Караше с 180 километра по магистралата. Беше три часа през ноща и почти не се забелязваше движение, освен някой тир, но те бяха в друго платно и не и пречеха. Избърса сълзите си. Нямаше право, никакво право да и причинява това. Всъщност за какъв се мислеше той? Ще види той, ще му отмъсти, ще му....Представи си нагледно как го прави и усмивка за секунди се плъзна на устните и. Лицето и бе мокро от сълзите, които обилно бликаха от очите и. За пореден път започна да си припомня какво бе станало и отново се разрида. Защо това и се случваше на нея. И не бе за първи път. Лицето и сигурно вече приличаше на швейцарско сирене. Притвори очи за секунда за да спре сълзите, но те не спираха. Запознаха се преди шест месеца. Нейна приятелка я заведе на купон, за някакъв именен ден. Потрепери от спомена, опита се да го прогони, но не успя. Мисилите и се дълбаеха натам, сякаш изпитваха перверзно удоволствие да я мъчат. Той ще си плати за това. Тя както обикновено си наля една водка с червен пороткал. Седна като отпиваше и наблюдаваше танцуващите. Забеляза един младеж, които танцуваше страхотно, чупките му бяха близо до перфектните. Личеше си, че е природен талант а не е тренирал. Нямаше обиграните движения на професионалист. Тя тренираше салса, обичаше тази музика, караше кръвта и да закипи. До нея седна друг младеж и я заговори:
-Давам три лева, за да разбера, на какво се усмихваш.-обърна се към нея той, дори не се представи.
Стана и забавно и реши да рискува с директен отговор:
-Чудя се как да сваля онзи сладур там и дали той е мъжът на живота ми, иска ми се да го разбера. И защо точно три лева?.-изкикоти се тя. Той я погледна сериозно:
-Имам само толкова в момента искаш ли ги?
-Не разбира се, задръж си ги.-усмихна се тя.
-Колкото до другата част от отговора ти, смятам, че няма начин, той да не те забележи с това излъчване, което имаш. Успех!.-усмихна се той. Стана и се насочи към кухнята. Стана и забавно и тя се разсмя отново.
-Какво толкова смешно?
Тя отвори уста да отговори и зяпна. Беше момчето с невероятните чупки в кръста:
-Ами току що си говорих с...и ...абе няма значение.-каза тя и се изчерви.
Момчето се разсмя и отбеляза:
-Изглеждаш страхотно като се изчервяваш, чарът ти направо блясва.
Това я накара да се изчерви още повече. И тя притисна ръце към бузите си, които пламтяха.
-Аз съм Младен, приятно ми е.
-Лилия, приятелите ми викат Лил.-отвърна тя зарадвана от смяната на темата. Забърбориха, той беше студент по философия, работеше като пециалист по хардуер и го викаха при проблем. Харесваше работата си. Така се запознавал с много хора. Всъщност така се запознал с приятелката ми, която ме доведе на купона. Между тях имало нещо , но за кратко.
-Но като те видях и си казах"Защо тази девойка стои сама?" и дойдох да се запозная с теб. Имаш плашещо красиви очи, които придават ммм....Как да го кажа, някакъв ангелски израз на лицето ти.
Почувства се приятно и не знаеше какво да каже.
Като се сети за това зарида с още по-голяма сила. Обаче мисълта и продължи да дълба с кол в сърцето и, което и без това кървеше обилно.
-Не бях съвсем сама, преди малко ми прави компания някакво момче, ей натам отиде...-истърси тя и се изчерви като се усети каква глупост истърси. Усмивката му лека се стопи.Съвсем леко, но си личеше , че от това не му стана приятно. Тя побърза да поправи грешката си:
-Не, нямаше нищо с него, аз всъщност те забелязах веднага и само теб гледах.-наведе очи и се изчерви, като примигна леко и миглите и потрепнаха чаровно. Младен отново се усмихна и в очите му заблестяха весели пламъчета. До края на вечерта той я целуна. След месец, заживяха заедно, докато нещо не се промени. Всичко бе наред, цветя и рози както би казал един приятел. Обаче розите имаха бодли. След четвъртия месец, започнаха да го търсят почти всеки ден. Тогава на нея започнаха да и липсват ласките му. Тогава се сети за момчето, което говори с нея преди да се запознае с Младен. Усети се, че не знае нищо за него, но всичко, което той и каза се изпълни, както и нейните смътни желания. Това постави странника в друга светлина. Тя се запита, кой е той и дали някой го познава. Пътърси приятелката си:
-Миличка, не знам, за кой говориш, наистина не го познавам, извинявай бързам, дочуууууване.-и и затвори.
Лили се зачуди, що за поздрав бе това. Издири телофони на други присъствали. Едно момиче и още три момчета и признаха, че са говорили с него и дори той им предсказал някои неща, които се сбъднали. Обаче никой не знаеше как се казва, нито имаха телефона му. Едно момиче призна, че се е нарекъл пред нея Войн на мечтите. След това се засмял и тя помислила, че се шегува. Не се знае, точно кога, но след месец и нещо, поради многото си свободно време и често липсващите ласки тя се влюби в него. Може би това беше нереална любов, пък и името му беше като ник в виртуалната реалност. Тя го потърси и там, излезнаха няколко такива ника на английски и един на български. Английските не отговаряха, определено. Българският бе дезактивиран. Денят преди да навършат половин година с Младен тя отиде да посети приятелката и за да се консултира с нея. Почука на врътата и когато никой не и отвори, тя натисна нервно дръжката. Вратата се отвори. Докато влизаше видя разхвърляни по пода дрехи. Една и се стори позната, моряшка фланелка. Отвори инстинктиво и завари приятелката си да прави фелацио с наслада на гаджето и. Лили се втрещи и изкрещя. Младен се опули и понечи да стане, но момичето още не го бе пустнало. Лили изтича до колата си и запали, като дате бясна газ. Видя го по гащи да и маха отзад. Мобилният и телефон иззвъня. Тя го дигна без да мисли.
-Зайче, не е това, което си мислиш, разбери ме....
Тя затвори и изключи телефона. Увеличи скороста. Като си спомни, унижението, разочарованието, страхът. Тази буря от чувства завладя съзнанието и. И тя се разрида силно. отново порой от сълзи рукна от очите и. В тон с чувствата и се разрази буря. Огромни дъждовни капки започнаха да удрят по стъклата и тавана на колата. Две светкавици раздраха тъмния небесклон. Вместо да намали, тя дигна скоростта до 200 километра. Наближаваше завой. Тя се опита да го вземе на скорост. Колата и се подхлъзна. Дясната гума поддаде и колата се завъртя шеметно. В този момент една кола връхлетя и я чукна леко. Водачът успя да се отклони в последния момент. Ударът обаче спря въртенето и придаде насочено движение на изгубилото и контрол возило. Завладя я страх и Лили удари спирачки. Но скоростта бе голяма и тя се заби в преградата, но скоростта и вече бе намаляла с две трети и въздушните възглавници се включиха веднага след като реното и се заби в едно дърво. Припадна. Когато се събуди над нея бе надвесена фигурата на момчето от купона. Около нея се суетяха санитари. Бе се оттървала само с комоцио. Чуваше ги да говорят.
-... и аз само леко я чукнах, когато тя вече се въртеше.
-Това вероятно я е оттървало, имала е късмет.
Той видя, че тя е будна и дойде да я види.
-Колко имаш?
-За какво отвърна?.-отвърна той.
-Да ми дадеш за мислите ми?.-усмихна му се тя. Обаче усмивката и беше някак си измъчена.
-Имам шест лева в джоба си.- ухили се той.
-Ще ти го кажа... безплатно.-наложи се да си поеме дъх.
-Не се натоварва, може да...
-Остави ме да говоря, моля те. Иска ми се да разбера, какви са ми шансовете с теб, защото знам, че ти си моят принц на бял кон.-усмихна се отново тя.-е в случая на бяло BMV.
-Аз съм войн на мечтите, не участвам в тях.-помръкна лицето му.
-Обречен съм да остана сам.-промълви той.
-Имам една мечта. А ти си тук, значи трябва да ми я изпълниш. Нали?
Той кимна и отвори уста.
-Не не е това, искам да дойдеш да ме видиш в болницата.-прекъсна го тя.
Той само и кимна.
-А как да ти казвам?
-Мечтателя. До скоро.-отвърна той.
Лили притвори очи и веднага заспа. Като се събуди, бе в болницата на система. Бе спала два дена. До леглото и стоеше Младен. Когато го видя, тя се извърна:
-Върви си, не искам да те виждам повече, нито онази курва приятелката ми.Намерих друг, който е по-достоен от теб.
-Може ли да обясня?-промълви той.
-Не, върви си. Не е моя работа да те съдя, има кой да го направи.
Тя натисна бутона и сестрата дойде. Младен излезе.
Лили отново заспа. Когато се събуди, Мечтателя бе там. Той се усмихна. Тя се изправи и го сграбчи, страхуваше се да не го изгуби отново. Целуна го без да му позволи да протестира. Целувката бе дълга. Вкусът на устните му, приятният допир на езиците им. Заиграването им. Най-после мечтите и се превръщаха в реалност. Искаше да вкуси устните му откакто си мечтаеше за него през последните два месеца. Най-накрая той се оттласна леко от нея.
-Господи...-промълви той.
-Знаеш ли какво направи, аз изгубих силата си. Току що изпълних последната мечта в кариерата си.
Тя се разсмя, беше и познато това чувство и тя бе постигнала една отколешна мечта. А дали ще се изпълни следващата и? Зависеше само от нея.  На телевизора звучеше една песен: Dream Warriors.

