Ами сега? Огледа се нямаше никой наблизо. Абсолютно никой. Колата му най-после бе здала багажа. Приближи се до капака, но от него се вдигаше пара. Посегна да го отвори и си изгори ръката. Изкрещя от болка и се наведе. Забеляза, че на няколко метра лежеше откършен клон паднал заради вчерашната буря вероятно. Вдигна го и натисна копчето. Капака отхвръкна нагоре. Истръпна, колата не беше негова. Капака обаче се задържа и не удари стъклото. Изпусна въздух, бе затаил дъх в очакватне да чуе удара в стъклото. Погледна под капака. Нямаше шанс да я оправи, дори след като двигателя се охладеше. Погледна джеесема си батерията бе само на една чертичка. А обхвата се губеше и появяваше периодично. Но по-често нямаше обхват. Седна на един пън край пътя и безспомощно отпусна ръце. Изключи мобилният телефон за да не пъдне батерията изцяло. Защо ли се хвана на тази въдица изобщо. И защо взе колата на баща си, този стар москвич? Бе по-добре пригоден за лоши терени, но май-трябваше да вземе реното. Обаче с този москвич бяха свързани част от спомените му. Спомни си, че я обича за това и откликна на срещата и. Обичаше мислено се поправи той. Чукнаха си среща в хижата в планината където им беше...май третата среща, той я закара там с същия москвич, абе спомени. Въздъхна трябваше да послуша баща си и да не се качва на тази кола ама нали беше инат. Вече се свечеряваше. Трябваше да измисли нещо не можеше да преспи до пътя. А и не знаеше дали не е опасно през ноща тук. Не бе идвал от години. А и на себе си се чудеше, къде бе хукнал с този си акъл да я последва след 13 години. Вече имаше съпруга, която истински обичаше и две дечица момченце и момиченце. Какво правеше тук изобщо. Но винаги така ставаше, когато тя свирнеше той тръгваше. Така бе преди мислеше, че е преодолял това. Жена му знаеше за нея и го разбираше имаше му доверие. А в момента той нямаше на себе си. Може би москвичът се бе повредил точно новреме. За да го спре да направи поредната простотия свързана с нея. Потупа колата на задницата сякаш беше кон. Усети лека вибрация, сякаш тя му отговаряше. Да москвича си го биваше, вероятно след като починеше сам щеше да се оправи. Отвори багажника в него имаше продукти за пикник сред природата. Отиде да събере дърва и да си приготви нещо за хапване. Навлезе в рядката горичка от борове и се огледа. Забеляза няколко прекършени клона вече започнали да изсъхват. Взе ги и се върна до колата. Наскоро бяха лагерували тук имаше кръг от камъни и остатъци от изгорели боклуци и клони. Въздъхна. Дразнеше се, когато хората вместо да си приберат боклуците ги горяха в природата. Постави клоните с исъхналите иглички муежду камъните. Взе запалката и запали една хартия. Игличките пламнаха и пламъците започнаха искрят и подскачат по тях. Взе едно дебело парче дърво и също го постави вътре за да се поддържа огъня през цялата нощ. От приятното пукане започна леко да му се доспива. Притвори леко очи но веднага бързо ги отвори. Трябваше да приготви нещо за ядене. Не можеше да стои гладен. Избра си две парчета сурова наденица и няколко тоста хляб. Постави една скаричка над огъня и надениците върху нея. След малко се резнесе приятното им цвърчене. Хляба постави на масичката, която носеше за такива случаи за да нямат мравките достъп до храната. След пет минути извади наденичките от скарата миришеха приятно на подправки. Остави ги малко да изстинат и тоново започна да придремва. Когато отново отвори очи до него бе седнало нещо.
Това бе първото, което му дойде наум. Беше синкаво на цвят с женски форми, които ту се появяваха ту изчезваха. Обикновено така изглеждаха призраците. Хвана се че разсъждава логично, което бе ненормално, защото призраци не съществуваха. Спомни си как по филмите хората бягаха и пищяха от такива същества. И той се зачуди защо? След това му хрумна, че това същество може да го нарани. Погледна я в очите е това, което трябваше да се очите. Тя стоеше и го гледаше тъжно. Беше приела по плътна форма. Обхвана го лека паника. Не знаеше как да реагира. Тя сякаш чакаше той да направи първата крачка. Ставаше все по плътна, но от лицето и си личаха само очите и и малко от устата и. Вече не се носеше седнала във въздуха а се бе разположила на падналият бор на който се беше разположил. Мамка му какво да прави?
-Здравейте, кхъъъм ааа добър вечер, аз такова нали не ви притеснявам?
На устните и пробягна нещо като сянка на усмивка. Беше успял да развесели един призрак. Чувстваше се неловко.
-Да ви предложа наденичка?
В следващият момент се усети, че тя вероятно не може да яде и се ядоса на себе си. Съществото се усмихна отново и се приближи. Хвана с ръката си една наденичка и я захапа. Зъбите минаха през нея без да оставят следи. Той се усмихна девойката също. Лицето и постепенно се оформяше. Изглеждаше и леко познато но не можеше да се сети от къде.
