Душа? Кой има душа в наше време? Можеш ли да усетиш емоцията на пеперудата, когато пие нектара на цветето. Можеш ли да усетиш удоволствието, което изпитва растението, когато тя го докосва и с крилете и крачката си му осигурява плод. Кога за последен път се спря и откъсна цвят на детелина и изсмука с наслада нектара от него? Вървеше и не можеше да се оттърси от тези мисли! Преди обичаше да се разхожда серед природата а сега? Някак си естествено бе загубил детското в себе си, което се радваше на природата, на нейните малки чудеса. Седеше затворен в къщи и консумираше, консумираше от интернет. Всичко, което той можеше да му даде. Замисли се. Кога за последно си излизал на кино с приятелката си и тя да ти държи ръката и да я стиска, когато филмът е страшен, да усещаш тогава как сърцето и бие лудо до твоето и това да ускори, твоето собствено? Не нямаше приятелка. Имаше много гаджета, но виртуални и те правеха каквото той поискаше. Сексът беше в ума. Да така е, но не трябваше да остава там. А той го бе оставил само там. Не бе докосвал, женско тяло от месеци. И не само. Сваляше филми с гигабайти и какво? Така и не ги изглеждаше, само ги трупаше ли трупаше. Обичаше да ги гледа заедно с някой, но това по интернет не ставаше. Нямаше необходимата техника, все още. Нищо някой ден може би... Една сойка се завъртя около главата му и кацна на рамото му. Птичката не бе уплашена изобщо. Кацна така, сякаш искаше да направи това. Застана на място за да не я уплаши. Постоя така, но пилето не хвръкваше. Какво ли искаше от него? Тръгна към една пейка. Сойката леко залитна от инерцията но се задържа на рамото му. Седна и я погледна. Тя се втренчи в него с едното си око. Имаше среща на скайпа след двадесет минути. Щеше да закъснее а мислеше да прави виртуален секс с мадамата. Много добре си пасваха в сиксуалната игра. Успяваше да я накара да изпита оргазъм, дори пред скайпа а и тя също го побъркваше. Интернетът му усигоряваше всичко, но не му ли отнемаше много? Тръсна глава да прогони мислите си. Птичката литна и пак се върна на рамото му. Обичаше животните. Какво го бе прихванало да се раходи сега обаче? Не бе излизал от дома си от месеци. А да от китайският нямаха разносвач в момента и се наложи да отиде да си поръча на място. Дори работеше в къщи. Беше доста запуснато в апартмента му, но винаги намираше какво да прави на компютъра. Веднъж в седмицата една съседка почистваше, можеше да си го позволи. Погледна сойката. Очите и блестяха. Беше странно, никоя животинка не беше толкова дружелюбна, освен ако не изскаше нещо. Тази сойка обаче нищо не искаше а просто го гледаше. От окото и сякаш се стече някаква течност. Птиците плачеха ли? Затвори очи и реши да направи опит да усети нещо. Дали бе изгубил душата си пред компютъра? В ноздрите му нахлуха различни миризми. Нещо сладко. Отвори очи, над него се бе надвесил някакъв клон. Дали преди беше там?Вероятно не го бе забелязал. Миризмата на цветовете на дървото бяха необичайно ароматни. Омагьосващи. Не бе помирисвал цвете от....