Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
28.02.2008 07:55 - Върколакът от Централният парк(Борисовата градина)
Автор: fenris Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2005 Коментари: 7 Гласове:
0

Последна промяна: 28.02.2008 08:03


Първият случай на случай на следовател Секова

Следовател Секова се облегна на колата си и дръпна от цигарата! Това бе третото убийство за три дни, извършено в района на парка. След второто бяха пустнали съобщение по вестниците и телевизията да не се приближават девойките под 21 години до печално известното място. Обаче то бе предпочитано от младите хора за срещи. Беше сигурна, че ако се разходи, дори сега в десет часа вечерта щеше да намери натискащи се по пейките и градинките двойки. Бяха се опитали няколко специалисти да направят психопрофил на извършителя. Бял между тридесет и четиридесет годишен с висок интелект, и силно развито его. Тя хвърли цигарата и я стъпка бавно, сякаш си искарваше на нея лошото настроение. Въздъхна и се отправи към местопрестъплението. Първият случай бе преди два дни убийството бе извършено малко след единадесет вечерта, или поне така предполагаха експертите, по счупеният часовник, намерен на ръката на жертвата. Даниела не обичаше да кръщава жертвите, номерираше ги. Жертва номер едно бе намерена седяща на пейка в парка. Не можеше да се прецени дали е сексуално малтретирана. Гърдите и бяха разкъсани. Имаше рани и по...Секова примижа и сподави един импулс да не повърне. Сякаш бе разкъсана от животно на местата, които я отличаваха като жена. Езикът и също липсваше. След това не можа да заспи цяла нощ. Постоянно виждаше ужасът в очите на момичето. Това бе първият и по-сериозен случай. Тя бе на 37 години. Не се разбираше с родителите си и живееше сама, по очевидни причини, беше различна. Имаше влечение и към двата пола. Когато това се разбра в работата и започнаха да я наричат Секирата, защото отрязваше домогванията на всички. Имаше две връзки в момента с мъж и жена. Бяха чисто сексуални и тя повече не изискваше и не търсеше, бе се отдала на работата си. Беше 1.63 добре сложена, може да се каже дори страхотно изглеждаща. Обаче очите и в повечето време излъчваха предупреждение. Бяха най-често зелени и студени. Когато приближи на метър от местопрестъплението спря за момент за да се подготви психически за гледката. Пое дълбоко въздух, докато наблюдаваше суетящите се експерти, които снимаха и вземаха улики от жертва номер три и заобикалящата я околност. Един полицай се приближи до нея и тя му показа индентификационната си карта. Той само кимна и отстъпи.
Приближи се и се вгледа в жертвата. Очите и не изразяваха ужас. И после забеляза че имаше дупка от куршум забит в гърлото и. Отново имаше разкъсвания по гърдите както и между краката. Потръпна, сякаш някой се бе хранил от тях. По същият начин бе и с другите, но в този случай убиецът бе постъпил милостиво, бе спестил мъките преди смътта и. Защо? Погледна нагоре и забеляза, че Луната е пълна. Хрумна и че това можеше да има връзка. По телата бе открита слюнка и косми, но не бяха човешки. Това естествено не бе оповестено в пресата. Оставаше да почнат истерии, че върлува върколак в парка. Това трябваше да има логично обяснение. Космите бяха от стара немска овчарка. В слюнката имаше ДНК на куче. Приближи се до експерта и го попита:
-Здрасти Стефане, нещо интересно?
Той се усмихна, беше от тези, които обичаха работата си и колкото бе по-сложно за него бе по интересно.
-Както си забелязала, този път е постъпил милостиво. По първите ми наблюдения коршумът е от пистолет Аркус с адаптер за 22 калибър, какъвто е и патронът, който открих заседнал в гърлото. Според моето мнение, тук има личен мотив.
-Имитатор?-промълви Даниела.
-Не мога да кажа преди да изследвам космите и слюнката. Според мен този човек е откачен, такъв случай не съм имал, дори аз истръпвам, макър че съм заинтригуван и то много.-добави Стефан.
Даниела кимна само това им липсваше имитатор, а и как? Част от информацията бе спестена на медиите. И то основната част, подробностите.
-Надявам се да не си прав.-тя извади цигара и запали. Действаше и успокояващо. Не мислеше да ги отказва, помагаха и да се съсредоточи в работата си.
-И аз, но...-експертът замълча.
Отново кимна и огледа около тялото. Наблизо имаше локва в затревеното пространство и около нея имаше кално пространство. Приближи се и забеля стъпки.
