Разтърси глава силно, като без малко не я удари в близката стена. Препъваше се докато ходеше, но въпреки това бе все още в кондиция. Защо ли му трябваше да меша бейлиз със джин, водка, коняк, текила, бяло вино и шампанско. Като се сети се сви на две, хвана се за корема и повърна. Господи, защо ли не си тръгна от това ергенско парти. Беше лудост да участва в тази глупост, но Моника настоя, искаше той да се забавлява за последно. Ето ти забавление. Повръщане и пак повръщане, а вече излизаше само стомашна течност от устата му, но не спираше да му се мае главата и да му се гади. Мацките обаче си ги биваше. Едната от тях го накара да пие текила и да ближе солта от пространството между гърдите и. Беше доста приятно, но като се сети, пак му се догади. Други две го накараха да излиже шампанското от пъпчетата им. Пи бяло вино от дупето на една девойка. Спомни си как то се стичаше по гладката и кожа. Дори като тинейджър не бе правил такива неща. Приятелите му бяха довели най-перверзните момичета. Помисли си дали не бяха платени, но отхвърли тази идея. Един час след началото на партито, всички бяха вече порядъчно пийнали голи до кръста, включително и девойките. Получи няколко интересни предложения, едно от които беше да му направят фелацио в пълна с коняк уста. Той обаче предпочете устата си да си я напълни с коняк и отказа на девойката. Тя си намери веднага друг кандидат разбира се. Отново се прегърна да повърне и се спъна в нещо, което лежеше на тротоара. Изправи се, беше живо същество. Изправи се като едвам се закрепи на крака. Съществото изохка и той забеляза, че бе нацапал ръката си с нещо при падането. Извади мобилният си телефон и си освети. Ръката му бе изцапана с нещо червено. Разтърка очи с другата ръка и се вгледа по внимателно. Изтрезня веднага, това бе кръв. Разбута купчината и от нея се отрони стон:

-Ооооох, нее моля ви не...-гласът заглъхна, беше женски. Наведе се и повдигна девойката имаше травма на главата, от която течеше кръв, която вече се съсирваше бавно. Имаше синини по лицето и ръцете, не посмя да погледне на друго място. Бавно я вдигна и внимателно тръгна с нея към близката болница със спешно отделение. Полу я подкрепяше полу я носеше защото девойката бе истощена и бе изгубила много кръв. От време на време тя промърморваше нещо:

-Моля , ви стига не ме удряйте...-и се унасяше в някакво безметежно състояние. Имаше късмет, че болницата св. Кристина бе близо. Отнесе я до входа на болницата, там лекарите я поеха а него го отведоха във фоайето да изчака. Попитаха го какъв е на пострадалата:

-Намерих я наблизо през две пресечки, стори ми се че има нужда от спешна помощ за това я доведох, преди да се обадя в полицията, съжалявам ако нещо съм объркал.-повдигна ръце той.

-Вероятно сте спасили живота и господине, иначе е щяла да загине от кръвозагуба след около час. След малко ще дойде полицията да поговори с вас. Сега си починете. Ако имате нужда от нещо...-посочи към гърдите му доктора. Ризата бе изцапана с кръв.

-О не не докторе, кръвта е от нея, в един момент се налагаше да я нася, тя не можеше да върви.-усмихна се смутено. Доктора кимна отсечено и добави:

-Ако имате нужда от нещо или въпрос обърнете се към сестрата.

-Чакайте докторе, от какво е пострадала тя?

На лицето на събеседника му се изрази съмнение, но после погледът му се проясни:

-Какво пък вие и спасихте живота, пребита е и вероятно ограбена, няма следи от друг вид насилие освен побоя. Това е което мога да ви кажа за сега. А сега имам работа и трябва да ви оставя, днес е напрегната нощ, има доста хора пострадали от алкохолно натравяне от някакъв ергенски купон .-усмихна се доктора и забърза към токсикологията.

