Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Септември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930
Постинг
19.02.2008 14:19 - Свободен като вълк
Автор: fenris Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2023 Коментари: 13 Гласове:
0



Имаше само едно желание, да се оттърве от всички. Не знаеше как да го направи. Един негов приятел бе избягал от всички, като отиде на вилата си и си я обзаведе според негов вкус. Къщичката бе прекрасна, бе отишъл да го види веднъж там чувстваше се добре, далече от всички, но от време на време все някой му досаждаше, но беше свикнал и скоро вече никой не му пречеше, хората го оставиха на мира. Обаче този начин на живот не му вършеше работа. Нямаше търпение да се занимава с животни с растения. Абе в характера му беше да живее на максимум. Имаше вила на село и реши да отиде там и да помисли по въпроса, далече от града, който вече му беше омръзнал до мозъкът на костите му. Всичките екстри в него вече му бяха омръзнали. Отшелничеството като това на приятелят му, не го привличаше. Обикновено бе обект на внимание и това му харесваше, но от месец това му бе омръзнало. Имаше основателни причини за това, но никога не мислеше за тези неща. Просто бе приел, че животът в този си вид му бе доскучал, омръзнал искаше нещо различно, ново, живо. За това реши да се отдаде на размисъл на спокойствие докато вземе решение. Нямаше спестяванията на приятеля си , защото харчеше парите за удоволствия, които също му доскучаха. Беше се пренаситил, но пари му липсваха а това също бе причина да не приеме подобно на него отшелничество. А да взима заем и да го....защо изобщо мислеше за това. Реши да не мисли повече по пътя за вилата. Разтърси главата си и продължи да кара като даде малко газ. Беше се научил от една приятелка да прочиства мислите си с помоща на медитация и това и направи. От достта време го правеше и това му помагаше да не мисли за причината поради, която бягаше от града. За целта просто изчистваше съзнанието си. Това не му пречеше да кара, защото бе се научил да реагира и с 5-те си сетива в моменти на медитация. Очите му бяха отворени, никой не би могъл да знае че го прави, поне никой полицай. В един момент усети нечие присъствие, успоредно на него се движеше един вълк, като успяваше да запази скоростта на колата и тичаше на равно с нея. Това не го стресна пъроначално, защото по време на медитация се допускаха такива неща. За това той продължи да кара и да гледа напред, след няколко минути медитацията бе приключила. Тичащията успоредно на колата му вълк, все още бе там. Обаче след като той намали скоростта вълкът спря и зави към небето, след това се отклони от пътя и побягна към гората. Потегли към вилата, но това животно не му излизаше от главата, някаква мисъл му се въртеше в главата но не можеше да изкристализира, да излезе от горе! Сякаш ей сега щаше да се появи и да я усети и не се получаваше. Паркира на двора и без това не му се занимаваше да отваря гаража. Изкачи се бавно по стълбите и седна на верандата в шезлога, направен и сглобен от самия него. Загледа се в посока на слънцето а то вече залязваше. Започваше да обагря в червено планината разположена на изток, един облак бе добил лилав отенък. Постепенно то изчезваше зад планината и червенината се разпростя и върху крайните къщи на селото. Скоро само част от него вече се показваше над планината като малка червена звездичка. Тази звездичка изчезна и остана само череното сияние скоро щяха да изгреят звездите. Това време на денонощиято му бе любимо, тогава мислеше най-добре. Продължаваше да наблюдава звездите, които една по една започнаха да изгряват на небосклона, като започнаха с Вечерницата. Получи силен импулс да направи нещо, беше неудържимо. Нещо се събуди в него, не го бе чувствал от малък. Почувства някаква свобода, не я бе изпитвал от като влезе в гимназията. Че светът е твой, че не признаваш граници. Изведнъж започна да вие като вълк, към Луната. Не можеше да разбере защо го прави, импулса бе в него и не го контролираше. Отговори му друг вой от далечината, скоро към него са добавиха още два, и още и още. В селото лампи започнаха да се палят и хората оплашено да надникват през прозорците. На него обаче не му пукаше, той продължаваше общуването с Луната. Изведнъж воят секна и изпита друго желание да отиде в гората. Излезе през входната врата и се затича с бързо, но постоянно темпо по посока на близката планина. СЕлото му бе обградено от три планини, а вилата му бе в подножието на едната. До сега не се знаеше в тази нейна част да има вълци. Тичешком навлезе навътре в гората, наближидо една църквичка, която бе занемарена от няколко века и така стоеше и се рушеше. Бе заобиколена от вълци. Изпита странно чувство от изкрящите в тъмното очи, които сякаш го пробождаха. Не го беше страх подсъзнателно чувстваше, че нямаше да го наранят. Отпред излезе един вълк, позна го беше компаньона му на шосето, както и първият вой включил се към неговия. Имаше белези над дясното и лявато око. Той оголи съби и изръмжа леко, поклати глава надолу нагоре и бавно тръгна на запад, той го последва. ТАзи нощ, цялата той тича с вълците, игра си с тях и дори ловува с тях, хванаха един глиган. Чувстваше се неописуемо щастлив и свободен. Започна да се зазорява. Водачът се оттърка у него и чу мислите му, някак си ей така, не можеше да го обясни. "Върнехме ти свободата, която винаги си имал, но бе забравил, не я споделяй тя е дар само за теб и тези, които са готови и заслужават. ТИ ще усетиш, кои са, но не слушай страстта а инстинктите си" Оттърка се в кракът му а той клекна и го погали по врата. Водачът изви своят глас към Луната тя още се виждаше, заедно със Зорницата, цялата глутница заедно с човека по-средата се включиха към песетнта на свободата. Той легна и заспа на поляната. Събуди се към обяд, когато слънцето започна да напича лицето му и да дразни очите му. Огледа се и видя че бе само по разкъсани панталони и се намира в средата на поляна. Стана и погледна на изток, селото едва се виждаше в далечината. Бавно тръгна по една пътека, по която личаха само вълчи следи. Започна да си спомня и установи, че не беше само сън, нещо се беше случило с него. Тежестта в гърдите му я нямаше. Мислите му не бяха обременени, нямаше нещо, което да го притеснява. От това чувство зави от радост. Прекъсна се обаче защото наближаваше селото. Прибра сеи направо се качи в колата, дори не облече нищо. Запали я и излезе. Спря само да заключи и даде газ обратно към града. В един момен отново изпита импулс и нададе вой, отговориха му, той се обърна и видя водача да го съпровожда, тичайки успоредно на колата му. Когато излезе на магистралата вълкът рязко спря, нададе един последен вой и се затича към гората. "Помни, че си свободен и не допускай отново да го загубиш това." Това ехтеше в ушите му докато се прибираше у тях. Легна и заспа, спа до другия ден вечерта. Отиде на заведение. Обаче другите хора вече му се струваха различни, нещо в тях го притесняваше не им харесваше. Отхвърли две покани за танц и излезе от заведението. Беше променен искаше отново да танцува със себеподобни, да танцува с вълците. Да танцува със свободните, дали имаше и други такива хора на земята. Реши да потърси.



