнесе ме твоя дъждовен танц...
благодаря ти...
цитирай
9. fenris - ivesa
17.06.2008 08:08
Благодаря ти! Усмихна ме и аурата ми заблестя по ярко!:)
цитирай
10. fenris - cornflower
17.06.2008 08:09
радвам се че потанцува под дъжда тук! Удоволствието бе мое!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: fenris
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1834549
Постинги: 321
Коментари: 5882
Гласове: 30773
Спечели и ти от своя блог!