Блогрол
1. Блогът на тандемът ми с есси!
2. Моите приятели тук
3. Друга моя страница
4. Името
5. абв.форум
6. Смях
7. Научих!
8. още един в абв
9. Нещо по-забавно от "Стани богат"
10. Може би най-верният хороскоп!
11. Вижте тази снимка!
12. За хората търсещи любовтта!
13. Едно приятно място за бъбрене!
14. За феновете на Бърнс
15. Дуетът!
16. Българският Взор
17. Гадания
18. Хороскопи
19. Криминално
20. За Апатията
21. Откровено
22. 10-те блогърски заповеди
23. Зороастрийски хороскоп
24. Приятелство
25. Японското ти име
2. Моите приятели тук
3. Друга моя страница
4. Името
5. абв.форум
6. Смях
7. Научих!
8. още един в абв
9. Нещо по-забавно от "Стани богат"
10. Може би най-верният хороскоп!
11. Вижте тази снимка!
12. За хората търсещи любовтта!
13. Едно приятно място за бъбрене!
14. За феновете на Бърнс
15. Дуетът!
16. Българският Взор
17. Гадания
18. Хороскопи
19. Криминално
20. За Апатията
21. Откровено
22. 10-те блогърски заповеди
23. Зороастрийски хороскоп
24. Приятелство
25. Японското ти име
Постинг
22.05.2008 10:36 -
Виртуална ярост
Побесня. Яростта забълбука в него като вулкан, който щеше да изригне всеки момент и да разруши всичко около себе си. Лицето му почервеня, устната му почна да трепери. Ръцете му се събраха в юмруци, които стискаше здраво. Дишането му се ускори. Беше въпрос на време да се случи. Личеше си, че се опитва да се въздържа, но вероятността всеки момент да избухне бе стопроцентова. По-добре беше да стоиш настрани в тези моменти. Връзката прекъсна. Не се учуди че бе станало така. Винаги като го ядосаше ставаше така. Той се разбесняваше и удряше клавиатурата с юмрук и скайпът му прекъсваше. Когато видеше бесното човече бе наясно какво щеше да стане. Обаче, той защо се връзваше толкова лесно. Тя натисна с десният бутон на мишката за набиране и се обади на една приятелка. Беше левачка за това използваше специално изработена мишка.
-Ало, там ли си?
-Тук съм, какво става?
-Ами пак ядосах Veron.-тя се закиска.
-Стига бе, и какво?
-Ами сигурно е счупил още една клавиатура.
-Кристин, защо се бъзикаш с човека?
-Защото е лесно, лесно ми се хваща.
-Сигурна ли си, че не е опасно?
-Че какво ще ме проследи по нета ли?Аз използвам прокси.-тя отново се захили.
-Въпреки това е по-добре да престанеш.
-Не си забавна.-нацупи се тя.
-Освен това, той ме потърси, не съм го канила.
-Можеше да го отрежеш още в началото.
-Абе умен и забавен е, чел е Шекспир в оригинал. Кръстил се е на "Двамата веронци", некаква негова комедия май. Освен това ми се връзва на шегите. Забавно ми е с него.
-А дали на него му е забавно?
-Какво ме интересува, ако не му беше, щеше ли да ми пише?
-Ами ако е влюбено в теб момчето, а ти си играеш с него?
-Не ставай смешна, това е интернет, кой се влюбва така?
-Много хора по целият свят, ти в кой век живееш?
-Ами аз съм консервативна. В интернет само се забавлявам.
-И какво му каза този път.
-Амииии...
-За бога Кристи, какво направи?
-Не ми харесва тона ти.
-Добре съжалявам, какво направи?
-Казах му, че го харесвам, а после казах, че се шегувам и не мога да го видя на живо.
-Ебаваш се яко с човека а?
-Ами той си го проси.-сви рамене тя.
-Добре, няма значение, просто внимавай става ли?
-Окей, окей, няма да му давам , координатите си.
-Хубаво, сега затвярам, че трябва да ходя да пазарувам.Чао и умната.
-Добре бягай.
Приятелката и затвори. Зачуди се какво да прав. Дали да не си пише пак със сръдльото? Запознаха се преди две седмици в нета. Беше се впечатлил от провокативното и съобщение в скайпа. "Аз съм луда и много нежна, на който му стиска да се обади."От като го познаваше, бе счупил поне пет клавиатури на компютара си. Усмихна се имаше нещо в него, което я приличаше и причината беше, че може да го побърква както си иска. Изписа му съобщение:
-Там ли си?
