Вторият случай на следовател Секова
Ихаааа, пак се получи същото, до този момент не можеше да излезе от този порочен кръг и му ставаше смешно на моменти. Дори с нетърпение чакаше раздялата, защото най-хубавите чувства изпитваше в началото и края. Така е било писано да стане да върви по магистралата на живота минавайки през една след друга нещастна любов. А който го е писал предвидил ли е отбивка за по един макдоналдс, или дюнер с натурален сок? Нямаше значение, сега бе свободен да осъществи замисълът си, имаше време и достатъчно финанси. Някой трябваше да си плати за това, че беше нервен ежедневно, че звуците от рекламите му се набиваха в главата и не можеше да си ги извади от там. Щеше да им даде урок и то много скоро.
Следовател Секова, дръпна още веднъж от цигарата и после я захвърли и смачка преди да влезе през вратата. Опитваше се да откаже цигарите, но явно нямаше да се получи. Прииска и се да запали още една. Отново и бяха стоварили най-откаченият случай. Някой горе явно я обичаше. Огледа коридора на мезонета. Беше добре обзаведен и придавеше усещане за спокойствие. Плочките бяха в кафяво преминаващо в жълто, както и тапетите. Насочи се към хола там беше пълна бъркотия.
-Дани чакай.
Тя се обърна, викаше я Стеф.
-Не искаш да видиш това.
-Трябва, Стеф това ми е работата.-учудено го изгледа тя.
Приближи се, човекът бе с разкъсани гърло, гърди и корем. Тя затвори очи и в образа и се върна случая от преди два месеца. Нямаше как да е той , кучетата го разкъсаха пред очите и. Усети побутване и отвори очи.
-Спокойно, не са от живо същество, а от съвършенна имитация на вълчи зъби, ето...-той извади една торбичка и и я подаде.
Тя погледна копието на вълчите челюсти и се усмихна. Май си имаха отново работа с Господаря на рекламата.
-Има ли видео тук?
-Да.
-Оставил ли е касета като предния път?
-Естествено.
-Пустни я.
Първоначално даваше само снежинки, след това се чу глас.
"Таз Луна не ми дава мира, някой вече трябва да умира." Появи се една вълча глава и зави. Камерата показа Луната през прозореца, беше пълна. След това се насочи към жертвата завързана към леглото по слипове и вълчата глава се насочи към нея. След това се появи надпис цензурирано. и отново се появиха звездички. Накрая изкочи надпис. Продукция на "Господарят на рекламата".
Това бе третата жертва на този манияк. Първата бе умряла от задушаване от напъхана искуствена жаба в устата му, която продължаваше да квака. Девиза беше "Защо да не говориме като жаби?" Втората бе умряла в пералня с използван популярен прах за пране. Тогава девиза беше "Изперете леопарда". Жертва номер три вероятно също бе свързана по накакъв начин с тази популярна реклама, на която убиецът правеше пародия. В първият случай, жертвата беше режисьорът на рекламата. Във вторият също. Вероятно и сега щеше да бъде същият случай. И тя мразеше някои реклами, но да стигнеш до това...Трябваше да разбере мотива на убиецът. А може би нямаше мотив, просто мотивът беше дразненето от рекламите.
-Честито, явно ще има още случаи.-усмихна и се Стефан.
Тя му се намръщи. Обичаше закачките с него, но не беше в настроение. Първият път имаше късмет, защото убиецът бе излязъл от сянката и я бе нападнал, но в този случай щеше да и е по-трудно. Трябваше да го открие. Освен ако той не направеше грешка. Освен това как за бога той се снабдяваше с информация за рекламите, или работеше там, или някой му помагаше. Защото тази информация не бе общо достъпна както бе с филмите. Трябваше да го спре преди да удари отново. За целта обаче трябваше да разбере по какъв принцип избира рекламите. Вероятно го дразнеха, по някакъв начин, но това за нея все още не бе достатъчен повод. Остави експертите да си вършат работата и се качи в колата. Подкара към управлението. Днес се надяваше да изскочи още нещо от първото убийство. Убитият работеше в една от проспериращите рекламни компании. Трябваше и по-подробна информация за него. Седна на бюрото си и включи компютъра. Задължаваха ги да изключват техниката при напускане на сградата. Машината избръмча сърдито, когато вентилатора се включи и бавно започна да изписва цифри. Изчака го търпеливо и влезе в интернет в този момент телефона иззвъня:
-Следовател Секова на телефона.
-Дани, има съвпадение.
