-Защо го правиш за бога? Какъв е смисъла?.-гледаше я притеснено и се опитваше да проумее, дали отново се шегуваше или това бе една от временните и истерии.

Вени се обърна към нея и се взря в очите и. Очите и казваха всичко. Тя не се шегуваше, не и бе отчаяна. В очите и се четеше страх. Този страх напоследък доста често се виждаше, бе станал като нейна сянка. Тази сянка бе постоянно в очите и. Лили понечи да добави нещо, но приятелката и я прекъсна:

-Изгубих желание за живот, изгубих любовта на живота си, изгубих всичко.-около очите и имаше черни кръгове, в тях се забелязваха червени нишки. Не бе спала от близо месец. Бе отслабнала с поне 10 килограма. Лили се бе опитала да и вдъхне надежда, но Вени не слушаше, само и се усмихваше и променяше темата. За първи път сега тя проговаряше по този въпрос с нея.

-Нямам желание да продължавам така, дори си мислех за самоубийство, но не ми стиска да го направя. -продължи тя. Замълча да си поеме дъх и Лили се възползва:

-Това е нормална реакция, е може би малко преувеличаваш, но е нормално, всичко преминава , времето ще те излекува.-но докато казваше това усещаше, че думите и звучат като кънтене на празен тиган в главата на онзи, който бе изоставил приятелката и. Вени я наблюдаваше и ехидна усмивка грееше на устните и, но учите и все още гледаха уплашено.

-Това съм го чувала, толкова пъти, че спрях да ги броя след сигурно хилядния такъв, вече не знаааааам!-изкрещя тя и зарови ръце в косата си. Лили благоразумно замълча.

-И не ми добавяй, изтърканото той не те заслужава, ти си твърде добра за него, защото ще крещя!.-отново повиши тон тя. Лили замълча и си припомни как бе започнало всичко.

Преди 6 месеца тя го бе срещнала „Принцът на бял кон“, иронията бе в това, че той бе конен полицай. Срещнали се докато тя се разхождала в парка, конят се подплашил и „героят“ успял да я спаси от копитата на уплашеното от детска топка животно. За да я успокои той я завел и я почерпил в кафенето. Там установили, че пият кафето по един и същи начин със сметана и една лъжичка захар и романтиката се пробудила. Ожениха се след няма и месец. Всичко бе страхотно, той я обгрижваше, даваше и внимание и тя бе влюбена. Преди месец той и казал, че я напуска не обясни защо а и тя нямала сили да попита. На другата сутрин тя намерила документ за развод на масата бе уредил нещата месец преди това. А тя не бе дори подозирала. Бе го търсила по телефона, в работата му никой не и каза къде е той, а телефонът му бе изключен, явно го бе сменил. Търси го в продължение на месец. Ходи по врачки, гадателки и астролози. Направи и невъзможното, дори нае частен детектив, но не го намери. Преди два дни една циганка и казала за „Извора на изгубената любов“. Там тя можела отново да намери надежда за живот и истинската си любов. Да бе как не. Лили не си позволи да се усмихне, бе прекалено загрижена за това.

Вени бе направила кафе, ръцете и трепереха, докато носеше каничката. Бе на прага на истерията.

-Ще потърся този извор, ако ще това да е последното, което ще направя.-просъска тя.

-Никой няма да ме спре! А ти не се опитвай да го направиш, ако не искаш да те намразя завинаги.-изгледа тя Лили с хладен поглед. В очите и сега вече се забелязваше гняв и решителност, страхът бе изчезнал, заменен от по - здравословният му заместител гняв. Лили кимна и промълви тихичко:

-Какво ще правиш?

-Циганката ми каза да търся в Северната планина, дето е на 10 километра от тук, знаеш я като студентки ходехме там.-усмихна се тя.

-Ясно и колко ти взе тази за съвета?-Лили мислеше да добави и лъжкиня , но се отказа. В очите на Вени блеснаха искри бе се ядосала:

-Отказа ми пари и освен това мислех, че ме подкрепяш? Или се лъжа?-бе готова да спори , дори повече от това. Лили примирено кимна:

-Добре, подкрепям те, какво ще направиш. Планината е голяма и гъсто залесена, сигурно има места където малцина са стъпвали, на там ли ще се насочиш?

-Не циганката каза, че не всеки може да стигне до извора, а само хора, които имат нуждата да го открият и това усещане щяло да ме води.

Лили въздъхна това вече приличаше на „Властелина на пръстените“, бе ненормално:

-Какво усещане за бога?-изпъшка тя.

