Тази бе доста силна. Удари чашата на бара и кимна за още едно. Нямаше време напоследък за това удоволствие. Да седне в бара да удари десетина чаши текила на екс и да погледа танцуващите на дансинга. Понякога и той се включваше, но това бе рядко. Изпустна няколко кръгчета дим към тавана и остави пурата в пепелника. Беше я изпушил до половината. Днес се навършваха 20 години. Цели двадесет години от като бе загубил девственоста си. О да, това беше другият ден, който празнуваше, защото за него бе специален. Всяка година го отбелязваше с брой текили равняващ се на годините, които бяха изминали. Затвори очи и си спомни как бе станало всичко. Вкусът на лимона му напомняше, че той си бе направил лимонада от лимоните предоставени му от живота. И обичаше да си пийва от нея.
Усмихна се леко замечтано. През цепките на очите си видя барманката да го гледа нежно, като явно си мислеше, че той не я вижда. Беше свикнал с вниманието на жените. Но преди, преди не беше така. Притвори очите си и кръстоса крака. Върна се назад във времето, това беше част от ритуала на този ден, за да не забравя от къде бе тръгнал.
Беше на дванадесет години когато сложи големи очила. Животът му не се промени към по-добро. Преди това беше обикновено момче с приятели сега обаче...Децата му се подиграваха, дори по-малките от него не го уважаваха. Диоптрите бяха силни и за да може да учи, той трябваше да ги носи постоянно. А това го поставяше в омагьосан кръг. Той трябваше да учи за да има високи оценки, обаче това го лишаваше от личен живот. Родителите му се опитваха да го улеснят по всякакъв начин, насърчаваха го във всичко. Той се затвори във себе си. Огради се с единствените си приятели книгите, котарака, кучето и златната рибка. Обаче тя почина и той си взе хамстер. Животните се разбираха заедно, когато му беше тъжно просто гушваше две от тях и те си играеха с него. Майка му се притесняваше за него, но не знаеше как да му помогне. Като стана на 17 той се разви. Ако не бяха очилата щяха да го забележат девойките, но сега го отминаваха с пренебрежение. Шегуваха се с него, взимаха го на подбив, драднеха го. Научи се бързо да не им обръща внимание, бе свикнал с подигравките. Те сякаш отскачаха от него като топчета за тенис на маса. Имаше една приятелка. Момичетата единствено го възприемаха като такъв. Тя обичаше загубените каузи. За това бе решила да го пази от подигравките на всички. Обаче това не му харесваше. Опитваше да я накара да го остави на мира но тя неизменно му отговаряше:
-Не е спреведливо, това което правят с теб, не трябва да те възприемат външно а вътрешно а там ти си герой.
След такива думи не можеше да и се сърди и я оставяше да се забавлява. Веднъж се разхождаше по главната улица, когато видя една будка наскоро сглобена. Приближи се и си сложи очилата.
"Очите ви болят?Имате високи диоптри днес ви предлагаме промоция всеки десети получава безплатен преглед и чифт нови лещи, най-нова технология..." Той спря да чете. Натисна звънеца:
-Здравейте!
Беше красива секси сестра.
-Вие сте номер десет, моля заповядайте.
Той само успя да кимне, като продължаваше да зяпа прекрасните гърди на сестрата. Тя само му се усмихна снизходително. Сложиха го на един стол. Караха го да гледа през разни странни уреди и накрая го попитаха:
-Какъв цвят да се новите ви очи?
Поколеба се.
-Искаш ли ние да изберем?
Той кимна.
-Лещите няма нужда да ги сваляш, те са нова технология, сами прилепват и почистват чрез слъзните канали докато спиш.
-Със здраве да си ги носиш.
Той излезе замаян. Огледа се можеше да чете перфектно. Погледна старите очила хвърли ги на земята и с удоволствие ги стъпка. Огледа се и тръгна към вкъщи. Забеляза промяна в себе си. Всъщност по-скоро я усети. Девойките го заглеждаха леко усмихнато. Това го караше да се изчервява не бе свикнал на такова внимание. Отиде до една витрина и се погледна. Пъпките му бяха изчезнали, а очите му бяха изкрящи в някакъв океански цвят и сякаш изпращаха послание. А то бе простичко "Аз съм готин". Прибра се бързо в къщи и се качи в стаята си. Не знаеше какво да прави. Обади се на прияталката си. Тя веднага дойде в тях. Сама се качи до стаята му. Когато го видя ококори очи.
-Кой си ти и ......какво направи с приятеля ми.-заекна тя.
-Аз съм Марта.-отговори той.
-Не може да си ти и този поглед...не ме гледай така, че ще ти налетя.-тя се изчерви.
-А това лошо ли е?-предизвика я той. Никога не я бе възприемал като приятелка, харесваше я. Как се извиваха устните и когато се усмихваше. Знаеше, че е малък, но в книгите бе чел достатъчно и бе порастнал преждевременно. Тя се изчерви:
-Знаеш, че не може, приятели сме.-обаче очите и се откъснаха от земята и се вгледаха в неговите. Бе по голяма от него с една година и знаеше какво е секс и какво се прави. Погледът, които му хвърли бе красноречив: "Моля те убеди ме, че греша". И той я убеди. Бе чувал, че първият път не е нищо особенно, но не беше така. Беше всичко, в последствие го бе търсил това усещане навсякъде, но не го откри повече. Когато свърши всичко и двамата изчервени се отдръпнаха един от друг. След това си останаха приятели а чувството, което бяха изпитали тогава ги сближи още повече. Обаче той се промени. Момичетата започнаха да му обръщат внимание и се възгордя.
Отвори очи беше полезнена тази част от живота му. Загуби най-добрата си приятелка. Тя си тръгна от живота му точно година след като това му се случи. Тя не можа да понесе неговото държание. След като завърши година преди него тя си тръгна. От тогава всяка година в нейна чест той пиеше текила, любимото и питие. И се надяваше да я срешне отново. Може би някой ден...щеше да успее да и се извини. Огледа се. Барманката продължаваше да го гледа нежно, но в погледа и се бе появила тъга. Той кимна към нея:
-Знаете ли какво е да изгубиш най-добрата си приятелка и първата жена в живота си едновременно?
Барманката се усмихна тъжно:
-Знам какво е, но не с приятелка а приятел.
Устните и образуваха специфична тръпчинка. Той си спомни:
-Марта аз, аз съжалявам...-изчерви се целият. Тя го прегърна.
От дискотеката си тръгна жена с пищен бюст:
-Експериментът зъвърши, обектът стигна крайната цел.

