Връщаше се от училище, когато нещо му проблесна в очите. Някакъв отблясък, слънчево зайче изпратено в ляво от него от слънцето. Огледа се и забеляза някакъв диск хвърлен до кофата с боклук. Обикновено не се навеждаше да взима глупости от земята, но му стана интересно и той се приближи до светещият диск. Наведе се и го забърса с кърпичка, защото бе леко изцапан отгоре. На него пишеше Спасете мацката(Save the chick)! Под надписа имаше три манга момичета с различни коси! Едната черна, другата руса а третата червена. Бяха завързани с уплашен поглед, гледайки умолително.
Стана му интересно, не я бе чувал до сега тази игра. Реши да като се прибере в къщи по-някое време да я пробва. Докато вървеше към тях, си мислеше за едно от момичетата от класа. Беше страхотна с тези черни, коси и тия зелени очи. Мамка му, защо бе толкова готина, около нея винаги се тълпяха момчета и тя винаги избираше. В момента ходеше с някакъв идиот от горния клас. Уфффффф, как можеше да впечатли такова момиче. Не беше силен. Вярно умен беше, но това не се броеше особенно. Влезе в стаята си и хвърли раницата си на единият от двата стола в нея. Компютъра работеше, бе свалил някакъв филм и сега започваше да качва. Обичаше да колекционира филми, но обикновено, ги гледаше като има гости. На скайпа му имаше съобщение. Кликна да провери. Беше от неизвестен подател.
-Искаш ли да спасиш мацката?
Той отказа оторизация и истри съобщението. Съобщението отново се появи и той забрани този потребител. Тогава се сети за диска и отново го взе да го разгледа. Постави го внимателно в дисковото устройство. Деймън туулс се включи автоматично и играта се появи на екрана. Видя няколко опции. Имаше:
Нова игра
Зареди игра
Свойства
Той погледна свойствата и откри, че играта има по ниски изисквания от тези с които разполага. Единствено трябваше да включи камерата. Очуди се, но сви рамене и го направи.
Натисна Зареди игра. Играта поиска парола и ник. Той написа своите и му излезе:
-Грешен ник или парола, губите играта.
На екран излезе как хващат някакво момиче и я хвърлят вързана в една река. Беше достта реално.
-Май-трябва да внимавам..-промърмори той.
Включи телевизора и зареди Нова игра:
-Име на момичето.
Излезе на екрана и отдолу пишеше бъдете искрени.
Презиме на момичето със същия надпис.
Опита се да си спомни презимето на девойката и тогава му светна.
Написа Ралица Красева и натисна Ентер.
Излезе непопълнено поле.
Погледна и видя, че изисква телефонен номер. Зачуди се, до сега в игрите не бе срещал такова изискване, но попълни исканият номер 089434588990.
Излезе търсене и се изписа 1%. След като приблизително десет минути процентът бе стигнал едва до 9, той реши да остави играта де се зареди и да слезе да хапне за малко. След малко повече от половин час отново се качи горе и процентът бе стигнал до 96, седна и зачака. След малко екрана се смени и излезе Зареждане на файлове.
Вие сте в играта замига на екрана. Усмихна се и натисна ентер.
-Включете телевизора на новините-това излезе от чат стаята на играта, явно бе онлайн.
Включи го и заслуша новините:
....бе намерено полуудавено момиче. Жертвата е била овързана цялата. Лекарите дават надежда за нейното спасение.
Истръпна и погледна екрана.
-Това става, когато се откажеш да играеш. И следващият път, няма да сме толкова снизходителни.
На екрана излезе, давойката по която си падаше. Бе завързана като пашкул, облечена само по сутиен и прашки, като част от тях бяха леко повредени. Една ръка се протегна и насочи нощ към разскъсаното място. Екрана угасна.
Ще играете ли?
Той потвърди, но сърцето му бе свито и всеки момент щеше да се пръсне.
-Вземете раницата и телефонът си и отидете в парка до вас. На зелената пейка, до черешовото дърво, ще откриете инструкции. Имате 7 минути. При просрочване на времето тя ще губи кръв.
