Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
10.05.2008 14:11 - Затворник на страстта
Автор: fenris Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5604 Коментари: 24 Гласове:
0

Последна промяна: 10.05.2008 14:12


-Искаш ли нещо от мен?

Беше наклонила леко глава на лявата си страна и го гледаше. Не можеше да я гледа дълго в очите особено, когато беше наклонила глава така. Забравяше мисълта си и се чувстваше безпомощен. Тя можеше да поиска всичко от него а той щеше да оплези език и да вика „бау бау” като послушно кученце пред господарката си. Искаше да и каже да го остави на мира или да го вземе на сериозно. Сам осъзнаваше, че и той не би взел на сериозно човек, който играеше по свирката му. От нея той искаше уважение, да не го възприема като играчка, но самият той се бе поставил н това състояние. Трябваше да каже „не”, но тялото и духът му не го слушаха, защото изпитваше удоволствие, само от това, че тя му обръщаше внимание. Възползваше се максимално от това му състояние. Трябваше да сложи край на това, но как?

-Нищо.-промърмори той.

-Тогава се върни на мястото си.

Той послушно отиде на леглото си и се сви на него.

Тя се извърна и излезе. Остана сам отново за кой ли пореден път, чакащ тя да му обърне внимание. Върна се в спомените си назад във времето. Беше в десети клас, когато започна това. Беше отишъл на клуб, за първи път. Да колкото и да е странно наистина му бе за първи път. Най-после двама негови приятели успяха да го придумат. Седеше на удобното кресло и наблюдаваше танцуващите. Беше срамежлив и не обичаше тълпите. Една жена се приближи до него. Огледа се, но на близо нямаше друг.  Тя се приближи наклони глава наляво и се усмихна. Сърцето му заби бясно. Хареса я, дори изпита силно привличане към нея. Тя седна до него и отвори устни:

-Искаше ли да потанцуваме?

-Не, …..аз такова, не мога…кхъмм, …да танцувам, но ….много искам …да опитам, защото…

-Добре.-усмихна му се тя. И добави:

-Ела да те почерпя едно.

Хвана го за ръката и го поведе към бара.

-Шот, Диско, бързо.-извика на бармана тя.

След малко на барплота имаше десет малки чашки с червено питие в тях.

-Пий, на екс, наведнъж.-каза му тя.

И той пи, после тя, после пак той. Тя поръча отново. И отново. Когато вече бе със замаяна глава тя го поведе за ръка. Приятелите му се смееха и му ракопляскаха а той само се хилеше глупаво и доволно. Излязоха от клуба и тя го качи в колата си:

-Не си ли пияна?.-промърмори той.

-Не се притеснявай сладурче, няма да е проблем.

Запали колата и подкара. Пътешествието продължи дълго и той заспа в колата. Когато се събуди тя бе спряла. Жената го гледаше как спи и се усмихваше.  Сега я разгледа по-подробно. С черна коса преплетена с червени отенъци. Очите и бяха пъстри, нещо между зелено, синьо и кафяво. Със страхотни гърди, стегнат корем. Беше скръстила ръце. Извърна се за да извади ключовете от колата и тогава видя и страхотното и дупе, което сякаш го подканяше да го докосне. Тя дори го завъртя леко.

-Ела-скимна му да я последва и той скочи удряйки си главата в тавана на колата. Хвана се за удареното място , но бързо излезе от колата. .Тази жена му беше първата и може би последната. Да след това тя го остави у тях и отиде на работа. На другия ден отново му достави удоволствие. Не можеше да и откаже. След като измина една седмица започна да се досеща, че нещо не е наред. Опита се да излезе и тогава разбра, че стаята в която беше бе заключена. Имаше само една отключена врата водеща до тоалетната. Имаше телевизор, книги за да не скучае, но нямаше телефон. Мобилният му телефон също не беше у него, беше помислил, че го е изгубил в суматохата в клуба, но му стана ясно, че не е така. За първи път, тогава поиска тя да го пусне. Тя наклони глава и му се усмихна:

-Сигурен ли си, че го искаш?

