Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Февруари, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728
Постинг
03.04.2008 19:15 - Брак по сметка
Автор: fenris Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2219 Коментари: 14 Гласове:
0



Омъжвам се. Сега съм се изправил пред свещеника и трябва да отговоря отново на въпроса с "Да" или "Не". Да това казвам омъжвам се. Питате какъв е проблема? Ами не виждате ли аз съм мъж. Казвате, че проблем отново няма вие сте широко скроени и можете да приемете, че съм гей? Да ама аз съм си пълно хетеро. Тогава защо се омъжвам? Ами омръзна ми да съм сам. Аз съм човек на 40 години време ми е да встъпя в брак. Питате дали това не е прекалено? Основателна причина ли е това да се омъжвам? За мен да. Омръзна ми да съм сам и да се съобразявам с претенциите на другите. Не виждате къде е проблема? Дали съм хермафродит или травестит? Не ме карайте да се събувам пред вас. Съвсем нормален 40 годишен хетеросексуален мъж, който се омъжва. Още не разбирате? Ами огледайте се бе хора. Как на никой от вас не ви хрумна да ме попита за кого се омъжвам? Защо съм облечен с кремав воал и черен костюм? Сега се сетихте нали? Ами да аз съм онзи за, който писаха по вестниците. Омъжвам се за себе си.
Може би е добре да разкажа моята история от самото начало за да ме разберете. Когато навърших 39 реших, че нещо с мен трябва да се промени. Животът ми премина в наниз от връзки. Ама хора то си е за отчайване. Ако ме разбирате. Минават 2 до 4 месеца после идва друго момиче, след това девойка, жена и така до 39-ия ми рожден ден. Събирането бе много голямо. С голяма част от бившите си бях останал приятел. Какво да правя сантиментален съм. Съдете ме. Със всяка една от тях имах хубави моменти и не исках да загубя контакта с тях. Шегувахме се че аз ще остана вечния ерген и дори такъв ще си остана и в следващия живот. Майтапа го бяхме повтаряли до втръсване и аз му бях свикнал даже се забавлявах с него. Но когато го чух на този рожден ден, нещо ме проряза. Щях да си умра сам. Хвана ме страх. НЕ исках да си остана сам в последните ми дни. Болката ми се загнезди в гърдите и остана там. Отдръпнах се от купонджиите и седнах на един от диваните в огромният ми мезонет. Да бях обезпечен, но това не ми носеше щастие. На този диван се бяха случили много неща и аз си спомних за тях с носталгия. Искаше ми се обаче с него да остана само с един човек в последните си дни. Странно нали? Е може би за вас. В следващия момент две момичета и едно момче. Приятели разбира се ме намираха омърлушен и веднага се заеха да ме разведряват.
-Оставете ме, чувствам се самотен.-това прозвуча странно. При положение, че в мезонета имаше към петдесет човека.
-Какво говориш виж колко хора са тук.-отговори едното момиче. С нея бях скъсал наскоро преди два месеца. Погледнах я тъжно и отговорих:
-Но аз ще си умра сам.
-Стига де човек, този майтап сме си го казвали винаги, не мислех, че го вземаш насериозно.-това беше другото девойче. С нея се познавахме от повече от три години. Момчето се намеси:
-Наистина човече, ще намериш правилното момиче.
Усмихнах им се, но поклатих глава със съжаление.
-Ами омъжи се за себе си.-отвърна първото момиче и се засмя. Тя имаше странно чувство за хумор, което понякога ме вбесяваше а друг път ми харесваше. Другите двама я изгледаха навъсено. Тя се изчерви и млъкна.
-Права си.-тогава на мен ми просветна.
-Абсолютно си права, аз се разбирам страхотно със себе си, обичам се много. Дори сексът ми със самият мен ми е страхотен, просто си пасвам със себе си. Ще се оженя за себе си.