И самият той не помнеше от кога. а толкова бе приятно. Откъсна един цвят внимателно и го поднесе на сойката. Тя се извърна към него и слънчевите лъчи се отразиха от лъскавото и синьо. Тя подуши цветът и клъвна леко от него. Той пусна цветенцето и сойката преглатна оставяйки останалото да падне. Заслужа се и усети песента на птичките и щурците. Наближаваше залез. Почувства някаква странна свобода в себе си. Импулсивно скочи и прегърна дървото с ароматните цветове. Сойката хвръкна след него и отново кацна на рамото му. Огледа се. Нямаше никой наблизо, но той за пръв път не се чувстваше самотен без компюърът си. Носеше лаптопа и китайската храна в себе си. Погледна часовника си. Закъсняваше за скайп срещата. Отвори лаптопа и го включи. Мацката вече бе в скайпа.
-Какво става, защо закъсняваш?Вече съм мокра от долу?
-Ами нещо ме задържа.
Замисли се, нещо настроението му за виртуален секс се бе изпарило.
-Искаш ли да се видим наживо?
-Аама, как защо?
-Омръзна ми, така искам да те докосна и...
-Не съм правила нещо такова от...не помня от кога.
-Жалко, все пак ако размислиш ето телефонът ми 09234.....
Сойката подскочи и направи нещо странно. Разкрачи се натисна Ctrl с едното си краче Alt с другото и Delete с човката си. След това потвърди с човка и лаптопа се изключи. Погледна го жално с очите и излетя. Изумен той проследи полетът и и извика:
-Чакай, върни се.
После се усети, че говори на птица. Огледа се и реши да похапне. Извади клечките и започна да хапва оризовото фиде с зеленчуци. Вкусно му беше, даже по вкусно, отколкото в къщи. Задуха лек бриз, който го накара да потръпне, но и го охлади. Сякаш чувствителността му се бе увеличила. Забеляза няколко мравки и пуста няколко кубчета моркови. Те бавно се приближиха до тях и започнаха да ги носят. Стана му приятно от това. Усещаше, че нещо в него се преобръща, променя. Сякаш тази обикновена сойка бе донесла душата му отново. Докато хапваше, от горе го наблюдаваше сойката. Бе успяла да привлече още един. Но щеше ли да успее с останалите. От очите и се отрони сълза. Тя бавно се плъзна по перата и и се откъсна надолу. Понесе се и капна в косата на младежа. След малко джеесемът му иззвъня. Сойката отвори клюн и запя. Обаждаше се момичето, тя знаеше това. Беше спечелила още един за природата. Но кога хората щяха да осъзнаят, че майката природа ги обича и те са част от нея?
-Реших да се престраша, може би си заслужава.
-Тук съм в парка, чакам те.
Той подробно описа мястото. Огледа се една калинка кацна на ръката му. Беше със шест точки. Усмихна се. Имаше едно поверие. Беше вярвал в него като дете.
-Калинке-Малинке, кажи от къде ще долети, годеницата ми?
Подхвърли я и тя полетя на изток. Загледа се нататък и видя някой да се приближава на фона на дърветата. Вгледа се по-внимателно. Девойката се оглеждаше и когато го забеляза се насочи към него.
-Здравейте, вие ли сте Гарванът.
Усмихна се и каза:
-Да а ти сигурно си Миловидна?
-Приятно ми е. Може ли да седна?
-Заповядай.
Тя също си носеше китайска храна. Двамата се заговориха и в един момент ръката му напълно естествено полегна на рамената и и тя не се отдрпна.

