Беше му скучно, ама адска скука. Мама и татко, бяха излезнали "за да видят как се живее". Както се изразяваха. По-голямата му сестра, бе викнала веднага гаджето си и отидоха да гледат кино. Остана сам в къщи, но не в това бе проблема. Проблема беше, че е петък и нямаше какво да прави, по телевизията даваха интересни неща, но те бяха забранени с опцията "Родителски контрол". Мразеше тази опция, сега можеше да гледа кеч само по нета, но в момента нямаше нещо ново в Ю-туб. Въздъхна и погледна към Луната. Беше полукръгла, но каква четвърт беше не му пукаше, не си падаше по Астрономията. Виж Астрологията помагаше да сваля мацки. Въздъхна, вече бе голям, но още нямаше гадже. На цели десет години беше. Но като се замисли, какво беше това гадже? Да се държат за ръце и да се целуват. Мнозина от класът му го правеха, но това за него бе скука. Чувал, бе,че някои от тях правели секс бе чувал това онова, но това ставаше при по-голямите. За какво ли му трябваше момиче. И веднага си отговори-за да е готин разбира се. Загледа се през прозореца в отсрешната кооперация. Точно пред неговият прозорец стаята светеше. В стаята си имаше бинокъл. Беше професионален. Подариха му го за да наблюдава звездите. Баща му беше астроном и искаше да намери повече общи теми с него. Естествено, това не го накара да желае повече да научи за звездите, точно обратното, но му беше интересно да наблюдава хората. Премести наблюдателната стойка до прозореца и погледна към сянката отсреща. Едно момиче му махаше. Тя държеше обикновен бинокъл в ръцете си и също го наблюдаваше. Усмихна се, може би щеше да прекара интересно тази вечер. Той също и помаха. Момичето се наведе взе нещо бяло и започна да пише. Поне така му се струваше. Тя вдигна една табелка на нея пишеше:
-Не е ли адска скука.-имаше и едно оттегчено лечице. Това го накара да се разсмее. Хареса му. Спомни си, че някъде тук имаше дъска за рисуване със специални фулмастери, които лесно се триеха от WS Teleshop или друга подобна глупава реклама. Считаше го за пълен боклук, но ето, че щеше да му свърши работа. Изрови го от гардероба си, като разхвърля навсякаде. Започна бързо да пише:
-Ами да, но вече не.-добави едно ухилено личице.
Момиченцето му отвърна със същото личице и добави:
-Как се казваш?Как да ти викам?
Той се земисли, дали да и даде ника си или истинското си име, колебаеше се и написа:
-Искаш ли ника ми?
Тя седна да пише, но се позабави. Той реши, че се е издънил и започна да се упреква, когато табелата отново се вдигна:
-Щом така искаш, за мен няма значение, просто искам да те наричам някак си, пък и ми е интересно, да си разговарям с някой така, не ми се е случвало преди, забавно е, можеш да ми викаш Иди от Идун. Падам си по скандинавската митология. А ти?
Замисли се, как да се нарече, беше използвал никове на някакви супер герои, но му се искаше да е нещо по оригинално, като нейното. Започна да превърта през главата си различни богове, които му бяха известни и един по един ги отхвърляше. Скоро бе чел точно за тази митология и си спомни, че тази богиня имаше съпруг Брагос или нещо такова. Потърси книжката и след като погледна под леглото си я намери. След малко забеляза раздвижване отсреща. Момиченцето бе нарисувало тъжно личице. Прехвърли още две страници и намери желаният бог и веднага насиа името му:
-Браги.-добави намигване.
-Видя как тя се смее и пише. Когато дигна табелката бе нарисувала много ухилени човечета. Започнаха да си разменят табелки. Така той разбра, че наскоро са се преместили тук и учи в някакво училище, в което няма приятели а и нещо не успява да се разбере с останалите. Естествено всички обвиняват нея за това, което я кареше да не търси компанията на другите. Тя четеше много. Когато другите излизаха в междучасие да правят глупости, тя обичаше да разтваря книги. Наричаха я Читанката. Беше по-малка от него с една година. Накрая реши да я попита:
-Коя зодия си?Аз съм стрелец!
Тя му изрисува ухилено личице и добави:
-Защо?
Това го накара да се изчерви, не очакваше такъв отговор. Въпреки това се почувства приятно. Това момиченце бе умно, макар че бе по-малко от него.
-Айде де , кво толкова.-написа той и добави умоляващо личице.
-Добре де, риби.-отвърна му тя и изобрази усмивка.
-Аха.-каза нареченият Браги.
-Виж сега, Браги няма смисъл да ме сваляш, не се знае дали ще се види отново, дай да си говорим за интересни неща а?-добави тя сериозно.