-Какво имаш пред вид Стеф?
-И тази жертва е режисьор на рекламата. Работят в различни фирми, които обаче са едни от най-проспериращите в бизнеса.
Размениха няколко уточняващи въпроса и тя бавно остави слушалката. Вече имаше профил на убиеца пред себе си. Обичайното: Бял мъж между 25-40 години, неженен, самотник, социопат, кратки връзки и прочее....Но вече жертвите бяха ясни рижисьорите на рекламите. Беше ясно и друго имаше сериен убиец а такъв не се бе появявал от Жоро Павето а тогава тя дори не е била родена още. Предишният и случай бе с друга насоченост. Но как по-дяволите ги избираше. Защо бяха тези реклами. Честно да си признае те я дразнеха и нея, но.....а дали да не реагира според това? Проблемът беше, че дразнещите реклами бяха прекалено много, а нямаше възможност да наложи охрана на всеки режисьор на такава. Замисли се, може би трябваше да го провокира? Да му постави капан? Но за целтта трябваше да разбере какво го дразни в тези реклами. Изтегли си рекламите от интернет и започна да ги преглежда на забавен кадър. Нищо особенно. Пусна само звукът. Сами по себе си те бяха идиотски и лишени от логически смисъл. Единствения смисъл бе в края на рекламата. А именно продуктът. Едва ли ключът беше в това. Но голяма част от рекламите бяха лишени от смисъл преди да се разбере той накрая. Целта бе да се ядоса клиента и той да запомни продукта. Дани се замисли. Буквално усещаше напрежението в черепната си кухина. Усещаше, че има нещо тук, но какво. Сякаш решението и се изплъзваше в последният момент. Трябваше и ключ, който да отключи решението. Телефонът иззвъня. Тя машинално вдигна и каза:
-Следовател...
-Дани, чуваш ли ме.
Тя бързо превключи в действителноста:
-Казвай Иво.
-Мисля, че открих още нещо.
Един рекламен режисьор е починал преди две седмици, предполагат от алергична реакция. Бил е алергичен към пипер. Получена от преяждане със салам. Предполага се че е станало по време на сексуална игра с проститутка. Счели са го за инцидент.
-Има ли...-тя не довърши.
-Има запис, на антиреклама за салам от свинско месо. ЗАписът бил намерен там, но помислили, че е част от оборудването и не го погледнали...-Иво не добави нищо повече. Идеята почна да и се върти в главата. Може би обединяващото звено беше свързано с...Телефонът иззвъня отново:
-Следовател, бързо елате на ул.Чинар №4.
Тя веднага стана и излезе бързо през вратата. По пътя вече бе сигурна, че следващата реклама ще е свързана с животно. Паркира на две къщи от номера и бавно се запъти натам. Остави мислите и да търсят изход от ситуацията.
-Заповядайте следовател, на втория етаж.
Тя само кимна и тръгна по стълбите. Пред нея на леглото седеше жена с изправена на горе глава в устата и имаше фуния а около нея дузина бутилки от известно безалкохолно питие. Трябва да бяха стотина. Жената бе завързана в това положение за да може течността да се излива директно в гърлото и.
Пустна касетката. След малко се видя пласмасова глава на леопард, която каза:
-Няма нищо по хубаво от това да почерпиш с...жертвата си рано сутрин.
Името на питието бе цензурирано.
Тя извади касетката и я подаде на специалистите.
Оказа се права. Той се дразнеше от реклами с животни. Това бе някакво начало, но как да разбере, кой е?
Кимна замислено на Стефан и се запъти към изхода.
Трябваше да прецени, коя ще е следващата жертва. Напоследък животните или асоциирането на хора с животни и обратно бе достта популярно в рекламният бизнес. Пустна търсачката да търси в специализираната база данни реклами за животни или с намек за такива. Излязоха 347 резултата. Трябваше да намери следващата жертва по-дяволите. Но този резултат бе твърде голям. Почна да ги прегелжда една по една и осъзна че ще и трябват часове за да се справи. Дали да не потърси помощ? Телефонът иззвъня отново. Нямаше ли да я оставят на мира да помисли си тя.
-Следовател...-провлачено започна да казва телефонната си мантра Секова.
-Да Дани знам на кой се обаждам. Открихме нещо.
-Какво, още една жертва?
-Да, много смешно. Имаме частичен отпечатък, който не е на никой, който е живял или посещавал легитимно къщата.
Очите и светнаха, това бе добро начало, имаше някаква съществена улика.
-Освен това на записа се вижда и още нещо.
-Ей Стеф, ще ме разглезиш.-закачливо му подметна тя.
