Да бе и какъв избор имаше? Ами отговора беше очевиден. Никакъв именно. Съгласи се да започне работа след пет дена при неговите условия, но нещо в нея се съпротивляваше с всички усилия. Чудеше се дали ще издържи и колко време ще мине преди той да я пречупи. Нямаше работа от повече от месец, вече се чувстваше адски неудобно да иска назаем пари от майка си за да се справи, но децата и растяха и се налагаше. Налагаше се да пречупи гордостта си. Нейния бивш приятел и предложи работа преди месец, знаеше в каква ситуация е и се бе възползвал. Сумата, която щеше да и плаща беше достатъчна, за да гледа децата и отчасти себе си. Тя бе поставила едно условие. Само едно да имат само професионални отношения. Нищо повече. Той се ухили, намигна и се съгласи. Знаеше, че това е временно примирие. Докато бяха заедно, той не я оставяше на мира, едва ли и сега щеше да го направи. Повтаряше си че това ще е само временно, докато си намери друга работа. Но кого заблуждаваше? Нямаше това да се случи. Откакто се бе развела с онзи кучи син нищо хубаво не и се случваше. Все на отрпеки попадаше. Една след друга. Бе попаднала в омагьосан кръг. Идваше и да приключи всичко, но два живота зависеха от нея.

-Господи избави ме от мъките, моля тееееее!

-Няма Господ, само дяволът властва тук на земята.

Стресна се до нея на улицата беше клекнал просяк, който подрънкваше за стотинки в тенекиената си кутия. Гледаше я нахално, но очите му ярко зелени бяха съвършено живи в сравнение с останалите части на тялото му. Опърпаните дрипи свидетелства за окаяното му състояние. Тя сбърчи нос, от него се издаваше някаква миризма, доста тежка, но неопределена. Тя се отдръпна от него само леко, но той го забеляза. Ухили се в устата му липсваше един зъб.

-Точно така и Господ така се е отдръпнал от нас. Ами погледни ни.-той се огледа сякаш говореше пред голяма публика. Ухили се и счупеният му зъб си пролича ясно този път.

-Ние не живеем както трябва. Не се грижим за телата си, за околността, за хората, които обичаме. Не както трябва. Винаги искаме нещо в замяна. Умът ни е опорочен, мръсен, промит от интернет, телевизията, всеки от нас има тайни сексуални желания, някои дори немислими, срам ме е дори да ги кажа.-той се изплю.

-И ти имаш такива, е може би не толкова страшни. И се молиш на Бог да те избави от мъките? А заслужила ли си го? И с какво? Вероятно си майка, така като гледам, грижиш се за децата си, това е майчинският инстинкт. Това е добре, а ако можеше щеше ли да го преодолееш този инстинкт а? А замисли ли се, че ти даваш и пример на децата си?

-Ти какво искаш от мен бе?-дръпна се повече тя.

-И откъде знаеш толкова за мен, че имам деца?

-Ами очевидно е по облеклото ти, износено е. Даваш всичко за тях нали? А замисли ли се, че им правиш мечешка услуга? Ти не се грижиш за себе си за да отраснат те мамини синчета?

Това я жегна. Когато ги роди тя бе си казала, че няма да ги лишава от нищо, а не както баща и я бе лишавал от почти всичко. Ядоса се, гневът, който бе насъбирала със седмици избухна в бясна ярост и се отприщи като водопад.

-Ах, ти животно такова, кой си ти да ми говориш така? Знаеш ли през какво съм минала напоследък а? А ти ти си се предал и лежиш на улицата за жълти стотинки, разчитайки на хората, никога няма да падна толкова ниско, никога.

-Значи забеляза. Хората са глупаци, те се чувстват по великодушни като ми дават нещо, чувстват се добре, аз също.-ухили се.

-Някои дори споделят неща с мен.. И на ден госпожичке изкарвам повече от колкото ти за месец. Кой сега е глупакът. Ти имаш гордост а? И колко изкарваш с нея? Децата ти биха ли се гордели с теб заради лишенията , които правиш заради тях? Един ден може би, но сега едва ли! Сега едва ли. Децата са жестоки, те няма да те разберат, не и на тези години, между впрочем те на колко са?

-Едното на 13 другото на 15.-отговори механично тя.

-А ти какво работиш?

-Ами аз…

Тя се разплака. Разказа му цялата история. Усмивката му, тази иронична усмивка не слезна от лицето му през цялото време.

-И ти мислиш мен за отрепка? Аз поне не си слагам дупето пред бившата за пари.