Това момиченце, почваше да го плаши, откъде знаеше толкова? Той реше да се отпустне и започна да и споделя като на първи приятел. Как в училище било модерно да имаш гадже и така нататък. Малката Иди слушаше търпеливо и отвреме на време дигаше табелка с надписа разбирам или ухилено личице за да го накара да продължи и да го окуражи. След като свърши и двамата спряха да пишат за малко. Него го бе заболяла ръката а тя явно мислеше. Чудеше се дали е постъпил правилно, до сега не бе споделял с никой, за да не го помислят за слабак. Приятелите му говореха само за футбол и кой са пребили. И за това какъв майтап да си направят с този или онзи. Както и за различни филми. Естествено участваше в разговорите и никой не се съмняваше в неговите терзания. Искаше да поговори за себе си с някой да потърси съвет, но това не бе прието за правилно. А сега ако тя го наречеше откачалка? Искаше да го приемат какъвто е, но се страхуваше да не го сметнат за слабак и за това се държеше както е прието. Не искаше да е различен, чувствителен, женчо. Докато другите се присмиваха на някой паднал, той искаше да му помогне, но не смееше да го направи. Отхвърли мислите от главата си. Пред него се белееше бялата дъска на момиченцето:
-Ти си различен така ли?И не смееш да си такъв?Защото ще те отхвърлят а ти не искаш това. Аз избрах да съм различна и да не ми пука така се чувствам по -свободна. Когато си готов можеш да опиташ и ти.
Отговорът и му хареса, но се почувства гадно. Не обичаше изолацията. В момента момичетата общуваха с него, защото беше в тази групичка. Влезе в нея, защото един от групичката му хареса как умно говори. И трябваше да се грижи за имиджа си. Иди добави:
-Не ти казвам какво да правиш ти си решаваш....-добави тя с усмивка.
-Мерси.-отвърна той, но от това не му стана по-добре. Разкъсваше се.
-Какви филми гледаш.-смени темата тя. Продължиха да си говорят за общи неща.Оказа се, че харесват сходни филми. Фантастика, ужаси. Тя бе от момичетата, които не пищяха при такива филми. Розделиха се към единадесет вечерта. Заспа с усмивка на лицето. Беше му страхотно за първи път от достта време. През целият ден си мислеше за нея. Не знаеше какво е любов, но отстрани определено изглеждаше, че е отнесен. Един от приятелите му го сръга в междучасието:
-Ей, копеле ко ти става?Нещо си доста отнесен, за какво мислиш.-беше едро момче и се мислеше за голяма работа. Играеше в отбора по футбол, беше вратар.
Този въпрос го притесни и той отговори:
-Абе нещо не съм се наспал и ме цепи главата.
Другото момче кимна изгледа го и се ухили:
-Има ли некоя мацка?
-Не ве човек, нищо такова и аз не знам що.-ухили се Браки.
Звънеца иззвъня и двамата бавно тръгнаха към урока по физика. Тяхната група влезе последна такава бе традицията. Настаниха се и урока започна, но той не можеше да се съсредоточи. След малко госпожата се обади:
-Ученици ще направя тест, за да видя, до къде сте стигнали, оценката ще влезе в обащата за срока.-и тя раздаде напечатани на лист тестове. Опита се да се съсредоточи върху въпросите, но продължаваше да си мисли за девойката. От приятелите му го сръгаха да помогне, но Браки не успяваше да им помогне. Нямаше търпение да погледне през телескопа довечера. Прибра се, но девойката не беше на прозореца, усети остра болка в сърцето. За първи път усещаше такава. Сякаш усещаше остра липса на сърцето си. То бе истръгнато от гърдите му и му липсваше, колко много му липсваше. През пет минути ставаше да гледа през телескопа. Когато го извикаха, той разсеяно хапна набързо и изтича отново в стаята. Нямаше я, какво щеше да прави? Легна си към един часа вечерта. Въртя се в леглото и заспа късно сутринта. Едвам стана на сутринта. РАзбра, че е искарал тройка по физика, приятелите му също, защото преписаха от него. Те се радваха, но той не се включи в радостта им. Отиде при медицинската сестра и тя го пуста да си ходи. Момиченцето не се появи и на следващия ден. Реши, че явно няма смисъл да се надява повече. И започна да не му пука. Но думите и още кънтяха в мозъкът му:
-Бъди себе си!
И реши да бъде себе си. Оттегли се от тази група. Завърши гимназия, обикна друго момиче, но Иди завинаги оставаше в умът му. Влезе студент и записа специалност скандинавистика. Започна да пише докторат върху скандинавските религии. Беше му приятно да се зенимава с това. Особенно наблегна в отделна глава на Идун. Тази, която промени живота му. Яви се на защитата. Рецензентката се опита да го притесни с много изкривени въпроси, обаче той се беше подготвил. Отговори и, като отчитливо наблегна на моментите, които тя бе пропуснала. Накрая се усмихна и добави:
-Искам да благодаря на един човек, които ми помогна особенно много в това да стигна до тук. Иди от прозореца благодаря ти. Няма да те забравя, въпреки, че ме заболя от твоята липса, но ти ме накаря да мисля като себе си и да стигна до тук. -той се поклони. От залата се чу вик:
-Браги, ама това ти ли си?
Той погледна девойката, която му махаше и тичаше към него. Беше Иди, или по-скоро нейно оголемено копие с изрусени кичури. Опита се да се сдържи, но когато тя му се хвърли на врата той се разплака:
-Къде беше?
-Наложи се спешно да се изнесем, татко работи за полицията. КАто прочетох темата на тази дисертазия ми стана интересно и дойдох. През цялото време ми напомняше на някой и ето че....-той я целуна а тя му отвърна. Бяха чакали дълго това. Зад тях се чу глас:
-Колега, отлично се справяте, но може ли да обявим резултата и после сте свободни?-директора на комисията го гледаше усмихнато. И двамата се изчервиха и се отдръпнаха. Бе взел докторската си степен с отличен.