Не беше сигурен, но искаше да излезе навън. Тогава тя го завърза за леглото и отново си достави удоволствие. Този път то бе само за нея. След това извади камшик и го наби казвайки му:

-Това е за да не ми противоречиш повече.

От тогава минаха няколко месеца, след първият, той бе спрял да ги брои, а може би бяха минали години? Бе научил програмата на телевизията наизуст, знаеше, кога , какво и къде дават. Дори имаше вече любими сериали. Бе установил, че филмите ги повторят през определено време. Беше се примирил. Вчера бе гледал един филм, за момиче, което беше държано като пленница дълго време със същата цел както държаха него. Тя беше успяла да избяга с малко късмет и много кураж. Обаче при него беше различно, той някак си бе свързан емоционално със своята похитителка. Тя бе успяла да сграбчи душата му и да я задържи. Той се боеше от нея, мразеше я, но вече зависеше от нея. На телевизорът му нямаше програми с новини, беше им сложен родителски контрол с парола. Опита се да разгадае паролата и. опита с марката на колата и, с годината и датата и на раждане, тя му я беше казала, защото тогава празнуваха рожденият и ден. Не се получи. Днес щеше да опита отново. Включи телевизора и натисна на единият от новинарските канали. Опита няколко комбинации от цифри и отчаяно отпусна дистанционното на коленете си. Накрая някак си механично въведе своето собствено име. Екранът посиня, потъмня и се показа някаква говорителка.

-Трябваше да се сетя.-каза си той.

-…все още тече разследването по изчезването на Камен Николов изчезнал през нощта на 23 юли от тогава минаха повече от четири месеца. Родителите му още не губят надежда, че ще бъде намерен. Приятелите му твърдят, че той си тръгнал с атрактивна брюнетка същата нощ. За съжаление не могат да и дадат подходящо за откриване описание, което да помогне на полицията да намери , изчезналият тинейджър. Вие познавахте Камен, кажете нещо за него.

Репортерката бе насочила микрофона си към един него съученик:

-Леле, мамо дават ме по телевизията.-изкрещя той и добави:

-Ами беше чешит, не излизаше много, беше много свестен, но…

Ками превключи на друг канал, знаеше каква е популярността му сред съучениците му. Може би бе време да действа. Тази жена притежаваше тялото и душата му, но въпреки това не притежаваше умът му. Огледа се в стаята и забеляза една лъжица останала от вчера след вечерята. Винаги вечеряха заедно. Взе я и се опита да я промуши за да избута езичето на вратата. Беше по-дебела от необходимото. Започна да ровичка вратата, беше дървена и след няколко минути успя да пробие. Нямаше много време, ако тя се прибереше и го завареше така, нямаше да го остави ненаказан, а по гърбът му имаше още белези от предното наказание. Погледна часовника имаше около три часа. Езичето бе доста надраскано от лъжицата, но не поддаваше. Продължи упорито да плъзга дръжката на лъжицата наляво по езичето и усети неговото трепване. Окуражен той усили натиска и езикът подаде след няколко минути изчезна в гнездото си. Бавно отвори вратата. Не бе минавал през нея вече четири месеца. Потърси ключа и светна лампата. Огледа се. Завесите бяха спуснати. Отвеси една и на прозореца се залепи една муцуна, на ротвайлер. Кучето залая ожесточено. Трябваше да измисли нещо. Огледа се отново и забеляза една врата. Отиде и я отвори, така се озова в кухнята, отвеси и там и муцуната отново се озъби срещу него. Това куче явно бе добре дресирано. Погледна в хладилника и му хрумна план. В него имаше няколко пържоли. Взе две и се приближи до прозореца. Размаха пържолата пред кучето. То спря да се зъби и се облиза:

-А така добро кучеее, искаш ли сочно месце, ела тук.-пресегна се и отвори прозореца.