-Проверихте ли ги?-обърна се тя отново към Стефан. Локвата бе на повече от двадесет метра и пред нея стърчеше голям храст от хвойна, който я закриваше. Стефан я последва учудено :
-Хъммм, това сме пропуснали, сега ще взема отпечатъци.-той се наведе и приготви материалите за това.
-Боже как сме го пропуснали.-говореше си сам той. Даниела се усмихна. Имаше две следи. Човешки и кучешки.
-На пръв поглед следите са от куче, вълча порода, още не мога да преценя каква точно. А човешките са от мъж, леко накуцващ с левият крак...
-Какво?
-Шегувам се.-в очите му светеха искрици.-носи обувки номер 43, това мога да кажа за сега.
Даниела и се прииска да го удари, но се принуди да се усмихне. Извъртя се и го остави да си върши работата. Обиколи наоколо и не откри нищо по специално.
-Като направиш изследванията, ми се обади веднага.- му каза тя. Той само кимна беше се съсредоточил.
Бавно се отправи към колата си. Тук си бе свършила работата. Инстинктивно потърси кутията с цигарите. Отвори я. Бяха свършили. Ядосано я смачка и я хвърли към една кофа за боклук. Смачканета кутия се задържа на ръба за секунда след това бавно се наклони и падна на безопастно място в кофата. Но в този момент Даниела забеляза нещо. Имаше нещо червено в кофата. Приближи се и забеляза някакъв окървавен плик. Изсвири високо и Стефан вдигна очи. Тя само му махна да се приближи. Той се изправи взе си оборудването и се приближи. Погледна в кофата, извади смачканата кутия от цигарите и се намръщи като погледна Даниела. Тя само сви рамене. Извади бавно пликът, които бе целият в кръв. Оказаха се ръкавици. И двамата се спогледаха учудено. Дали убиецът бе допуснал грешка? Той ги взе с пинсети и ги напъха внимателно в подходящ за съхраняване плик.
-Не знам какво да кажа Дани. Изглежда се от него, но не съм сигурен, до сега не сме намерили ръкавици. Но меже и да сме пропуснали нещо. Съмнявам се че ще намерим обече нещо по тях.
-Обади ми се като приключиш с изследванията няма значение по кое време на деня е.
-Разбира се, всички искаме този кошмар да свърши.-той леко потръпна.
Следовател Секова се качи в колата и бавно я подкара, като излезе на мегистралата увеличи скоростта някакъв автомобил сащо увеличи и от разстояние я последва. Даниела усети познатото гъделичкане в тила. Усещаше го когато нещо не беше наред зад гърбът и. Погледна в огледалото за дясно виждане и забеляза черно ауди, което поддържаше нейната скорост. Тя увеличи скоростта, колата направи същото. Реши да не избърза и при следващата отбивка зави наляво. Колата я последва. Срещу нея светофарът светна в жълто и тя реши да рискува. Даде газ точно в този момент един автобус тръгна да и пресича пътя. Даниела направи завой и в последният момент избегна сблъсъка. КОлата и обаче поднесе и се устреми към канафката. Дани направи завой наляво и удари спирачки. Гумите изсвистяха, но тя успя да се върне на пътя и да даде газ. Обърна се зад нея бе станало задръстване причинено от автобуса. Но катастрофа слава богу нямаше. Черното ауди бе спряло от него бе слязъл мъж със сиво сако и тъмно сиви панталони. Той я наблюдаваше как тя се отдалечава. Не успя да види физиономията му, бе твърде далече. Намали скоростта и постепенно започна да преодолява действието на адреналина като задържаше дишането си по-дълго. Какво ставаше по-дяволите? Прибра се в къщи към полунощ. Приближи се до хладилника и извади едно шише. Имаше нужда да пийне нещо и да си поеме въздух. Погледна етикета. Курвоазие от 1982. Харесваше и да го помирише да опитва бавно от него. Бяха и останали още три бутилки от тази реколта. Конякът и беше слабост. Наля си бавно от тумбестата бутилка. Затвори я и я постави обратно в хладилника. Звнаеше, че коняка трябва да се пие горещ за да усетиш напълно аромата му, но нямаше време за това а и харесваше студените питиета. Бавно отпи. След поредната глътка, когато вече бе успяла да се успокои и да разсъждава трезво върху това, което и се случи телефонът иззвъня. Остави чашата и вдигна телефона:
-Даниела Секова на телефона.
-Здрасти Дани.-беше Стефан.
-Казвай.
-Чакай малко, няма ли здравей как си , какво правиш, блегодаря ти, че свърши работата толкова бързо.
Тя погледна към часовника на стената. Беше два и половина.