много оригинален и чувствен,
с душа - бленуваща и търсеща живот,
далеч от проблема на лирическия...

живи сме, има ни,
все още...можем да плачем...

, прекрасно е , човек да намери, съмишленици, с живи души! Поздравления! В събота излязох сред природата! Радвах, се като дете на цъфтящите диви ягоди, на цъфналите цветя на слънцето! Наистина беше невероятно!

истинската любов! Малко хора го могат!
Поздравления от мен.
Лек и магнетичен ден.

Радвам се, че го разбра! Усмихнат и мистичен ден и на теб!:)

Май по-честичко трябва да се откъсваме от виртуалния свят?!

Поздрави за разказа!!!

, реални свят е много важен, и нека не допускаме природата да ни търси, а нека ние я потърсим! Поздрави!

Севтът е такъв, какъвто си го направим сами!

, често забравяме за дадената ни от Господ сила да разполагаме с живота си и да го моделираме за добро и лошо!:)

че си усвоил една много важна истина! Не я забравяй!

, защото я научих по трудният начин, естествено той е и най-ефективният! Благодаря ти кроталче!

Така си се вхивял в това усещане , че на места даже се изпускаш и даваш лични данни.Този път нямаш оправдания - героят беше наистина ти !Жестоко влюбен в девствената природна красота си именно ти и именно твое е усещанието за такова съприкосновение с такава миловидна жена !Може и да не ми отговаряш , този път не задавам въпроси , а довършвам и сглобявам многото ми отговори давани в всичките ти произведения !Чудя се как си изживявал в различните си герои в различните ти жанрове ?Към какво се стремиш ?Към съвършенство ли ?А знаеш ли какво е съвършенството ?
Разказа ти е разкошен , принце !Ставаш все по- добър и по- добър!Ти си като непресъхващ извор , нежен , топъл вятър , златно слънце , галещо много човешки души , океан от бели надежди и величествени планински върхове !
Продължавай да покоряваш и пленяваш много човешки сърца!
Беше чудесен !

Постарах се да бъда максимално кратка!А отговор с една дума не признавам !Ако съм породила повече въпроси от отговорите си - моля на линия съм !Поздравления !

признавам, тук има много от мен! Преди време осъзнах, че природата и особенно истинската природа е силна част от мен и е по-добре да се оставя на нея!Иронията е в това, че книги и интернет ми помогнаха да стигна до там! От тогава животът ми коренно се промени! И се чувствам прекрасно! Колкото повече хора, го изпитат като прочетат това, толкова повече ще се радвам! Дали се стремя към съвършенството? НЕ точно, по-скоро към истината, красивата предоставена ни навсякъде около нас истина!А тя винаги е красива и совобождаваща! Благодаря ти още веднъж, за това, че ме разбра!:)

"..Съвършенството е достигнато не когато няма какво повече да се добави, а когато няма какво да се премахне !......"Антоан дьо Сент Екзюпери

И нямам забележки към теб, а преди ти правех , макар и приятелски .Значи............?
А твоята дефиниция за съвършенна истина каква е ?

много широко понятие, търся истината за себе си, за другите около мен, за ситуацията за всичко! Понякога я откривам на странни места! Истината е тук и сега! Около нас, вътре в нас със нас, до нас! Просто трябва да се пресегнем и да я докоснем! Въпроса е в това дали искаме да я чуем, зщото свободата плаши хората, колкото и да е странно! Съвършенство ли съм достигнал? Благодаря принцесо, надявам се някога поне да се доближа до него! Благодаря ти с този коментар, направо ме разби и напълни сърцито ми с страхотно усещане!Благодаря ти!

Все повече хора се откъсват от реалния живот и потъват в магията на мрежата. Докато четях това се радвах, че за мен нищо, ама нищо не би могло да замени горските разходки и живите приятели. Поздрави

много се радвам, че и при теб природата е нещо красиво и незаменимо!:)Поздрави!

Природата е красива и незаменима за всички ни, но не всички го осъзнаваме. Много хора се откъсват от нея и според мен това не е нищо друго, освен опит да избягат от себе си.

причината е че свободата, често е плашеща, защото изисква отговорност! А хората бягат от нея!

Толкова хора са се втурнали да живеят в интернет пространството, че са забравили, че са живи! Човекът е част от природата, не от виртуалния измислен свят, към който доброволно се е причислил. Човекът е реален, истински и отношенията ни би трябвало да са такива, а не затворени във фантазиите ни и заключени от монитора и няколко клавишни комбинации. Дано повече от скитащите в интернет пространството осъзнаят, че разкривайки фантазиите си пред нереалните образи на събеседниците си, могат да се скрият от другите, но не могат да избягат от себе си. Нуждата ни от природата е вечна и закодирана. Така е и с нуждата ни от реално общуване, нуждата ни да усещаме с всичките си сетива, изключени в мрежата. Май се отплеснах. С две думи - хареса ми :)