Отново излезе екрана и се видя как девойката се мята а една ръка с черна ръкавица се протяга към гърдата и. Екранът угасна, но преди това, той забележи един странен белег, който приличаше на змия. Появи се при протягането на ръката, защото ръкавицата се отдръпна. Беше странно познат, но не се сещаше от къде. Бързо грабна раницата и се затича към парка. Чу гласът на майка си, но нямаше време да и отговори. Бе включил секундарника. Задъхваше се а му оставаха само четири минути. В далечината забеляза очертанията на дърветата, които объче бяха твърде далече. Ускори бяг, като се опита да изстиска още малко скорост, бе добър на кратки растояния, но не бе издръжлив. Оставаше минута, когато погледна под пейката, имаше един голям пакет метър на метър. Отвори го и видя, кутия а върху нея инструкции. Отвори ги. Телефонът му иззвъня. Погледна в плика имаше лист на който пишеше активиращ код:3498ui904j20. Дигна телефона:
-Кажете активиращият код иначе...-гласът замълча.
-3498ui904j20.-задъхано промълви той.
-Погледнете в кутията.-металният глас, сякаш излизаше от устата на машина, но беше ясно, че е модифициран.
Отвори я, вътре имаше лаптоп. Екранът му светна и поиска ник и активационен код.
-Можете да изберете какъвто искате ник, той ще бъде казан, на момичето, ако... го спасите.-гласът замълча. Това прозвуча зловещо.
Замисли се, какво име да използва.
-Имате 30 секунди да решите.-прозвума металният глас.
-Фафнир.-извика той.
-Можете да не викате, толкова силно, чувам ви идеално. Поздравления, можете да стартирате играта от лаптопа. Вече ще ви наричам Фафнир. А вие можете да ми казвате Водача. Започвайте.-металният глас изчезна.
Новоизлюпеният Фафнир се наведе и активира лаптопа.
Добре дошли в спасете мацката. Най-добрият начин да спечелите едно момиче е да го спасите, ние ви даваме тази възможност. Натиснете Ентер.
Той натисна бутона. Изписаха се следните букви:
"Кое е това животно, което сутрин лази на два крака, на обяд ходи на два, вечер на три а през ноща, никъде не можеш да го видиш."
Той се усмихна и написа "човек". Ако въпросите бяха толкова лесни, щеше да се справи. Мобилният телефон иззвъня:
-Правилен отговор. А сега отидете на мястото означено на картата. Нямате право да използвате, таксита, автобуси и трамваи. Имате 32 минути. Там ще намерите следващите инструкции. И никаква полиция. Отброяването е в ход.-усети се някаква емоция в металният глас.
Той погледна към лаптопа и забеляза червено крсъче, сочеше друг парк на десетина километра от тук.
Дали щеше да ги мине за тридесет и две минути. Напъха лаптопа в раницата си и се затича, като се постара да истръгне повече сила и бързина от тях. Мина покрай една спирка. Щеше да я подмине, ако не беше забелязал следното съобщение"Тролейбусна линия номер 6 временно преминава от тук, последна спирка Северен парк. Това беше и настоящата му дестинация. Погледна часовника оставаха 29 минути. Огледа се и реши да изчака три-четири минути. Когато четвъртата минута истичаше той дигна ръка за да спре едно такси и в този момент телефонът му иззвъня:
-Чийтът не се допуска, при регистриране на такъв, глобата е кръв на жертвата.
Фафнир истръпна и бързо свали ръката. Тогава забеляза идването на тролей №6. Вратите се отвориха и той седна на задната седалка. Хора почти нямаше, само един младеж го изгледна безстрастно и се задълбочи в нещо, което се намираше на мобилният му телефон. Таближаваше последната спирка, оставаха 11 минути до истичане на времето. Тролейбусът намали и тогава Фафнир скочи в движение.