Едно от най-добрите неща, които съм чела от теб. Оригинален подход към леко изтъркана тема, наистина много хубаво.

, но нещо ме подтикна да я напиша, а когато музата говори, аз се подчинявам!Радвам се че ти е харесало!

fenris ...
от къде е ника ти !?
;)

колкото, до ника ми той е от нордическата митология, малко по късно ще ти постна повече инфо, но това е бога който е воювал срещу Один!

Поздрави!

благодарско benra !:)

Фенрир - чудовищният вълк

В Нордическата митология Фенрир е чудовищен вълк, главна заплаха за боговете, преди да намерят начин да го оковат, използвайки магически окови. Името Фенрир означава "От тресавището". Също познат като Фенрис Вълкът, той е едно от децата на Локи. Сестра му е богинята Хел, владетелката на Хелхейм, а брат му могъщият Йормунганд - всемирният змей. Ето го и мита:

Според митовете самият Локи дал живот на Фенрир, след като изял сърцето на вещицата-гигантка Ангербота. След рождението на вълка, боговете получили много пророчества за бедствия касаещи Фенрир и неговите брат и сестра. Дори когато Фенрир бил още малко пале, единственият бог, който имал смелостта да го доближи бил Тир.
Въпреки злокобните предсказания, боговете не можели да убият Фенрир, защото това би осквернило тяхната светиня. Но те потърсили начин да оковат вълка, който с всеки ден израствал по-голям и придобивал чудовищни размери. Първо се опитали да го оковат в две различни железни вериги. Първата, наречена Лейдинг, вълкът разкъсал с един единствен ритник, докато втората - Дроми, била двойно по-силна. Вълкът започнал да я разтяга със зъби и скоро счупил и нея и боговете се уплашили още повече от ужасяващата му мощ. Тогава Один изпратил Скирнир, пратеникът на Фрей, в света на джуджетата и те създали магическият Глейпнир, който трябвало да задържи вълка. Той съдържал шест съставки - звукът на котешки стъпки, брадата на жена, корените на планина, сухожилията на мечка, дъхът на риба и храчката на птица. Когато бил завършен Глейпнир бил гладък и мек като копринена лента. Скирнир го занесъл обратно в дома на боговете и те отишли на островът Лингви край езерото Амсвартнир. Извикали вълка, показали му копринените окови и го предизвикали да опита силата си още веднъж.
Фенрир заподозрял клопката, защото оковите били много тънки. Боговете се съгласили да го освободят, ако Фенрир не успее да скъса оковите сам, но вълкът все още им нямал доверие. Той поискал някой от боговете да сложи ръката си в устата му като залог в знак на тяхната искреност.
Никой от боговете не желаел да поеме този риск, знаейки за измамата, която подготвят, но тогава Тир пристъпил напред поставяйки ръката си във вълчата паст, жертвайки се заради сигурността на боговете. Фенрир бил окован с Глейпнир, и дори използвайки цялата си мощ не успял да се освободи. Боговете дълго се смели на нещастието на вълка... с изключение на Тир: след като Фенрир не бил освободен както му обещали, в яростта си отхапал ръката на Тир.
Веднъж след като оковали вълка, боговете взели връв, наречена Гелгия, която закачили за оковите и я овързали около огромна каменна плоча - Гйолл. Заровили плочата дълбоко в земята, след което взели огромна скала, Твити, използвайки я като котва.
Вълкът се борил жестоко в своя гняв, разтягайки челюсти опитвайки се да захапе всеки, който се доближавал до него. Боговете поставили дълъг меч в челюстите на вълка използвайки го като подпора, с ефесът опиращ в долната челюст а върха в горната. Фенрир продължавал да вие ужасяващо, а от устата му хвърчала слюнка. Сломен по този начин, чудовищният вълк оставал окован, докато настъпва Рагнарок, когато боговете и гигантите ще се изправят един срещу друг на бойното поле в последен сблъсък.
Цялата Земя ще трепери от бури и земетресения и всяка окова ще се пръсне, освобождавайки ужасяващият вълк, който до този момент ще е израсъл толкова огромен, че когато си отвори устата долната му челюст ще опира в земята, а горната челюст ще раздира небесата. Пламъци ще бълват от очите и от ноздрите му. Вече освободен, Фенрир ще се присъедини към гигантите във всеобщата война срещу боговете, където на бойното поле ще влезе в смъртна схватка с главният бог - Один. Битката между Один и Фенрир ще бушува дълго време, но накрая Фенрир ще сграбчи Один и ще го погълне.

бъди винаги свободен, fenris ...

ВИнаги ще се старая да бъда!