Гневът и се върна отново. По лицето и плъзна червенина.

-Майната ти няма да седя и да те слушам, аз поне работя нещо, което съм учила, и ми харесва.

-И какво е то? Мениджър продажби или подлогата на шефа?

-Няма да те слушам повече чао.-тя се извърна да си тръгне.

Той скочи и я хвана за ръка.

-Извинявай, ела да ти покажа нещо.-усмивката бе изчезнала от лицето му.

Тя се остави той да я заведе. Завиха по съседната уличка. Там седеше паркиран баварец, тъмно син металик. Очите и светнаха, като го видя.

-Да не би..?

-Да мой е!

-И откъде пари?

-Ами от това, което ме завари да правя.

Той съблече дрехите си и ги сложи в багажника. Отдолу бе опакован в изолиращ костюм. Разкопча го и също го постави в багажника. Свали дългата си коса и перуката и ги постави на място.

-Ето ме това ми е истинското аз.

Пред нея стоеше мъж между 40-50 годишен. В тъмно син костюм и обувки на Армани и и се усмихваше. Лицето му и бе познато. Ами да това е…

-Ти не си ли режисьора на „Мъка по дома”. Много ми хареса.

-Ами да аз съм. Разведох се и се озовах тук. За това и станах циник. Но пък открих много интересен нов свят. Сега обаче мога да си позволя всичко. Тук стоя четири часа на ден и те ми стигат вече за цял живот. Вече не завися от жена си за да продуцирам филмите си. Правя го сам. Живея мечтата си. А ти какво правиш ти?

Нямаше какво да каже. Тя се бе отчаяла. Но той бе отишъл на дъното и от там бе изпълнил мечтата си а тя, тя…?

-Нищо не казваш, а какво мечтаеш да станеш?

Тя само изхлипа и отново нищо не каза. Побягна изпускайки чантата си, но не се обърна да я вземе. Прибра се в къщи разплакана. Младежите още не се бяха прибрали. Погледна часовника беше десет. Приготви им пържени яйца по манастирски и легна пред телевизора. Изключи го спомняйки думите на режисьора и наистина и тя имаше скрити фантазии, господи….

Децата нахлуха в стаята и.

-Мамо един мъж долу ми даде това за теб.

Беше плик.Отвори го вътре имаше ключове от кола и писмо.

„Аз сам стигнах до мечтите си. Реших че ти имаш нужда от побутване. Понеже си забрави чантата при мен реших да ти я върна. Колата е паркирана на паркинга. Видях как я гледаше. В чантата ти, която е на предната седалка има нещо за теб. Колата също е за теб. И следващия път като се видим вече трябва да изпълняваш мечтата си.”

Тя изстърча навън следвана от децата. Тъмносиният баварец чакаше отпред. Взе ключовете, но ръцете и трепереха. По- големият и син взе ключовете и отвори колата като и се усмихваше разбиращо. Тя бръкна и извади от чантата си чек за 20 хиляди евро. Господи, защо той правеше това? А се бе държал толкова ужасно с нея първоначално? В главата и веднага се загнезди план. Отдавна искаше да направи агенция за срещи с гаранция за успех. Това бе мечтата и. Прибра се като насън. Момчетата се радваха на колата около нея а тя мислеше само за мечтата си. Прибра се като насън, но успя да отбележи, че документите в колата бяха прехвърлени на нейно име как бе успял толкова бързо?

Отиде на работа като насън. Към обяд шефът и я повика в кабинета си.

-Здрасти как се справяш?

-Добре.

- Ще искам от теб услуга.- и той погледна надолу.

-Така ли а аз ще си подам оставката.-ухили му се тя.

-Ама чакай аз, не исках да те, но …

-Чао кучи сине.

Събра нещата си и се изнесе имаше мечта за гонене.

Направи агенцията. Нарече я „Изгубени души”. Рекламата беше:

-Ако търсите сродната си душа, това е мястото.

Бизнеса тръгна макар и бавно, след една година започна да получава възвръщаемост. Отвори офис за консултации с психолог и за брачни съвети. Беше щастлива. Минаваше често покрай мястото на просяка, но не го намираше.

Днес денят бе по свободен имаше половин час почивка, не бе толкова напрегнато. Имаше принципа на посреща всички клиенти лично. Почиваше си и си спомняше как преди година бе толкова отчаяна а сега? Телефона иззвъня.

-Госпожо, търси ви един господин.

-Нямам записан час Лавиния, нека си запише час.