Отвори лаптопа и погледна. Стрелеката сочеше право напред. Той го затвори и се затича, като се постара да увеличи скоростта. Обаче поради възбуденото му състояние не му достигаше въздух. Озова се в средата на парка и се огледа имаше сума ти пейки. На една седеше просяк. Нямаше указание как да стигне до следващите инструкции и той седна до човека и искрещя:
-Къде си копеле мръсноооо....
Телефонът иззвъня:
-Няма нужда да крещиш Фенрир, чувам те.
Порсякът му подаде един жълт плик, отново голям:
-Това предполагам е за теб, платиха ми да ви го дам.
Той разкъса опаковката и видя следващия код.
Телефонът вече звънеше:
-Имате пет секунди да прочетете кода.-прозвуча металният глас.
-365Batle.
-Правилно.
На екрана излезе екран, момичето бе развързано и бяха вързани само ръцете му за пръчките на леглото.Тя се извиваше и леко скимтеше като наранено кученце. Очите и бяха мокри, виждаше се въпреки превръзките на очите и. Бе плакала много, но сега нямаше сили дори за това. Новоизлюпеният герой скръцна със зъби и стисна юмруци. Поне вече не бе овързана като пашкул.
Екрана изчезна и отново се появи надпис:
"На едно дърво имало десет гълъба, дошъл ловец и убил три. Колко гълъба са останали на дървото?"
Логичният отговор би бил седем, но нещо го накара да се спре.
На екрана се появи нещо ново:
"Имате 30 секунди"
Ловецът вероятно е изплашил гълъбите, от което следва, че не са останали, помисли си той.
5, 4, 3, 2,....времето изтичаше. Той натисна клавиш 0.
"Правилен отговор"
На екрана се появи аватар, негово копие. Само, че с доста по-долга коса. Изберете оръжия за битката. Имаше възможност да разчита на сила, магия и бързина и отделно да избере някакво оръжие. Самонасъчващ се меч, лък и стрели или магически бумеранг.
Увеличи силата и магията си на максимум и по малко остана за бързината. За това избра меча.
Натисна Ентер и тогва:
"Вашият противник е Один."
Пред неговият аватар стоеше Брадат великан, с бяла брада и шлем, яхна шестокрак кон. Великанът скочи от коня, който испръхтя и започна да рие с копита. Великанът замъхна с ръка и от нея излязоха светкавици, който като змии се впиха в тялото на ватара му. Обаче, той усети токов удар в пръстите, който растресе цялото му тяло. Върховете на пръстите му истръпнаха. Той реши да действа бързо. В този момент играта замръзна и излезе надпис от чата:
"Имате десет минути"
Той с един скок се прибилжи до Бога и остави острието да действа. Ножът реагира на близостта и направи прободна рана в тялото на всемогъщия Один. Той изрева яростно и конят му Слейпнир, пишеше го отдолу, се нахвърли върху Фафнир. Той реагира със забулваща магия. Конят объркано се огледа и това бе достатъчно за него. Бе играл тези игри отдавна и имаше тренинг. В средата на челото на коня се появи голям отвор. Конят изцвили и се строполи. Один обаче бе възвърнал силите си и се бе изправил отново. Имаше още пет минути. Изпрати магия за острие, което изниква внезапно, но Один протегна ръка и я улови. После истръска ръката си и от нея изпадаха малки ножчета. Трябваше да се бие директно. Насочи аватара си за билзък бой и мечът се развъртя нанасяйки малки прорезни рани по тялото на великана. Той изрева ядосано и насочи отново светкавици към аватара. Защитната магия отново закъсня и този път ръстърсването бе по -силно. Фафнир изрева и се втурна в битка, истръпването бе силно и той чувстваше, че при следващо такова, ще загуби битката. Мечът се впи в ръката на Один и я отряза. Преди да реагира аватарът замахна и отсече и другата ръка. Богът започна да се смее и се видя как ръцете му растат. Леко чувство за безнадежност се опита да се промъкне под кожата му, но той не се остави на него а остави острието да свърши работа. То се плъзна леко и отряза главата на великана. Лицето му застина в очудена гримаса. На екрана се изписваше 2:04 оставащо време.
