Вървеше към дискотеката и си свиркаше. Огледа се около себе си студенти ускорили крачка бързаха да се приберат в къщи. Във въздуха тегнеше някаква тежест. Беше горещо, дори задушно. Духаше силен вятър, който се появяваше от време на време и носеше хлад, но твърде малко. Хората бързаха да се приберат, защото явно предстоеше буря. Това нея не я притесняваше. Погледна нагоре и забеляза как облаците се сгъстяваха и това сякаш ставаше за секунди. Бяха сиви и натежали от желание да се изсипят и облекчат от водата, която носеха в утробата си. Усмихна се, обичаше лошото време. То и носеше спокойствие, което бе неразбираемо за околните. Пред нея вече се бе изправило заведението в което смяташе да влезе. Бе решила да излезе сама, нямаше желание да има компания днес, особенно мъжка. Прекрачи прага точно когато първата голяма дъждовна капка докосна ръката и. Тя се извърна и загледа проливният дъжд, който започваше да се излива от уморените облаци, които с радост се освобождаваха от товара, носели толкова дълго. Усмихна се днес явно щеше да си прекара приятно винаги така ставаше при лошо време. Влезна и се огледа нямаше никой освен персонала и една маса на която празнуваха някакъв празник, вероятно рожден ден. Вдъхна мириса на обстановката с пълни гърди. Не бе идвала от повече от месец. Познатия мирис на цигари, парфюм за освежаване на въздуха и хормони навлезе в гърдите и. Сега усети, колко и бе липсвал. Вече нямаше да изоставя любимото си заведение толкова дълго. Имаше промени. Някои от персонала бяха сменени. Музиката бе по вкусът и. Тя започна да танцува на дансинга. В момента бе сама, но не и пукаше. Бавно започна да се поклаща в такт с музиката , като постепенно ускори ритъма. Усети докосването на нечий поглед, но остави очите си затворени, не обичаше да се разсейва докато се забавлява. Обаче усещането не и бе неприятно. Песента и бе любима и тя завъртя дупе за да има какво да гледа този, който я наблюдаваше. Кръсчето и се радвижи, ръцете и обгърнаха тялото и и тя леко се докосна с пръст по гърба. Песента спря и тя се отпусна да седне на стола като отпи от питието си. Блъди мери с черен пипер и чили. Огледа се компанията бе твърде далече от нея. Кой я наблюдаваше. Отново усети погледа и рязко се извърна. Беше диджеят. Не го беше виждала до сега. Очите му се спряха отново на нея. Погледът му сякаш я галеше. Замисли се дали това щеше да попречи на забавата и. Нали бе решила без мъже. А може би щеше да помогне? Реши и се насочи към него, той се бе навел и избираше дискове, които да пусне. Приближи се и почука по стъклената преграда. Когато той вдигна поглед и я видя очите му леко се присвиха, но не се стресна.
-Може ли да си поръчам нещо? Една песен?
-Ако искаш поръчвай цяла нощ.-усмихна се той.
Значи все пак имаше смисъл май? Тя му зададе няколко парчета. Той само кимна. Следващото парче бе нейното и тя се отправи към денсинга. Понесе се в ритъма на танца. Отпусна се и остави музиката да контролира тялото и. Тялото и се понесе толкова ритмично по празният дансинг сякаш контролирано от друга сила. Скоро присъстващите почнаха да стават и образуваха кръг около нея. След около час заведениято почна да се пълни. Не обичаше шумните тълпи и си седна на мястото. От време на време усещаше погледът на диджея, който сякаш я приканваше да направи нещо. Усети желание, което не предполагаше, че ще изпита отново. Приближи се до него отново и му остави визитката си. След, което бързо грабна нещата си и излезе. Реши, че достатъчно се бе забавлявала за вечерта. Докато се прибираше се упрекна за безрасъдвото си, не трябваше да го прави. Но пък той имаше такъв галещ поглед и беше сладък.
На другият ден той се обади малко след десет. Покани я на обяд. Живееше не много далеч от работата и. Тя прие. Беше и приятно с него прекарваха си чудесно. Хубавото беше, че работи в любимото и заведение, така можеше да е с него и докато е на работа. Обаче притесненията започнаха да изскачат. Винаги всичко бе хубаво в началото а после? На този етап обикновено, винаги приключваше всичко, поне при нея беше така! И накрая му задеде въпросът, който я мъчеше отдавна:
-Какво ще стане, когато страстта отшуми?
Винаги питаше това и обикновено това скоро след това ставаше. Отговорите, които получаваше бяха от сортта на:
"Това никога няма да стане котенце!"
"Пиле защо се безспокоиш за невъзможни или хипотетични неща?"
"Не го мисли толкова миличко"
И други подобни.
Той я погледна внимателно и облиза леко устни сякаш това щеше да му помогне да мисли.
-Погледни ме в очите. Виждаш ли се в тях? Образът ти отразен ли е там? Докато се виждаш в моите очи, няма да угасне искрата между нас.
Знаеше как да отговори. Думите му сякаш я пронизаха като с ток. Това обещание бе с намек за вечност. Тя изтръпна леко, после се усмихна и искрици пропълзяха в очите и. Той я целуна и докато правеше това тя видя образа си в очите му. Всичко си продължи по старому. Докато в един момент, когато тя го докосна по устните видя празни очи без блясък. Отдръпна се от него сякаш, той я бе ухапал.
-Какво има?
-Аз вече не съм в очите ти, откога е така?
Той сведе глава и звърна се и си тръгна без обяснение. Не го спря. Много пъти след това се чуди на себе си защо не го спря? Но не можа, може би така трябваше да стане. Един ден разхождайки се с кучето в парака близо до блокът си видя друго кученце. Нейното веднага отиде при другото и двете се подушиха. Усмихна се очите на нейният мъжкар бяха пълни с образът на женсото кутре. Седна на една пейка и започна да се смее на глас.
-Вашето куче май се влюби в моето.-чу глас тя до себе си.
Погледна към мъжът седнал до нея и видя образът си в неговите очи.

