Разтърка слепоочията си, цепеше го адски глава и напоследък се случваше често. А не пиеше , не пушеше, по жени не ходеше. Абе мъж мечта. Усмихна се имаше едно нещо , което отблъскваше жените от него беше силно вярваш в Бог. Ходеше в евангелска църква. Така я наричаше той, но другите я наричаха просто секта. Обаче си разбираше от работата, всичките сделки сключени до сега от него бяха успешни и за него и за клиентите му. Не мамеше никой винаги казваше истината, за това имаше стабилна клиентела. От известно време в офиса на фирмата бе дошъл нов служител. Казваха , че бил добър в работата си. Бързо стана и най-добрия в фирмата. Това нямаше значение, първенството не беше важно, изобщо. За разлика от Божията воля, помисли си той. А дали това главоболие не бе свързано с новия колега? Спомни си че това главоболие се появи малко след мъчителната смърт на съпругата му. Тя умря от рак на кръвта, който нямаше лечение. Не можеше да разреши да съкратят мъките и, беше против неговите виждания и тези на Божието слово. Тя умря като проклинаше неговият Бог и словото му. Отърси се от спомените, които бяха много мъчителни за него. От известно време, новият колега го поздравяваше и сякаш искаше да стане по близък с него. Отвръщаше му с усмивка и до колкото можеше го отбягаваше, нещо в него го караше да се чувства неудобно. Не искаше да го обижда, но и не смяташе да поддържа отношения извън професионалните. Не се сприятеляваше с никой, странеше и от жените, макар и не толкова осезаемо, но достатъчно беше да каже , че е вярващ, вдовец с една дъщеря на 7 годинки. Дори и тогава се намираха желаещи, но голяма част от парите му отиваха за църквата, освен 10%, които бяха задължителни. Това вече бе достатъчно за да няма проблеми. Колежките и колегите му го уважаваха, но леко се плашеха от него. Предпочитаха да са в добри отношения и да им се усмихва, но се държаха на разстояние, което него го уреждаше.
Отново разтърка слепоочието си, не взе хапче, защото ги избягваше по принцип, постепенно болката утихна. На вратата се почука.
-Да влезте.-измърмори и въздъхна.
Влезе момиче високо около 1.60, със страхотно тяло, малки леко заоблени гърди, червена коса и зелени очи, бедрата и се полюшваха леко като махало в страхотен ритъм. Усети се че се заглежда и веднага отвърна поглед от тялото към очите и, като мислено се упрекна за слабостта на тялото си. Очите и бяха всепоглъщащи и той леко притвори своите.
-Какво желаете?.-тихо промълви той и сведе поглед.
-Аз съм новата ви секретарка.-момичето се усмихна лъчезарно. Това го смути, винаги бе казвал на шефа си, че няма нужда от секретарка. Намръщи се леко, но бързо възвърна спокойствието си нямаше нужда да плаши момичето, тя не бе виновна.
-Кой ви изпрати при мен?.-попита.
-Г-н Кавалджиев, големия шеф.-отговори и леко се намръщи.
-Сигурна ли сте госпожице?
-Аха, г-н Ангелов ме предложи за поста.-не и беше приятно разпитването.
-Ясно, добре заемете се с пощата и телефона, писмата и обажданията от тези хора ми ги препращайте без уговорки. Приятна работа.-каза и той и се усмихна. Хич не му беше до смях обаче. Веднага отиде при шефа си:
-Здравейте, колега, как сте хареса ли ви новата секретарка.- каза ухилен до уши.
-Шефе , казах ви не ми трябва помощничка...
-Престанете, колега, вече взех решение по въпроса, имате нужда от разнообразие и аз ви го предоставям, пък и работата ви ще бъде улеснена.-шефа сключи вежди. Това го накара да замълчи. абе щеше да свикне някак си. Кимна мълчаливо и излезе. На вратата се сблъска с новия, който му се ухили до ушите. Кимна му само и продължи към офиса си.
Седна на мястото си и се замисли, тази жена го очароваше а това не му харесваше. Трябваше да си държи онази работа на мястото и, все пак носеше отговорност за делата, които извършваше в този си живот. Замоли се мълчаливо Бог да му даде сили да не изневери. На вратата се почука. Въздъхна и каза:
-Влезте.
Отново влезе тя. Бавно се приближи към бюрото му от канадски дъб и се разположи на него така че гърдите и изпъкнаха.
-Приключих с всичко, което ми поставихте до сега. Имате три съобщения да се обадите на тези трима клиенти, записала съм и часовете , на които са на разположение. -Тя откъсна листче от розовото си тефтерче и сега забеляза ,че и късата и пола и сакото и са в същия тон. Изреди още няколко обаждания извън списъка и предаде информацията за тях, предостави му и няколко телеграми и факса със съдържание само за неговите очи с уверението и че не ги е чела. След , което наклони леко глава и попита:
-Още нещо да направя за вас, защото нямам какво да върша в момента?.- като го погледна очакващо и леко му намигна. Адреналинът му се качи в главата, усети как неговата мъжественост се повдига и той се ядоса на себе си.
-Не благодаря, почивайте си.-тя го погледна с изненада и май с искрица уважение, намигна му леко и излезе с думите:
-Да шефа, ако ви трябвам, позвънете с това копче до лявата ви ръка.-усмихна му се мило и излезе.