Бонус за време!!!!!!
Телефонът иззвъня:
-Справи се прекрасно имаш бонус. Долу се активира камерата и тя ще остане там до края.
Видя давойката, но този път кърпате бе махната от устата и и тя можеше свободно да диша. Бе истощена и бе в някакво състояние на полусън. Излезе Ентер. Натисна го и излезе отново карта. Стрелката сочеше в планината наблизо. Последна дестинация.
-Ти си първият стигнал до тук. До мястото трябва да стигнеш за час и девет минути. Виртуалното състезание приключи сега ще се срешнем реално. Бъди навреме за срещата.-металният глас заглъхна.
Фафнир усети побутване. Просякът го бе докоснал. Дръпна го на около метър от лаптопа и тихо проговори:
-Това е за теб.-подаде му два ножа. Единият беше пеперудка а другият с искачащо острие. Пишеше произведено в Швейцария, оригинална изработка.
-Какво ли не намира човек.-той сви рамене.
-Смятам, че на теб ще ти трябват повече, смятат ме за ням и глух, за това ми се доверяват, но реших, че е време да сложа край на това. Вземи с теб и Вълк.
Едно куче искочи и замаха с опашка. Фафнир се наведе и го погали.
-Успех хлапе и дано сложиш край на тази простотия. Аз мисля, че направих каквото мога.
Той му помаха за сбогом и изчезна зад дърветата. Погледна хронометъра. Оставаха 57 минути. Изправи се и затича към планината. Този път нямаше условия. По пътя срещна една каруца и той успя да накара човека да галопира като му даде десет лева, който случайно се бяха завряли в джоба му. Стигна до края на коларския път и се затича. Погледна лаптопа и видя че превръзката от очите и бе смъкната. Очите и бяха зацапани син грим и черна спирала, оставени бяха вадички от сълзите, който се стичаха, чак до брадичката и. Не забеляза наранявания по нея. Намираше се на три километра от крайната цел. Оставаха 18 минути. Засили скоростта на един километър намили темпото. Приближи се и забеляза някаква хижа, вратат и бе отворена. Времето неумолимо течеше. 9 минути. Не видя заплаха. В средата имаше червен кръст, също като този на лаптопа. Извади още неотворената кутия и видя вътре електрическа палка. Извади я и се приближи да погледне зад едно дърво. Остави раницата, взе само телефона, двата ножа и палката. Ножовете скри в джобовете си. Пригодени специално за това, беше с панталоните си тип Рамбо. Приближи се до вратата и от двете страни го нападнаха два добермана. В този момент се намеси Вълк. Той изскочи иззад дървото с прекрасен плонж и още във въздуха захапа едният за рамото. Кучето изсквича изръмжа и се обърна към новият си противник. Вълк му показа прекрасните си зъби във великолепна усмивка. Доберманът излая за да сплаши противника си. В този момент другото куче бе вече скочило на Фафнир и той използва палката за защита. Кучето инстинктивно я захапа и той натисна копчето. Тялото на животното се растресе. Тялото му се сгъна и то започна да го драска по корема. Можеше да извади ножа, но така щеше да изгуби преимущество. Погледна към появилият се от никъде помощник и видя как той обикаляше противника си и само тихо ръмжеше. Умен беше, чакаше противникът му да се изстощи. Фафнир замахна с другата ръка и прасна кучето по ченето. Зъбите му истракаха и то отпусна захвата и се строполи на земята. Потрепери няколко пъти и умря. Погледна към хронометъра оставаха му 46 секунди да стигне до червеният кръст. Погледна към Вълк , който му се ухили. Кучето бе великолепно силно, макар и от улична порода а доберманът вече едвам пристъпваше. Фафнир се изправи. 15,14,13... Затича се и точно когато секундомерът отброи 0 краката му бяха стъпили на червеният кръст. Огледа се. Телефонът иззвъня. Дигна го и заговори пръв:
-Ето ме тук Водачо, ела да те заведа в ада.