Тримата ме изгледаха опулено и се разсмяха в един глас .Мислеха си, че се шегувам. Но аз не се шегувах. Така нямаше да се чувствам сам, никога повече. Усмихнах им се, но някак си без да ми е смешно. Мисълта ми вече работеше самостоятелно в тази посока обмисляйки начините това да се осъществи. Тогава те разбраха, че съм сериозен. Опитаха се да ме разубедят, да ме накарат да си помисля хубаво. Все едно ставах монах според тях. Защото знаеха, че не изневерявах. Някои от момичетата ми предложиха да се омъжат за мен, за да не съм сам. Казах им да не си провалят хубавият живот заради мен. Идеята ми хареса и бях решил да я осъществя. После се нахвърлиха на девойката дала ми идеята. Аз я защитих, като им казах, че идеята си е моя. Накрая се отказаха и по-голямата част се заеха да ми помогнат. Направих постъпки в общината. Естествено първо решиха, че се шегувам. Намерих си адвокатка. Момичето бе пробивно и обичаше заплетените случаи, особено тези, които можеха да създадат прецеденти. Накрая се установи, че законово не могат да ме спрат. Сега обаче идваше по-големият проблем. Молбата ми бе отхвърлена от църквата. Никой свещеник от официалната църква не се съгласи да извърши обреда. А аз исках първо да се венчая в църква. Адвокатката се оказа съобразителна тя веднага ангажира вниманието на медиите. Новината се разпространи като пролетен бриз по крайбрежието. "Мъж на 40 години иска да се омъжи за себе си", "Дали църквата ще позволи на Станислав да осъществи мечтата си" и много други статии имаше по вестниците. Интервюираха ме във всички женски списания. Основният въпрос беше защо се отказвам от секса с жени или секса изобщо. Отговарях, че не се отказвам а просто ще го правя със себе си. В един момент ми стана забавно. Аз бях топ новина. Канеха ме навсякъде. Дори вечерях с президента и министър председателя. Аз установих в един момент на тази кампания, че това ми доставя удоволствие и че всъщност не се страхувам от самотата, но бях решил да не разочаровам хората и да доведа нещата докрай. Просто такъв беше характера ми. Накрая се намери църквичка, която реши, че е в нейните канони да ме венчае за мен. Казваха се "Отците от Валхала". Трябваше ритуала малко да се промени и да се пригоди за моята гледна точка. Църква покрай мен си направи страхотна реклама и стана известна. Към паството и за двата дена оставащи до свадбата ми се присъединиха 2 хиляди човека. Щеше да има две брачни халки за едната и другата ръка. Две клетви на вярност. И накрая се хвърляше и букет и чорапогащник. Щях да запаша един за целта през кръста. Развод не се даваше след този вид брак, защото не можеш да се разведеш със себе си. Всичко щеше да е окончателно. Преди това адвокатката ми направи ергенско парти. Когато се появих на него. Тя ми направи стрийптийз и след това завършихме в леглото. Беше прекрасна нощ.
Сега аз стоях и се колебаех да кажа последното да. Част от мен го искаше, но част от мен се колебаеше. Разбирате ли аз се бях влюбил отново и то не в себе си. Тогава адвокатката ми се изправи:
-Отче не мога да допусна това.-каза тя.
Приближи се взе воалът ми и си го сложи на главата. След, което се наведе отвърза чорапогащника и го завърза около кръста си а накрая взе и букета ми. Гледах я слисано:
-Какво правиш?
-Като твой адвокат те съветвам да не обелваш повече и дума.-отвърна ми тя и се усмихна.



Тагове:   брак,   сметка,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. krotalka - Хей хареса ми!
03.04.2008 20:09
Превъзпитан съвременен Нарцис.Дали не се е преструвал на такъв?
цитирай
2. fenris - това не знам
03.04.2008 20:17
МОже и да се е правил, но е проработило нали?:)
цитирай
3. krotalka - Точно така! Страшно нещо е самотата ...
03.04.2008 20:18
Точно така! Страшно нещо е самотата сред тълпата.
цитирай
4. fenris - наистина
03.04.2008 20:19
до момента в който не осъзнаеш, че няма проблем!
цитирай
5. piccola - :)
03.04.2008 21:32
историята ме усмихна!
благодаря ти!
цитирай
6. fenris - пак заповядай
04.04.2008 08:01
усмихнат ден днес!:)
цитирай
7. benra - както обикновено-
04.04.2008 10:57
хареса ми.Поздрави!
цитирай
8. fenris - benra
04.04.2008 11:02
благодаря ти, весел ден!
цитирай
9. kleopatrasv - Хумористичен разказ!
04.04.2008 13:40
А, темата е доста сериозна?
Каква е тази фантазия?
Ти си влюбен, човече ?
цитирай
10. fenris - ами вчера ми хрумна като се прибирах от нас
04.04.2008 13:51
май наистина ме хваща тази болест клео!;)Болеста от която няма предпазване!:)Просто искам да пиша и пиша!
цитирай
11. kleopatrasv - и коя те вдъхновява?
04.04.2008 14:12
И то " за метрото " ?
Пиши за " вълците ?, те са по - интересни !
цитирай
12. fenris - и за вълците ще има
04.04.2008 14:14
що метрото не ти ли хареса?:))))))
цитирай
13. viki11 - Много си забавен,
01.05.2008 10:31
Чукай на дърво да не ти се случва.
цитирай
14. fenris - благодаря ти viki11
01.05.2008 11:16
разказа ми хрумна като гледах един плакат с мъж в черен костюм и булченски воал и воала! Стискам разбира се и на никой не го пожелавам! Благодаря ти!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: fenris
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1224683
Постинги: 321
Коментари: 5882
Гласове: 30771
Спечели и ти от своя блог!