Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
30.01.2008 21:03 - Пришълец
Автор: fenris Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1217 Коментари: 0 Гласове:
0



 

Наблюдаваше ги отстрани и се усмихваше. Тяхната връзка щеше да продължи не повече от година. Вече виждаше сценария на раздялата:

-Няма ли да ми обърнеш внимание, обърни се като ти говоря.-крещеше тя.

-Мило заглушаваш коментатора а мача е много важен за националите....

Отново се усмихна и единият му кучешки зъб леко проблесна. Стана и си сложи очилата. Слънцето блестеше силно днес. Беше му омръзнало да ги наблюдава, защото вече бе видял развитието. До сега не бе грешал никога, не грешеше и сега. Обичаше да наблюдава хората. Това напоследък бе основното му хоби, забавляваше се като ги гледаше как те са уверени в себе си точно преди провала.

Нека се върнем назад, доста назад, за да проследим развитието на този необикновен господин, докато той се разхожда в парка преди да се прибере в самотното си жилище при котарака си. Утре щеше да отиде на работа и пак да разочарова някое момиче.

А сега ето как започна всичко...

Роди се много бързо излезе от корема на майка си за по малко от половин час. Първото нещо, което направи след като спря да реве, беше да се втренчи и огледа всички наоколо, които го заобикаляха. Погледът му ги караше да извръщат очи. А той само махаше дружелюбно с ръце и ги гледаше втренчено. След първия ден веднага започна да създава проблеми на сестрите. Изпълзя от креватчето си и започна да лази и обикаля из стаята, като се стремеше да надзърне във всяко креветче и зад всеки ъгъл. Изписаха го след два дни след като изправи всяка една сестра на нокти. Намираха го заспал под някое креватче или в някой ъгъл. Това продължи и във вкъщи, побъркваше майка си постоянно, обичаше да се искатерва по стълбите и да се качва на тавана и там да заспива. Когато проговори първата дума, която каза беше:

-Виждам тееее...

На 4 годинки след като се бе научил да ходи отиде до секцията с книги и размаха една. Започнаха да му четат приказки, но накрая малкият каза:

-Искам сам.

За няколко месеца се научи да чете и първата книга, която прочете беше „Индиански приказки и легенди“. Скоро приказките му омръзнаха и той реши да потърси нещо друго. Първата книга попаднала в ръцете му бе „Тримата мускетари“. Д"артанян стана любимият му герой. Борбата му с кардинала го привличаше. Той започна да се отъждествява с него. Намериха го веднъж заспал на книгата, опитаха се да я издърпат, но той си я придърпа обратно и промърмори насън. На другита сутрин го завариха да дочита последната страница. Преди да започне първи клас вече бе изчел библиотеката в къщи. Когато тръгна на училище се сблъска с живота за първи път и разбра, че книгите не дават правилният поглед за него. Още първия ден го набиха в училище, това се случи и на следващия ден. Научи се да избягва побойниците, за съжаление не разполагаше с шпагата на Д"артанян за да се защити. Участваше в игрите на другите, но го избираха или за вратар, защото никой не искаше или за защитник. На 9 години целуна момиче за пръв път, но го направи нескопосано и тя се разсмя. Влюби се за първи път на 17 години. Момичето бе от горният клас, завършваше следващата година. Тя му беше първата. Когато тя отиде на абитуриентският си бал не го взе със себе си, каза, че не се приемат десетокласници и се усмихна извинително. Ходиха още една година всичко беше хубаво, когато наближи неговият абитуриентски бал. Той се бе съсредоточил в подготовката и ние и се обади няколко дена. Потърси я да я покани да му бъде дама:

-Миличък, съжалявам, но аз съм с друг, срещам се с него още от моят абитуриентски бал, но не исках да те нараня...е може би току що го направих, съжалявам.