Написан по неверотен начин! Поздрави!

благодаря ти!:)

Ако наистина имаше такива магазинчета... Да продават очи, с които да погледнем света другояче и да може света да ни погледне различно... Любовно...

Хареса ми!

дааа, но тези магазинчета, се отварят временно, просто трябва да внимаваме и да се възползваме!:)

е живо, браво!

благодаря ти , радвам се че съм успял да предам нещата както ги виждах!

Имам въпроси, преди да изкажа мнение .
1.Има ли поне малко скрита истина ?
2.В разказа , автора , рисува ли някои свои автобиографични черти ?
3.Откъде се взе всичко това , кое го породи или е пак някой си и някъде си ?
4.Плашат ме и някои реплики , да не казвам , че са мои ?
5.Всичко е съвпадение, малко истина или мираж ??????

всичко е художествена измислица, този път няма нищо от мен в него, освен може би че обичах да чета! Наистина просто го написах! Това е!

тогава се е получила , значи да не се притеснявам
за мислите ти !
Букет от нежни пожелания имаш от мен !
"..бурни нощи , истински любовен пламък , разкошни фантазии и реална огнена жена .."

наистина страхотни пожелания!Не се притеснявай за мислите ми!:)))

изключително жив и емоционален разказ си създал !
Наистина е написан по изключителен, невероятен начин....емоцията от него грабва и завладява !

емоцията ме завладя и аз просто пишех! Какво да ти кажа в ажедневието има много магия и тя може да ни се покаже във всеки един момент стига да се отпуснем и да и се насладим!

но преди да и се насладим, трябва да имаме очи за магията - както и ти си описал в разказа - , а не да бъдем зрящи слепци. Тогава никога няма да се докоснем до магията. Ще си останем духовно бедни.

Още веднъж поздрав за невероятният разказ :)

И нека магията бъде пред очите ти!Винаги!:)

Много силно. Де да можех и аз така.

не зная...страхотно и ужасно силно!Аз имам становище по отношение на дефлорацията и то изцяло се припокрива с изрисувана емоция в този пост ;)

Ти си силна в друго!Благодаря ти за хубавите думи :)!

Бате - аз съм мъж бе ;).
Хахахаха.
Стига сте ми резали топките :)

не разгледах профила ти подробно!:)))) Дано ме извиниш!

Ей значи имам съмишленица в твое лице! Радвам се!:))) Пожелавам ти да изживееш нещо такова!

Нема яд.

Да,фенрис,аз съм изживяла и изживявам всеки ден по различен начин,имам теория,свързана с емоционалната дефлорация като явление...щуротии:)

браво, радвам се за теб! А колкото до щуротиите не се знае какво е щуротия и кое истина докато не го проучиш!;)

Да си призная - при мен стана почти като при момчето с очилата. Само дето не беше с най-дорбата ми приятелка. Просто после се промених

случват ми се всеки ден ...
http://krissstina.blog.bg/viewpost.php?id=145197

аз открих в него за себе си мечтата за промяна, но не винаги промяната води до по-добро. Често печелим едно, а губим друго.

Ти направо ме развълнува , изпрати ме към моя първи път...

винаги има равновесие и от нас зависи как ще уравновесим живота си понякога се осъзнаваме късно!

надявам се усещането да е било красиво за теб! Благодаря ти за милият коментар!

но не разбрах края.....

за розбиране, участвал е в експеримент продължил 20 години!:))))Благодаря ти!

вярно, че лещите бяха някакви много странни лещи, Уотсън ;-))))))

много напомня и на приказката за Снежната кралица...... цялото това положение с очите, любовта и възгордяването.....

познавам един такъв екзепляр даже!!! ти откъде се запозна с този???

действителен случай, просто история!:))))

за чудесния разказ!
Право в десятката!
:)))

и ти просто да си получил информацията по линия на един друг експеримент и да си я разказал....

а и според теория на вероятностите и/или невероятностите.... тази проста история се е случила

та откъде се появи тоз герой?

радвам се че и на теб ти хареса! Поздрав и на теб!

голям си инат, приписа ми се и писах, това е, героят е измислен, както и останалите участници!:)))))) А дали е имало такъв експеримент не знам!:)))

И от мен поздрав!!!

Благодаря ти приятелю!

уникален разказ.........не мога да намеря слаб момент в него..поздравления!

радвам се че ти хареса, благодаря ти че ме усмихна!

прекрасен е. В него има всичко, няма да изреждам, че просто всекидневие, на лекар съм.
Просто чудно.

мисля, че героят търси приятелство-любов, рядко се среща, казвала съм вече, въпрос на мироглед, който идва от възпитанието.

ами постарах се да предам емоцията! Радвам се че ти е харесало! И да права си това е основното!Това търси той!

Разказът е великолепен! Много жив, много емоционален, много...всичко! :)
Поздрави :)

за ласкавите думи! Приятно ми беше да го чуя! Опитах се да предам емоциите на героя да ги покажа като живи!