Обичаше този емотикон, защото винаги влизаше под кожата му с него.
-Какво искаш?
-Не ми се сърди, не беше нарочно, просто съм си такава.
-И аз какво да направя?
-Моля те?
-Ядоса ме отново, пак ли искаш да го направиш?
-Не. -и повтори същият емотикон.
"При първа възможност". Си каза наум тя.
-Не мога повече така!Чао!
Скайпът му се изключи. Сигурно все пак клавиатурата бе оцеляла поне малко за да напише тези неща.
Кристи се намуси. Този не можеше да и разваля деня. Никът му беше Сръдльо и тя се опита да го набере. Никой не и отговори. Да върви по дяволите. Тя започна да се рови по нета. В този момент нещо стана. Екранът потъмня. Едно емотиконче се появи на екрана и започна да увеличава обема си. Когато закри половината от ерана и то се пръсна и заедно с него и монитора на компютъра. Телефонът и иззвъня:
-Така става като си играеш с хората и следващия път внимавай повече, твой сръдльо.
Беше гласово съобщение. Кристи изстръпна. Как бе успял да направи това. Приближи се по монитора. Не беше счупен, бе просто илюзия. Отвори компютъра. Хардът и пушеше. Сръдльо и бе пратил вирус. Но как? На екрана излезе съобщение с червен цвят. "Вие станахте жертва номер 136 на "Виртуална ярост". Не се шегувайте с хората дори никовете имат сърце." За повече информация посетете сайта virtualrage.com. Натисна линка. Там разбра всичко. Сръдльо просто бе въвел прокси сървара в информацията за нея. В поле с надпис:
"Жертва на виртуална ярост". След това линкът изчезна заедно с надписа, компютърът и бе мъртъв.
-Ало, там ли си?
-Тук съм, какво става?
-Ами пак ядосах Veron.-тя се закиска.
-Стига бе, и какво?
-Ами сигурно е счупил още една клавиатура.
-Кристин, защо се бъзикаш с човека?
-Защото е лесно, лесно ми се хваща.
-Сигурна ли си, че не е опасно?
-Че какво ще ме проследи по нета ли?Аз използвам прокси.-тя отново се захили.
-Въпреки това е по-добре да престанеш.
-Не си забавна.-нацупи се тя.
-Освен това, той ме потърси, не съм го канила.
-Можеше да го отрежеш още в началото.
-Абе умен и забавен е, чел е Шекспир в оригинал. Кръстил се е на "Двамата веронци", некаква негова комедия май. Освен това ми се връзва на шегите. Забавно ми е с него.
-А дали на него му е забавно?
-Какво ме интересува, ако не му беше, щеше ли да ми пише?
-Ами ако е влюбено в теб момчето, а ти си играеш с него?
-Не ставай смешна, това е интернет, кой се влюбва така?
-Много хора по целият свят, ти в кой век живееш?
-Ами аз съм консервативна. В интернет само се забавлявам.
-И какво му каза този път.
-Амииии...
-За бога Кристи, какво направи?
-Не ми харесва тона ти.
-Добре съжалявам, какво направи?
-Казах му, че го харесвам, а после казах, че се шегувам и не мога да го видя на живо.
-Ебаваш се яко с човека а?
-Ами той си го проси.-сви рамене тя.
-Добре, няма значение, просто внимавай става ли?
-Окей, окей, няма да му давам , координатите си.
-Хубаво, сега затвярам, че трябва да ходя да пазарувам.Чао и умната.
-Добре бягай.
Приятелката и затвори. Зачуди се какво да прав. Дали да не си пише пак със сръдльото? Запознаха се преди две седмици в нета. Беше се впечатлил от провокативното и съобщение в скайпа. "Аз съм луда и много нежна, на който му стиска да се обади."От като го познаваше, бе счупил поне пет клавиатури на компютара си. Усмихна се имаше нещо в него, което я приличаше и причината беше, че може да го побърква както си иска. Изписа му съобщение:
-Там ли си?
Обичаше този емотикон, защото винаги влизаше под кожата му с него.
-Какво искаш?
-Не ми се сърди, не беше нарочно, просто съм си такава.
-И аз какво да направя?
-Моля те?
