Събуди се под звуците на котешкия марш настойчиво звъняш по телефона му. Това беше любимата му мелодия. Очакваше и котаракът му да се включи всеки момент и ето, че чу мяукането му. Животното си чакаше храната. Въздъхна и си каза мантрата:
-Здравей, каръшки ден.-и добави:
-Може да съм карък, но се харесвам такъв.
Изправи се и се протегна. Ръката му се удари у вентилатора, който се въртеше под лампата. Беше лято и беше задушно през ноща. Стисна насинената си китка и изохка. Какво ли го чакаше още? Бавно потътри голото си тяло към банята за да се приготви за работа. Когато пристъпи прага на тоалетната единият му крак се закачи в него и той залитна на вътре. Стъпи с другият върху нещо хлъзгаво и докато челото му се приближаваше към плочките си помисли, че беше чувал някъде един израз: "Най-много злопулуки стават в банята". Усмихна се и успя да се подпре с две ръце, но не достатъчно бързо и челото му се блъсна в плочките. Който го беше казал това го бе казал за него. Извърна се и седна. Тогава усети нещо мокро под себе си. Извърна се и видя, че котарака не си бе свършил работата където трябва. Въздъхна и пустна душа. Започна да се сапунисва, когато топлата вода спря. Господи, днес явно го очакваше пълния набор от карък. Продължи със студената вода, но и тя спря. Трябваше да се измие от пяната и котешките остатъци. Беше приятел със съседката. Тя му съчувстваше и дори му помагаше в такива случаи. Протегна ръката си още цялата в пяна и набра телефона и.
-Ало?.-прозвуча съненият и глас. Беше възрастна жена на шестедесет и няколко години.
-Извинте госпожо Павлова, аз съм Николай, номоже ли да полвам банята ви?
-Ники, ти ли си бе мойто момче? Пак ли нещо с банята? Господи все на тебе ти се случва. Идвай, идвай, ще отворя вратата отворена. Може да ползваш и шампоана и сапуна в мойта баня. Ох, боже боже защо все такива неща ти се случват? И сто пъти ти казах не ми викай госпожо Павлова, а леля Вики!
-Добре лельо Вики.-усмихна се той и излезе от стаята си като взе и ключовете си.
Приключи с къпането след десетина минути, когато вече меришеше на приятен дамски шампоан с мирис на ванилия. Благодари на възрастната жена през вратата на дневната и бързо излезе. Започна да облича костюма когато се заплете в панталона и падна на земята. Накрая успя да се намърда в дрехите си, но сдобил се с две цицини на челото и една на главата отзад. Тръгна да излиза, когато рязко мяукане го стресна, не бе сложил храна на котарака. Захвърли куфарчето си и изтича в кухнята за храната на котарака. Посегна да я вземе и се одраска на отворения капак на консервената кутия. Веднага лапна пръста и отново въздъхна. Наистина го чакаше пълна програма. Примири се беше свикнал имаша поне три дни в седмицата такива. Отсипа на котарака и той започна лакомо да се храни. Върна храната на мястото и излезе. Натисна копчето на асансьора и се оказа, че не работи. Започна да слиза по стълбите като внимаваше къде стъпва, защото не се знаеше какво каръкът му ие приготвил тук. Успокоен понечи да направи последната стъпка и да отвори външната врата, когато някой рязко я отвори и го удари в лицето с нея. Човекът започна да се извинява, но на никоай не му беше до приказки. Таксито му го чааше отвън вече половин час. Плащаше го фирмата. Защото при николай имаше нещо особенно, неговият карък носеше късмет на тези, които го наемеха. И вече всяка фирма занимаваща се с хардуер и софтуер търсеше да го наеме. В момента поддържаше сайт за обяви. Най-скъпият, но и най-поппулярният в интернет, защото който пуснеше там получаваше мечтаната оферта след около час най-много два. Той беше ценен именно за това. Иначе си вършеше работата като администратор, но не за това го наемаха. Помаха на таксито и се насочи към него, когато една кола мина точно пред него изпръсквайки го с кална вода. Усмихна се тъжно, трябваше да очаква и това, защо не го предвиди? Ами защото нещата за предвиждане бяха прекалено много. Качи се в таксито и затвори очи замисляйки се за цялото това нещо, което се случваше около него. Приятелите му се чудеха, каок издържа. Беше свикнал и не се ядосваше, беше приел, че това е той и нищо не можеше да се промени. В личен план имаше само несполуки. Момичетата се плашеха от неговият карък. В началото винаги им беше интересно, трижеха се дори за него, когато паднеше. Но накрая се изморяваха и го изоставяха с обичайното обяснение:
-Съжалявам бебчо (коте, зайо) обаче не мога да продължавам така.