Огледа се и се замисли в каква ситуация бе изпаднал. Ако бе останал вероятно пак щеше да се озове в тази болница. Засмя се . Погледна часовника си вече бе станало 4 сутринта. Можеше да остане още малко. Огледа се видя един автомат за напитки, но се отказа, сигурно ако изпиеше нещо щеше да повърне. Все пак стана и взе една минерална вода. Отпи глътка и му стана малко по-добре, устата му бе пресъхнала, повече нямаше да пие толкова никога, независимо какъв повод имаше. В този случай бе двоен, женеше се а и беше Трифон Зарезан, но такива изпълнения нямаше повече да повтори. Болката се върна в главата му с пълна сила. Вече започваше часът на махмурлука. Болката сякаш го пронизваше с нож. Отиде до рецепцията държейки се за главата и се обърна към сестрата:

-Сестра може ли един или дузина аспирини?-измъчено я погледна в очите.

Тя се наведе към него и го изгледа през очилата си със златни рамки.

-Разбира се млади момко, седнете и изчакайте, на мястото си, ще изпратя някой.

Той се дотътри до креслото и зае детеродна поза, така му се струваше, че главата го боли най-малко. Вече смяташе , че е изминал повече от час, когато усети някой да го бута по рамото.

-Заповядайте господине.-една симпатична сестра държеше два аспирина и пластмасова чашка с вода на поднос и му се усмихваше мило. Той грабна аспирина и изпи водата на един дъх. Кимна за благодарност и сестрата си тръгна. Понечи да я повика, но се отказа. Замисли се дали да не посети стаята на девойката. Не и знаеше дори името. Изправи се и тогава пред него застана един полицай. Едвам не се сблъска с него.

-Извинете, господине, вие ли сте този довел пострадалата от побой госпожица?

Само кимна и седна обратно на дивана.

-Трябва да ви зададем, няколко въпроса нали разбирате? Това е рутинно, нищо особено.-продължи полицая. Явно действаше по устав.

-Разбира се, питайте каквото искате да знаете.

-Познавате ли пострадалата?

-Не, видях я за пръв път преди около 3 часа.-каза и погледна часовника си.

-В каква позиция бе тялото и?

-Не мога да кажа точно, спънах се в нея, нали разбирате бе тъмно и аз не си гледах в краката...Мисля че бе опряна на стената на блока. Да така мисля.-разтърка слепоочието си. „Това главоболие нямаше ли да мине“.

-Не се притеснявайте, всяка информация е полезна за нас, продължете.-усмихна се полицая.

-Тя промърмори нещо като „не моля ви не“ така мисля. След няколко минути когато вече я носех към болницата добави „Не не ме удряйте“ и другото не го разбрах. Мисля, че беше думата „камък“, но не съм сигурен. Май това само мога да ви кажа полицай. Намерих я на пресечката на тези две улици.- и той посочи на картата. Полицаят кимна с глава и си записа нещо.

-Може да се наложи да ви питаме още нещо, може ли домашният и мобилният ви телефон?.-виждаше се че е просто учтив. Даде ги на полицаят и той го остави. Отиде на рецепцията и отново заговори дамата с златните рамки на очилата:

-Извинете, момичето, което докарах, в коя зала е?

Леко пълната възрастна дама свали очилата си и го погледна над тях:

-Вие, роднина ли сте на пациентката.

-Не не съм, но аз я доведох.-настоя той.

-Ще видя какво мога да направя, как се казвате?

-Ростислав Стратимиров.

-Господин Стратимиров изчакайте моля.

Седна отново на дивана, вече му бе писнало да го връщат там. Съблече ризата си и я захвърли заедно с вратовръзката в кошчето за медицински отпадъци. Те бяха омацани с кръв. Фланелката му бе сравнително в добро състояние. След малко дойде доктора, с който бе разговарял преди това.

-Ако искате може да я видите вече е в съзнание има частична амнезия и не може да си спомни, нищо от въпросната нощ, но вас ви помни. Няма роднини в града, може би ако желаете, вие ще се погрижите за нея. Не е съвсем по правилата, но някой трябва да се погрижи за нея. Елате с мен.-махна в посока към травматологията и Рости го последва.

