Някой чукаше на вратата. Ядосана захвърли мишката. Вече четвърти час се опитваше да намери подходящ и качествен плеър за да гледа едно двд, на един от любимите и филми. Най-после го бе намерила, а плеърът, който имаше не можеше да чете субтитрите. Побесня. Бе си приготвила удобно леглото заедно с пуканки и пържени картофки със сирене за да се наслаждава два часа на спокойствие на хубавото зрелище. Бе го гледала отдавна, но сега искаше отново и някой я прекъсваше. Погледна през прозореца, навън валеше дъжд. Дъждовните капки спокойно и необезспокоявано падаха и се трупаха в дупките на паркинга бавно се превръщаха в рекички на паркинга пред блока и. Кой по-дяволите бе решил да я търси сега? Наблизо се чуваше шумът от поредният абитуриентски бал. Считаше ги за проява на простащина и идиотизъм. Самата тя не бе отишла на нейният. Причините бяха комплексни, но основната, бе че не се понасяше с класът, не намираше общ език с тях. И във връзка с това гледаше филмът "Целуни ме" изживявайки заедно с актрисата неизживеният си перфектен абитуриентски бал. Роклята и от него бе в дрешника и и все още и ставаше, но не съжаляваше за избора. Тези мисли минаваха през умът и докато се насочваше към вратата. Чу ръмжене в кухнята съпроводено от съскане. Домашните и любимци пак спореха за нещо. Погледна през ключалката. Едно девойче облечено по абитуриентскому с дълга виненочервена рокля с едната си ръка я придържаше а в другата държеше някаква пиячка. Момичето се протегна да позвъни отново и тя отвори вратата. Девойката веднага се сдоби с усмивка, толкова естествена , че я накара да забрави за яда си.
-Да, с какво да ви помогна?
-Ами дойдох за абитуриентското купонясване.
-Имате грешка.-усмихна се тя.
-Тук ме изпратиха.
-Такова има в съседният апартамент.-малко раздразнена вече промърмори.
-Там няма никой, имаше само един старец, той ме изпрати тук.
-Старец ли?
-Аха, а вие защо не сте на абитуриентски бал?
Засмя се, беше приятно да те объркат с абитуриентка. Момичето я изгледа очудено.
-Ама ти миличка, вярно ли си помисли, че съм на твойта възраст?
-Леле, обърках ли нещо?
-О не приятно ми беше.
-А какво правите?
-Ами, не ишскаш ли първо да се запознаем? Аз съм Велина а ти?
-Маряна и така?
Велина и разказа всичко. Приятно и беше да се почувства отново абитуриентка. Покани малката в къщи и тя седна на компютъра.
-Сега да видим. Ама ти този плеър ли използваш? Тъп е, трябва ти Hyper DVD Player. Програмира се лесно и овтоматично използва български субтитри, дори търси такива в нета, менюто е на български и има сума ти екстри. Този го махам, от него полза няма, никой не го използва вече.
Велина само кимна и остави Мани, както обичаше да я наричат, да действа. След десет минути гледаха филма без никакъв проблем. Велина бе доволна. Хапваха и пийваха от питието донесено от Мани. В този момент се чу музиката от криминале. Мани извади мобилният си телефон.
-Ей хора от кога ви търся бе, къде се забихте?
Явно отговора бе доста дълъг защото Мани само кимаше.
-Аха, да бе човек, аха.
Монолога продължи.
-А мога ли да взема другарче, приюти ме докато ви чаках идиоти такива.
Мани се смееше. Очите и изскряха.
-Добе ще гледаме да дойдеме до час.
-Вели, айде с мен!
Гласът на Мани бе категоричен. Велина се ококори:
-Къде?
-Ще те правиме кралица на бала.-ухили се Мани.
Филмът "Целуни ме" вече вървеше към краят си.
-Луда ли си аз съм на 22 години, студентка, работя, каква абитуриентка си ти?
-А не можеш ли да изживееш мечтата си както нея.-Мани кимна към екрана на компютъра.
Велина се замисли. Не бе обличала балната си рокля от две години. Нещо в нея се пречупи. Реши да я пробва. Да вървят притесненията по-дяволите.
-Изчакай малко.
В очите на Мани блеснаха дяволити пламъчета. Велина изтича до гардероба и зарови глава в него. Беше най -отзад. Извади я внимателно и се усмихна. Сума спомени влетяха в главата и. Бе я избирала много внимателно и накрая не отиде. Роклята бе черна, подчертавайки косите и с червени дантели, който караха очите и да греят. За ръката имаше черно цвете с червени личинки. Когато се показа пред Мани тя ахна.
-Леле, ти си супер яка, направо ми обра точките, ако бях мъж.
Велина се изчерви.
-Как ми стои?
-Стои ти страхотно, направо като излята си, всички ще те зяпат, и мен покрай теб. Да вървим.
-Къде?
-В парка.
-Но нали вали?
-И какво?
Какво пък? Велина се обади за такси. Шофьорът се усмихна като ги видя.
-Накъде момичета?
-Към Борисовата градина.
-В това време?-изгледа ги очудено той?
-Че какво ?- в хор отговориха те.
-Вие си знаете.-шофьора даде газ.
Дъждът започна да намалява, когато пристигнаха в всеизвестният парк. Купона беше пред паметника на братята освободители. Имаше опънати шатри и музиката дънеше яко. Когато двете пристигнаха. Всички впериха поглед в тях.
-Ейййй Мани, пристигна.
Към тях се затича една девойка с къса пола и костюмче в зелен цвят.
-Ей Лори, ей ме на, вие къде бяхте бе, изстрепах се да ви търся?
-А тази коя е?
-Една заблудена като мен.-смигна Мани на Вели.
Велина само кимна.
-Страхотна рокля има направо не знам какво да кажа. Идвайте де, че и без това вече купона е в разгара.
Тя ги повлече бързо към една палатка. Хората седяха ядяха и пиеха.
-А никой ли не танцува?-попита Вели.
-Ами дансинга е на открито, никой не иска да се измокри, тъпо е ама какво да се прави.
-Така ли?
Вели стана и се насочи към дансинга. Усети музиката и се понесе във вихъра на танца. След малко няколко момчета се присъединиха към нея. Още се включиха. Мани също дойде при нея. А дъждът се изливаше от небето. Купонът обаче се пренесе под неговите струи и Вели се сети една мисъл. "Който се оплаква от времето, никога не е танцувал под дъжда". Усмихната тя се завъртя в такт с музиката.