Той ги разбираше,ащото понякога му се искаше също това да спре, за тях бе по-лесно просто си тръгваха. Имаше един случай, когато една девойка искаше да го спаси от каръка му. Беше голяма оптимиска и го водеше дори по врачки и баячки, върнаха го и назад в минали прераждания. Не стана. Каръкът си оставаше. Това обаче го умори и този път, той сложи край на връзката, не искаше да е опитно зайче в нейните ръце. Тя не искаше да го остави, но нещата беха неизбежни, останаха приятели. Все още имаше предложения как да му помогне, но накрая ограничиха срещите си до кафе и дискотека. Понякога си позволяваха и по малко секс, когато имаха нужда от утеха.
Таксито спря рязко и той си удари отново главата по вече придобитата цицина и изохка. Шофьорът му се извини, но се усещаше как едвам се сдържаше да не се изхили. Излезе от таксито и на входа портиера веднага го пое като го придружи до кабинета му където го чакаше чист и изгладен костюм. Винаги го чакаше един, фирмата се грижеше за него. Зае се с работата си и започна да трака по клавишите, одобрявайки обявите, написани през ноща и изпратени в кутията за одобрение. Понякога кликваше на бутон отхвърляне, ако в изпратеният текс имаше порнографско, нецензурно, расиско или антирилигиозно или беше за грешен раздел. Правеше го вече механично, мозъкът му работеше самостоятелно и забелязваше грешките веднага действайки според ситуацията. В един момент обаче се спря да погледне една обява. В този момент телефонът иззвъня. Вдигна го механично, гледайки я съсредоточено, беше интересна като смисъл, даже повече от това.
-Ало?
-Николай виждам, че вече си на работа?
-Да, шефе.
-Радвам се, как беше денят ти?
-Ами знаете как шефе...-той не довърши.
-О да знам, но се радвам, че вече си тук, ти си моето златно момче, продължавай в същия дух.
-Доре шефе.
Отново погледна обявата.
"Красива, добре сложена млада дама с липса на късмет, търси късмета си." Имаше оставан телефон.
Дали беше шега или беше сериозно? Ако беше сериозно, пуснеше ли обявата, нямаше да има шанс да се срешне с нея. Ако беше шега, реномето на компанията щеше да пострада. Препса и телефона и премина на следващата обява. Когато свърши със вечерните се отпусна да си почине. Извади джеесема си. Беше му паднала батерията. Набра номера и от служебния телефон. Един приятен глас се обади:
-Да кажете?
-Обаждам се във връзка с обявата...
-Вече? Наистина действат бързо в тази фирма. Какво искате да знаете?
-Ами кога ще можем да се видим?-реши да рискува той.
-Днес след обяд става. Към 17:30 да речем? Моето име е Алис между другото.
-Ами аз се казвам Николай. Добре нека да се чакаме на...
Уговориха се. Той остави обавата и неодобрена, но и неотхвърлена и продължи работата с другите.
Усмихна се на себе си. До сега не се бе възплозвал от работата си за лична облага. А и не бе успявал да помогне на никой през живота си. Това бе приятна възможност. Таксито го чакаше на входа. Бързо се вмъкна в него и то без инциденти и му каза къде да върви. Таксито спря пред кафенето и остана да го чака. Влезе в завадението и седна на запазената маса. Поръча кафе. По закона на Мърфи първото бе разлято върху него, второто върху масата и едва от третото отпи, което му бе дадено от завадението. Поръча си салата докато чака. Усети нечие присъствие зад себе си и се извърна. Девойката беше наистина добре сложена, направо блестяща. Особенно очите и.
-Аз съм Алис.-протегна ръка тя и се спъна в килима. Тялото и полетя и той успя да я хване. Гледайки го в очите тя промълви:
-Май си намерих късмета.
Усмихна се и и помогна да седне на стола. Тя си поръча кафе. Когато бе донесено сервитьорката без малко да го разлее върху нея. Една капка се откъсна от него , но се върна обратно. Алис изненадано погледна към Ники.
-Ама наистина си намерих късвета.
Тя имполсивно скочи и го целуна. Топла целувка, устните и бяха направени за това. Да бъдат целувани. Салатата бе донесена и Ники се пресегна за поправките. Вилицата му бе натисната от лакътя и отскочи рязко нагоре, завъртя се във въздуха и когато очакваше да се забие в крака му или да разсипе салатата. Тя обаче като на забавен каданс бавно се плъзна в чинията и се намести под едно парче домат. Той изненедано я погледна и после погледна девойката пред него.
-Ти също си карък, който носи късмет на другите.-казаха го в един глас и се засмяха.
На другия ден Ники се събуди с алис до него. Бавно се изниза и отиде в банята, където за първи път започна да се къпе без инциденти. След малко Алис се присъдени да му изтърка гърба. Беше невероятно. Отидоха на работа. Днес две таксита чакаха пред дома му. Обаче в службанта му нещата се бяха променили. Сайтът вече функционираше като обикновен сайт за обяви. Неговият карък си бе отишъл.

