Наближаваше, мрачната нощ. Сирин въздъхна това се случваше на всеки 18-сет цикъла точно преди сеитбата. Той беше едва на шестнайсет цикъла. Щеше да му е първата мрачна нощ в живота и може би последната. Не си спомняше първата такава нощ, защото тогава бе едва на два цикъла и родителите му бяха го накарали да си легне по-рано.Приготовленията течаха с пълна сила, хората покриваха прозорците си с бял плат за да отразяват мрачночервените лъчи на нощната богиня, както наричаха Луната. Предстоеше тя да се ядоса на хората и всички шушукаха за различни случки, на хора пострадали от гневът и. Случваше се по-друго време тя да се ядосва, но пълният и гняв го изпитваха на всеки 18-сет цикъла. Сирин истръпна. Спомни си една случка, една легенда, която се носеше в неговото поселище. Имало едно момче, което било коравосърдечно и не слушало родителите си. Убивало животни за удоволствие, не уважавало богините, не слушало родителите си. Баба му го предупреждавала, да не среща нощната богиня, когато е ядосана, но той не я послушал. Излязъл навън и я предизвикал. Никой не го видял повече, не открили нищо от него освен колчана със стрелите му покрити обилно с кръв. От тогава имаше поверие, че който се изправи срещу Луната и оцелее, ставаше Ловният вожд на племето, защото бе дарен с благословията на сърдитата богиня. Когато нощем отиваше да ловува винаги се връщаше с богата плячка за цялото племе. Само един бе спечелил, това призвание до сега, баща му. И сега наближавайки пълнолетието си Сирин също искаше да се докаже като достоен за името на баща си, чието бойно име бе Огненият сокол. Сирин се усмихна, бе решил да предизвика отмъстителната богиня на ноща и да спечели благоразположението и. Хората го наблюдаваха отстрани и шушукаха. Притесняваха се да не им докара нещастие ако се прибилжат до него. За тях той бе обречен. Бе питал многократно баща си как е спечелил благоразположението на богинята майка на ноща. Баща му поклащаше глава и отговаряше:
-Просто бъди достоен пред нея, тя ще го оцени.-намръщваше се и го поглеждаше с замислените си очи и добавяше:
-Сигурен ли си, че искаш да го направиш сине на сокола?(Името му означаваше това.) Ти си единственият ми син и за мен ще си винаги достоен, няма нужда да се доказваш по този начин.
Сирин само кимваше и добавяше:
-Тате, правя го за себе си, винаги съм правил нещата заради себе си.
Бе роден в месеца на орела, свикнал бе да постига всичко сам, и не обичаше да го подкрепят, защото бе синът на Ловният вожд. Бе започнал да ловува от 9 годишен, една година по-рано от неговите връстници. Не бе от най-силните, но мисълта му бе по-бърза и точна от стрелите на останалите. Винаги се завръщаше с добра плячка. Капаните му, почти винаги бяха успешни. Уважаваха го, но винаги седеше в сянката на баща си. Искаше да изгради собствено име за да може да успее в живота си сам и единственият начин за това бе срещата с ядосаната богиня на ноща. Бе го решил твърдо. Баща му слагаше край на разговора с думте:
-Бъди готов да понесеш последствията от това.
Но никога, не му каза какви ще са те. Майка му, неколкократно се бе опитала да го разубеди, но накрая се бе отказала и бе въздъхнала. Опита се да му обясни, че баща му се бе променил, след това, но не бе казала подробности. Той се досещаше обаче, баща му всеки ден излизаше на лов през ноща и не можеше да спи, бе се превърнал в роб на богинята. Той обаче нямаше да го допусне. Поне така си мислеше. Лицето му бе придобило намръщено изражение, блъчки прорязваха челото му.
-Ей Сирин.
Той стрестнато се озърна, гласът го извади от унесът му. Пред него стоеше една девойка. Косата и бе гарвановочерна, очите и бяха зелени като водопадите навътре в гората. Тя му се усмихваше. Беше Лума или Дъщерята на слънцето. Усмихна и се, мислеше един ден когато е достоен да поиска сърцето и от баща и. Но тя бе дъщерята на шамана. Трудно беше това начинание. Баща му можеше да ходатайства, но Сирин не му позволи, защото искаше да заслужи уважението на един от най-важните хора в племето, ако не и най-важният сам. Лума се хвърли на врътът му и закачливо го целуна по носът. После потърка леко своята буза в неговата. Това го накара да се усмихне и за момент лошите му мисли избягаха от него, като прогонени със слънчев лъч.
-Ще го направиш нали? -загрижено го погледна тя и добави след няколко мига мълчание:
-Недей, какво ще правя без теб ако господарката на ноща те отнеме от мен?
-Лума, знаеш , че...
-Знам, че можеш да са справиш, това го знам-прекъсна го тя-но ти си моят сокол, обречен на мен, не искам да те притежава ноща. През ноща ти трябва да си мой, завинаги или докато слънцето ни раздели.
Той се намръщи и я пусна да слезе от кракът му на пътеката, която преминаваше през центъра на поселището. Тя го изгледа тъжно.
-Виж, не искам да спориме отново, боли ме като го правя с теб. Аз съм взел решение.
-Ще дойда с теб-заяви тя. Физиономията и бе решителна. Познаваше я и знаеше, че вече е решила в сърцето си, че ще го направи и не си заслужаваше да спори с нея. Въздъхна и каза:
-Не мога да те спря, но моля те заради мен остани с баща си.
Тя го изгледа врътна се и избяга. Това бе може би първото им скарване откакто изпитваха благословията на Майката Земя да са заедно. Отправи се към гората и минавайки покрай къщата на шамана забеляза, че там никой не бе опънал бялото платно на прозорците. Главата на жреца се показа и той го повика с пръст. Сирин се уплаши, но реши да отиде. Почука на вратата и тя сама се отвори. Младежът прекрачи прага с боязън. Слънчевият гарван го покани да седне, като му посочи един пън в средата на стаята. Сирин се настани и се огледа. Имаше много билки, както и неща, за които не бе наясно за какво са и за какво служат. А и не мислеше, че иска да знае.
-Значи, решението ти е окончателно-дрезгавият глас на шамана го извади от стъписването му.
Сирин само кимна, бе му омръзнало да го питат за това не продума.
-Няма да те разубеждавам, просто се информирах. Свободен си момче, в теб има много сила, може би ще успееш, но не зависи само от теб.
Той кимна и се извърна. Сирин излезе през вратата съвсем объркан и отново се насочи към гората. Вече отдвана бе превалило пладне. След няколко части на деня, щеше да зопчне всичко. Трудно бе взел това решение, но когато го взе, никой не можеше да го разубеди. Седна до едно дърво и се отдаде на размисли. Помоли богинята на ноща да е милостива към него:
-Майко на ноща
аз се изправям пред теб
и те моля за твоята милост
бъди снисходителна към твоят покорен слуга
всичко това е за твоя слава
за да те благославят всички
за твоето милосърдие
аз ти принадлежа
ти прецени дали сърцето ми е чисто
за да ме дариш с милостта си.
Песента му се носеше из гората, която сякаш се смълча. Луната вече се бе показала на небосклона. Оставаха две части до началото на гнева на Майката на ноща. Той стана и тръгна към къщи да се приготви. Облече най-добрата си дреха, взе най-добрият си лък и стрели и най-добрите си капани за да ги благослови богинята. Оставаше по-малко от част когато се запъти към гората. Подмина последната къща на шамана на която още не бе сложена бяла покривка. Усещаше как всички го наблюдават. Погледна към небето. Част от Луната бе започнала да почервенява и да минава в тъмни краски. Той стисна устни. Каквото трябва щеше да стане. Изправи се и се насочи към гората с горно вдигната глава. Навлезе сред дърветата и впери поглед в Господарката на ноща. Тя бавно бе започнала да почервенява а след това следваше черната сянка. Гледаше я като омагьосан и не можеше да откъсне поглед от нея, като отново започна да пее песента на Ловният вожд. Когато тя потъмня изцяло около нея се завъртя червен вихър. Образува се нещо като червена стълба по която започна да слиза някакъв силует. Той се втренчи в нея. Бе прикрита с някакъв воал. КАто се вгледа установи, че това бяха косите и. Червените и коси се спускаха и покриваха тялото и, но това не пречеше да я разгледа. Очите и бяха чисто черни а тялото сякаш бе в лунен цвят. От раменете и излизаха някакви подобия на крила, но те бяха толкова ефирни, че едвам се забелязваха. Тя подскочи и казна пред него.
-Ти си достоен, но за да получиш благословията ми, трябва да да ми дадеш нещо.
Гласът и бе омагьосващ. Сирин бе готов на всичко за нея. Той само кимна.
-Всяка нощ, освен когато отсъствам от небето трябва да си с мен.
Сирин само кимна. Тя леко се приведе и откри зъби. Два от тях бяха остри и дълги. В този момент рязка светлина проряза ноща.
-Сестричке няма да стане-прокънтя познат глас през ноща. Сирин се оттърси и се дръпна уплашено от зъбите на съществото.
Зад него се бе появила Лума. Но сега тялото и искреше ярко и той не можеше да я погледне без да замижи.
-Миличък, дано не се сърдиш, че се намесих. Но това не е Луната а само нейната дъщеря както аз съм дъщеря на дъщеря на Татко Слънце.
Двете се вгледаха една в друга. Дъщерята на Луната поддигравателно се ухили:
-Ти вече не си част от нас, защо се бъркаш в нашите работи.
-Защото е лично, той е моят избранник и ти няма да ми го отнемеш, за собствено удоволствие.
Отново впиха поглед една в друга. Сирин се опита да се намеси, но никой не му обърна внимание. От ръката на дъщерята на Луната излезе червен сноп окъпан в черни точки, който се насочи към Лума. Тя замахна и с ярко изригване на слънчеви лъчи отклони атаката сякаш бе нещо лесно.
-Но как..
-Получих благословията на баща си за тази нощ.
Дъщерята на Луната отпусна ръка и се дръпна:
-Сега печелиш сестричке, защото не бях подготвена, но синът ти ще бъде мой.
-Ще те чакам
Дъщерята на Луната се отправи обратно по стълбата към небето. Лума притича и прегърна обърканият Сирин.
-Но какво стана?Не получих благословията на Майката на ноща нали?
-Не, но получи благославията на Бащата на деня. От сега ще се казваш Огненият орел. Да вървим Сирин, за последен път ще чуеш това име утре, когато ще станеш новият Ловен вожд.
-Но аз не съм...
-Напротив, ти го заслужаваш, няма по-добър от теб, а баща ти ще бъде освободен от проклятието на дъщерята на Луната.

