Докосна, пръста над пресния гроб. Усети потръпване. Положи ръката си и образи започнаха да минават пред очите му. Образи на едни отминал живот. Живот в който бе имало много болка и страдание, но и много радост и щастие. Почти всеки път бе така, когато докоснеше гроб. Често имаше истории, които се преплитаха. Този път обаче имаше нещо различно. И двата края на линията добро и зло бяха рязко засилени. Нямаше уравновесяване, нямаше златна среда. Родена сама на този свят. Още от раждането и бе отрязана всякаква възможност за развитие. Усети болката на малкото уплашено бебе, което бе оставено без майка и баща. Това го учуди. Преди малко бе дошла голяма група хора да я изпрати. Те откъде се бяха взели. Той отново положи ръка на гроба и продължи да наблюдава. Намериха я някакви скитници, жена и мъж. Имаше някакъв чар в това детенце и те се привързаха към нея. Когато стана на три тя видя как един мъж четеше спортно списание. Веднага поиска да се научи да чете. Сегашните и родители се видяха в чудо. Не можеха да удоволетворят молбата, те бяха неуки. Оставиха я пред една държавна сграда и така тя попадна в системата. От това обаче стана по-зле. Тук тя не получи любов. Попадна в един дом за сираци. Там тя бързо се научи да чете и пише, дори да смята. Но беше различна. Децата не искаха да си играят с нея, защото с нея не им бе интересно, тя винаги печелеше. Когато стана на 6 в домът дойде един чичко, той поиска да я осинови. Бързо бяха уредени документите и тя стана негова дъщеря. Той я заведе в къщи в стаята и нищо не липсваше, но тя нещо не харесваше в него. Бе чела за мъже, които...хвана я страх. Каза му, че ще отиде да поиграе в градинката. Обиколи къщата и погледна отзад през прозореца. Чу го да говори по телефона и се оказа, че предчувствието и не я лъже. Той бе престъпник, получаваше поръчка по телефона. Тя отскочи от прозореца и побягна. Бяга докато вече не разбра къде се намираше.
Тази жена бе преживяла много още от раждането си. Не бе уцелила, нито времето, нито мястото.
Както си ходеше вече по-спокойно, до нея достигнаха странни звуци, сякаш някой я следваше. Обърна се и видя зад себе си мъж облечен в дълго палто, който бавно я настигаше. Тя отново побягна като се озърташе постоянно назад. В този момент се блъсна в някой. Пред нея стоеше жена и я гледаше учудено. Обърна се непознатият бе изчезнал. Жената я попита какво става и тя и обясни. Заведоха я в полицията. Там тя разказа всичко.
Момиченцето отново бе върнато в система. И отново бе изолирана и сама. Мъжът, който бе станал неин баща отиде в затвора. Дойде една нова учителка на мястото на госпожа „Змия”, както я наричаха и тогава тя за първи път получи любов.
Той въздъхна и отмести ръката си, нямаше нищо различно. Просто всеки път живота на хората се развиваше по неведоми пътища. Това момиченце го бе срещал. Той пътуваше между градовете и запаметяваше човешките истории. Можеше да вижда изминалият живот на човека до 40 дни след смъртта му и считаше, че всеки човек заслужава да бъде запомнен, не само великите. Идваше след смъртта и докосваше още влажната пръст, след като всички си тръгнеха и запаметяваше техните истории. Всека един живот преминаваше по уникален начин. Беше любимец на децата. Когато запазеше някоя история той оставаше в градът или населенето място още няколко дена, докато усети повика на Смъртта за да тръгне към следващият. Тогава седеше в центъра на града и разправяше често истории на децата. Рядко посещаваше някое населено място втори път за едно поколение. Но знаеше истории, които децата слушаха с удоволствие. Бе посетил няколко гроба от които не бе усетил нищо единият беше на прочутият Исус Христос а другият на Буда имаше и още, но тези бяха известни. Когато докоснеше гробовете им не излизаха никакви картини. Децата го слушаха със зяпнали уста а той им разказваше просто случки от живота, но живота на другите. Понякога разказваше истории с поука, друг път страшни. Имаше всякакви. Веднъж дори продаде правата на едната от историите си да направят филм. Филмът стана хит и това му даваше възможност да пътува без а се притеснява от нищо. Въпреки, че беше безсмъртен, имаше някои човешки нужди. Усмихна се, парите щяха а му стигнат до края на този му живот, след това щеше да направи нещо друго, което да го осигури за следващият. Печелеше лесно доверието на хората, но това качество не беше от значение за него. Знаеше, че е на този свят за да колекционира истории, не всички разбира се. Това бе физически невъзможно, но тези до които се докоснеше. Предполагаше, че има и други като него, но не ги беше срещал. Наведе се и отново докосна меката пръст. На нея бяха засадени приятни цветенца с син отенък.
Историята продължи...
Учителката и и даде отново любовта, която и бе липсвала толкова дълго. Дори я водеше често във тях, когато мъжът и беше на работа, за да се почувства обичана и обгрижвана. Това я караше да се чувства щастлива а виждаше, че прави и госпожата щастлива. Понякога я виждаше да плаче, но не разбираше защо. Веднъж, мъжът и се прибра инцидентно и учителката и я накара да се скрие под леглото и там тя наблюдаваше как той я пребива. На другия ден тя се обади в полицията. Още един мъж отиде в затвора заради нея. Обаче учителката и не и проговори повече.
Отново отдръпна ръката си. Това момиченце, кога ли щеше да стане щастливо. За първи път се чувстваше толкова съпричастен, а може би просто се увличаше. Сложи ръката си и продължи да наблюдава...
Намериха и приемни родители, когато бе на дванадесет години. Вече знаеше какво е любов и щастие и много ги ценеше. Новите и родители я заведоха в друг град и я обгрижваха много. Те не можеха да имат свое дете за това прехвърляха върху нея тази липсва, а тя я запълваше в душата им. Разцъфна като цвете. Тръгна на училище за първи път бе в нормално училище. За първи път изживя любовта, както и разочарованието от нея. Тогава тя бе седнала на една пейка и плачеше. Един странник се приближи и седна на пейката...
Отдръпна се бавно от гроба. Странникът бе той. Бе виждал това момиче преди, преди смъртта и. Бе и разказал приказка, от неговите истории. Приближи се и положи ръка. За първи път щеше да наблюдава себе си в някоя от историите си. За това бе почувствал близост с този живот.
Непознатият я заговори. Тя се усмихна и кимна през сълзи. Той започна историята си. Спомни си че и разказа история за едно наранено девическо сърце, което после среща истинската любов. Историята бе определено в стил американско кино, но бе истинска, това я отличаваше. Накрая тя се усмихна и го прегърна сякаш забравила за всичките тревоги. След което се сбогува и побягна. Странникът се усмихна.
Той също се усмихна сякаш се наблюдаваше в огледало. Образите започнаха да се сменят.
Животът и пое по правата нагоре. Стана студентка, проби в киното направи режисьорски дебют с историята, която той и разказа. Спомни си, че бе присъствал на този филм, рядко ходеше на кино, но този път отиде. Историята му бе предадена точно до последния детайл, естествено пейзажът и някои допълнения бяха в реда на нещата. Не и се разсърди и не потърси авторските права за филма. Това я изтреля на върха. Но от там лесно се падаше. Вторият и филм бе пълен провал и тя се срина психически. Посегна към наркотиците и стигна дъното. Ходеше по улицата и се опитваше да си изпроси една доза, за да задоволи желанието си за един час поне щастие.
Въздъхна и вдигна ръка, може би трябваше да спре да разказва историите си на децата...
Тя помоли някакъв мъж да и помогне с пари и той я заведе у тях. Погрижи се за нея, когато разбра коя е се опита да и помогне. Първоначално тя го чувстваше като приятел. И заради него, за да не го разочарова се постара да се откаже от наркотиците. Той и вдъхваше сила. Не искаше нищо в замяна. Постепенно започна да изпитва по-топли чувства към него. Накрая тя се омъжи за него. След като роди първото им дете се върна отново в киното. Засне следващият си филм. Той бе приет радушно от критиката и това я накара да се чувства по –сигурна.
Вдигна ръката от пръста, затоплена от ръката му и се изправи. Тези, които я съпътстваха бяха нейното семейство. Семейството, което най-сетне бе получила. Усмихна се, все пак тази история имаше добър край. Докосна отново пръста и образът, който изскочи го целуна по устните. Той се отдръпна бе толкова реално. Трябваше да спре да разказва историите си. Когато тръгна към хотела си в ушите му кънтеше още смехът и след целувката.

