Омръзна му, до такава, степен, че бе решил да сложи край. Вече му беше безразлично, искаше да си почине от този живот, само тишина и спокойствие. Не искаше повече, Анджела, Мария, Сиси, Каролина за другите да не говори. Искаше да ги изтрие от паметта си всичките. Искаше да не си ги спомня. Всяка една си бе отчупвала по парче от сърцето му и си го бе отнесла със себе си, когато го бе напуснала.
Погледна от моста надолу. Беше високо. Не, много високо, направо му се завиваше свят. Вероятно щеше да е припаднал и нямаше да усети нищо преди да стигне до долу. Нищо не го спираше да го направи. Нищо не го задържаше в този свят. Отвратителен свят, жесток. Щеше да направи последният полет в живота си. Усмихна се леко. Бе имал един полет със самолет в живота си, когато отиде до Австрия по работа, беше забавно. Дали имаше самоубийци, които свършваха от самолет? Едва ли, освен терористите, но те не го правеха поради неговите причини. Всъщност жените не бяха основната причина, поправи се мислено той. Сам си беше виновен. Защо изобщо си позволяваше да обича? Защо му беше да се занимава с това? Чувства? На кого са нужни? Само донасяха болка, от раздялата, която следваше. Поне да имаше някаква полза от тях. Корекция! Имаше полза, научаваш, че света е гаден и няма смисъл да се живее. Погледна надолу и видя няколко коли, които минаваха под големия мост. Засмя се дрезгаво. Пъплеха отдолу и си мислеха, че знаят нещо. Нищо не знаеха а той вече знаеше. Знаеше, че нищо няма смисъл. Няма Бог, няма извънземни има само филми и книги за тях. Бог също не даде покой не душата му. Не му помогна, когато трябваше, не му помогна изобщо. То и как да му помогне, като го няма? Какъв беше смисълът на живота? Да се ожени, после да надуе корема на жена си. И накрая тя да го зареже като се разведе с него, защото не взема достатъчно пари или пие, или поради друга причина. Имаше две дечица, но не ги бе виждал от година. Майка им не позволяваше. Беше се примирил с това, както с всичко, гадно в живота си. Вече се бе уморил да се примирява. От три месеца си търсеше нова работа и не можеше да си намери. Бе занемарил външността си а това се отразяваше на интервютата за работа. Костюмът, който обличаше за тях, имаше петна, бе небръснат с зачервени очи, но не защото пиеше а защото не можеше да спи. Обвиняваше себе си и скапания живот. За какво да живее, като самият живот го бе отхвърлил. Още имаше жилище, но нямаше това да продължи дълго. Погледна писмото , което бе решил да остави в един от джобовете си. Бе приготвил и копие, което да постави под камък близо до мястото от където да скочи.
"Смятам, че дължа обяснение, поне на полицията, за да не си помислят, че някой ме е убил. Да бе ще ме убие някой. Кой би си направил труда? Едва ли някой друг освен моргата би се поинтересувала от мен. Та относно тях. Заради тях пиша това писмо. От като излязох от гимназията все ми върви на крив. Някои казват, че било заради ниското ми самочувствие. Боже, сигурно са прави. И кажете ми как да имам високо самочувствие. Няма от къде да го взема с такива родители. Но тук не говорим за тях, за моите родители де. А за мен. Реших да сложа край на живота си, защото се уморих от него. Жените минаваха през мен като валяк. Последната, която ми разби сърцето го отнесе изцяло, отмъквайки и децата със себе си. Страдам, от болест, която понякога нарушава двигателните ми функции. Губя, контрол над тялото си за секунди, което е и причината да не мога да си намеря постоянна работа. Ръцете ми се разтреперват и това нарушава баланса ми. Не мога да работя добре с ръцете си за повече от час, след това мозъкът ми се претоварва и ръцете ми почват да се тресат като желе. В ежедневието този проблем го нямам, проявява се много рядко, но плаши жените. За това връзките ми са за не повече от месец. С Анджела продължи по-дълго, защото поради някакво стечение на обстоятелствата живота стана благосклонен към мен. Треперенето спря за повече от година, когато отново започна. Тя ме обвини, че съм я лъгал. Ами ако бях и казал, щеше ли да имаме тези красиви дечица, двете близначки? Тя се отвърти от мен и така се стигна до развод. Ами това е. Дано не сте се оттегчили много. Айде чао"
Въздъхна огледа се и видя един камък близо до перилата. Взе го и пъхна под него листа, като го нагласи по-далече от решетките, за да не се търкулне след него. Из качи се на перилата и погледна надолу. Време беше. Дали да искрещи нещо. Реши да не става сантиментален като глупаците по филмите и да вика: "Сбогом жесток свят"! Усети нечие присъствие отзад, но не се обърна. Задоволи се само с:
-Чаооооо.-и скочи.
Отдолу видя земята да се приближава бързо. Дали постъпваше правилно. Ехото още не бе заглъхнало от последното му сбогом, когато той се усъмни. Обаче действителността се приближаваше към него с шеметна скорост. Тялото му притеглено от гравитацията се носеше надолу. Помисли си, че не може да загуби живота си просто така. Не че това бе живот разбира се. Децата му? Може би си заслужаваше да живее заради тях. Да се бори и дори да се излекува. Медицината напредваше, все пак можеха да открия лекарство за болестта му? Той успя да изкрещи:
-Помоооооощ! Не искам да умраааааааа.
Засмя се истерично. Защо не помисли по-рано глупак такъв? Сега животът взимаше поредната си жертва. Може би така бе по-добре. Главата му почти докосна асфалта, косата му докосна повърхността, когато усети силно дръпване. Тялото му се изстреля обратно нагоре. Припадна. Когато се свести над него се бе надвесили девойка и младеж с странен екип.
-Какво стана?-объркано попита той. Още осъзнаваше, че току що се е спасил от ужасна смърт.
-Ами вие решихте да скачате и понеже имахте карабинер, решихме, че ще е по-безопасно да го направите с предпазно въже.-усмихнато каза девойката. Той се изправи и погледна към колана си. На него висеше бокса му с ключовете. Попипа го. Странно как дънките бяха издържали. Огледа ги почти се бяха отпрали на мястото.
-Имате късмет господине.-каза момчето.
Дали? Замисли се за близначките и се усмихна.
-Да може би за първи път в живота.