Не знам дали е умишлено, но ми се губят коментарите.Ще го запиша за трети път и то по -съвсем различен начин.
Чудна приказка !С нея се пренесох в отвъдното и сигурно там ми е останал и коментара..
Фенрис, умееш да ни откъсваш от реалния свят и да ни посочваш нови хоризонти и светове.Много е вълнуващо и приказно.Поздравления!
$kleopatra_sv$

Въвеждай кода, вероятно е от това! Реалния свят има много приказни моменти, просто трябва да се вгледаме по-внимтелно в случая в Луната, а тя може да бъде и майка и мащеха! Аз като вълк знам това!;))))
Благодаря ти клео!

В реалния свят може да има много приказни моменти , но не носим ли красотата вътре в себе си , колкото и да я търсим по света - никога няма да я открием , нали? "

Има и по-красиви неща от спящото лице на любимото същество, но не зная кои са те!
Ето пример за нещо вълшебно!:)

Аз съм престанала да ги търся, понеже ги нося в себеси.Те " красивите неща " за всеки са различни, но всеки от нас знае какво му харесва?, какво го вълнува?, и от " какво се възхищава?Но, за мене е по- важна " вътрешната красота", макар , че и аз имам за красив " определен тип " мъж..
$kleopatra_sv

и при мен е така с жените! Но наистина за мен нещо, което е красиво на друг може да му се стори детско! Така че красотата е във възприятията!

Теб не съм те виждала, и така от 350 км мога да кажа, че имаш чар.Вътрешното ми усешане по начина на изразяванията ти ме подтиква да мисля , и че притежаваш " вътрешна красота"
Познавам много " красиви мъже", които обаче са безмозъчни, имат някакви други разсъждения, суетни са , макар, че са щедри - това е само отвънка , вътре са пълна нула.Така, че не че искам да се запознаем- по-добре да не се познаваме , но шестото чувство ми подказва че си красив и отвън и отвътре.

сега останах без думи! Но все пак, хората стават такива каквито се оставят да ги формира обстановката и възпитанието! И често не са виновни за това! И аз мисля, че си страхотен човек!

"се оставят да ги формира обстановката"Точно това не трябва да става, характера и обноските си трябва да изградиш самь ако знаеш кое е добро и зло, .Макар,че човек става такъв с каквито се събере- пак малко ме колебае, защото ако имаш силен характер лошите неща не могат да ти повлияят, независимо на колко години си..

Приказен вълк си ти!Благодаря :)))

удоволствието е мое!