-Ти не ме познаваш!.-промълви и сведе поглед. Не я бе виждал да прави това. Винаги вървеше с гордо изправена глава. Но и никога не се сприятеляваше, поне не бе виждал да го прави. Тя странеше от останалите. От университета в къщи и обратно. Или поне той така си мислеше. Всеки имаше неща за криене и той самият имаше мрачна тайна в живота си, но считаше това за нормално. Все пак някои тайни бяха по-мрачни, по-странни от другите като неговите. Но това не му пречеше да води активен живот.
-Ти също и какво от това? Хайде да се опознаем а? Какво ще кажеш?.-усмихна и се обезокуражаващо, поне така си мислеше. Тази усмивка влияеше на всяко едно момиче. Всяка на която я приложеше бе задължително негова. Просто не бе само чар имаше и някакъв магнетизъм в нея и положителен заряд. Странна усмивка, обече плъзна по нейните устни. Но това бе единствената и реакция. Тя показваше три неща:
1. Тя го харесваше.
2. Нямаше да му сподели нищо.
3. Връзката им бе невъзможна, поради причини, които той не знаеше.
-Няма да стане миличък. Харесвам те и точно за това няма да ти кажа всичко за себе си. Нека си остенем приятели. Така ще е по добре за теб.-усмивката и се стопи след края на думите и. Лицето и отново си възвърна сериозният и вглъбен израз. Напомняше на мрачна замечтаност, сякаш знаеше нещо, което бе твърде тежко за носене. Нещо което предпочиташе да запази за себе си.
-Сама ли ще го носиш цял живот?-думите се изплъзнаха неволно от устата му и в следващият момент той съжали за тях. Усети че я нарани, но сякаш раната бе стара. Той също носеше подобна рана, но се бе примирил с положението си, дори се възползваше от него.
-Съжалявам.-промърмори и сведе очи. Не искаше да я отблъсне с тези необмислени думи.
-Няма нищо, размищлявала съм върху това дълго време, не си ме наранил.-тя му се усмихна, но в нейната усмивка се промъкна тъга и примирение. Ситуацията бе явно безнадеждна.
-Разбери миличък, нещото, което те привлича в мен е моята тайнственост. Това, че никой не знае нищо за мен, че не общувам с никой, на лекции идвам само заради лекциите, но без да търся забавления, без да се събирам с други групички, изолирам се от другите. А и това, че оцелях в битката с чара ти, още повече засили това чувство нали?-тя наведе глава на ляво и му се усмихна. В очите и блесна звездичка. В този момен тя искрено се забавляваше и си личеше. Той реши да отвърне на удара:
-Може би си права, но те накарах да се усмихнеш, това никой не бе направил до сега. А и водим този разговор нали? Значи и ти ме харесваш? Не е ли така? Все пак ако искаше до сега да си си тръгнала нали?
Усмивката бавно слезе от лицето и. Настъпи неловко мълчание. Неудобството се настани между тях двамата. Накрая тя се насили и продума тихо. Толкова тихо, че той едвам я чу:
-Точно за това не искам да продължаваме, защото ще ме намразиш като ме опознаеш.-тя се извърна и побягна. Не я последва. Нямаше смисъл, не и в момента. Но се зарече да я опознае. В сърцето си усети да се заражда нещо повече от обикновена привързаност. Дали бе защото я чувстваше като девойка в беда? Или просто се влюбваше. Или изобщо намираше в нея част от себе си, скритата част за която никой не знаеше? А изобщо какво бе любов? А трябваше и да отчете как тя щеше да реагира на неговата страност. Прекалено много въпроси. Всичко бе започнало като на шега. Целият университет я знаеше, но никой не я познаваше. Първоначално, водещо бе любопитството. Тя отказваше, на всички, но така, че да запази приятелското отношение. Трудно можеше да и се разсърди човек. ако не невъзможно. Другата причина беше в това, че до сега не бе имало случай да не успее да свали някое момиче от раз ако поиска. При нея не се получи. Тя учтиво го разкара. Не бе чувал някой да повтори опита си, но той го направи. На следващият ден. Не се получи отново, тя бе резервирана. обаче бе учудена, че той продължава. Усети че тя изпитва нещо към него, но какво бе то? Когато накрая се стигна до този разговор. Усети нещо в нея за кратко в един определен момент. Това го привлече неимоверно. Не можеше да каже какво е, но можеше да се закълне, че и тя го е почувствала, за това и избяга. Дали имаше същият проблем като него? Възможно ли беше? Нееее, той беше единствен и все пак това за едни бе проблем, за него бе възможност, даваше му някои неща за които другите можеха да си мечтаят. Но усети това нещо в нея, това нещо, нямаше да му дава мира дълго време. Очите и за малко се промениха като побягна станаха като котешки. Дали бе като него. Нееее, нямаше начин. А тя бе красавица, оставяйки настрана мистичната и окраска, пак имаше какво да харесаш в нея. Бе върха на пирамидата в ректората. Стегнато тяло- 80Х60Х80. Мускули, които обаче не се набиваха на очи. Височина 1.65. Червенокоса. Достатъчно, добихте представа. Въпроса е, че тя беше хубава не само с излъчването си, то по-скоро я правеше може би по желана. Трябваше да я опознае въпреки съпротивата и!