Да му се невиди , някои неща дето човек не увира цял живот ги открива между балкончето и плочника долу :)!

Пп: Радвам се че се върна на сцената (блога де_

този получи втори шанс обаче, за някои няма такъв!
Добре заварил, не осъствах много де!:)

И винаги има заради какво да се живее. Такова решение на проблемите е изключително глупаво и малко са късметлиите като твоя герой....
А ти отново си много добър!
Поздрави за разказа, Фенриз! :))))

самоубийството не е решение за смелите! Не е решение за никой!

Много често в последния момент човек разбира смисъла. Жалко, че не всички самоубийци имат късмета на твоя герой. Умееш да разказваш...

понякога, съдбата натиска хората до дъното, за да ги издърпа внезапно от там, смисълът е в това да разберем, че колелото на съдбата винаги се обръща и ни завърта нагоре! Благодаря ти!

Не се прави на неудачник - ти си доста голям късметлия !
Невероятен разказ , принце , по добър няма днес !
Жестоко предадено и емоционално връхлитащо - като спасение !
Но все пак не поощрявай другите , че току що виж някой е скочил за втори шанс !
Поздравления !

аз съм късметлия разбира се и не се правя на неудачник, просто не съм такъв! Не не ги поощрявам, но ако искат да видят какво е просто да скочат с бънджи, а животът е хубав, въпреки всичко и си заслужава да го живеем, защото съдбата се усмихва на всеки, рано или късно!
Благодаря ти!

Тъкмо го бях отписала от живите и той оживя от мъртвите.Все пак има за какво да живее.Животът му не е чак толкова съсипан.Можеше да е по-зле, да няма близначките.Можеше да е по-зле... престъпление към живота си сам да се отказваш от него,само защото не можеш да се справиш с него и си се отказал да се бориш.
Благодаря ти,че ме накара да се замисля за някои неща!
Нали знаеш,аз съм ти най-големия фен!;-)

за подкрепата!Аз също съм ти върл фен!:) Отказването не е алтернатива и никога не трябва да бъде! Животът не е causa perduta както си мислят някои хора, абе толкова е хубаво кръвта да тече във вените ти и сърцето да бие силно! Не трябва никой да се лишава от това усещане! Радвам се че те замислих!

Аз мисля, че самоубийството в чистата си форма е работа за ... силните. В случая героят не би осъзнал какво има, ако не бе решил да го загуби. В живота също май се получава така - за да разбереш, че живееш, трябва да се сблъскаш с опасността да спреш.
Поздрави за разказа.

Приятна и усмихната седмица!

интересно съждение и има логика, но все пак самоубийството не разрешава проблема, а (ако вярваме на кармата) го прехвърля в друг живот!
Благодаря ти!