браво!

благодаря ти!:)

По -коментара ще разбереш коя съм.Браво , разказа е фантастично оригинален и шеметно завладяващ!!Чудя се откъде е това твое въображение?Много добре си се обосновал, макар ,че човек - е сам ковач на своята съдба...Но, приемам и твоя край, защото е фантастичен и красив.....

По -коментара ще разбереш коя съм.Браво , разказа е фантастично оригинален и шеметно завладяващ!!Чудя се откъде е това твое въображение?Много добре си се обосновал, макар ,че човек - е сам ковач на своята съдба...Но, приемам и твоя край, защото е фантастичен и красив.....

"Докосна пръстта над пресния гроб.....", а ти сякаш докосваш сърцата на читателите си.Поне половината ти творби съм ги чела в друг форум - и даже и да не си напишеш името зная на кого са?Имаш строхотнж " идентичен стил " на писане у различаващ се от този на посредствените писатели!Време е вече да издаваш.Някога ти казах, че поета - трябва да улови мига и да полети когато трябва , а не когато е готов...

мисля скоро да полетя и тези история ще видят бял свят! Благодаря за насърчението и милият коментар, знам, че го мислиш,и за това ти благодаря!

Фенрис, та ти имаш ли нужда от насърчаване?Бих те попитала и кой е твоят " кумир " в живота?Ако възразяваш , че така открито ти задавам въпроси - не ми отговаряй ! Много е важно наистина, кой е кумира ти , на кого подражаваш, като кого искаш да бъдеш.......?

Айзък Азимов, той е искам да постигна неговите успехи! Ако не здраве да е!:)

Ами , подражавай му тогава, но човешката идентичност е абсолюгна величина, така ,че никога няма да бъдеш същия!!
Идентифицирай се самостоятелно !

да направя, не искам да му подражавам, просто ми харесва неговият начин на изразяване! Аз винаги се стремя да съм оригинален!Доколкото мога, обвинявали са ме разбира се в плагиатстване, но чесно казано, не ми пука!