Казаха му, че в дърветата имало мистична сила. От малък му беше интересно да се занимава с тайни и загадки. Може би това бе причината да почне да сънува , че се превръща в животно , че лети и прочее. Като малък мечтаеше да стана велик маг. Първоначално четеше фентъзи романи и разказа. После разбра, че те не са силно свързани с действителността и премина на търсене на специализирана литеретура, издирваше книги свързани със шаманизма, магията на природата, друидите, магьосниците, религията уика и прочее и прочее. Смятаха го за странен, но не му пукаше. В училище любимите му предмети бяха биология, история, философия, психология. Обичаше да изучава хората, природата изобщо, но искаше да достигне до скритата и страна. Посети няколко курса, по самоусъвършенстване, но не му стигаше. Искара 5 ниво на рейки, все още не бе удоволетворен, от вътре го изгаряше жажда за нови и нови знания. ТЕзи неща го привличаха, но скоро губеше интерес и ги изоставяше, защото нямаше развитие в тях или то бе бавно. Майка му почна да се притеснява за него, изпрати го дори на психиатър, нищо му нямаше. Леко се възгоря смяташе, че е по-добър от другите, не го изтъкваше обаче. Когато му казаха, това за дърветата реши да опита. Пусна обява в един сайт за магии, че търси учител шаман. Вече умееше няколко магически трика, но това бяха фокуси. Никой не искаше да го обучи, защото виждаха, че не е сериозен а просто се забавлява. От време на време се срещаше с своите приятели, но напоследък продължаваше да издирва повече и повече информация по въпроса. Просто силата на природата го привличаше неудържимо. Самия той не можеше да обясни тази си мания на другите. Обаче го правеше сякаш на майтап за удоволствие. Имаше няколко приятели, които го виждаха от време на време и излизаха заедно, бяха го приели като откачалник, но готин. Когато го питаха:
-Какво те кефи толкова в тези глупости?
-Не знам какво ме привлича, но нещо в тия работи адски ме привлича. Не знам бе човек що ме питаш, все едно да те питам, защо обичаш готическа музика? Просто я харесваш и това е.-отвръщаше той и с това разговора приключваше. Откри една страница в интернет, която споменаваше кои дървета съдържат силата на природата в най-голяма степен и за кои духове водачи са проводници. Имаше условие подчертано с главни букви. "Нужно е да имаш богат опит и много тренировки зад гърба си за да осъществиш контакта без опасни последствия за себе си. В противин случай духът може да те обсеби и да контролира съзнанието ти!". Записа си всичко, научи думите и ги повтори многократно. Смяташе че има достатъчно опит зад гърба си и реши да опита на другия ден. Имаше необяснима тръпка в това да направиш нещо, което е опасно все едно да скочиш с бънджи в съзнанието си, но без предпазители. Тези неща ги възприемаше на шега, с неговата компания често се шегуваха, че някой път ще стане велик маг и ще владее всички сили. НА другия ден потърси съобщението отново , но излезе съобщението, Страницата липсва или грешен адрес, опитайте отново като напишете правилният! Потърси в гугъл, нищо не излезе. Замисли се, но реши да пробва, въпреки всичко. Порови се отново и откри подходящото дърво дъб на 1200 години, беше обаче в резервата в планината и бе забранено да се ходи там през ноща. Реши все пак да опита същата нощ. Похвали се на своите приятели. ТЕ обаче не го взеха насериозно и започнаха да го майтапят. Накрая затвори ядосан телефона. Вече наближаваше 19:00. Ритуала трябваше да започне 23:30 преди полунощ и да завърши в 00:00. Приготви се, повтори думите многократно и към 21:00 излезе. Хвана автобуса, който го остави в подножието на планината имаше по-малко от два часа да стигне до мястото, дървото бе отбелязано с табели, защото беше природен феномен. След около час, пред него се изправи реката, трябваше да я пресече, вече се чувстваше изморен, краката го боляха, панталоните му бяха раздрани, по краката му отдолусе виждаха следи от шипки и коприва. Стисна зъби и изстена, като седна на един камък да почине. Тка мина още половин час. Стана, отново изоохка и почна бавно да се движи по камъните отгоре, подхлъзна се и за малко да падне, задържа се с една ръка върхо едно парче скала. Без повече съществени премеждия премина през реката и стигна до мястото. Бе се сдобил и с няколко синини. Погледна часовника 23:25. Свали раницата от гърба си , пиина малко вода и изписа няколко знака отколо дървото с помоща на тебеширена прах, като шепнеше някакви думи на непознат език. Обиколи дървото 7 пъто от ляво на дясно и 7 пъти от дясно на ляво. После каза:
-Призовавам 7-те тотема на севера и 7-те на юга дайте ми силата на вълка. Господарю на вълците стани мой тотем. Тогава прегърна дървото. Усети някакво трептене в него. Някакава мисъл мина през съзнанието, но не я усти и разбра. После чу глас:
-Какво искаш хлапе, аз съм Баран, син на Фаснир един от водачите на духовете в тази планина?