Амбицира се и имаше чувството, че тя знаеше за това, че предусещаше реакцията му.
И нарочно я бе предизвикала. Може би го изпитваше, искаше да разбере какъв е? Въздъхна веднъж, после още веднъж. Що ли му трябваше да се занимава с нея. Излезе от кафенето и се огледа. Имаше пълнолуние. Беше време. Контролът върху тази му способност бе пълен, но все пак трябваше да се отдаде на повика на дивото. Насочи се бавно към голямият парк, който се намираше в съседство с Алма Матер. Парка бе като гора и продължаваше около 10 километра. Достатъчно за да не привлече любопитни погледи. Тези месечни цикъли го разтоварваха от стреса и напрежението, което натрупваше по време на лекции, тестове, упражнения и изпити. В такива моменти се чувстваше едно с природата със самият себе си. Усещаше как отрицателното усещане, стресът в него се отделяше на талази, докато не останеше нищо. Тази чистота може би го правеше толкова привлекателен, за нежният пол те сякаш се стремяха да са в неговата компания, за да почерпят от неговата енергия. Поради което и нямаше постоянно гадже. В най-добрият случай се срещаше с някоя девойка не повече от 5 пъти, или колкото време оставаше до пълнолунието. Нямаше как да им обяснява метаморфозите настъпващи в него. Навлезе в горичката и постепенно усети порастването на козина по него. Клекна на земята и носът му започна да посивява и да се превръща в муцуна. Превръщаше се в вълк. В този момент усети чуждо присъствие извърна се и изръмжа. Метаморфозата не бе напълно приключила и той бе наполовина вълк наполовина човек. Пред него стоеше тигър, беше женска. В очите и се забелязваше любопитство и сякаш тя искаше да се запознае с него. Трансформацията завърши успешно след като той спря да ръмжи. Явно женската го харесваше. Това показа инстинкта му. За първи път виждаше тигър в района на парка. Но беше усещал и преди миризмата и. Обаче за първи път се сблъскваха. Тя се прозя и легна по корем като вирна краката си нагоре. Знаеше какво означава това. Доближи се до нея и я лизна по коремчето. Усети топлината и и настръхна. Беше му приятно. Той легна върху нея и тя издаде звук на удоволствие. Сякаш отдавна бе чакала тази среща. Усети смътното чувство, че я познава от някъде, сякаш бе говорил с нея в друг момент. Заедно бяха докато слънцето започна да изсветлява на хоризонта. Общуваха с мисли. Но си приказваха глупости. Главно звуци на удоволствие. И двамата бяха хора като същност, това бе ясно и за двамата. Боричкаха се няколко пъти. Близаха се неколкократно. Някак си животинското привличане между тях бе пълно. Нямаше проблем, че са различни видове. Техният вид бе един те бяха шифтъри. Сменяха си кожата на всяко пълнолуние. Бе им заложено още от раждането им. Страняха от другите хора и можеха да се обвързват трайно само със свои, с представители на своята порода. Но до скоро не предполагаха, един за друг.
Обратната трансформация започна. И двамата се бяха извърнали да не се наблюдават един друг. Когато тя завърши при негос се изправи и я потърси с поглед. Тигрицата бе още с гръб към него но дългата и червена коса се спускаше по раменете и. Тя се извърна и двамата ахнаха. Бе мистичното момиче от кафето, което бе преследвал толкова дълго. Двамата се прегърната. Думите бяха излишни.

Опияняващ и завладяващ, премествайки те в пространството и времето те учи на усета от красивото и недостъпното!
Пиша ти 10 по десетобалната система!Върхът си.поздравления!!!!

винаги съм обичал да усещам недостъпното!

непознатото и недостъпното привличат магнетично...Но това да откриеш себеподобен е истинско щастие и късмет!

да това си е истински късмет, обаче често го пропускаме от притеснение!

Защото може да покаже истинската сила без да плаши!:)