Ядоса се и затвори телефона. Отказа се и не отиде на балът си. Отказа се и да следва. Родителите му го оставиха да преодолее сам болката и той го направи по единственият възможен начин. Отдръпна се и се затвори в себе си. Това продължи шест месеца. След това започна да излиза. Започна да се учи бързо. Откри какво харесват жените и започна да го използва. Постепенно се научи на изкуството на свалката. Беше адски лесно. Учеше се бързо. Свалки по дискотеки, барове, кръчми. Връзката продължаваше около 3-4 месеца и после на него му омръзваше, спираше да и обръща внимание и тя го изоставяше. Така му харесваше, не се налагаше да казва думите „обичам те“. Никога нямаше да ги каже отново. Мина време, но не можеше да се похвали с повече от 4 месечна връзка. Това му бе достатъчно да се чувства мъж, но не и да се чувства пълноценен. Омръзна му дори секса. Превърна се в наблюдател. Започна да се сприятелява с много момичета. Изслушваше ги, съчувстваше им, влизаше в положението им. Често чуваше:

-Защо всички мъже не са като теб?

Само свиваше рамене. Понякога му се искаше да се получи нещо с някое момиче но чуваше:

-Нека не разваляме хубавото приятелство със секс.

Приятелството с момичета също се отказа безмислено, не си заслужаваше заради комплименти да се натоварва с техните проблеми, беше безмислено. Но в двата периода през, които мина го научиха на доста неща. Опозна жените, разбираше ги, усещаше ги бе настроен на тяхната вълна. Те му доверяваха всичко и така той се чувстваше специален. Ограничи приятелите си за да не се чувства като изцеден лимон. Остави няколко за да не се чувства самотен и тогава установи нещо друго. Можеше да бъде сам, това не го плашеше, не го притесняваше. След поредната си безмислена връзка реши да сложи край на това. Отдръпна се от другите и само ги наблюдаваше. Това обаче не продължи дълго. Започнаха да го търсят за съвет и той стана брутално откровен.

-Вашата връзка ще свърши след около три месеца...

Тези и други подобни отговори често излизаха от устата му. Излизаха си сърдити, но оставаха втрещени, когато той се оказваше прав. Веднъж при него дойде непознато момиче:

-Извинете една приятелка ме изпрати, колко взимате за да ми кажете, колко ще продължи връзката ми.-изчерви се тя. Бе отворил агенция за предвиждане на връзки, първата такава. Казваше се „Предвидена любов“. На този свят той се чувстваше пришълец и за това , реши поне да се забавлява с това, което маже най-добре. Когато я погледна и се прииска да и каже нещо хубаво, нещо оптимистично. Кимна и, да седне и я изслуша търпеливо. Въздъхна връзката и се очертаваше около 6 месеца най-много месец отгоре. Не искаше да и го казва в нея имаше нещо, което го караше да иска да и помогне с всички сили. Нещо в погледа и. Обясни и тя се изчерви, но този път от яд плати и излезе. Всеки път ставаше така. Въздъхна и покани следващата да влезе. След четири месеца видя отново в списъка името на чаровното момиче. Когато се появи бе пребледняла:

-Разбрах, че ми изневерява, първоначално, ти бях ядосана, но после реших да внимавам и установих някои неща, които не бяха нормални. Няма значение ти беше прав! Може би трябваше веднага да се разделя с него.-тя се разплака. За първи път той се чувстваше виновен:

-Всеки трябва сам да се научи в живота си. Учим се от грешките си и за това е необходимо да ги правим. Съжалявам, че ти отнех тази възможност.

Тя се разхлипа и потърси прегръдката му. Той я прегърна. Веднага изчисли, ако нещо се получи колко ще продължи връзката им и за първи път му се прииска да не е прав. Покани я на среща и тя прие.

Когато я изпращаше тя каза:

-Ти не си като другите мъже, защо и другите не са като теб.

Той се подсмихна, знаеше си че така ще стане.

-Какво ще кажеш...

-Да си останем приятели?-попита я той.

-Не, исках да те поканя за кафе и още нещо.-усмихна му се тя.

Бе сгрешил и за първи път се радваше, че е така, но дали нямаше да се оправдае другото му предчувствие? Реши, че това нямаше значение. Сега те бяха заедно и това „сега“ бе важно.






Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: fenris
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1834465
Постинги: 321
Коментари: 5882
Гласове: 30773
Спечели и ти от своя блог!