Когато стигнаха до стаята той се поколеба и спря. Доктора го изгледа учудено. „Какво пък, да доведа нещата до край и повече няма да пия никога толкова много и винаги ще се прибирам с такси“. Въздъхна и се усмихна леко. Доктора отвори вратата и го покани да влезе. В стаята имаше само едно заето легло. Тя бе на система за вливане на кръв.

-Имаше нужда от преливане, загубила е доста. Има рядка кръвна група, АВ отрицателна все пак успяхме да намерим от нейната. Заповядайте ще ви оставя насаме. Ако имате нужда от нещо натиснете червения бутон до леглото и ще дойда..каза доктора и излезе.  Усмихна се тя имаше неговата кръвна група. Интересно съвпадение.Бавно се приближи до девойката. Сега тя изглеждаше различно. Бе чиста, очите и бяха зелени и го наблюдаваха с любопитство. По устните и играеше усмивка, не бе ясно дали е благодарствена или леко иронична. Сигурно бе зяпал в очите и близо минута, защото гласът и се чу:

-Приятно ми е да се запознаем, аз съм Естер.-тя понечи да му подаде ръка, но я прониза болка и това я накара да се намръщи. Това го накара да се отърси от магията на очите и и да седне на стола да нея.

-Ростислав.-каза той и загуби дар слово.

-Помня ви, макар и много мъгляво, някак си като на сън, но вие ме докарахте тук нали? И май вие сте ми спасили живота? Благодаря ви, макар, че това е много малко. Как да ви се отблагодаря?

Рости се изчерви:

-Няма нужда, направих каквото трябваше.-не добави, че се бе спънал в нея, докато вървеше пиян след ергенски купон на Трифон Зарезан, но това бяха подробности все пак. Искаше да я гледа така с часове. Можеше да се изгуби в очите и , да пие от тях, като от вълшебен извор.

.Защо ме зяпате така?.-иронично подхвърли тя.

-Ами очите ви...-измънка той.-много са красиви, действат ми...-и отново се изчерви.

-Разбирам и сега какво, ще си говорим за очите ми ли?.-подсмихна се тя. Разговора потръгна. Разбра, че е студентка, учи първа година английска филология и се бори да продължи обучението си в Лондон. Обичаше да чете, да гледа филми да ходи на дискотека. Той само я слушаше и добавяше нещо от време на време. Когато кръвната банка свърши той повика доктора. Той я изписа и Рости съпроводи Естир до тях като взе такси. На сбогуване тя го целуна бавно по устните усмихна му се и му подаде телефона си. Прибра се в къщи не можа да заспи, обади се на Моника, тя току що се бе прибрала от моминското си парти. Пожела и приятен сън. Включи телевизора и се опита да разкара Естир от главата си. Но всеки филм по телевизията му напомняше за нея. Наложи си да си мисли за Моника. Установи че още изпитва нещо към нея. Излезе и отиде в един магазин. Още бе Трифон Зарезан. Взе си бутилка червено вино и отново се прибра изпи го за около час. Отиде и си купи още една. Искаше да забрави това момиче, тя не можеше да провали брака му. Толкова дълго бе чакал този брак с Моника. Вече четири години. Щяха да имат деца. Всяка чашка вино караше Естир да изглежда като сън. Наведе се и забеляза петънце кръв на фланелката си. Взе я и я захвърли в боклука. Това момиче нямаше да провали брака му. Отпи поредната чаша и бръкна в джоба на панталона си. Погледна телефона и. Дали да се обади? Бе си обещал да не пие повече. Разсмя се, вече бе изпил три бутилки червено вино. Бе пиян. Искаше да се удави за де не може да прекрачи вратата на апартамента си и да не види повече това момиче. След това не помнеше нищо. Събуди се и над него се бе надвесило лице със зелени очи. Беше Естир.

-Какво е станало, какво правя тук.

-Намерих те пред входа на апартамента ми, беше мъртво пиян и те доведох тук. Защо не ми каза, че се жениш?

Над главата му в този момент се надвеси Моника, годеницата му.
-Аз и братовчедка ми се притеснихме за теб миличък какво ти стана?