-Ами усещането за любов, така ми каза.-промърмори тя.-след което като стигна до извора съм щяла да се огледам в него и да открия този, който ме обича. Образът му , щял да бъде в извора. И аз не разбрах всичко, но ще го направя, вече съм решила.

„Това е лудост“ помисли си Лили. „Това не може да ми се случва, аз сънувам и ще се събудя до котарака си“. Тя притвори очи, но обстановката не се промени.

-Ще дойда с теб! Сама няма да се справиш в този пущинак, пък и имам повече опит от теб в преходите.-заяви твърдо тя. Вени се усмихна. За първи път на лицето и се забеляза искрена усмивка от близо месец. Тя кимна:

-Трябва да ти приготвим багажа, утре тръгваме.

Отидоха у приятелката и. В гардероба винаги имаше една раница с всичко чисто ново и готово за път. Лили бе маниачка, обичаше преходите, а тази планина я бе обхождала доста често. В раницата добавиха само провизии, които купиха от супермаркета. Последните и мисли преди да заспи, бяха: „С какво се захванах по дяволите“.

Станаха рано. Хванаха автобус, който ги откара в подножието на Северната планина. Лили тръгна по една пътека, често предпочитана от планинарите, но усети силно дръпване . Вени я бе хванала за рамото:

-Мисля, че трябва да тръгнем натам.-сочеше към клисурата, там никой не ходеше мястото бе опасно дори за най-опитните. Пътеката бе пресичана често от дупки, ронлива и лесно можеше човек да падне в бездната на клисурата. Лили се замисли:

-Не можем, за там ни трябва специална екипировка.-отсече тя. Обаче Вени бе тръгнала вече натам. Лили я последва тичешком:

-Луда ли си, може да пропаднем там.-дръпна я за ръкава. Вени я изгледа тъжно:

-За мен не се тревожи, аз няма какво да губя, ти върви след мен, не искам да умреш заради мен.-отвърна тя и се извърна да продължи пътя си. Това вече бе лудост, но Лили не можеше да я изостави и я последва без да каже и дума повече. Нямаше смисъл да спори повече. Вени вървеше напред а Лили я следваше плътно, макар, че не виждаше смисъл освен този, че откриваше неизследвани от нея територии. Вени се подхлъзна един камък се откърти и падна в отвесната пропаст. Загуби координация и Лили успя да я хване:

-Върви по бавно. Камъните са хлъзгави, не искам да те изгубя, нищо че ти не намираш смисъл.-промълви тя. Тя и благодари с целувка по бузата. Продължиха с по-бавно темпо докато стигнаха до дупка, трябваше да я прескочат. Лили забеляза едно дърво което бе израснало на странно място. Нямаше и как да не го забележи, неговите корени бяха пробили дупката в пътеката. Обаче дървото бе наклонено опасно и не бе особено стабилно. Лили спря и извади въже от раницата си. Направи клуп и успя да го закачи за клон стърчащ право нагоре, но пречупен от някакъв природен катаклизъм, пробва здравината му. Оказа се по здраво отколкото мислеше. Разстоянието на дупката бе около метър и половина. С два силни замаха успя да прехвърли и двете раници от другата страна. Боже сега се изживяваше като героинята от филма Скалолазка. Подаде въжето на Вени. Тя кимна хвана го здраво и се залюля. Прехвърли се благополучно. Лили я последва, когато се чу застрашително скърцане и припукване. Клонът се отчупи, явно бе изгнил от дъждовната вода утаявала се в него. Вени обаче реагира светкавично и хвана ръката на приятелката си, която вече падаше в пропастта. Издърпа я бавно. Двете се прегърнаха и заплакаха. Вече минаваше обяд и те седнаха за да се успокоят и похапнат. Имаха суха храна от сандвичи със сирене и пушено месо. Похапнаха и няколко пъти се смяха, докато обсъждаха невероятният късмет и реакция на Вени. След близо час с нови сили продължиха по пътеката. След няколко минути тя рязко зави наляво и забелязаха че пред тях има нова пречка., но не се разбираше какво , сякаш бе паднал камък на пътеката. Като се приближиха, установиха, че беше пещера. Двете се спогледаха:

-Не знаех че тук има пещера.-промърмори Лили.

-Мисля, че трябва да минем от там.-добави Вени.

И двете се насочиха към входа, когато влязоха се оказа, че не можеха да се видят дори една друга. Лили запали една свещ и продължиха навътре в пещерата. Сенките от свеща хвърляха странни и често леко зловещи отблясъци. Някаква сянка се стрелна към тях и рязко промени посоката си. Вени изписка.