Смехът му бе приятен и заразителен:
-Добре, умнице признавам, имах нужда от малко смехотерапия, но сега слушай. Леопардът се протяга в края на сцената и...
-Се забелязва татуировка.-довърши изречението тя.
-От къде знаеш? А, чакай ти гледа записа на място.
-Повярвай ми, тогава не видях нищо, бях замислена, но явно очите ми са работели. Каква е?
-Два тигъра, които се борят един с друг. Единият бял, другият черен.
-Благодаря Стеф.
Това бе знакът едно братство, което тя познаваше от по-рано. Бе чувала за него. Не бяха от тези, кито парадират със същността си. Те се считаха за наполовина хора, наполовина животни. Този явно бе от кланът на тигрите. Включи скайпът си и бързо набра един абонат. Никой не и отговори. Въздъхна и се отпусна на стола. Затвори за малко очи за да избистри мислите си.
За сега нямаше какво повече да направи. Освен...Влезе в базата данни и потърси Джордан Марков. Излезе досието му. Той бе неин доносник, бе успяла да го привлече още докато се обучаваше в школата. Донякъде със сладки приказки, донякъде с чар и малко заплахи. Досието бе закрито, човекът бе мъртъв от две седмици. Нещо я проряза харесваше го. Беше от малцинствата. Имаше особен чар, умееше да се харесва на хората и дори се бяха сприятелили малко. Харесваше и. Мамка му някой трябваше да плати за това. Не бе се свързвала с него от повече от три месеца. Нямаше време напоследък. А никой не и бе казал. Той членуваше в клана на маймуните. Имаше татуировка на две борещи се маймуни в същите разцветки. Някой обаче бе решил, че той е опасен за братството. Разследваше тази организация от достта време и имаше някакъв напредък благодарение на Джордан а сега се налагаше да почне отново. Вдигна телефона и се обади на следователя, който разследваше смъртта му:
-Следовател Заков?
-На телефона.-гласът звучеше сънено и раздразнено.
-Защо не знам нищо за смъртта на Марков?
-А вие сте?
-Следовател Секова.-отвърна тя ядосано.
-И защо трялва да знаете?-отвърна злъчно той.
Естествено никой не знаеше за доносниците и. Тя въздъхна, бе реагирала малко пресилено.
-Беше мой плъх.-отвърна тя.
-Извинете.-гласът смени интонацията си стана малко по вежлив.
-Имаме заподозрян, вътрешна работа е. Вчера го разпитвах цял ден, твърди, че му е поръчано от някой от клана на тигрите, но не знае кой. Казва обаче, че този вероятно е бил напустнал клана, защото под татуировката му имало малка светкавица, което се прави при напускане на клана, за да няма достъп вече до тайните им.
Дани му благодари и затвори. Тази следа бе изстинала. От клановете нямаше да научи нищо. Нямаше да проговорят пред нея. Въздъхна. Прегледа отново рекламите потърси информация, кога са пустнати на екран. Оказа се че най-старата бе и най-отдавна пустната по телевизията. Почна да и прищраква. Пустна си парчето на Крис Риа "Път към ада" за да мисли по-добре. Идваше време скоро той да направи следващата стъпка и тя трябваше да го изпревари. Първото убийство бе отпреди две седмици. Следващото бе от преди два дена а последното от преди ден. Нещо и прищрака. Кликна в Гугъл. Първата реклама бе пустната преди две години. Втората преди три седмици третата преди две. Потърси за последните излезли реклами с животни през миналата седмица. Имаше само една за освежител за стая с котка и прах за пране с калинки. Веднага набра телефона на Иво:
-Ало Ивайло...
-Аз съм Иво, намери ми адресите на режисьорите от тези реклами, които ще ти изпратя на скайпа и то бързо. Той скоро ще направи своя ход. Той не попита повече а каза едно "Ясно" и затвори. Следовател Секова извади цигара и ядосано махна лепенката от рамото си, нямаше да отказва цигарите сега имаше нужда от тях. Запали една и с наслада всмукна дима. Телефонът иззвъня и тя подскочи.
-Имам имената Дани. Обади се на началника и събери два екипа. Трябва да действаме.
След половин час бяха на паркингите и тя обясняваше на колегите си истуацията.
-Вероятно е въоръжен и опесен, трябва да действаме бързо. Предполагам, че е по вероятно да го намерим в къщата на режисьора с рекламата с котката и кенгурото, но все пак трябва да покрием и другият.