Погледна копчето и сега разбра, че съществува такова. Изпита силно желание да го натисне и да я извика, дори протегна ръка, но с другата ръка се хвана за китката и я дръпна от копчето на прилично разстояние. Обади се на посочените от секретарката телефони. Направи няколко нови сделки. Прибави още 4 клиента към своята сметка. На вратата пак се почука.
-Да?
Влезе колегата Ангелов и бързо затвори вратата и се приближи с широки стъпки към бюрото му. Усмихна се и отвори уста. от нея се изля водопад от думи. Че се радвал за него, такава хубава секретарка, предложи му да се почерпят по случай придобивката, щяло да дойдат и други колеги и прочее и прочее и накрая завърши с думите:
- Колега, не приемам не за отговор имате нужда от развлечение, обадете се и наемете бавачка, сигурен съм, че в църквата разполагате с такива и ще се видим в 17:30.
И тогава излезе преди да чуе отказ. Реши да отиде, какво толкова пък и се бе ограничил в контактите а той трябваше да говори на хората за Бог, ако се отдръпваше от тях, това нямаше как да стане. Обади се на една жена от църквата, която го заместваше в къщи , когато беше на командировка. Тя го насърчи да се забавлява. Какво пък, щеше да опита. Усмихна се, но вътрешно чувстваше , че нещо не е наред с новия колега. Май нямаше да успее да се забавлява. Реши да отиде пък каквото стане. Май църквата отчасти му влияеше на нервите, ставаше параноичен. След няколко минути стана 17:25 и той излезе от офиса насочи се надолу по улицата когато стигна до кръстовището. Там в един стар блок в безистена бе клубът където знаеше , че се събират колегите му. Огледа се в заведението и видя Ангелов да му маха от сепарето в ъгъла, което разполагаше и с начин за усамотяване, разкошни завеси. Това не му хареса, но се отправи в неговата посока. Седна до него и го погледна въпросително. Ангелов преметна ръка през рамото му и каза:
-Не се притеснявай всички ще дойдат, за сега можем малко да си поговорим. Я сега ми кажи за твоя Бог, интересно ми е?.-въпросително го погледна той.
Отдавна не беше благовествал, както се изразяваше пастора му. Започна да говори, постепенно навлезе в материята и се увлече. Разправи му за Божият син за това как ни обичал и дал живота си за нас и прочее и прочеее... Колегата му го слушаше с интерес като от време на време потръпваше при споменаването на Исус Христос, защо ли? Когато той приключи, Ангелов го изгледа внимателно и тихо каза:
-Това , което ми каза звучеше интригуващо, но кажи ми ти защо вярваш в Бог. Той какво е направил за теб? Помогна ли на жена ти, на детето ти като остана без майка, помогна ли ти да си намериш щастието, щастлив ли си? Детето ти щастливо ли е с теб?
Той се сепна. Дъщеря му вървеше по стъпките на майка си. Като навърши 7 години му каза:
"-Татко, аз ще търся своята реализация извън църквата, ако междувременно открия Бог добре а до тогава не искам да чуя за него. Той не помогна на Мама, не очаквам да помогне и на мен." След тези думи тя повече не допусна да се говори за Исус или някой друг свързан с Библията. Само веднъж го погледна тъжно и каза:
-Татко ти си женен за Бог, никога не си обичал мама а може би и не обичаш мен достатъчно.-и излезе от стаята. Това го нарани, опита се да и обясни, но тя не искаше да го слуша а само тъжно го гледаше.
Отърси се от спомените и погледна внимателно Ангелов. Какво искаше той от него?
-Мога да ти дам всичко, което Бог не ти е дал!.-усмихна се той. Докосна той главата му и се заредиха картини. Беше щастливо женен за секретарката си, тя го обичаше, дъщеря му го обичаше и имаше малък син. Видението свърши. Отърси се от него и каза уплашено:
-Кой си ти по-дяволите?
-Просто пратеник.-усмихна се той и сякаш червена светлина засия около главата му.
Замисли се. И тогава попита:
-Можеш ли да върнеш жена ми от мъртвите?
-Разбира се.-щракна с пръсти. Жена му надникна зад завесите и се приближи с полюляваща походка като му намигна плавно.
-Кажи да скъпи и завинаги ще сме заедно пред Бог!.-близна го по ухото. Той скочи и извика:
-Няма да стане жена ми никога не би се съгласила да почита Бог и тази походка и това намигване са ми познати.
Илюзията се развали, пред него стоеше секретарката му и му се усмихваше мило, но в погледа и се забелязваше огън и лед едновременно. Той стана и излезе от заведението. Прибирайки се към вкъщи си мислеше, заслужаваше ли си жертвата пред Бог. Прибра се и си легна на сутринта дъщеря му го посрещна с добро утро и му се усмихна:
-Тате реших да не ти се меся в твоите работи с Бога, все пак и такъв си те обичам, все пак си ми баща.
отиде в работата си на сутринта и седна зад бюрото. Почука се и една жена му се представи. Тя е новата му секретарка, вчера не могла да му се представи. Усмихна и се и и даде нарежданията си. Излезе от офиса и се поогледа, никъде не забеляза новият, разпита и му казаха, че нямало такъв. Като отиде и сподели с пастора, той му каза че му се е привидяло. Мислеха го за шантав вече не само в работата, но и в църквата. Тогава реши да общува сам с Бога. Реши, че е важно да го носи в сърцето си. Започна да се забавлява , скоро се ожени повторно и бе щастлив. Тогава се замисли, дали демон или Ангел бе говори с него в заведението? Или Господните пътища са неведоми?