Протегна се и кракът й се удари в стената. Изохка, кога ли щеше да свикне, вече не си беше в къщи. Стената беше твърде близо до леглото. Вече трети ден беше тук с него и нещата изглеждаха нереални. Чувстваше се лекичка като перце, беше й странно. Сякаш бе на хотел, но щеше да остане там за дълго. Беше станал и отишъл на работа, преди около час. Тя обичаше да се излежава. Особено при такава вечер. Леко потръпна, ласките му я бяха побъркали. Като затвореше очи виждаше само неговите, които я гледаха с някакъв странен интерес и весели искрици. Сякаш изследваше реакциите й. Когато тя изпъшкваше, по устните му плъзваше усмивка. Нежна и топла. Това я караше да тръпне отново и отново, през цялата вечер. Наблюдаваше я през цялото време, сякаш нейното удоволствие бе най-важното за него. Остави се в ръцете му, не можеше и не искаше да прави нищо повече. В този върховен момент, който продължи.....Той бе цялата вселена. После заспаха прегърнати. Никога не бе спала толкова дълбоко.

На възглавницата до нея имаше бележка.
"Ти си моето черно кафе. Когато съм с теб нямам нужда от нищо." И отдолу завъртяния му подпис. " П. С.:Има черно кафе в кафеварката, само си го претопли:)" Усмихна се, беше помислил за нея, това беше толкова мило. А тя обожаваше черното кафе, без никакви добавки, освен лъжичка черна захар. Огледа се, търсеше телефона си, искаше да му позвъни. Не го виждаше никъде. Времето навън беше прекрасно. Излезе на балкона да поеме от слънчевите лъчи. Скоро голото й тяло се затопли от лъчите на Ра. Така винаги наричаше дневното светило. Усети леко гъделичкане по кожата и затворила очи се върна назад, а именно вчера вечерта. Тогава той й каза какво ще направи, тя го изгледа учудено, бяха й го правили и преди, но никой мъж не бе изявявал желание да го направи. Харесваше френската любов, но не й се наслаждаваше често. Той буквално я изтощи с френски ласки. Докато си спомняше, започна бавно да се опипва. Стоновете, които издаваше сигурно вече бяха успели да привлекат внимание. Усети се и бързо се прибра в стаята. Започна да се облича бавно, сякаш й се искаше да повтори изживяното.

Микровълновата изписка, кафето бе готово. Отпи бавно от него, бе с някакъв особен тръпчив, но много приятен и освежаващ аромат. От устните й се отрони въздишка. Опита се да установи от какво е сместа, май долавяше специфичния вкус на арабиката, но не бе сигурна. Остави горещата течност да се стече приятно в гърлото й. Скоро усети въздействието й. Очите й светнаха. Как умееше да прави такова кафе? Господи, той беше мечта. Познаваше го едва от две седмици, а вече живееше при него. До преди няколко дена се колебаеше, но сега и последните й колебания се изпариха от усещането, което остана у нея изминалата нощ и приятния вкус на черно кафе. Той я усещаше, предлагаше й само най-доброто и не искаше нищо от нея, освен да бъде с нея. Вероятно сънуваше. Разтърка очи. Ококори ги. Още бе в неговият апартамент. Огледа се. Тапетите бяха в тъмно синьо с червени петънца като от футуристична картина. Съчетанието предразполагаше към много интимни ласки и нещо повече. Чак сега го разбра. Усмихна се. Не че това имаше значение, пак щеше да стане същото.  В стаята имаше бюро с компютър, което беше в махагонов цвят както и гардероба.  Приближи се до бюрото и се опита да отвори чекмеджетата. Бяха заключени. Гардеробът също. Дрехите й лежаха прилежно сгънати на дивана, който бе в тон с тапетите. Излезе на балкона и отвори хладилника. Имаше няколко натурални сока, сирене, месо, салам и други продукти. Не усети как бе изпила кафето и си наля още едно. Набра комбинацията и пусна микровълновата. Докато чакаше божествената течност да се затопли, бавно започна да си спомня какво се случи с нея. Влезе в един чат и не заговори никой, просто си остана там. Когато се върна в чата имаше разговор, някой се беше включил.
- Здрасти, обичаш ли хубаво кафе?
Така той я покани в едно кафене, където според него правеха най-доброто кафе в града. Тя изненадващо се съгласи, сама не разбра как се нави. Но той бе толкова сладък. Усмихна се, дори в интернет личеше чарът му. Затвори очи и се настани на дивана все още държейки празната чаша. пред погледа й започнаха да минават моментите и изживяванията й с него, все едно гледаше филм. Само, че този бе нейния филм, бе участвала и все още участваше в него. Дано имаше щастлив край. Дано нямаше край. Въздъхна, обикновено все нещо се объркваше, но досега нямаше индикации за това. Може би все пак... Махна с ръка и отново затвори очи. В този момент микровълновата изписка и тя стреснато се ококори. Ноктите й задраха тапетите и част от тях се смъкна. Беше закачи едно ъгълче, което лепилото не бе успяло да хване. Отдолу имаше също нови тапети но в зелен цвят с сини рози по тях. Тя забрави за божествената напитка, която напомни за себе си от микровълновата отново. Погледна и разчовърка старите тапети. Отдолу изскочиха също не много стари с червен цвят и сини мечета.
- Какво по дяволите…. - извика тя.
Микровълновата продължаваше да писука. Вероятно отдолу имаше още и още. Стана от фотьойла и дръпна калъфката отдолу бе със същият фон като втория пласт тапети. Това бе адски странно. Спомни си, че той я бе попитал какви цветове обича и тя му бе казала без да се замисли. Спомни си възклицанието му:
- Наистина, аз също!
Господи, това не е истина. Той нямаше собствен цвят. Той бе безцветен. Той бе вампир, който смучеше цветовете на другите. Тук тя пламна. Това беше прекалено, много книжки за страшни същества четеше. Механично се приближи до микровълновата, извади кафеварката и сипа от кафето. Отпи го, но сега й се стори горчиво. Нещо бе променило вкусът му. По дяволите, отново нещо се обърка. А може би просто искаше да й угоди, за да се чувства тя комфортно? Това бе вариант. Разбира се, ако вярваше във феята кръстница. Усмихна се, как успяваше да ги намира все такива? Този все пак не бе искал да я принуди да направи нещо против волята си. Харесваше го и то повече от всички останали. Дали да продължи все едно нищо не се беше случвало или... Отпи от кафето, вкусът му бе сравнително добър. Дали той не зависеше от настроението й? Бавно отпи отново и се усмихна на слънцето. Погледна към тапетите имаше около десетина пласта, ако не и повече. Дали нейният пласт щеше да е последният? Кафето отново възвърна божественият си вкус. Какво пък, ако имаше смисъл, то този смисъл беше сега. А дали щеше са стане...Това нямаше значение, сега й бе хубаво. Пред входната врата се чу шум. Той се връщаше. бръкна в чантичката си и извади лепилото, което винаги носеше там, до сега не й бе дотрябвало. Поколеба се за миг и бързо започна да развива капачката му.

Получила се е изкючително добра комбинация от настроения, чувства и емоции.
Четейки творбата ти в един момент имах усещането, че аз се лутам в хаоса на твоята героиня, а в следващият момент имах усещането, че чета фентази с лек еротичен привкус.

Желая ти щастлива вечер, Фенрис :))))

какво да кажа, когато пиша аз съм този, който чувства и героинята и героя, някак си изглежда толкова лесно! Радвам се че си усетила същността на този разказ, беше важно да разбера, че някой го е разбрал!
Благодаря ти!