Протегна се продължително като издаде стон. Не и се ставаше, защото днес трябваше да свърши онова нещо а толкова и се искаше да се откаже. Всичките тези пречки, вече и беше писнало да се занимава с това. Бавно извади единият си крак от топлите завивки и отново се протегна. Стонът, който издаде бе толкова секси, че се усмихна. Обаче нямаше нищо смешно. Не искаше повече да се бори, искаше да почива, и да почива завинаги. Бе сменила няколко рабтни места за три месеца. Задържаше се не повече от две седмици. Не и харесваше микроклимата, шефа, заплащането или колектива. Бе искарала няколко курса по свръхквалификация, както тя го наричаше. Обичаше работата си, но не и вървеше с нея. Искаше да я върши с удоволствие и с това не искаше да направи компромис. Имаше интервю днес късно вечерта в седем. Евентуалният и бъдещ-бивш шеф бе зает човек. Беше уморена от всичко и не искаше да се занимава, но трябваше да си намери работа. Фирмата беше световноизвестна. Имаше седалища по цял свят и сега основаваше такова и в нейният град. Щеше да е първото в страната. Това бе голяма възможност. Бяха я потърсили от самата фирма впечатлени от квалификацията и. Тя нямаше голям стаж, но те твърдяха, че това не беше въжно. Щеше да работи като шеф на търговския отдел и връзки с обществеността. Търсеха човек с широко скроен мироглед и контактна личност. Дали щеше да се справи? Възможността на живота и се предлагаше на тепсия. Щеше ли да посмее да отхапе от баницата?Не искаше да се разочарова отново. От фирмата бяха добавили, че ще я изпратят на обучение за три месеца. А това усложняваше нещата, на кой щеше да остави Роко?Пропъди мислите си от главата и пусна телевизора. Даваха някакво шоу "Сървайвър". Загледа го, даваха коментари на участниците след елиминациите.
-...просто рискувах и спечелих, но имах късмен със същия успех можех и да загубя понеже натоварването...-тя превкючи на друг канал. На музикалният канал вървеше песента "Можеш да спечелиш ако искаш" на известна група от деветдесетте. Натисна червеното копче, днес май и в телевизията бяха решили да я дразнят. Приготви каишката на кучето и реши да го изведе. Да проясни мислите си. Предпочиташе да се откаже, беше по-лесно. Нали приятелят и помагаше от време на време нищо не и липсваше. Отпъди мисълта чак и се доповръща от нея. Това не можеше да е нейна мисъл.
Роко, немска овчарка с весел поглед я гледаше очаквателно. Погледна се в огледалото. Беше секси, нищо , че едва ставаше от леглото. Леко разрошеният и перчем и придаваше забавно излъчване с някакъв мистичен отенък. Усмихна се на себе си и си изпрати една въздушна целувка. Облече се с фланелката на Долче и Габана и дънковата поличка на Армани, дето много си обичаше. Бе я купила на разпродажба от летната и колекция. Взе слънчевите си очила и се затича по стълбите. Роко я последва с подходящо темпо. Беше едва на 24 и още я владееше еуфорията от студентските години. Не искаше да става скучна лелка. Макар, че всички се опитваха да и внушат, че това е единственият начин да оцелее. Кучето и се откъсна и припна в парка. Бе валяло наскоро и имаше още капчици полепнали по тревата в които се отразяваше слънцето. Видя Роко да спира и да души нещо. След малко той кихна и растърси глава. Притича и видя че душеше един охлюв запътил се към уличното платно явно в опит да премине отвъд където имаше рекичка оградена от няколко дръвчета. Огледа се и видя още десетина охлюви запътили се на същото пътешествие. Някои от тях бяха спрени преждевременно. Видя няколко смачкани, но това не пречеше другите да се опитат да преминат. Някой от тях дори бяха заобиколили мъртвите си събратя и бяха продължили за да свъшат като тях под гумите на някоя кола. Какво ги тласкаше натам? Тя отпъди Роко и погледна обърканият охлюв, на който пипалцата се оглеждаха неспокойно. Той отново се насочи в бавното си темпо вече пресекъл тротоара и стъпил на улицата с единственият си крак. Имаше нещо специално, дори секси в теза упоритост. Боже