tova me kara da se zamislq varhu ne6to li4no...

да е положително въздействието!

po-dobre da se otkaja ot edna me4ta,otkolkoto ne4ii pat da spra....oh,tagata hi4 ne e polojitelno use6tane:)

да решат, когато се отнася за тях! ВЕднъж и мен така ме "освободиха" защото било по-добре за мен! А никой не ме попита какво мисля аз! Съжалявам, че съм ти напомнил тези неща!

nastoq6teto.ne e vazmojna vinata za kra4ka nazad nqkomu,no i nejnostta ....za6to pone neq ne si zadarja...miloto 4uvstvo kam nqkogo i jelanieto mi da e toplo v du6ata mu...tova sa6to bi moglo da stopli

и то много добре, наистина, но от другата гледна точка! Уффф в такива случаи запазвам хубавото и гледам напред!Направи го и ти!

znam,4e 6te go napravq.sled malko,sled nqkoga,nqkoga.....no 6te e kakto vinagi!

не се притеснявам за теб, а и някой ден и ти ще станеш за някой последна задача като войн на мечтите!

togava moje bi az bih zagubila silata si. za sega use6tam q trudna.

има някаква сила, но накрая си намира майстора и ти ще го намериш!Успех!

да ги следваме, да ги разпознаваме и да ги улавяме, когато ни се отдаде възможност.

а за това всеки човек има в душата си животинско проявление! Ако си ловец преследваш мечтите си!