Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
17.03.2008 13:51 - Викаха ми Дивата Роза
Автор: fenris Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2547 Коментари: 10 Гласове:
0

Последна промяна: 17.03.2008 15:05


  -Съжалявам, че ви притеснявам, но трябва да споделя това с вас, защото изглежда само вие можете да ми помогнете. Много хора се изказаха ласкаво за вас.
Тя само кимна.
Ето я моята история. Викаха ми Дивата роза, и аз не знам защо. Харесваше ми, обаче нещо в името имаше излъчване, духовна сила. Привличах мъжете като свещ нощните пеперуди. И дори, когато те се опареха подскачаха за да стигнат отново до мен. Вниманието им ми харесваше, носеше ми се славата на прелъстителка, която си играе с мъжете, но това не ги плашеше, а продължавах да се радвам на тяхното внимание. Съблазняването бе най интересната част, след това вече не ми беше интересно и ги оставях, не м се сърдеха, искаха да останат мои приятели дори, за да са по-близо до мен. Не ги лишавах от това, беше ми приятна мъжката компания а и можех да разчитам на тях при нужда, за разговор или любене. Знаех, че това ги наранява, но винаги им го казвах предварително каква съм. Това обаче не ги спираше даже напротив. Всеки един от тях го обичаш по различен начин, но не за дълго. Естествено след това, като приятел го обичах различно. Всеки един от тях ме обогатяваше по някакъв начин, а аз като истински ненаситен вампир се възползвах от тях. Вината си е тяхна, защо не ме послушаха? Обичах да ме харесват, за тях бях каквато ме поискаха, докато не ми омръзнеше. И тогава си ставах пак аз. Безсърдечна кучка, ще каже някой. Нима? И защо? Ако не ме разбираш, кой си ти да ме съдиш? Позамисли се, колко си праведен ти. Вчера не изневери ли на жена си с мен? Не? А не помисли ли да го направиш? Да нали? Значи си и изневерил. А искаш ли това да се случи и наяве? Не? Сигурен ли си? Виждам, че се колебаеш. Бягай при добрата си женичка, не ти трябвам аз. Извинете за отклонението, случва ми се постоянно. Имаше едно момче, което засегна по дълбоко чувствата ми. Беше обикновено момче, силно влюбено в мен. Любовтта му ме докосна силно, бе истинска и искрена. За момент дори аз помислих, че съм влюбена в него, защото исках да му дам най-доброто на което съм способна. Мислих си , че не съм способна да давам любов. Не знаех какво е това чувство. Обаче нещо стана. Липсваше ми, когато той не беше с мен. Исках да го виждам усмихнат, защото когато той се усмихваше аз също го правех и си помислих, да помислих си го... МОже би бях влюбена, но се надявам да не е било така. Бях щастлива, когато той беше щастлив. Бях щастлива когато ме докосваше, тогава сърцето ми пърхаше като пеперуда, хваната в капана на чувствата. В стомха ми се спотайваше приятно чувство на пълнота и задоволеност. Може би това беше любовта? Помислих си , че съм я открила. С него не просто спяхме заедно, беше като духовно преживяване, отдавах му се напълно без да искам нищо в замяна. Това беше толкова неспецифично за мен. Той също ми даваше много, много повече от колкото всеки друг. Нямаше нужда да искам каквото и да е, той ми го даваше преди да си отворя устата. Исках да запазя тази тръпка за по-дълго време. Исках от това да излезе нещо истинско. Обстоятелствата не го позволиха. Приятелите ми, започнаха да ми се подиграват. Аз започнах да се срамувам от връзката си с него. Когато бях с него нищо нямаше значение, сякаш времето спираше и бяхме само аз и той слети в едно. Действителността беше някъде далеч навън и сякаш никога нямаше да се докосне до нашето чисто чувство. Извън това се чувствах гузна. Срамувах се, от това че се срамувам. Обърквах се, ходих по гадателки и врачки, никаква полза, не виждах изход. А не изках да се лиша от това прекрасно чувство. Това ме натоварваше, омръзна ми не бях свикнала да се отдавам толкова и накрая егото ми заговори. Почувствах се зависима от него и реших да го напустна. За негово добро беше все пак. Баща ми лорда, щеше да го убие. Исках да го защитя. Това ми се виждаше единственото решение. Така успокоявах сърцето и съвестта си, защото в този момент те сякаш се бяха слели в едно. Приятелите ми казаха:
"Остави го ще си намериш друг, той не те заслужава". Като слушах това се обвинявах още по-силно, защото чувствах, че това се отнася повече за мен. Само една девойка ме попита:
"Какво иска сърцето ти?"
Може би тя беше единствената ми истинска приятелка. Аз обаче не послушах сърцето си и сега то ми го връща хилядократно. Изневерих на себе си. За първи път в живота си. Напустнах го. Заболя го. Реших, че е добре да му го кажа в лицето. Много го заболя. Казах му няколко думи, които да го окуражат, но знаех, че е безполезно, защото ако него го болеше, колкото мен... Сълзите ми се стичаха от очите, но вече бях решила. Още виждам сълзите му и като си го спомня отново ме боли сърцето. Не мога да се отърся от тази болка. Изгаря ме щом си спомня сълзите му. Тези сълзи бяха първите искрени, които виждах. Можех да чета мъжете, те бяха като отворена книга за мен, но тази книга не исках да затварям. Въпреки това го направих. От тогава плача по цели нощи, но не можех да постъпя по друг начин, просто не можех, не бях готова за следващата крачка. А и аз бях благородничка а той обикновено момче от преградията. Не можех нищо да направя. Вече не мога. Дали ще мога да се реабилитирам, на него и всички останали в този живот? Откато разбрах каква съм била само за това мсля. Мъжът се изправи и погледна специалистта в очите.
Специалиста леко се намръщи, после една усмивка бавно се разля по устните и:
-Вече ти простих.
Той само запна с уста когато я позна.