от къде и дойде тази мисъл? И тогава и хрумна да направи облог със съдбата. Ака охлюва стигнеше до Ханаанската земя(земята по която тече мляко и мед) тя щеше да последва неговият път и да отиде на прослушването. Охлювът бавно се предвиждваше опипвайки въздуха с сензорните си пипала. Една лада се зададе по пътя. Тя се зачуди дали да помогне на животното , но се спря. Автомобилът се носещш с висока скорост към него. Тя затвори очи и сякаш чу исхрущяването. Когато отвори очи малкият приятел бе жив и здръв и продължаваше своят път. Остави го и се зае да си играе с кучето и , защото то ревнуваше за внимание. Подхвърляше му някаква клонка и чакаше той да и я върне. Потърси с поглед малкият си приятел. Бе изминал около метър. За сега нищо не бе успяло да прекъсне пътят му. И той не смяташе да спира, независимо от последствията. Погледна нагоре. Вече бе станало обяд. Роко я побутваше с муцуна, беше гладен. Искаше да наблюдава новото си приятелче в неговият път към изгубеният рай. За това запомни къде го бе оставила и отскочи набързо до магазина за животни. Купи му една порция и я изсипа на поляната под неодобрителните погледи на няколко бабички излезнали да се пекат на слънце. Не им обърна внимание. Кучето залапа лакомо. А тя се приближи до улицата. Бе се придвижил още десетина сантиметра. Учудваше се на упорството и насочеността му. Имаше нещо секси в това. Ако тези качества ги пригтежаваше мъж, нямаше да го зареже никога. Всъщност приятелят и бе с тези качества. Бе се борил за любовтта и дълго време и бе спечелил. Тя се усмихна. Новото и приятелче бе изминало около една трета от пътя. Остави го и отиде да погледне Роко. Той се бе наял и сега тичаше в парка и задяваше една дама хъски, кояг.то се правеше на недостъпна. Усмихна му се и му помаха. Той помаха с опашка и излая в отговор. После се върна отново на наблюдателният си пост. По улицата се задаваше багер. Вероятността малкият да оцелее бе почти нулева. Веригите бяха разположени така че обхващаха цялата улица. В този момент обаче тя не видя охлюва. Огледа се уплашена. Нямаше го. Багерът отмина. В този момент видя малкият и приятел да излиза от една дупка. Бе се вмъкнал в нея и сега спокойно излизаше от нея без да му пука особенно. Вече се стъмваше, когато малкият започна да се изкачва по насрешният тротоар. Успя да избегне опаснастта от една майка с детска количка и тинейджър със скейборд и се изгуби в тревата. Тя пресече пешеходната пътека и видя как той се изгуби в корените на едно дърво. В този момент джеесемът и иззвъня.
-Госпожице Атанасова, дано сте готова, защото господин Сенман успя да се освободи по-рано.
-Да разбира се готова съм.
Погледна към входът на новото жилище на малкият и приятел и изтича към парка викайки Роко.
Върза го на каишката и бързо отиде на паркинга. Подкара колата и реши да рискува. Търсеха "широко скроен човек" нали? Ами тя щеше да им се покаже в истинската си сащност.
Пресече портала и портиерът я изгледа изненадано но не я спря. Тя се качи по асансьора с кучето си и почука на заседателната зала. Господин Сенман седеше и я чакаше с още един представител на компанията. Той учудено я изгледа и тогава нещата се изплъзнаха от контрол. Роко се откъсна от нея и се хвърли на шефа на компанията ближейки го по лицето.
Тя изтича и докато се опитваше да дръпне силният Роко от Сенман промълви притеснено:
-Извинете г-н Сенман, но той просто ви хареса.
-Аз също ви харесах .-той се смееше от сърце.
-Вие сте естествена. Интервюто приключи, наета сте. Заповядайте след една седмица на инструкции и не се притесняавайте за вашото приятелче, то ще дойде с вас. До понеделник г-це Атанасова. И си починете добре.
Тя успя само да се усмихне и кимне. Когато се прибра тя реши да направи нещо за малкият си приятел. Взе един дивиди диск и написа:
"На малкото ми приятелче научило ме на мъдрост и упорство." Заби диска на дървото където се бе скрил охлювът. В това време Роко отново бе започнал да си играе с женското хъски.