Личи си, че си го написал на един дъх. Продължавай така. Късметът сам ще те намери.


Поздрави!

Ами реших да го излея!:)))

Първо ти благодаря за усмивките :)))
Разказът ти ми подейства много освежаващо. В тази моя каръшка сутрин имах нужда да разбера, че има и други късметлии - сродни души :)))

Поздрави за начина по който си го написал и за леката самоироиния която долавям - тя е много цено качество !

Вчера ми хрумна този разказ, а и хубаво е да се знае, че нищо лошо не е вечно!

да повтарям едно и също :)))))
Това и при krotalka го писах - хубав разказ, интересно ми беше, имаше съспенс при каръшките изпълнения, ама защо така края нещо му куца ?????
Толкова хубаво, та чак не е истина - то не че е, ама ме накарай да повярвам малко все пак. :)
Лек ден :))))))))

просто когато се съберат двама каръци, които носят щастие на другите, каръкът им се унищожава?:)))

На каръка, само каръка му носи късмет...той е карък, тя е карък - взаимно си носят късмет! И звучи логично, но пък някои закони на физиката "отиват на кино"! ;)
Поздрави :)

##############################

http://www.youtube.com/watch?v=0UilaEtpQqk

някои закони са за да се нарушават!;) Ама ти верно си от моята кръвна група за музиката!Благодаря ти за хубавото парче!

Колкото до човешките взаимотношения...те са прекалено обемисти за да се поберат в закони...и то, закони на физиката :) С един човек може да си допаднеш, именно, защото много си приличате или пък, защото другия човек е различен от теб и на теб ти е интересно да откриеш друг човешки свят!
Радвам се, че си си харесал поздрава :)))

радвам се че си успяла да го усетиш това в разказа ми!
А понякога съдбата приготвя неочаквани обрати!

човек като има сексуална подтиснатост (така да го нарека, хи-хи), или някаква неудовлетвореност, несподеленост в подсъзнанието, има една криво течаща енергия, която не се връзва с нормалната. А като се успокои.......... нещата се връзват. На енергийно ниво е каръка. Последното е най-точно.
Иначе като разказче, допадна ми, отпускащо е. И вече си готов за вечерния секс. Разказ за следобедно четене.

но не задължително е свъзано със сексуална неудоволетвореност, а да речем емоционална или просото си е ходещо бедствие!:))) Не всичко се обяснява със секса! Някои неща са въпреки секса!

много елементарно ми се видя математическото правило - че два минуса правят плюс.
Но пък ти защо се обиди - само трябва да те четкат ли? Малко градивна критика не е ли по-добре? :))))))

кой се е обидил? Не и аз!:) Понасям критика! Просто разказа се носеше към този завършек! Можеше и да завие към друг но не стана! Разбрах критиката ти, но този разказ си беше такъв, следващият може би не!:)))
Благодаря ти! И споко няма обидени!:)))

По мое мнение всичко между двамата е започнало още преди секса, и идеята на разказа е далеч от идеята за сексуална недостатъчност! ...А секса, и отпускащата му сила е интересна тема за друг постинг ;)))

Поздрави fenris! :*

секса в случая не е определящия! Разбрала си идеята! Поздрави!:)))))) И да добавя нещо може би за силата на секса ще напиша нещо друго, някой път!:)))