-Спокойно, беше просто прилеп.-усмихна се Лили.-все пак сме в пещера.

Наближаваше четири часа, когато спряха за следващата почивка. В пещерата намериха изсъхнали корени, които висяха от тавана и с тях запалиха огън и изпекоха няколко парченца месо. След като се нахраниха Лили проговори:

-Наистина тук е доста красиво, радвам се , че дойдох с теб, чудя се дали тази пещера има изход.

-А ти ми противоречеше. Да си призная, изкарвам си страхотно с теб, а не ми се бе случвало отдавна. Смятам, че има изход и там е това, което търсим. Добре де, това, което аз търся, добави тя и се усмихна. Двете станаха и събраха изсъхнали корени за из път и изгасиха огъня. Вървейки по пътеката Лили се подхлъзна и падна. Опипа мястото и го помириса. Беше петрол, не от най-чиста проба, но вършеше работа.

-Вени чакай, хрумна ми нещо.-извика Лили.

Тя извади няколко корена уви ги в един парцал, който винаги стоеше в раницата и най-сетне намери приложение и напои парцала в локвата от петрол стичаш се от стената на пещерата. След това запали своеобразната факла. Стана доста светло и двете весело продължиха напред. Пътят отново зави наляво и когато излязоха зад ъгъла чуха ръмжене нещо псе приближаваше към тях и бе доста едро. Скоро в осветеното пространство се появи силуета на вълк, едър вълк, по едър от обичайното и муцуната му не бе дружелюбно настроена. Оголените му зъби показваха, че пътят им напред е отрязан. Лили размаха факлата пред него. Животното се озъби но леко отстъпи. Вени хвана едно коренче и го запали. Вълкът се озъби и скочи към тях и тя инстинктивно забоде корена в окото му. Вълкът изрева изненадано и отстъпи, след което побягна . Приближиха се и забелязаха светлина. Излязоха пред входа на пещерата. Пред тях се откри красива гледка. Невероятно изворче от което течеше кристално чиста вода, около него бе пълно със зеленина.

-Радвам се че стигна до тук дете мое.-чуха глас и двете и се извърнаха.

-Но това е...-Вени захлупи устата си с ръка преди да каже „циганката“. Извърна се към Лили и добави беззвучно само мърдайки с уста тази дума. Лили кимна. Вече се бе досетила.

-Да аз съм старата, дърта циганка.-усмихна се жената.

-Ела дете мое, огледай се.-хвана я тя за ръка. Вени се приближи и се огледа в кристалната вода на извора. Първоначално той не показа нищо освен размазан образ. На Вени и се стори, че в него вижда образа на този, който бе разбил сърцето и на пух и прах и от очите и потекоха сълзи, но образът избледня и тя видя себе си. Учудена се извърна към старицата:

-Дете, мое изворът на любовта идва от самите нас, ние сме този извор, но твоят бе пресъхнал. Сега отново тече, усещаш ли го?-усмихна се старата жена. Вени кимна и за първи пат от очите и се отрониха сълзи на щастие, истинско щастие.

-Ами ти дете мое?

-Не няма нужда, може би друг път.-отвърна Лили и се усмихна.

-Едва ли.-отвърна жената.-вървете по тази пътека и тя ще ви изведе на познати места и не се плашете от животните повече, няма да ви закачат. Покрай извора криволичеше пътечка минаваща между дърветата. Двете се прегърнаха и тръгнаха по нея. Минавайки покрай извора Лили се изкуши да погледне, но се спря. Не искаше да знае , кой ще е нейния възлюблен, нека бъде изненадана от съдбата. Не искаше животът и да е предопределен.

Като приказка, но не съвсем... :) "Изворът на любовта" не може да пресъхне, въпреки усещането за пустота и изгубеност. А съдбата винаги ни изненадва. Знам от опит. ;)) Благодаря ти, fenris! :)

Да като приказка е, но истината е ясна, този извор не пресъхва! Знаех си, че ще го оцениш! Удоволствие беше за мен да прочетеш този разказ! Бъди щастлива и влюбена, защото това никой не може да ти отнеме!:)

И... голямо бягство. Искам моят възлюбен да е изненада (тайна, така ми звучи). Въпрос на досещане. Разбрах.
но не разбрах, защо ако изворът на любовта е в нас за Вени, за Лили не е същото?

Тя не е имала нужда да погледне в извора, защото е имала извора в себе си!

Ех, човече, поздрави, поздрави. Ще ми се да можех да пиша тала.

Благодаря ти за хубавите думи, но съм сигурен, че си по-добра от мен в друг стил!:)