Така е живота е жив и трябва да го живеем! Сладка и слънчева седмица и на теб!

И чудото накрая ми хареса, защото на живо няма как да се случи, но добре си го измислил. Добре, че героят е разбрал, че и по-лошо може да има - тоест - да го няма.
Поздрави :)))

Дали може да се случи на живо, не знам, но чудеса са възможни! Да осъзнал се е, преди края! ВИнаги може да стане по-лошо, но да не забравяме, че винаги може да стане и много по-хубаво!
Поздрав и на теб!

Според "сухата"статистика един голям процент от самоубийците правят опити да се простят с живота си, с мисълта, че ще оживеят след това...че някой ще ги върне към живота... Често дори да не сме посягали физически на тялото си, сме губили душата си..както в един твой по преден разказ. Пожелания за един вечен извор на живот в твоя ден и катализатор на положителни емоции :)
Страхотен разказ....знаех си, че няма да умре накрая :) щеше да е прекалено лесно..

Права си за статистиката! Благодаря за пожеланията и да ти се връщат тройно и с много слънчев късмет!Иначе виждам, че познаваш стилът ми, да щеше да е прекалено леснооо! Благодаря ти!:)

И аз вярвм в чудеса! Или по- точно като една любима мисъл направо си разчитам на тях!

Поздрави! :)

Имам и аз една такава мисъл:
Вярвай в чудеса за да ги познаеш като ти се случат!
Благодаря ти и приятна вечер!

мога ли аз така да се присъединя!!
Започвам да усещам лека липса на нов постинг от fenris :)

ще има нов! Пожелавам ти чудо днес!:)

:) А.. ето го и него - постинга!! Ще посветя 25 минути от платения работен ден на него!:) А в следващите две години - на двигателите с вътрешно горене!! То аз шофьор-ка ли съм или лУкова глАва:)))))))) но за това в някой от следващите ми постинги ;)) Много се кефя, пишеш уникално! И понеже ме караш да се усмихвам - Благодаря:)

Благодаря ти, това, че те карам да се усмихваш ми е достатъчна награда! Обичам да усмихвам хората! Усмихнат и късметлийски ден да ти е днес, както и вечерта!

дали самоубиюството е решение?
Защо мислиш, че знаеш всичко?
Усещам нечисти действия, а?
Аз лично бих живяла в свят с добри хора, възпитани, точни. Иначе самоубийството няма с какво да ме уплаши!!!! Едва ли ще ме уплашат с Бог.
Въпросът е, що тук хората са толко тъпи овци. Къде им е благородството, човечността, нормалните качества? Едва ли не ги обявихме за утопия.
Тези дни наблюдавах един нормален прекрасен човек и виждам в него смисълът на живота. ТОй, смисълът, е там. При Хората.
Колко е трудно да си Човек.

аз не те плаша с нищо, аз просто пиша! Не казвам, че знам нещо, а това, че усещаш някакви действия, вече не го разбирам! Аз просто пиша, ако ти намираш нещо скрито в произведението ми, то си остава за теб! Аз просто пиша! Това е! Не се опитвам да те плаша с нищо! Да си човек не е трудно, хората сами го усложняват, всъщност ти самата също го правиш! Ако хората са тъпи овци тук ти защо си тук? Не се мисли за нещо по-висше!

Под тук нямах предвид блога.
На Земята.
Защото напоследък имам чувството, че сме само експеримент.
Да, хората не могат да бъдат Човеци. Дори не опитват, дори е тема табу.
Чудното е, че още има останали единици, които като ги срещнеш те изпълва смисълът, и се чудиш на днешния свят, защо въобще съществува.
Ок, ще приемем, че ти само си пишеш и действията са моя илюзия. Приемам.
ДАли съм по-велика? Има моменти, в които нещата идват по местата си. ВИдов ден. Явно съм минала през такива. На мен не ми е трудно да спасявам хора. А на някои им е трудно да придобият човешки образ.
Хареса ми разказът ти, където героят виждаше околните като разни животни. Сигурно никога няма да го забравя. Ето ти нещо за конкурс също. Въпросът е, за кой конкурс. По-добре международен. Нашите са извратени.

Е аз поне са надявам да съм успешен експеримент! Няма значение какви са хората, важно е да ги спасиш ако можеш, а те какви са кои сме ние да съдим а и не е наша работа? НАшите конкурси са малко неправилни така е! НО пък кой знае може да ми излезе късмета!:) Благодарско!