-Искам да позная природата като родна майчица!.-изкрещя той, това го пишеше в пътеводителя, който свали от Интернет.
-Това, което получаваш, не можге да ти бъде отнето и не можеш да се отречеш от него!
-Приемам го.-извика момчето.
Усети тежест в слънчевия си сплит, тя постепенно обхвана тялото му, стигна до мозъка му и тогава припадна.
Събуди се сле около два часа поне според часовника си, все още прегръщаше дървото. Тогава усети раздвижване в главата.
-Слаб си господарю, ще трябва аз да те пазя.-продума вълкът и излая, прозвуча му като смях. Усети силата на звяра в себе си. За сега не чувстваше разлика в тялото си, но усещаше някаква вътрешна сила. Прибра се в къщи и си легна.
Стана сутринта рано и се чувстваше свеж. Приготви се бързо и излезе за да отиде на училище, беше понеделник. Всичко си беше нормално, само дето усещаше някаква сила в себе си. Въпреки всичко това, което му се бе случило вчера звучеше като сън. Явно нямаше неготивни послествия. "Боже, колко преувеличаваха хората", -каза си той. На вратата за салона се сблъска с един негов съученик., от отбора по борба. Той го дръпна за ръката за да го удари. Тогава от гърдите му се изтръгна опасно ръмжене. Момчето се ококори и побягна. "Внимавай, господарю"-чу той в главата си ехидните думи на тотема си. Господи, истина е той взимаше връх над неговата същност. "Кротувай, защо ли се захванах с теб". "Искаше нещо, ново ето го, беше предупреден". Потънаха в мълчание. Вечерта си легна, но на вълкът не му се седеше в леглото. Стана и излезе. отиде на дискотека. Усети първични желания в себе си. Имаше нужда от женска. Настани се на един стол и огледа денс залата. В момента се бе отдал на вълка, усещаше , че той го завладява, но това му харесваше и не можеше да го конролира. Видя едно момиче, което миришеше различно от другите, специфично, като покана. Приятелите му в този момен влязоха и се присъединиха към неговата маса. Поздравиха го и го попитаха станало ли е нещо, бяха чули за борчето. Той отговори, че всичко е наред. Усмихна се и им каза, че има работа, насочи се към момичето, около , което имаше маса мъже, той се приближи до нея и я хвана през кръста и затанцува с нея. Тя се остави в ръцете му и последва стъпките му. Танца бе невероятен, за първи път го правеше по този начин. Тя се усмихваше и го следваше във вихъра, насърчавайки го с поглед. Какво щеше да стане нямаше значение. Усещаше емоциите на другите, завист, възхищение, желание да му прекършат врата, да го посинят от бой. Усмихна се. Песента свърши и той я поведе към неговата компания, запозна ги и двамата се заговориха. И тя си падаше по тайните и загадките, обичаше природата и се обръщаше за съвет към животинското в себе си при всеки удобен случай. Той стана за да отиде до едното място, тя суе усмихна и му каза да побърза. Когато се върна, една мутра бе седнала, на неговото място, приятелите му ги нямаше. Огледа се те го повикаха от една маса в дъното. Разправиха, му че са ги преместили, масата била запазена и прочее. Мутрата разговаряше с неговата мацка. Вълкът изръмжа тихо и обзе същността му. Бе засегнат, неговата територия, неговата женска, това бе прекалено. ТОй се приблигжи до мутрата и го помоли да се премести. онзи го изгледа и го бутна настрани. Мацката, го гледаше и сякаш питаше с очи:
-Ще направиш ли нещо?
Вълкът атакува. Той се хвърли върху мутрата и го блъсна. Тялото му отлетя и се залепи за стената. От охраната дотичаха още 4 човека. След това не помнеше нищо. Като се събуди видя до себи си момичето. Спеше кротко и се усмихваше насън. Отиде и се погледна в огледалото. Имаше мусколи. Усмихна се кучешките му зъби бяха по дълги. На гърдите му космите бяха повече. Какво ставаше с него? Дали се превръщаше в звяр или просто хормоните му бяха направили нещо. От устата му излизе доволно ръмжене. Вълкът го беше завладял. Осъзнаваше какво става, но вече нямаше контрол и му харесваше така. Гневът му вече му даваше сила. Мисленето му бе различно, той се чувстваше водач, който трябваше да застане начело н нова такава! Вълкът се ухили, отдавна, не бе пътувал в света на хората, бе станало по интересно, танците бяха нещо ново за него, но му харесваха! Започваше ново развитие в неговия живот на тотем! Сега контрола бе само негов!

дървото има голяма сила...
Много точно описваш чувствата, емоциите, това, което се случва вътре в теб...
...Грижи се за вълка и той ще се грижи за теб:)
Хубав разказ...Много!

наистина има много сила в него!