Тя се качи в колата с Иво и още двама полицаи и подкара към центъра. След пет минути се озоваха пред входа. Полицаите обезопасиха двата изхода и тя с иво и още двама се насочиха към. Този щеше да си плати. Не трябваше да закача Джордан. Изправиха се пред вратата и тя се услужа. Имаше някой вътре. Чуваше се някакво мучене. Тя кимна и нахълтаха с взлом. Вътре имаше завързан човек, отново гол и още един с двойна маска на кенгуро и котка, който бавно го пръскаше с ароматизатор по тялото като се изкачваше към устата му. Маската се обърна и се смени от тази не гкенгурото и реагира мигновенно. Затича се и се хварли към прозореца. Секова го последва. Убиецът се приземи на земята без проблем. Не беше високо от първият етаж. Тя изръмжа и също скочи. Той махна кенгурото и котката от главата си и ги изхвърли. Отдзолу беше със скиорска маска. Извърна се към нея и това го забави. Дани ускори, за момента поддържаше добро темпо , но трябваше да действа бързо. Как никой не се бе сетил да постави групичка пред прозореца. Телефонът иззвъня и те изръмжа. Не можеше да вдигне сега. Той отново се извърна и тя извади пистолета.
-Спри полиция.-изръмжа тя.
Убиецът и се ухили и ускори. Дани спря и стреля в крака му. Куршумът рикошира от асфалта и се заби в прасеца му малко над ахилеса. Той се припъна и извади нож. Нещата се развиха като на забавен каданс. Той хвърли ножа към нея. Тя се опита да го избегне, но скоростта, която бе набрала не и даде възможност и той се заби в корема и. Тя също падна главата и се завъртя. Чу някакви гласове и припадна.
Когато дани се събуди, до нея бяха Иво и Стеф. Усмихваха се.
-Беше на косъм, ама си жилава, оживя.-това беше Иво.
Още се опитваше да фокусира.
-Какво стана?.-изпъшка тя.
-Ами ти беше ранена в корема и..
-Това знам Стеф, какво стана с убиеца?
-А да, хванахме нашия човек, извинявай, ти го хвана.
-Разбира се.-усмихна се Дани..-продължавай.
-Частичния отпечатък съвпадна. Оказа се че и от братството са го търсили за да отмъстят, от клана на маймуните. Сега трябва да го пазим и от тях. Човека просто превъртял от рекламите и започнал да отмъщава на създателите им. Последното му гадже работело в една от известните рекламни фирми и имала достъп до класифицирана информация. Успявал да я измъкне от нея, защото ибла приказлива. Тя самата е рижисьорка на рекламата за калинките. И разбрахме, че щяла да е последната му жертва...
Значи предчувствието и не бе я излъгало. Тя спря да слуша за момент.
-...имаме всички необходими ...
-Значи отива до живот така ли?-прекъсна го тя.
-Да.-ухилено отговори Стеф.
Дани кимна и си позволи една усмивка.
-Кога ме изписват?
Тя се надигна от леглото. Главата леко и се замая.
-Доктора каза да не се натоварваш Дани.-опита се да я спре Иво.
-Майната му на доктора искам да се видя с заподозрения.
-Но...
-Стига Стеф приключих в болницата, не мога да лежа вечно.
Не я спряха повече. Оставиха я да се оправи.
Тя се преоблече бавно въпреки болките в корема тръгна към управлението. Поиска да кара, но Иво настоя.
-Аз ще карам, не си в състояние.
Тя се предаде и се отпусна на задната седалка и притвори очи. Бе се изморила само от това малко напрежение. Имаше нужда от още сън. Колата спря малко рязко и тя се събуди. Бяха пред управлението. Иво и помогна да излезе. Когато се показа през вратата всички я аплодираха. Тя се изчерви леко и кимна с глава.
Отвори вратата и седна на стола срещу затворника.
-Ооо детектив, как сме.
Усмивката му беше ехидна.
-Исках да те видя за последен път. И съм следовател, американските филми са ти промили мозъка.
-Няма да е за последен път следовател, извинете ме за грешката. Ще ме пустнат за добро поведение и тогава пак ще се видим.-намигна и той.
-Едва ли.-сухо му отвъна тя.
Стана и излезе, оставяйки ухилената му физиономия зад себе си. След месец бе осъден. Бяха засегнати достта интереси и то на известни личности, делото бе разгледано публично. Даниела даде няколко интервюта, но накрая престана да отговаря на журналистите. Когато произнесоха присъдата той и изпрати въздушна целувка.
След две седмици бе убит от представител на клана на маймуните с доживотна присъда. Даниела се усмихна като прочете доклада. Очакваше го. Братството никога не забравяше. Сега обаче трябваше да си намери нов плъх в братството. Проучваше ги от дълго време, трябваше и човек там. Може би убиецът на Господаря на рекламата?