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kleopatrasv - Интересен начин
17.03.2008 16:38
за придаване на образност на изживян емоционален срив ?Четох го три пъти и се чудя какво иска да покаже автора - " лични премеждия " или " ала - бала преразказано от някой съкрушен непознат" и ЗАЩО ?
цитирай
2. fenris - това е
17.03.2008 16:42
проекция на предишен живот върху настоящето! Тоест лични преживявания, но в друго тяло!
цитирай
3. kleopatrasv - Интересен е ъгъла,
17.03.2008 16:52
на сеченето на дъгата през времената от различието в половете ?Би ли ми отговорил, ако в предишния си живот беше мъж , щеше ли да бъдеш такъв , като тази жена , или щеше ли да изиграеш ролята на тази жена или щеше да смениш ролите им във времето ? Важно е за мен !
цитирай
4. fenris - в следващият си живот
17.03.2008 21:50
смяна на ролите във времето, е правилният отговор, вече не изпускам нищо заради предрасъдъци или страхове! Особено любовта!
цитирай
5. belle - Вълчо,
18.03.2008 08:38
на мен пък ми викаха Пустинната роза!:-)))
Уловил си много добре едно душевно съсътояние.
Възхитена съм!

П.С.:Музикалният съпровод е точно в десятката!
цитирай
6. kleopatrasv - Разбрах те,
18.03.2008 09:06
но на кого ще отмъщаваш?В новото време може и да липсват вече такива чувства , всичко ще бъде кодирано и уравновесено ?????
цитирай
7. fenris - до kleopatrasv
18.03.2008 09:23
няма отмъщение вече, има само изкупление и щастлив завършек в последствие! Няма такива чувства вече!
цитирай
8. fenris - до belle
18.03.2008 09:24
Принцесо на Хаоса, благодаря ти, просто тава състояние ми е много близко!Знаех си че ще ти хареса съпровода!
цитирай
9. kleopatrasv - Не позовавай !
18.03.2008 11:30
изкуплението за гузна съвест и не връщай назад годините , като превърташ лентата.Слеващото "Години,години " е за теб !
цитирай
10. fenris - вече гледам само
18.03.2008 11:46
само напред, единствено се спирам деа не правя глупости!:)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: fenris
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1834547
Постинги: 321
Коментари: 5882
Гласове: 30773
Спечели и ти от своя блог!