Тагове:   вълк,


Гласувай:
0
0



1. анонимен - ...
19.02.2008 17:56
това не сме ли го чели? :)
цитирай
2. fenris - ейййй
19.02.2008 19:16
трябва да внимавам, мерси!
цитирай
3. hristam - Аз не бях го чела!
20.02.2008 10:21
Ето на,понякога грешката е правилна!;)
:)))
цитирай
4. fenris - радвам се
20.02.2008 11:09
че все пак имаше полза от грешката!:)))
цитирай
5. fenris - благодаря ти
20.02.2008 12:05
танцът с вълците е страхотно изживяване!:)
цитирай
6. анонимен - за танца
20.02.2008 13:25
Замечтах се!Знам, че винаги неочакваното, знепонятното и забраненото ме е привличало и затова ги чета на един дъх, но само ако ме заинтригуват от началото.Добре се справяш с увода и заключението.Особено са ти хубави заключенията- каквото и да напишеш посредата ти не можеш да се отклониш от темата си и знам, че предварително си знаеш заключението - още преди дда стигнеш до него.
"kleopatra_sv$
цитирай
7. fenris - дори преди да го усетя
20.02.2008 14:00
някак си то сякаш си идва само и логично! Радвам се че си усетила танца, аз от него истръпвам!:)Мерси!
цитирай
8. анонимен - Относно танца
20.02.2008 14:11
Все още не съм танцувала с вълк и не мога да си го представя ?
цитирай
9. fenris - същото
20.02.2008 14:13
е като да танцуваш с мен, вълците имат чувство за ритъм и музика, естествено малко са ограничени в репертоара, но го усещат, танца е в мозъкът им! И се предава като картина!:)
цитирай
10. анонимен - Относно израза"и се предаваш като картина"
20.02.2008 15:04
Какво значи?Да не би да имаш впредвид " продаваш като картина"или предаваш като нещо другот.е. одухотворено съществително."жена"
kleopatra_sv
цитирай
11. fenris - неее
20.02.2008 15:27
танцът е в мозъкът вълкът го виждаш как танцува обаче в съзнанието си, аз поне така ги виждам!
цитирай
12. анонимен - :)
20.02.2008 19:18
ами има хора които не внимават и са пропуснали нещо :) лошо за тях. но аз внимавам :)
цитирай
13. fenris - ами
20.02.2008 19:19
явно е трябвало да ги подсетя!:)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: fenris
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1484589
Постинги: 321
Коментари: 5882
Гласове: 30772
Спечели и ти от своя блог!