-Благодаря, но някак си не се получи, но оценявам желанието.
Той се изчерви.
-А сега защо съм тук нали?
Изпревари въпроса му тя.
-Ами разхождах се в гората и ви видях, скучно ми беше и ми се поиска да поговоря с някой. Отдавна не ми се беше случвало
-Но какво правиш тук? Аз се казвам Михаил между другото.
-Аз не помня, обаче ми е приятно да се запознаем, може да ми викаш Мария, има вероятност и така да се казвам, поне вероятността е голяма. Имам само смътни спомени. имам нужда някой да проникне в мен и да ги извади.
Михаил се изчерви. Тя го изгледа и се засмя.
-Нееее, не това това не можеш да направиш слънце, просто физически не можеш, не че бих те спряла ако поискаш.-тя му намигна.
В главата му се завъртя вихрушка от мисли, някои от които не бяха непорочни. Какво му ставаше тя беше призрак.
-Мога да чета макар и слабо мислите ти, особенно при силна емоция. Обаче думата призрак не ми харесва не я мисли повече.
-Ами добре обещавам.-избъбра той.-но как да ти помогна?
-Остави ме да вляза в главата ти и да обладая мислите ти.
-Сексуалните помисли спрямо мен може и да помогнат.-добави Мария и се усмихна.
Тя го провокираше и то успешно. Изчерви се и се сети от къде му беше позната. Приличаше на жена му и отчасти на бившото му гадже. Представи си как тя се съблича и главата му се завъртя. Защо по-дяволите правеше това? Пред погледа му започнаха да се редят картини на отминал живот. Живот минал през радости и разочарования и накрая преждевеременно отнет. Прибягваха образи на приплетени тела. Имаше чувството, че тя обладаваше и тялото му. Усети неудобство в дънките си. Малкият му приятел бе порастнал и искаше да излезе и облекчи. Това беше лудост трябваше да го прекъсне. Обаче нито умът му, нито разумът му се подчиняваха на това. В главата му кънтеше въпроса:
-Харесва ти нали?
Скоро щеше да свърши. Разумът му се съпротивляваше с всички сили на чуждото вмешателство.
-Миличък ти ми помогна да проникна в твоя свят и да разбера някои неща, но не мога да се лиша от тях. Искам да остана с теб. ТОлкова ми е хубаво с теб.
Разумът му изпищя и започна да се бори със сетни сили. В него излезе образа на жена му.
-Страхотна е да си направиме ли тройка?-попита Мария и смехът и закънтя в ушите му.
-Ами заповядай.-озъби и се той.
-Слънце не се съпротивлявай няма смисъл, ще ти е хубаво с мен. Може да си направим и четворка в умът ти и с онази в хижата, дето сега те чака.-виждаше как му се усмихва, макар и не с очите му.
-Голям сладур си, защо си тръгнал към нея, при такава красива жена?
В този момент рязка болка проряза ръката му. Призракът изпищя и в умът му настана тишина.
-Михаил.- крещеше тя, но вече извън главата му. Бе сложил ръка върху капака на москвича.
Той и се ухили. Мария вече беше на няколко метра от него.
-Когато си в мойто тяло усещаш и моите болки, само дето не си подготвена за тях.
-Аз ще те имам бебчо.-ухили се словещо тя. Беше вече размазана.
-Вече не, няма да те допусна до мен.
Той посегна и грабна едно клонче още горящо от огъня и го запранти към нея. Уцели я в корема. Призрака се сви на две. Изгледа го учудено и изчезна.
Михаил изхвърли наденицата докосвана от Мария и изяде другата бавно наслаждавайки се на всяка хапка. Загледа се в звездите и се замисли. Вероятно Мария вече почиваше в мир. още стоеше пред очите му катастрофата, която бе отнела живота и. Бе станала точно тук.
На сутринта се качи на москвича, който бе спасил положението още веднъж и този път той запали. Включи телефона и се обади на бившата си. Телефонът и не бе включен и той и остави събощение.
-Габи съжалявам, но не мога да дойда имах кофти преживяване.
Даде газ по магистралата бързаше да се прибере в къщи.

Как се събужда Съвестта! Понякога ни гризе, друг път ни помага да дойдем на себе си. Добре е да я имаме!!!

Дали съвестта или друго спасява героя не зная, но това насилие над него си е бая тежко! Все пак понякога ни трябва и външна стимулация да се осъзнаем! Москвич например!:)

Москвич в ролята на катализатор! Поздрави за идеята.

ПОнякога старата техника си е най-добрата!:))

Не тръгвай със стария москвич, че съвестта ще се обади :)
....Истината според мен е, че определено трябва да причиниш болка на някой за да го отблъснеш, пък дори и да ти е хубаво от части с него. Незнам как успя, но остави впечатление у мен, че най-живия герой беше "призрака"??!!

може би наистина е бил призрака, защото имаше цел и посока, за разлика от героя! Благодаря ти за коментара и за това че си усетила същността му!

Често бягаме от това, което искаме. КОй печели?

никой не печели ако бягаме!