-Нали си добро момче, ела тук, ела при батко, нали няма да ме закачаш.-размаха пържолата той и я хвърли надалеч в хола. Кучето скочи след нея а той скочи през прозореца, затваряйки прозореца след себе си. Кучето налапа пържолата и се хвърли към прозореца, това обаче го до затвори и пяната от муцуната му го омаза. Камен се ухили. Изправи се, изтупа се и се огледа. Погледна часовника си имаше още около половин час преди тя да се прибере. Намираше се навътре в гората явно в някаква вила. Тръгна по една пътечка търсейки път навън. Чу бръмчене на кола и бързо се скри зад едно дърво. Тя се прибираше по-рано трябваше да побърза. Наблизо чу шум от падаща вода. Приближи се и видя плитка рекичка. Прешляпа я и премина от другата страна. Ускори крачка. Зад себе си чу лая на куче и виковете на жената. Тя го викаше и бе взела кучето със себе си. Побягна, затича се колкото му държат силите. Тя нямаше да го пипне. Пред него се изправи барака. Той я заобиколи и продължи да тича. Чу отново шум от кола, но по мощна и в този момент излезе на магистрала. Срещу него се задаваше автобус, той замаха с ръце заставайки пред автобуса. Чу лай на куче и видя жената с ротвайлера. Автобусът наби спирачки. Докато автобусът спираше той наблюдаваше как физиономията на жената се променя от усмихната ставаше уплашена и гневна. Тогава той се зачуди, какво бе харесал в нея. Кучето лаеше яростно. Шофьорът се приближи до Камен и го попита:

-ей момче какво правиш по-дяволите, искаш да те убие ли някой? Ето я къде е спирката, щях да спря тук.

Камен се обърна накъдето сочеше човека усмихна се и му прималя, напрежението си каза думата и той изгуби съзнание.

Когато отвори очи, видя майка си. Разказаха му всичко, какво се беше случило. През повечето време той не слушаше родителите си а просто се радваше, че е сред тях. Отведоха го в къщи. След две седмици тръгна на училище. Сега вече беше известен, даде няколко интервюта за различни телевизии. Момичетата му се натискаха, но той странеше от тях, страхуваше се. Чувстваше се несигурен в женска компания. Не се чу нищо за жената, която се бе възползвала от него. Той бе дал описанието и, но така и не я намериха. След месец се премести в друго училище, не можеше да издържи в това искаше да скъса връзките с миналото. Влезе в първият си час. Беше по химия и се дръпна от останалите сядайки в далечният ъгъл. Когато учителката влезе той се вкамени, беше същата жена. Тя наклони глава на ляво и се усмихна. Учениците я приветстваха въодушевено. Камен внимателно извади телефона си и я снима докато тя четеше дневника и проверяваше присъстващите. Изпрати снимката и на един номер оставен от полицаите и бързо се измъкна от час. След един час тя бе заловена. Докато тя бе изведена от училището той я наблюдаваше. Тя му се усмихваше, но този път нищо не трепна в него. Тя забеляза това и сведе поглед. Жертвата се бе измъкнала от лапите и.






Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. badblueeyes - Ау, каква жена. . . :) Браво, вълчо!
10.05.2008 14:47
Ау,каква жена... :) Браво,вълчо!
цитирай
2. fenris - хаха синеочке
10.05.2008 14:53
има и такива жени, опасни!Благодаря ти!
цитирай
3. badblueeyes - То, че има има. . надявам се да не п...
10.05.2008 15:40
То,че има има..надявам се да не попадаш на такава,че лошо :)
цитирай
4. fenris - вече
10.05.2008 15:43
съм голям синеочке!:)))))
цитирай
5. badblueeyes - Toва не значи, че пак няма опасност
10.05.2008 15:54
Toва не значи,че пак няма опасност
цитирай
6. krotalka - Браво Вълчо!
10.05.2008 15:57
Нещо ново, мъж или по-скоро момче в ролята на жертва!
Колко пубертети си мечтаят за това....?!
цитирай
7. fenris - ами кроталче
10.05.2008 16:01
да ти кажа, аз специално не съм си мечтал никога да бъда такава жертва!:)))Благодаря ти!
цитирай
8. fenris - badblueeyes - Toва не значи, че пак няма опасност
10.05.2008 16:03
ооо забравяш, че аз съм вълк май!:))))))
цитирай
9. viki11 - Винаги много ме е дразнил фактът,
10.05.2008 16:37
че когато един мъж е в плен на една жена я изкарва вампир. И не отдава никакво значение на вътрешното си аз, което търси, а разумът спира търсенето. Да ви...........
Кой знае защо, така го прочетох. Не открих жената вамп тук. Само страх, мъжки страх, който съм срещала вече и на живо много пъти.
Хайде, следващият!...
...............разказ, де.
цитирай
10. viki11 - и...да, бе...
10.05.2008 16:40
взела му душата! Душа се дава, не може да се вземе, душеведе! Провери си формулите.
цитирай
11. fenris - вики
10.05.2008 19:35
за твоя информация, това е художествена измислица, не лично преживяване! Не забравяй това!Все пак аз не пиша за себе си! Никога! А души аз никога не съм взимал, моята съм я дал само на един човек! И той не е дамата от разказа! А мъжкият страх е друга тема, която тук не зачерквам, имам чувството че не си разбрала героят ми! Аз така разбрах твоят коментар!
цитирай
12. kalbotobg - тема и изпълнене
11.05.2008 08:53
Умееш да пишеш доказал си го отново, за темата обаче незнам какво е предизвикало интерес.
цитирай
13. fenris - ами kalbotobg
11.05.2008 09:02
напоследък, доста се говореше, за този бащата от Австрия, който държал дъщеря ки затворена 24 години!И реших да дам още една гледна точка! Хора, които правят това не са нормални! Благодаря ти!
цитирай
14. lion1234 - Страхотен разказ!
12.05.2008 15:21
Интерсна гледна точка! Прочетох го с удоволствие!
Поздравления!
цитирай
15. fenris - lion1234
12.05.2008 15:26
благодаря ти, опитах, се да представя различния поглед!
цитирай
16. kleopatrasv - Ако те питам , пак ще се оправдаваш
15.05.2008 12:34
По добре е да не те питам по действителен ли случай ли е или от специално щракване от пръстите на някоя властна жена , знам , какво пак ще измислиш и извъртиш !Но внимавай да не попаднеш съвсем случайно на фаталната жена , защото от там оттърване нямаш !
Бъди послушен !
цитирай
17. fenris - принцесо
15.05.2008 12:37
не е по-действителен случай а моя прищявка, идеята ми хрумна от една новина по телевизията! Просто промених сюжета и поокрасих, всъщност , няма връзка с новината от телевизията, освен, че тя ме вдъхнови! И никога не бих се оставил в ръцете на една жена по-този начин! Не се безспокой! Аз не съм слаб, аз съм вълк!
цитирай
18. iokooko - :)))
15.05.2008 12:42
страшничко:)))Но нямам какво да се чудим знаем,че има такива жени...не само на тях им се случва.Поздрави за прекрасното разказче fenris!!!
цитирай
19. fenris - благодаря ти iokooko
15.05.2008 12:48
, наистина е така, напоследък тези неща се случват независимо от пол, принадлежност или религия! Радвам се, че ти е харесало!
цитирай
20. kleopatrasv - Вълк си !
15.05.2008 14:33
Да ! Но има и вълчици !
цитирай
21. fenris - може
15.05.2008 15:16
но не всички са истински вълчици, а фалшивите не могат да ме хванат! От истинските не ме е страх, те не са подли и опасни!
цитирай
22. jenajena - :)))
19.05.2008 15:06
Pozdravleniia!!!
цитирай
23. fenris - jenajena
19.05.2008 15:20
благодаря ти! Поздрав и на теб!:)
цитирай
24. fenris - zabavnata
24.06.2008 08:12
Не не съм, просто ми хрумна, обаче робството си е робство, откъдето и да го погледнеш! Може в началото да е приятно, но после....Благодаря ти!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: fenris
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1834465
Постинги: 321
Коментари: 5882
Гласове: 30773
Спечели и ти от своя блог!