Имало едно време едно езеро, дълбоко в гората. Било малко само няколко метра. С кристално чиста вода, и винаги спокойно, вятърът никога не го набраздявал с неуморните си ласки. Нарцис се оглеждал в това езеро ден и нощ. Около езерото имало нимфи, елфи, самодиви. Те се опитвали да привлекат вниманието на НАрцис, но той само се оглеждал в езерото за да види себе си. Един ден той поискал да се целуне и така паднал в езерото и се удавил. Нимфите и другите приказни същества от женски род жалели дълго за него и накрая казали на езерото.
-Ти си щастливец ти го целуна за последно.
-Така ли аз не съм разбрал, аз се оглеждах в неговите очи.-отвърнало езерото.

че не си от женски пол? Удиви ме способноста ти да се поставиш на мястото на жените или поне на една от тях. Колко е тъжно, когато любовта си отиде. Дали това не става защото във всеки от нас има повече от Нарцис?. Поне краят е обнадеждаващ.

Краят винаги е обнадеждаващ, защото свърши ли нещо започва друго! Това е кръговрата!

и текстът
и "това" с очите :)
Поздрави!

Да ,наистина невероятно познаване на женската душевност ,поздравления:))
Само ,прощавай ,не разбрах това "... и тя леко се докосна с пръст отзад" ?! Що за нелепица,ни в клин ни в ръкав ,взела че се докоснала с пръст отзад ,ха ха :))
Както и да е ,продължавай да пишеш ,удава ти се :))

докосването е по дупето, но щеше да се повтори думата дупе!:)))
И за това така го предадох!

благодаря ти две хубави очи ти пожелавам!:)))Да се огледаш в тях!

Успех!

и на теб във всичко!

оправи стила: "Във въздуха тегнеше някаква тежест" ?! , граматиката и пунктоацията също се нуждаят от ошлайфване, както и "особенн?!о" . Ако извадиш клишетата остава хубава идея. Продължавай с опитите- практиката прави чудеса
Поздрави,
Алекс

Ще се възползвам!:))

Очите на човека са огледало на неговата душевност.
С точност отразяват неговите чувства и мисли.
А за познаването на женската същност не мога да пропусна и аз да те поздравя:)))
Поздрав за невероятният разказ, Фенрис :)))

за сравнение поставих и легендата за Нарцис, както аз съм я чул!:))) Благодаря и за поздравите!

Izvini me no tova s prusta napravo razvalia vkusa na ostanaloto..Molia te izmisli ne6to drugo ili go propusni,kartinata si e silna i bez tova.Pi6i o6te,xubavo e:)

смая ме, красиво нещо си сътворил ?
И вече и аз ще се оглеждам в очите им !
Поздрави !

РАзбира се че ще пиша, благодаря ти!:)

очите винаги са имали магнетично въздействие, просто не винаги сме гледали където трябва! Благодаря ти!

Прекрасен разказ.Толкова реален.Понякога е няприятно да погледнеш в нечий очи и да не видиш образа си,но..."каквото не ни убива,ни прави по-силни",нали така?!Съдбата си знае найното!:)
Желая ти много красив ден!:)

така е съдбата си знае нейното и се усмихва на всеки рано или късно!Благодаря ти! Усмивка и на теб!

престанете, ако обичате. Вече е оправено! Ако няма какво друго да кажете не казвайте нищо!

обрисуван образ! Поздравявам те!
А тези очи...ах, тези очи...
казваш толкова много!
:)))

Очите наистина са прозорец , но понякога към нашата душа а не тази на другия!

страхотно е това което си написал,прочетох го с удоволствие.

жестоко е, разплака ме

радвам се че ти хареса!

не знам какво да кажа, освен, че значи си е заслужавало да го напиша!

vinagi gledam horata v o4ite,no sled tvoq razkaz se zamislqm,ako nqkoi po4uvstvam po-specialen,dali 6te imam smelostta da go pogledna v o4ite?!
Ne6to v men se prisvi pro4itaiki razkaza ti,tolkova jiv,4e izpitah i bolkata na momi4eto!

тази болка, и наистина страшно е когато очите на човека срещу теб спрят да ти говорят, колко той те обича!Боли!

че колкото една любов е по-красива, толкова по-бързо си отива. Хубаво е, обаче, че в живота всичко се повтаря и, както и ти самият го споменаваш, след всеки край има ново начало и ние го посрещаме с надеждата, че то ще бъде по-красиво от предишното.Благодаря за удоволствието!

"пунктоацията също се нуждаят от ошлайфване"
пунктуация и ошлайфане...пр. бъди грамотен,бе

Удоволствието беше мое!

Аз не мога разбира се, но някои хора могат! Причинявал съм и съм изпитвал, но това е част от живота на всеки от нас!
Благодаря ти!