-Разбира се.-металният глас се бе превърнал в почти детски. Бе махнато устроиството. Големият прозорец на верандата се скри и там видя завъзаната само за едната ръка Ралица. Погледът и светна позна го, той и махна. Пред нея стоеше девойка и чак сега той я позна. Беше се срещал с нея отдавна, преди година. Но тя се бе променила. Бе станала по-красива и самоуверена. Разделиха, се защото тя само играеше игри и вечно нямаше време за нищо, освен учене и PC игри. Белегът бе получила, когато бе останала на една игра твърде дълго и ръката и бе развила некроза, след това я оперираха.
-Марги? Какво искаш от мен?
-Нищо, просто да довършиш играта.
-Но защо аз?
-Ти? Нееее, ти беше просто бонус, за мен, важна е играта.
В очите и се четеше решителност и мания.
Не бе удрял никога жена, но като си спомни през какво бе минал стисна зъби. Извади телефона.
-Не си и помисляй за полицията.-показа му дистанционно, извади антената му и посочи с него към кревата, където бе завързана Ралица.
-Здравко, или вече да те наричам Фафнир? Време е да започне последно ниво.
Тя бе отпочинала, а той изморен. Вратата бе затворена, Вълк вече не можеше да влезе. Огледа се.
-Приятелят ти остана навън, не трябваше да подценявам стареца, предоверих му се, следващ път няма да има. На заден план забеляза, няколко мутри. Тя се обърна и се усмихна.
-Няма да се месят инструктирани се да те пустнат с жертвата, ако оцелееш и ме победиш. Можеш да се биеш с палката и всичко налично в теб. Аз също. Това са правилата. Тя се приближи към центъра. Започнаха да се обикалят. Тя се придвижваше като змия, плавно и спокойно а той бе нервен. Наложи си да се успокои. Започна да диша бавно, това отчасти помогна.
-Нрви ли те тресят мило?
-Не а теб сладурано?
Тя се намръщи, мразеше да и казват така. Тя атакува с палката. По нея проблясваха искри. ТОй извади своята и пресрешна ударът и. От леглото се чуваха изплашените хлипове на Ралица. Получи удар в корема съпроводен с мощен електрически заряд изпусна палката си и се строполи на земята по гръб свивайки се. Тя се приближи и го яхна, като тазът и бе върху гърдите му. Не мислеше да се бави и извади един голям нож тип Командо и замахна с две ръце. В този момент той се присегна и извади двата си ножа. Завътя пеперудката и натисна бутона. Заби ги в бедрата и близо до корема. Тя изпищя и се строполи. От нощовете изригна кръв. Здравко реагира веднага. Извади ги разкъса ризата и превърза местата. Мутрите дотичаха. От устните и се отрони:
-Оставете го да си тръгне с момичето с джипа.
Мутрите кимнаха.
-Честито ти спечели, сега ще трябва да измисля нова игра.-тя се усмихна леко.
-Предполагах, че ще спечелиш, още откакто разбрах, че си ти този Фафнир, който познавам и обичах.
Тя припадна. Здравко понечи да каже нещо, но чу хлиповете на Ралица и се запъти към леглото. Отвърза я и и помогна да се облече. Подкара джипа. Бе карал доста често картинг, макар и да нямаше книжка. На половината път от града спря и паркира в страни. Наблизо имаше чешма, наля едно шише вода и и помогна да пие. В този момент джипа се взриви. Играта бе приключила.

на един дъх...
Поздравления! :))

, и го написах така!:)

Браво!

Увлекателно разказваш, макар че в стилово отношение разказът иска доста обработка. Напомни ми за една книга, която бях чела преди години - "Скъпоценните камъни на царя" от Турмуд Хауген. Говори ли ти нещо?

браво, страхотен разказ!

Благодаря, колкото до стила, аз пиша едва от две години и по сериозно едва от 6 месеца а по литература не бях отличник!:)Не това за което ми говориш не съм го чел или чувал, какво е?

радвам се че ти хареса!

за милите думи!