-Прав си Стеф, извинявай, но ми се случиха разни неща междувременно. Ще ти разкажа утре...тоест днес като се видим в работата.
-Добре няма проблем слушай сега.
Стефан я заля с познати термини, свързани с разскъсванията на къжата и огнестрелната рана. Тя леко се прозя, до тук нямаше нищо ново.
-...обече кучето не е стара немска овчарка.
-Чакай малко спри.-прекъсна го тя.-какво е?
-Това е странната част, прилича на вълк, ДНК-то има неговите харектеристики, козината също, стъпките също. Но това не е всичко.
-Още ли има?
-Ръкавиците, които намери имаха кръв, както си спомняш. Имаше омешани 5 ДНК. Три на жени и две на кучета. Това ме подсети и аз отново изследвах пробите на кучешките косми от втората жертва. Бяха кучешки да, но бяха от друго куче. Беше съвременна немска овчарка. Тоест друг вид.
Даниела зяпна, дали някаде нямаше скрити кучешки трупове?
И най-вече защо, защо той убиваше животните, и дали изобщо ги убиваше? Въпросите забръмчаха в главата и като кошер с пчели, разярени от мечка.
-Чакай ме идвам в участъка, веднага.
-Окей.-отвърна Стефан и затвори.
Тя погледна пистолета си Кел Тек П-11. До сега не бе се налагало да го използва. Беше зареден с десет деветмилиметрови патрона. Провери пълнителя и го сложи на колана си, като пусна отгоре пуловерът и да го покрия. Погледна го и с удоволствие откри, че не се забелязваше изобщо. Погледна през прозореца, не забеляза черното ауди. Заключи и бързо се измъкна от блока в, който живееше. Запали колата , но пак усети сърбеж в тилът си. Погледна назад, никой не я следваше. Усещаше обаче че нещо не е наред. Наби спирачка и излезе. Огледа се, наоколо нямаше жива душа. Само няколко кучета обикаляха около кофите за боклук. Качи се отново в колата и бавно подкара, усети някаква миризма. Отново спря и погледна в багажника си. Вътре имаше труп на стара немска овчарка. Тя затвори багажника и повърна в близката канафка. Подкара бързо и се обади в участъка. Когато пристигна Стефан и екипът му чакаха. Отвориха го и изследваха всяко кътче от колата след, което отнесоха трупът в лабораторията. Даниела отиде до кафемашината и си поръча един топъл шоколад с кафе. Имаше нужда да се събуди и оттърси от гледката. Отпусна се и затвори очи. Защо точно първият и случай трябваше да е толкова откачен? Отпи глътна от гъстата течност и това я отпусна. Идваше и в повече този случай, а тя бе дошла преди 9 месеца тук. Бе успяла да се наложи с упоритост, гъвкав ум и непринудено държание. Но сега и се искаше да си е още в униреситета или в старата си работа, като помощник следовател. И тя имаше такъв, едно хлапе на 27 години, което беше с много голям оптимизъм, което понякога я дразнеше. Усети докосване по рамото и подскочи като разля чашата по пода.
-Извинявай, Дани, но имаме резултати.
-Няма нищо Стеф казвай и без това нямаше да го изпия.
-Това е трупът на първото куче, ДНК съвпада.
Двамата замълчаха.
-Нищо тук не се връзва по-дяволите.-извика тя. После тя му разказа за преследвача с черното ауди.
-Помниш ли номера?
-Беше зацапан, а и защо ме преследва, да не иска да се изфука?Какво иска от мен?
-Пълнолунието истича тази вечер.-вметна той.
-И? Да не намекваш, че този се изживява като върколак?
-Просто казвам.
-Освен това аз не се вмествам в профила му. Момичетата, които избира са много по млади от мен. Едната е на 17, другата на 19 а последната на 21.
-Кучето, което намерихме в багажника ти е на 17 човешки години.
-Така ли?
Тя пребледня. Дали не беше основното блюдо предвидено за днес? Нямаше логика, тя бе съвсем възрастна спрямо тези невинни девойки. Тук леко се усмихна. Ами ако те бяха тренировка?
-Изпратих хора да претърсят парка. Скоро ще има резултати.
Тя кимна и се опита да осмисли новата информация. Следите по телата на жертвите бяха от кучешки зъби и нокти, обаче според Стефан имаше нещо стренно в тях. Сякаш кучето ги бе правило против волята си. В последният случай може би имаше изключение. Но може би защото кучето бе пустнато върху нея след смъртта и?
