Огледа се наоколо нямаше никой. Това не я изненада очакваше го. Беше хубаво поне за малко да остане сама, далеч, далеч от всичко. От скапаната работа, от скапаният и личен живот. Направи първата стъпка и леко потръпна като усети допира до кожата си на влажният пясък. Вълните заляха краката и. Тя изохка леко. Удоволствието от допира на вълните до кожата и бе ограмно. Направи втората крачка и затвори очи. Тук с нежното докосване на единственият и истински приятел морето, тя се чувстваше свободна. То и липсваше. Цяла зима се бе чувствала непълноценна без неговите плавни движения, които я освобождаваха от напрежението на ежедневният живот. Мислите и се впуснаха в хаотичен бяг, като водопад, които се разбиваше в безнадежното съществуване на сивото ежедневие, което я бе обградило от всякъде и я претискаше, притискаше. Тя вдигна ръце и извика.
-Тук съм свободна, не можеш да се добереш до мен.
Обърна се видя стъпките си, савмо те оставаха след нея. Нямаше сянка. Луната не бе достатъчно да сътвори магията на слънцето. Да претвори човека в сянка. И за това тя я обчаше. С нея не се чувстваше просто часто от многото а нейна приятелка. Вълните покриваха стъпките и сякаш покриваха и заличаваха проблемите. А проблеми не липсваха. Обичаше работата, но работата и не я обичаше. От малка бе искала да помага на деца без родители и сега имаше такава възможност. Но шефовете и бяха тъпи галфони. Тя скръцна със зъби. В този момент една вълна плисна по-силно и се разби в глезените и.
-Добре де обещавам, няма да се цупя, усмихна се тя на морето.
Вълните отново я погалиха сякаш в отговор. В личния и живот, не бе успяла да създаде семейство, може би защото се занимаваше с деца и бе оттдадена прекалено много на работата си. Протаканията, които правеха шефовете и за да усигорят допълнително възнаграждение я вбесяваха, защото тя трябваше да обяснява на децата, защо новите мама и татко не са дошли да ги приберат у дома. Винаги говореше за работата си, мислеше като се ожени, да вземе, едно а може би две от децата и да ги отгледа. Отново се намръщи. Не се задържаха мъже с нея, не можеха да понесат отдаването и на работата. Тя се затвори в себе си и не допускаше да се довери на никой. Вълните я върнаха в страната на мечтите. Там тя работеше любимата си работа, осигуряваше на децата майка и баща бързо. Целуваше любимият си без да се бои, че ще го изгуби, поради някакви тривиални причини. Щеше да рисува, да пише стихове, да ходи на кино. А не да стои затворена в къщи. Щеше да танцува, ох как щеше да танцуваааа. Не бе го правила от години. Усети тръпката и се заклати в ритъма на някаква песен, която не бе чувала отдавна. Щракна с пъсти и изпусна сандалите. Усмихна се. Отвори очи наведе се и ги взе. Насочи към края на плажа, като стигнеше до там обръщаше бавно и извървяваше пътят обратно. В това се състоеше цялата разходка. Отново затвори очи. Обичаше да мечтае, това бе единственият момент през деня в който си го позволяваше. През другото време реалността я бе сграбчила здраво в прегръдките си и я държеше като в клетка. Не позволяваше на мисълта и да лети сред фантазии и приказни моменти. Намръщи се леко. Дали не трябваше да направи нещо. В този момент усещането за реланост я облада и тя изписка уплашено. Нямаше как, в действителният живот, мечтите само нараняваха. Вълните я погалиха, сега бе момента да се отпусне и да мечтае, до утре вечерта това бе единствената и възможност. Тук тя можеше да се отпусне и да го направи. Усмихна се приклекна изхлузи късите си дънкови панталонки и отпусна краката си на пясъка. Захвърли ги назад заедно със сандалите, за да не се намокрят. Една вълничка я заля до колената тя изоокка от удоволствие и блажено се усмихна. Изпрати въздушне целувка на Луната и и се стори че тя също и се усмихва. Спомни си една стара легенда за човеке на Луната, бе и я разказал дядо и. Притвори очи и се остави на мечтите си. Морето я заливаше отново и отново, стигаше дори до банският и, но тя сякаш реално не го усещаше. Имаше чувството, че любимият и я обсипва с целувки. В този момент чу щракане и проблясна светлина. Тя ококори стреснато и се огледа. Бе се завърнала в действителността. Грубата действителност, бе се изпарила магията на морето. Бе тук по долнище бански в отровно зелено със синя блузка вързана през кръста. Изтича и бързо обу панталонките си, които се намокриха от банските. Огледа се, някакъв мъж стоеже пред нея и държеше нещо в ръка. Растърка очи с юмруци за да прогони ефекта и магията на мечтателното състояние на духа в, което бе изпаднала преди малко. Той бе висок, със светла коса къси панталонки и ризи с къс ръкав и двете черни. Държеше фотоапарат и виновно се усмихваше.
-Извинете, моля ви, но не можах да се въздържа. Усмивката ви, охх тя беше невероятна и се искуших да ви заснема. Ще ми позволите ли да я задържа снимката, ще ви направя и на вас.
Очите му гледаха виновно със страх, примесен с надежда.
-Няма да я публикувам, просто бяхте толкова невероятна с такова излъчване.
Тя се расмя. И продължи да се смее докато и той не се включи. Вълните отново я плиснаха сякаш да и напомнят нещо. Но да, сега тя бе свободна и можеше да вземе каквото решение искаше. Сега имаше това, което и трябваше. Нямаше да се съобрази с оковите на ежедневието, можеше да се отпусне и да рискува, да се забавлява.
-Добре ако ме заведеш на танци, не съм танцувала от години. И ми извадиш едно копие на мен разбира се.
Мъжът се ухили:
-Разбира се знам един клуб на другият плаж, може да се танцува направо на пясъка.
-Виж ти , освен красив и умен.-намигна му тя и го хвана под ръка:
-Да вървим. 

Много хубавооо, чак и аз се замечтах и ми се прииска да съм там, вместо нея :)))))))

това беше и целта на разказчето!:)))Пожелавам ти го!

Доста е импулсивен и романтичен.Усета ти за свободата е неузнаваем и красив.Порива ти към красивото изживяване също.А,можеш ли да се впуснеш така и да го почувстваш?Или само го искаш?
Аз например много дълбоко го изживявам и като влеза в морето да се разтоварвам се гмуркам и се самозабравям с часове .Същото е когато шофирам-така надувам газта по магистралата , че сигурно ще направя и третата си катастрофа.Правя дълги кросове почивните ми дни-те ми помагат да се оттърся от ежедневието ми,което е доста натоварено.И така всичко правя до самозабрава както и пиша...А,ти?

част от нещата в този разказ са преживяни, друга част ми се иска, обичам морето но съм далеч от него!:(

Ела ми на гости и ще се пличкаме в морето,но семейно,вземи и половинката си :)

мислиме и без това да го направиме това лято, така, че...!:)