:)))Това е най-трудното нещо на света-да се освободиш от всички натрапвани от детството ти правила и норми,да напуснеш коловоза и просто да бъдеш себе си.Лошото е ,че и рискът е огромен.Колко ли минимална е вероятността да се сблъскаш със също такъв човек,който да го оцени!Май си е повече от късмет:)))....Поздравления!!!

... си мисля, че има нещо секси в движенията на охлювите :)))))
Наистина е най- добре да си естествен, много повече се печели. От колкото ако си приел някаква маска или роля.

Поздрави за разказа и за инерцията с която е написан ! :)))

докато се разхождах, веднъж след дъжд наблюдавах охлювите и се чудех какво ги тласка да се движат по шосето, защото изглеждаше безнадежно да преминат, взимах и ги връщах обратно, но явно те имат някакъв импул който не разбирам , тук се опитах да ги разбера!:) Рискът обаче си заслужава!

радвам се че мислиш и ти така! А инерцията я бях събирал отдавна да го напиша!:)Благодаря ти!

За този случай, аз си имам една максима:
Прави каквото трябва, пък да става каквото ще!
С една дума - бъди себе си!
Поздрави!

максимата ти е правилна, нещата се правят както трябва а не непременно както е прието!:)Благодаря ти!

Знаците на съдбата! Понякога сами си ги измисляме и така си вдъхваме кураж или се разочароваме. Нещо такова може да те накара да повярваш в себе си или да те разколебае! Аз самат понякога съм си измисляла такива знаци! Толкова оптимизъм има в рзказа ти!

Много ми хареса!
Поздрави!

Да наистина знаците на съдбата, но все още се питам, какво ги кара да пресичат пътя? Ти как мислиш? Имат някаква идея , но каква?обикновено знаците, които избираме не ни разочароват, но зависи как ние ще ги пазтълкуваме!

Като един девиз " Бъди себе си!", винаги те оценяват най-правилно, когато се придържаш към собствената си същност. Де да беше така, че всички да бяха упорити като охлювчето и естествени като героинята ти...Поздрави!

да наистина да си естествен всъщност е най естественото на този свят! Всички не могат да са такива, но ние може да ги научим нали?:)

или поне ще се опитаме, но нали заеш, че не достатъчно само нашето желание? Триябва и те да го поискат! :)

Е,не нямам думи!За пореден път блестящ.Ама айде спирам-ти знаеш,че не си падам много по комплиментите и ласкателствата... :)

ние правим каквото трябва а те ще направят каквото искат?Нали?:)

благодаря ти, аз нося на комплименти, знаеш....:)

Дали няма доза съдизъм. Седи и гледа ще го сгазят ли охлю или не. Типично за жена тип "работещо момиче".

Хубаво пишеш -хареса ми !
Желая успешен ден!

ами може би има, но такава си е героинята! Когато ми хрумна този разказ, бях върнал доста охлюви назад от пътят им към магистралата! Ти как би постъпила? Е и все пак идеята е друга!

благодаря ти! Приятен ден и на теб!

Накара ме да се замисля…Кой знае…Природата е толкова съвършенна във всичко.Никой не може да ти каже какво се върти в главите им(на охлювите).Но определено са сигурни в себе си.И в късмета си може би.Или просто в пътя си.И нищо не може да ги отклони.

а наистина искам да разбера какво ги тласка натам? Кой знае?

Само те…А може би и те не знаят.Дали изобщо осъзнават какво вършат!?!И дали ти не виждаш в тях част от себе си.Дали не са твоят знак!?!Може би отговорът е някъде дълбоко в теб…Не питай другите-всеки ще намери свой собствен отговор.Твоят е в теб!!!Какво всъщност искаш да направиш,или да правиш…или как…попитай подсъзнанието си:)))

пждсънанието ми говори достта : )!Благодаря за съвета! А охлювите не са метафора за мен! По-скоро за живота по-принцип!:)

Това ми е ясно.За разказа.Аз ти говоря за причината поради която ти си ги забелязал и си си задал точно тези въпроси.Мислиш ли,че са много хората,които изобщо са забелязали някога това или пък ако са,са му обърнали внимание.Може би и разказа като четат,повечето хора приемат като чиста монета това което ти си видял в поведението на охлювите.А много хора ще си кажат”Да,бе,охлюви,безмозъчни мекотели…!”А колко изобщо ще подминат разказът просто ,защото това е разказ…Това исках да ти кажа –че това,което ти си видял,така силно те е впечатлило и те е накарало да си размърдаш мозъка е твой знак.

права си, но това е магията на ежедневието, откакто започнах да пиша, започнах да зебелязвам тези неща! Знаеш ли колко поводи за това, музата да те погали има само за един ден, само като наблюдаваш нещата покрай теб? А знаеш ли колко от тях подминаваме? Стотици, може би хиляди! Но все пак съм човек и трябва да пресейвам нещата за да издържа на темпото на тази муза! Ако се вгледаш ще видиш, че магията е навсякъде, дори в тези мекотели! Те бяха знак, да обърна внимание на хората, че в някои отношения те(охлювите) са по-напред дори от нас!

Tака си е.За нещастие в този забързан живот рядко ни остава време да се заглеждаме.Забелязваме само знаците ако сме дорасли за това.


Една вълна.-
Частица от море.
Разбила се в брега на ситни пръски
се стапя в водната безкрайност.
И после пак-
Частичка по частичка
се сбира
набира воля,
вик
и сила
и миг преди да се разбие,
и миг преди да се взриви
във своето сърце е сбрала
мощта на цялото море,
за да се хвърли с вик към този бряг,
притеглящ я с могъща сила,
да го прегърне миг преди смъртта-
единствен миг-
от вечността отпила.
И после пак…
И пак…
И пак…
Като душата ми…

страхотен стих благодаря ти!

Няма за какво:))).

Всеки ден се изправяме пред различни предизвикателства - едни ни пречупват, други вдъхновяват.Така порастваме. Ставаме силни хора с опит и уморени или вдъхновени доказваме себе си - на себе си. Няма нищо по-красиво от доволния поглед на гордо постъпилия доволен човек. Не егоистично - реалистично. Страхотно и мотивиращо.

причини за надежда много, само да се огледаме около нас и ще намерим десетки! Много мотивация ти пожелавам!:)