Върнаха се експертите, бяха намерили трупът на една немска овчарка заровен под едно дърво в парка. ДНК съответстваше на това открито по втората жертва. Даниела реши да се прибере и поспи вече бе станало 4 часът сутринта. Бавно се отправи към колата. Отново усети гаделичкането в тилът си, когато се обърна нещо се хвърли върху нея. Някаква сянка. Усети болка в главата от удърът в паважа и изгуби съзнание.
Когато се събуди беше вързана за някаква колона в къща. Огледа се. Нещата вече бяха лични. опита се да осводи едната си ръка. Бе завързана с рибарска корда, която се впиваше в китките и. Пистолетът, бе на мястото си. Започна леко да опъва кордата, за да я разхлаби. Беше грапава и тогава се досети, беше корда за щуки, нямаше скъсване, не можеше да се среже дори с нож, е почти разбира се, но беше много трудно. Спомни си, че имаше един приятел, който обичаше да ходи на лов за щука. Сети се че го бе зарязала, защото обичаше да играе грубо, да драска, дори водеше кучетата си да го гледат, докато е с нея. За известно време беше с него, защото го харесваше много, но накрая и дойде в повече, и го изостави заради някаква девойка. Той го понесе трудно и я заплаши, че ще се върне в живота и. Това се бе случило преди 16 години. Беше с него 6 години, беше вторият мъж в живота и, дори в наалото го обичаше. На 17 тя поиска да скаса с него, но той успя да я придума да останят заедно. На 19 тя отново го направи, тогава бе разбрала за манията му към острите предмети и драскането. Веднъж дори я поряза с нож. След два месеца се събраха отново. Той обичаше кучетата , имаше кучкарник и беше един от най-добрите дресьори в града. Когато обаче, той довете кучето си в спалнята си и го покани в леглото тя го заряза завинаги, това стана когато бе на 21 години. След това се захвана да изучава патология и реши да стане следоветел. Ето обаче, че не бе успяла да избяга от миналото си. Сети се, че любимите му кучета бяха вълчата порода. Но защо бе убил онези двете? Защо?
-Защото не се справиха според моята команда Дани. -чу тя познат глас.
Изруга се наум, бе оставила мислите и да излязат през устата и без да се усети.
-Здрасти Самуил. Какво ще ме правиш?
-Не се ли досещаш, ще си те върна отново! Отново ще бъдем заедно.
-И този маскарад бе само за да ми привлечеш вниманието? Ти луд ли си? Боже господи разбира се , че си психопат, защо ли питам.
-Внимавай Дани, не съм много търпелив напоследък.
-И какво ще направиш, ще ме убиеш два пъти ли?
Той замълча, навън се чуваше вой, може би беше вълкът, който бе използвал за убийството на жертва номер три.
-Нея защо я застреля Сами?
-Исках вълкът да потренира на спокойствие с нея, за да е готов за теб.
Тя истръпна.
-А другите?
-Просто тренирах преди да направя основният си удар, гледах реакцията на жертвите, на кучетата. Признавам, че това ме възбуждаше. Привличах кучетата като хвърлях парчета месо върху девойките.
-Ти си болно копеле, боже господи, как не го забелязах навреме. Бях те забравила. Няма да се измъкнеш да знаеш.
-Аз не бягам, през цзялото време ти оставях следи. Кучешките косми, кучешките следи, ръкавиците.-той замълча. Тишанате я подтискаше, усещаше , че се е провалила, и първият и случай вероятно щеше да е последен.
-Помниш ли че любимото ми куче при първото скъсване беше старонемска овчарка като това, което откри в багажника на колата? А когато скъсахме вторият път беше..
-Обикновена немске овчарка.-довърши мисълтта му тя и после се сети, че кучето, което бе поканил в леглото, докато бе с нея, бе по-специално, приличаше на вълк. Спомни си жертвите, малко или много приличаха на нея. Приликата не бе очевадна, но сега? Как можа да я пропусне?
-Виждам, че си се досетила за останалото. Вълкът е още жив и има малки от една женска. Синът му вие отвън.-той кимна по посока на вратата. През процепа и се прокрадваше светлината на залязващата нощ.
-Отивам да го доведа, изчакай малрко, да го подготвя. Вълците обичат полнолунието знаеш...-той се подсмихна и и смигна.