-Той е тук и иска да ви предам две думи „Мечтата на просяка”. Това бил новият му филм.

Остана втрещена на телефона, той се бе появил. Бе гледала филмът му преди месец. Той се бе появил по дяволите.

-Госпожо?

Лавиния чакаше отговора и.

-Да разбира се.

Тя изтърча от офиса си с темпо неподходящо за нейното положение. Лавиния я изгледа учудено.

-Имате ли място за още една изгубена душа тук?

-Ами ще те вместим някак си! –тя се усмихна иронично.

-Ето, че и ти опря до мен?

-Казах ти, че ще се срещнем, когато изпълниш мечтата си.-отвърна и подобаващо.

 

от жестоката, цинична, наша действителност.
Замисляла съм се за проблема, който третираш, но не съм допускала, че достига до такива измерения.
Опазил Бог от такива падения!

Не успя да ме грабне.

така е доста неща съм чувал за просяците, които могат да те изумят! Веднъж минавам покрай една сляпа, която проси с една икона и чувам как се оплаква, че плащала високи телефонни сметки на джеесема! Какво да ти кажа?

не може всичко, което пиша да те грабне! Няма как!:)

така че пак се връщам...
хей, да не си от "веригата", все пак ако решиш да филмираш, откъде пари...
пълен нокаут!

за да филмирам трябва да намеря сценарист и тогава може и да стане! Първо нека издам нещо, после филмилрането! Не съм от Веригата!:)))))

Интересно развитие на нещата! Да постигнеш мечтата си! Тогава щастието само ще те намери!

Весели празници!

Да понякога са неведоми пътищата на мечтите! Весели празници и на теб!

Грабващ разказ ! Наистина е много хубаво да изпълниш мечтата си, но винаги трябва да имаш една мечта в резерва за да те поддържа жив....

Поздрави, Фенриз, пак си много силен !

п.п. Време беше да сътвориш нещо ново :)

ами като почивам ме обхваща мързел ама днес не се удържах! Хубаво е да имаш мечта в резерв наистина!:)))))

Някъде там прочетох за 21 май, този ти разказ е достоен за участие на тази дата.
Но ти ще си решиш кой да е :)

п.п. Не ми обръщай внимание, аз трябваше да си измърморя, да си кажа мнението...:))))

есси а какво има на 21 май че нещо не се ориентирам?:)

Някъде там прочетох, че се съгласи да участваш с твой разказ при представянето на книгата на Стеф...
Казах ти да не ми обръщаш внимание :))))
А сега като ме попита се оплетох и вече не знам какво съм прочела....

остави няма значение, всичко е наред!:))))

вълнуващ ти е разказа, браво!

вълнуващи празници ти пожелавам!:)

Хареса ми!
Поздрави!:)

Поздрави и на теб!

Прочетох го с кеф. За 5 минути като че изгледах цял фюлм. За разлика от това което гледам обикновенно това ми привлече вниманието. Ако някой направи фюлм използвайки разказа за сценарий, фълмът не би имал успех само по вина на тези които са го снимали.

това ми е една от мечтите да филмират мой разказ! Силно се надявам да стане!

Върнах се да го прочета още един път. Дано точно този разказ да успееш да филмираш...Трансформацията на обществото доведе до такива превратности, че героите са истински...всеки може да изпадне и в едното и в другото положение...

Красиво нещо си написал!Макар темата за истинското аз никога да не е намирала своя край, тук в твоя разказ , долових , че тя го намира в търсенето на себеподобните си !Сродните души не винаги са и себеподобни , не мислиш ли ?Между тях има една особена разлика и отличителна черта .Знаеш ли , кои са те ?Можеш да изтълкуваш тук думете " сроден " и " себеподобен " ?И чак тогава ще продължа коментара си ?
Между другото - ще ме абонираш ли в Агенцията за сродни души за моята " себеподобна " ?
Поздрави !

Наистина в България вече всичко е възможно и едната и другата крайност!Не би ме изненадало нищо!:)Благодаря ти!

Сроден е когато си пасвате в душите, себеподобен е когато е замесен от същото тесто като теб! За агенцията ще ти направя денонощен и доживотен абонамент!

но като чета за филмиране, малко ми напомня вече филмирани сюжети. Ако го фирмираш може да го направиш по-различен от досегашните. Или ме попитай пак.

искам да филмирам, който и да е мой разказ, права си има такива сюжети. А и естествено ще има промяна пре обработката за филмиране! Благодаря ти!