да изживееш пропуснатото!
Понякога съдбата помага за това!

Поздрави!

наистина е така!

и искам да отбележа, че няма нищо по-хубаво от "лошото време", и красиво облечени в дъжда е прекрасно да споделим танца му:)))

радвам се , че си на моят акъл!:)))

Наистина никога не е късно да направиш това, което искаш. Стига само да имаш нужната смелост за това и да не оставяш мечтите си да умират. Поздрави!

благодаря ти! Мечтите никога не умират, само минават в летаргия, когато и ние изпаднем в такава! Да са ни живи и здрави мечтите!

Къде беше твоят абитурентски бал , а сигурно си бил принц на него ?
Увлекателен расказ и замислящ с експозицията си !Какво изпускат абитурентите понякога и защо ?
Поздрави и усмивки !

така е, наистина един такъв бал, на такъв бих искал да присъствам! а на моят бях с гадже и зелен костюм, но само това беше хубавото, като цяло не бе нищо особенно! Иначе бях принц, но нямаше класации, защото щях да спечеля!:)))))))))))

Много увлекателен, образен и жив разказ ! Разказ който събуди много спомени в мен....хубави спомени, приказни спомени. И ти благодаря за това, Фенриз !
И както и другите са казали никога не е късно за това което си пропуснал !
Поздрави за разказа, Фенриз ! :)

никога, е забранена дума при мен, освен ако нещото за което става дума не е нещо отрицателно! Радвам се че емоциите са били красиви!:)

страшен си.Много готин бал си описал,ще ми се и моят да беше такъв.
Вжно е човек да сбъдва мечтите си,но понякога му е нужна малко помощ от вън.
Браво!

помоща идва от вън, винаги, когато ни е необходима, а и на теб ти предстои и абсолвентски бал, той може да е и по-хубав! Благодаря ти!:)