-Ядоса ме отново, пак ли искаш да го направиш?
-Не. -и повтори същият емотикон.
"При първа възможност". Си каза наум тя.
-Не мога повече така!Чао!
Скайпът му се изключи. Сигурно все пак клавиатурата бе оцеляла поне малко за да напише тези неща.
Кристи се намуси. Този не можеше да и разваля деня. Никът му беше Сръдльо и тя се опита да го набере. Никой не и отговори. Да върви по дяволите. Тя започна да се рови по нета. В този момент нещо стана. Екранът потъмня. Едно емотиконче се появи на екрана и започна да увеличава обема си. Когато закри половината от ерана и то се пръсна и заедно с него и монитора на компютъра. Телефонът и иззвъня:
-Така става като си играеш с хората и следващия път внимавай повече, твой сръдльо.
Беше гласово съобщение. Кристи изстръпна. Как бе успял да направи това. Приближи се по монитора. Не беше счупен, бе просто илюзия. Отвори компютъра. Хардът и пушеше. Сръдльо и бе пратил вирус. Но как? На екрана излезе съобщение с червен цвят. "Вие станахте жертва номер 136 на "Виртуална ярост". Не се шегувайте с хората дори никовете имат сърце." За повече информация посетете сайта virtualrage.com. Натисна линка. Там разбра всичко. Сръдльо просто бе въвел прокси сървара в информацията за нея. В поле с надпис:
"Жертва на виртуална ярост". След това линкът изчезна заедно с надписа, компютърът и бе мъртъв.
я да ми изпратиш линка да го поразгледам хахаха!
Наистина и НИКовете имат сърца - сърцата на хората които стоят зад тях!
Много актуален разказ! Пак уцели десятката!
Весел ден!
цитирайНаистина и НИКовете имат сърца - сърцата на хората които стоят зад тях!
Много актуален разказ! Пак уцели десятката!
Весел ден!
никовете имат сърце, и могат да бъдат усмихнати или наранени!
Весел ден и на теб!
цитирайВесел ден и на теб!
не остава безнаказано,а?;),дори и в нета... :)))
цитирайтака е, а ако някой се сети да създаде и такъв сайт леле мале!:)
цитирайМного интересен експеримент и смел.
Разказ с емотикони.
За което те поздравявам.
Хареса ми.
цитирайРазказ с емотикони.
За което те поздравявам.
Хареса ми.
опитвам се да импровизирам! Не бях сигурен в нчалото дали се е получило! Когато намеря нещо интересно винаги рискувам да последвам музата си! Благодаря ти!
цитирайНо защо ни плашиш ~ ?А ,може би някои от тях няма да се престрашат и да ти пишат !
Реално пресъздадено и сполучливо изразено , носещо поука и много размисъл.Защото най- реалните сполучливи започват от виртуалния свят !
Тук изживяваш не само истинската си същност, която не смееш да покажеш наяве , но и печелиш време да я промениш ?!
Благодаря за разказа - трогна ме и ме шокира !
Специални усмивки за тебе !
цитирайРеално пресъздадено и сполучливо изразено , носещо поука и много размисъл.Защото най- реалните сполучливи започват от виртуалния свят !
Тук изживяваш не само истинската си същност, която не смееш да покажеш наяве , но и печелиш време да я промениш ?!
Благодаря за разказа - трогна ме и ме шокира !
Специални усмивки за тебе !
благодаря ти, зарадва ме! Целта беше поуката, а не да плаша и шокирам хората, но ако е за добро, значи няма лошо! На мен могат да пишат хората, аз не съм "Сръдльо"! Така е във виртуалния свят ставаш какъвто искаш да си, и понякога това се отразява на други хора! Благодаря ти още веднъж!
цитирайпак си много актуален и уникален:))
Разбира се, че и 'никовете' имат сърца и могат да изразяват най-различни емоции.
Ех, този виртуален свят - за едни е място за забавление, за други за по-сериозни работи, а за трети е сцена....
Поздрави за прекрасния разказ, Фенриз!
цитирайРазбира се, че и 'никовете' имат сърца и могат да изразяват най-различни емоции.
Ех, този виртуален свят - за едни е място за забавление, за други за по-сериозни работи, а за трети е сцена....
Поздрави за прекрасния разказ, Фенриз!
така е, опитвам се да покажа, че никовете също са със сърца и могат да бъдат наранени! А за мен виртуалният свят е като реалния, но с повече неизвестни!