Когато излезе през вратата тя се извартя и успя да достигна пистолета си. ТОй нямаше заглушител, но сега не бе време да мисли за това. Време беше за отчаяни действия. Извъртя се и го сграбчи. Застана под ъгъл така, че да простреля кордата. Стреля веднъж и гърмежът оттекна. Вълкът навън изръмжа. Нямаше време. Вратата се открехна леко. Тя стреля отново и този пот усети разхлабване. Още малко и щеше да си счупи рамото. Ръката и се освободи. И тя веднага насочи пистолета си към вратата. Вълкът се втурна по някаква команда и се хвърли към нея. Тя се претърколи наляво. Животното се приземи на два крака и се обърна към нея, тогава тя стреля. Две дупки се появиха в гърдите. Вълкът нададе жален вой и падна с квичене на земята.
-Направих грешка Дани, като не те пребърках, но сега ще пустна срещу теб всички кучета, няма да ти се размине, ще бъдеш мооя.
Дани се огледа беше в нещо като плевня, на едно място имаше носеща греда между двата стълба. Единият от които бе предопределен за мястото на екзекуцията и. Тръгна да се катери , като затъкна пистолета. Усети болка над гърдите и нещо топло започна да се стича по гърдите и. Погледна и забеляза, че вълкът я бе одрал по-рано на гърдите и сега раните се бяха отвороли. Стисна зъби и се искатери. В този момент през порцепа на вратата нахлуха глутница от старонемски и немски овчарки и няколко хъскита. Те започнаха да лаят към нея. Отзад се чу някаква команда на немски. Кучутата започнаха да гризат колоните, но за сега тя бе в безопастност. Самуил се показа да погледне и тя реагира. Бе прекарала часове на стрелбището и реагира по чист инстинкт. Куршумът проряза гърлото му и тя наблюдаваше учудената му физиономия докато той бавно се свличаше на земята. Кучетата се втурнаха към негои започнаха да го разкъсват. Спомни си една команда, която той бе използвал, докато доведе вълкът в спалнята им и извика:
-Халт.- Всички животни се заковаха на място.
Пребърка панталоните си. Мобилният и телефон обаче не бе в тях а в сакото и, което беше долу. Реши да рискува. Спусна се. Кучетата я наблюдаваха, но не помръднаха. Набра телефона:
-Къде си търсиме те навсякъде, открихме...
-Млъкни Иво.-беше помошникът и.-проследи този джеесем и елате тук, и докарай някой който разбира от дресура на кучета, немска дресура.
-Добре, Дани действам.
Тя се отпусна и заплака. След напражението, което бе преживяла, имаше нужда да се отпусне. Сълзите се стичаха и отмиваха миналато. Миналото, което я бе изненадало в гръб. Дано никога не се сблъскаше с нещо подобно.




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. fenris - всяка
28.02.2008 08:03
прилика с действителни лица и събития е случайна!
цитирай
2. kleopatrasv - Доста е увлекателен и необикновен
28.02.2008 16:53
разказа ти и два пъти по-дълъг.Забелязвам, че наблягаш на много детайлни подробности и всеки път ме изненадваш.Мислех,че ще започнеш да се повтаряш тук таме - след толкова разкази , но уви всеки ден ме изненадваш.Това е силната ти страна , не я пропилявай!
И, още нещо - продължавай с фантастичните неща и с криминалетата!
цитирай
3. fenris - благодаря Клео
28.02.2008 18:27
Избягвам да се повтарям, ако нещо се повтаря го замразявам, докато го доизмисля! Радвам се, че ти е харесало! Замислям дали да не продължа приключенията на следовател Секова! Но ми трябва повече информация! Обичам да сюрпризирам това целя в разказите си ако не се получи не ги публикувам!
цитирай
4. kleopatrasv - иий,страхотно ще бъде!
29.02.2008 09:09
продължи ги , направи ги поредица , но нещо не харесвам описанието на героинята, изведи я под друга светлина.Исках да кажа , не да я променяш, а да сложиш прожектора от друга страна.Насочи се и към екипа до нея и взаимовръзката със следващите убийства.Но, некъде навсякъде да има вълци, това да е задължителен елемент.
Чакам с нетърпение следващия!
цитирай
5. fenris - така и мислех да направя
29.02.2008 09:30
това беше първия случай на девойката и той бмеше даже личен, нататък ще развия образът и! И май от кучетата останали от този епизод тя ще си намери помощник!
цитирай
6. bizcocho - Tozi razkaz ne e za no6tno 4etene...
04.03.2008 11:25
Tozi razkaz ne e za no6tno 4etene:)))))))))))))))))
Pi6e6 mnogo uvlekatelno!
цитирай
7. fenris - до bizcocho
04.03.2008 11:30
Да така си е, и аз ги писах през деня ;) Благодаря ти!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: fenris
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1834318
Постинги: 321
Коментари: 5882
Гласове: 30773
Спечели и ти от своя блог!