Човек нея не я губи така лесно,но понякога престава да обръща внимание,на крещящите и нужди от съприкосновението с всичко,около нея,което също носи душа,и е толкова ценностно!Понякога това става,когато сме се почувствали пренаситени,за момент от прекалено много присъствие около себе си,което в един момент не ни е разбирало,а само е запълвало излишно пространството ни,и ни е задушавало дори.Тогава се оттегляш,за почивка,насаме със себе си,но ако това продължи дълго-вече граничи с бягство от действителността,и говори,за евентуално наличие на неразрешен проблем,от който бягаш,защото е труден за решаване,или защото ти е противно да мислиш за него,поради прозаичността,която носи,и решаваш,че времето ще размие очертанията му,и тои ще изчезне от самосебеси,след което,ти отново ще можеш да излезеш,и да дишаш спокоино без него.Хипотези,..важното е,че преобращането,което душата ти е направила,е прекрасно,ако аз съм част от вдъхновението,което я е накарало,да го направи,много се радвам,но е по-голяма радостта ми,че душата ти е не само жива,а с една изключителна сетивност.Поздрави,и посети отново блога ми,там има коментар,специално за теб,в отговор,на прекрасните неща,които си написал!

радвам, се, че се отпелсна! С това ти показа значението и че си разбрала смисълът на моето послание! Надявам, се повече хора да го разберат! Защото тук в нета намираме приятели, но в релаността е по красиво да се срешнеш с тях, да се здрависаш да ги прегърнеш, а ако си влюбен да ги целунеш, а ако свидетели на това са дърветата и птиците около нас тогава е просто перфектно! Радвам се истински, че се отплесна и ти е харесало!:)

, да душата ми сега е свободна! Това се случи преди известно време, просто сега го осъзнах, отчасти и ти имаш вина за това! Но когато осъзнах, колко силно съм свързан с природата с Вселената, тогава животът ми се промени към по-добро! Този разказ е продукт на това, както и послание към всички останали! Не чакайте някоя сойка да кацне на рамото ви а отидете при нея!:)
П.С. Когато направих тази връзка с природата започнах и да пиша и музата ми вече ме посещава по-често! Благодаря ти exelopea!

Използвам, това да благодаря на един много важен за мен човек, той промени много неща за мен! Благодаря ти! Ти знаеш кой/коя си! Повече инфо няма да дам!
И благодаря ти cefulesteven, че ме насърчи да пиша! На добър път приятелю!

Радвам ти се много,от сърце-виж в блога...

Поздрави,Намасте,както казах случайности няма,ако не бях влязла там,нямаше толкова скоро,да си обясня,от къде точно идва тази твоя прекрасна чувствителност-всеки,който сериозно се е посветил на това се променя чувствително,към по-добро във всичко,а при мен отговорите,когато има възможност идват веднага,което е показател,за правата посока.Щастлива съм,че интуицията ми за пореден път не ме излага,ето за такива срещи в точното време ти говорех,и за демонстрация се случи,с предаване на информация,в точният момент!Изпращам ти много обич!

уговорените срещи?

:)

благодаря exelopea, и аз не вярвам в случайности!:)

едва ли, важното е да срешнеш хубави хора, как не е важно!:)

И засягаш много важен въпрос ! Толкова много хора са се потопили във виртуалния свят. Изгубили представа за това което са и това което ги заобикаля. Отдали са се доброволно на една илюзия без да осъзнават, че този свят ги обезличава и ги ограбва. Че губят идентичността си, губят възприятията си за усещане, за красота...
Реалният свят е незаменим и много очарователен. Надявам се, че повече хора ще осъзнаят какво губят от доброволното си виртуално робство,след като прочетат творбата ти. Нищо не може да замени живият контакт. Съвсем друго да усетиш топлината на човека срещу теб, да погледнеш в очите му, да надникнеш до дълбините на душата му....и всичко това да е заобиколено от фона на съвършената природна симбиоза....няма по-велико усещане. Няма по-красива магия от това !
Благодаря ти, Фенриз, за този разказ!
Много ми помогна той :)

Това, което каза, ме удоволетвори максимално, радвам, се че съм помогнал! Какщво по-хубаво от това за един автор? Усетила си смисъла, защото природата ни вика всеки ден и е време да се отзовем на зовът и! А интернет ще ни чака, така или иначе, ние винаги се връщаме при него, но не е нужно да сме постоянно при него! Нали?
Благодаря ти много ме зарадва с този коментар!