Има ли жанр който да не ти се отдава ?! :))))
Поздрав за разказаното, умело държиш в напрежение и караш читателя да го изчете на един дъх за да стигне по-бързо до развръзката :)))

ами това е от любимите ми жанрове, а и в случая се опитвам и да поосмея малко тъпите реклами!:)

защото напоследък много съм им набрала на тези реклами :))))
Ще ти призная нещо, като видях, че споменаваш Жоро Павето ме накара да се усмихна. От скоро ми се върти в главата този Жоро и имах идея да напиша нещо за него, но ти ме изпревари / макар, че само го споменаваш/ и няма да те дублирам. :))))

напиши за него няма проблем, имаш благословията ми, ако искаш, моля те не се спирай! А и аз им набрах и за това и написах този разказ!:)

Може би не е много добра идеята, защото ще му срина авторитета на страшилище :)))
А всъщност не е никаво страшилище, а е един невзрачен глухоням човек, страдащ от множество комплекси.
Хайде, започнах да развивам теории.....по-добре да спра до тук :)))))

Още веднъж поздрав за разказа !:)))

колкото до авторитета на Павето, то той като убиец няма такъв!:))))))))))

Мразя тъпите реклами. Сатирата си я бива. Ех наистина да имаше такъв убиец.

Поздрави!

Благодаря! Отдавна го замислям! Абе опасно е да ти кажа ама има моменти в които ми се иска да има такива убийци!

Много се радвам , че се е изпълнило предсказанието ми и наистина ще зачетем криминален роман !
Четох го 4-5 пъти и да пръв път не знам какво да кажа !Струва ми се , че ще имам поне 10 въпроса , на които не намирам отговори !Все още се колебая и смятам да го чета още веднъж.А, щом аз ще го чета 6 път, какво остава за другите ?Извода е , че тази глава от романа е вълнуваща , обвързваща и доста увлекателна !Автора има ли нещо против явни въпроси, или да мина на лични ?
А, може би отговорите ще си ги получа в следващата глава !

Браво, на Твореца, владеещ всички жанрове !
Поздрави от мен !

разказа тук! Може и да стане роман, но за сега е просто серия от разкази! Ако успея да отговоря на тях тъкмо и другите ще са наясно!

Натрапените образи които продължават да работят на подсъзнателно ниво, разчитайки на първичната животинската реакция, нищо чудно да пробудят звяра.

Поздрави!

И го написах с малко страх, че някой може да реши да го реализира!

Тъй като получих разрешението , си позволявам някои въпроси :
1.Какво ще бъде сходството в тези разкази , за да ги свърже в един роман?
2.Какъв е основния ти мотив , не на основния герой , а на автора ?
3.Пълнолунието , играе ли някаква определяща роля в разказите ?
4.А къде изчезнаха вълците , според първия разказ се подразбираше , че те са основния герой ?
5.Развий понятието " серийност " ?
6.А , твърдението ти " съвпадение "?Защо ?
Те работят на различни места ?
7.Клана на тигрите?Интересуват ме повече подробности ?
8.Господарят на рекламата е всъщност кой ??Много двузначно , обособи го като понятие !
9.Темата , за татуировките , и тази светкавица - откъде е ?
10 Ще продължиш ли и какъв е следващия епизод ?

много въпроси! По вероятно е да остане серия от разкази, като случаите на Поаро на Агата Кристи!
Общото ще е връзката с Братството! Основния мотив още се изяснява! Пълнолунието играе роля само за Бротството! В първия разказ вълците бяха основен мотив, но те си изиглаха ролята!
За клана на тигрите няма пподробности в момента!
Господаря на рекламата е представител на кланът на тигрите, който се е отлъчил и откачил!
Темата аз си я измислих, смисълът е за тъмната и светлата половина на звяра! ЩЕ продължа ама как още не знам!