цитирайОтново интересен. Много оригинална идея, поздрави.
цитирайблагодаря ти, старая се!:)
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Поздрави,темата наистина е много актуална,защтото касае човешките взаимоотношения-а те са важни като цяло-не само в нета!Мисля,че днешната реалност се е изпълнила с прояви на злоба, неспирни заядливи номерца и подигравки,осмислящи живота на някои хора,точно защото,играта на предизвикване на отрицателни емоции у хора,които дори не познаваме,е станала върховно удоволствие,за някои-дори и в нета това е грозно,защото действа на психиката,още по-зле,когато насреща са хора,които съвсем са се оттеглили от външната реалност,живеещи сами,в свой собствен свят,който е много по-раним,от този,на хората ползващи нета,за разнообразие,и почивка,след други интензивни занимания-хора,чийто живот е пълнокръвен,и стабилен,и които просто биха се изсмяли на това!
цитирайрадвам се че ти е харесало и че си разбрала идеята ми! Дано стана така с повече хора!
цитирай Това бих подготвила за конкурс. Ново, актуално. Е, журито определя, но е подходящо. Много ми хареса, дано е и поучително, макар аз да смятам, че трябва доста по-силно да се тропне, за да има резултат след четенето. Позадрямали са хората, имат нужда от събуждане първо, да ги сепнеш, да видят. А после да осъзнаят и вземат нещата предвид.
Успех! Явно писането ти доставя голямо удоволствие, усеща се. ВИнаги, ако го има. Текстът го носи със себе си.
А за интернет, в един коментар е по-ясно казано. Не знаеш що за човек е, разликата в подходите на хората може да унищожи неподготвените. Въпросът е, какво е решението. Едва ли да гърмиш комповете на хората, щото са по-малко депресирани, стресирани, затворени в себе си, отделени от обществото, с повече ядове.
Според мен, има едно решение за което се сещам. ХОрата трябва да се научат да дават инфо, какво точно не понасят. И ако някой продължава да се гаври, всичко е позволено. Освен посегателство върху живота, естествено. Това е лудост.
цитирайУспех! Явно писането ти доставя голямо удоволствие, усеща се. ВИнаги, ако го има. Текстът го носи със себе си.
А за интернет, в един коментар е по-ясно казано. Не знаеш що за човек е, разликата в подходите на хората може да унищожи неподготвените. Въпросът е, какво е решението. Едва ли да гърмиш комповете на хората, щото са по-малко депресирани, стресирани, затворени в себе си, отделени от обществото, с повече ядове.
Според мен, има едно решение за което се сещам. ХОрата трябва да се научат да дават инфо, какво точно не понасят. И ако някой продължава да се гаври, всичко е позволено. Освен посегателство върху живота, естествено. Това е лудост.
за всичко си права, гърмето на компа бе необходимо за стряскане! Но наистина хората трябва да се осъзнаят, че пред тях не винаги стои бот(робот често го има в чатовете) а жив дишащ човек! И аз се надявам да е поучително!:)
цитирайвинаги съм била респектирана от хора, които са на ти с компа.
А иначе, всеки човек заслужава уважение, дори и да е във виртуалното пространство1!
Поздрави за добрия пост!
цитирайА иначе, всеки човек заслужава уважение, дори и да е във виртуалното пространство1!
Поздрави за добрия пост!
НАистина си е така! Просто когато човек, е изправен пред проблем го решава, така ставаш на ти с компа!:)
цитирайда, има хората се влюбват по интернет, понякога не в подходящия човек, но всеки сам определя съдбата си...някои си го търсят, други намират без да търсят...аз съм щастлива! Поздрави :)
цитирайМожеш да харесаш подходящият човек, надсякъде, дори във виртуала, но за да го срешнеш, трябва да минеш през няколко междувременни! Аз намерих без да търся! Благодаря ти радвам се че си щастлива, аз също! Поздрави!
цитирай
21.
анонимен -
Браво фенрис,
04.06.2008 23:20
04.06.2008 23:20
Харесали сте се на цефул! Това е чудесно!
цитирайтой е причината да започна да пиша! Благодаря ти!
цитирайТи си права разбира се, но хората са такива, егоистични!Е не всички разбира се, и заради добрите хора, светът е толкова прекрасно място!Благодаря ти!
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 30773