Чрез този разказ се докоснах до съкровени за мен неща!
Благодаря ти!

Удоволствието е мое! Зарадва ме много с това признание!

Не бива да ставаме психически зависими от виртуалния свят.Това е вредно за здравето ни,влошава качеството на живота ни.Трябва да умеем да се предпазваме от психическите зависимости,за да оцелеем и да сме здрави.
fenris,приемам разказа ти за много поучителен.Благодаря ти!

Интернет е хубаво нещо, но от нищо не трябва да ставаш зависим! Радвам се, че ти е харесал! Благодаря ти!

Много хубав пост , хареса ми как описваш всяко едно детайлче на което попада окото ти сякаш ги отброява едно по едно вьв пространството без да пропусне нито една от шесте точки на калинката дори :) . Бих го сравнил единствено сьс детската любизнателност и любов кьм всичко заобиколно ново и красиво , а песента бях го позабравил този елегантен HOUSE thank you .

, често трябва да се обръщаме към детето в нас, за да разберем същността на нещата! А за песента, моля няма защо! Хубаво е да откриеш тук почитател на хубавата музика!:)

предизвика искренна продължителна усмивка в мен с
усещането за споделеност.!..-виж още в блога.

радвам, се, че те усмихнах наистина приятно усещане! Лека вечер и приятни сънища!Ще погледна!

всеки трябва да култивира свободата си, защото тя е отговорност!
А скитането сред природата за нищо на света не бих я заменила със зомбиране в нета!
Поздрави за постинга!
Приятна вечер:)))

, така си е, скитането сред природата е много по забавно, особено ми харесва, когато сме повече! Освен при пълнолуние тогава обикалям нощем сам самичък! ;)

а вглеждал ли си се в сенките във мрака, оставащи зад теб :)

вглеждал съм се в тях, крият много интересни неща!:) А дали съм сам? НЕ вече не!

и все ще се намери някой Паяк, който да ни улови в нея:)

прав си! А паяци има много в нея!:)

разбираш отпосле, че са такива:)

Обаче и арахнофобията не си е работа. Заради готиния народ тук си струва.

Не я загубих и днес.Нямам намерения да я загубвам никога до последния си дъх.Душа способна да обича не може да се загуби.Никакви паяци и никакви мрежи не са в състояние да ме омотаят.И аз мисля като anlov,че има много добри хора,заради които си струва да разкъсаш мрежата и да се измиеш от лепкавостта и.
Поздрави!

така е тук има страхотни, хора и всеки един си заслужава да стоиш и тук за да можеш евентуално един ден да ги видиш на живо!:) Много приятели намерих тук!

няма и да я загубиш, защото знаеш къде е! И заради нея и тези прекрасни хора мрежата не те лови!
Поздрави!

Благодаря ти,приятелю!Накара ме да се почувствам прекрасно!Хубав ден ти желая!

усмихната нощ ти желая!

Четейки последният ти пост,ми се ще да ти кажа,че ти най-малко си заплашен от тази арахнофобия,първо защото имаш здрава психика,и още повече с такива приятели около теб,чиято искренна подкрепа,и обич усещаш непрекъснато,и покрай която съм сигурна,че такива лепки дълго не могат да се задържат.Отново се усмихвам,толкова е хубаво,да срещнеш на едно място повече хора,които да излъчват само искренна топлина,и съпричастност-изпращам ти тази усмивка,която мога да оприлича само със съзерцание,в началото на деня,когато наблюдаваш изгрева,и знаеш,че те очаква прекрасен ден,защото душата ти пее,че е щастлива,свободна от обременености,обичаща,и обичана!

добре си ме усетил наистина много добре! Утре погледни към слънцето и то ще ти се усмихнЕ!

Здрастии, Права си така е трябва да го следва. Но правилният става лесен, когато усетиш, че е правилният път! Благодаря ти, наистина съм в хармония в момента!:)