2. Моите приятели тук
3. Друга моя страница
4. Името
5. абв.форум
6. Смях
7. Научих!
8. още един в абв
9. Нещо по-забавно от "Стани богат"
10. Може би най-верният хороскоп!
11. Вижте тази снимка!
12. За хората търсещи любовтта!
13. Едно приятно място за бъбрене!
14. За феновете на Бърнс
15. Дуетът!
16. Българският Взор
17. Гадания
18. Хороскопи
19. Криминално
20. За Апатията
21. Откровено
22. 10-те блогърски заповеди
23. Зороастрийски хороскоп
24. Приятелство
25. Японското ти име
-Защо го правиш за бога? Какъв е смисъла?.-гледаше я притеснено и се опитваше да проумее, дали отново се шегуваше или това бе една от временните и истерии.
Вени се обърна към нея и се взря в очите и. Очите и казваха всичко. Тя не се шегуваше, не и бе отчаяна. В очите и се четеше страх. Този страх напоследък доста често се виждаше, бе станал като нейна сянка. Тази сянка бе постоянно в очите и. Лили понечи да добави нещо, но приятелката и я прекъсна:
-Изгубих желание за живот, изгубих любовта на живота си, изгубих всичко.-около очите и имаше черни кръгове, в тях се забелязваха червени нишки. Не бе спала от близо месец. Бе отслабнала с поне 10 килограма. Лили се бе опитала да и вдъхне надежда, но Вени не слушаше, само и се усмихваше и променяше темата. За първи път сега тя проговаряше по този въпрос с нея.
-Нямам желание да продължавам така, дори си мислех за самоубийство, но не ми стиска да го направя. -продължи тя. Замълча да си поеме дъх и Лили се възползва:
-Това е нормална реакция, е може би малко преувеличаваш, но е нормално, всичко преминава , времето ще те излекува.-но докато казваше това усещаше, че думите и звучат като кънтене на празен тиган в главата на онзи, който бе изоставил приятелката и. Вени я наблюдаваше и ехидна усмивка грееше на устните и, но учите и все още гледаха уплашено.
-Това съм го чувала, толкова пъти, че спрях да ги броя след сигурно хилядния такъв, вече не знаааааам!-изкрещя тя и зарови ръце в косата си. Лили благоразумно замълча.
-И не ми добавяй, изтърканото той не те заслужава, ти си твърде добра за него, защото ще крещя!.-отново повиши тон тя. Лили замълча и си припомни как бе започнало всичко.
Преди 6 месеца тя го бе срещнала „Принцът на бял кон“, иронията бе в това, че той бе конен полицай. Срещнали се докато тя се разхождала в парка, конят се подплашил и „героят“ успял да я спаси от копитата на уплашеното от детска топка животно. За да я успокои той я завел и я почерпил в кафенето. Там установили, че пият кафето по един и същи начин със сметана и една лъжичка захар и романтиката се пробудила. Ожениха се след няма и месец. Всичко бе страхотно, той я обгрижваше, даваше и внимание и тя бе влюбена. Преди месец той и казал, че я напуска не обясни защо а и тя нямала сили да попита. На другата сутрин тя намерила документ за развод на масата бе уредил нещата месец преди това. А тя не бе дори подозирала. Бе го търсила по телефона, в работата му никой не и каза къде е той, а телефонът му бе изключен, явно го бе сменил. Търси го в продължение на месец. Ходи по врачки, гадателки и астролози. Направи и невъзможното, дори нае частен детектив, но не го намери. Преди два дни една циганка и казала за „Извора на изгубената любов“. Там тя можела отново да намери надежда за живот и истинската си любов. Да бе как не. Лили не си позволи да се усмихне, бе прекалено загрижена за това.
Вени бе направила кафе, ръцете и трепереха, докато носеше каничката. Бе на прага на истерията.
-Ще потърся този извор, ако ще това да е последното, което ще направя.-просъска тя.
-Никой няма да ме спре! А ти не се опитвай да го направиш, ако не искаш да те намразя завинаги.-изгледа тя Лили с хладен поглед. В очите и сега вече се забелязваше гняв и решителност, страхът бе изчезнал, заменен от по - здравословният му заместител гняв. Лили кимна и промълви тихичко:
-Какво ще правиш?
-Циганката ми каза да търся в Северната планина, дето е на 10 километра от тук, знаеш я като студентки ходехме там.-усмихна се тя.
-Ясно и колко ти взе тази за съвета?-Лили мислеше да добави и лъжкиня , но се отказа. В очите на Вени блеснаха искри бе се ядосала:
-Отказа ми пари и освен това мислех, че ме подкрепяш? Или се лъжа?-бе готова да спори , дори повече от това. Лили примирено кимна:
-Добре, подкрепям те, какво ще направиш. Планината е голяма и гъсто залесена, сигурно има места където малцина са стъпвали, на там ли ще се насочиш?
-Не циганката каза, че не всеки може да стигне до извора, а само хора, които имат нуждата да го открият и това усещане щяло да ме води.
Лили въздъхна това вече приличаше на „Властелина на пръстените“, бе ненормално:
-Какво усещане за бога?-изпъшка тя.
-Ами усещането за любов, така ми каза.-промърмори тя.-след което като стигна до извора съм щяла да се огледам в него и да открия този, който ме обича. Образът му , щял да бъде в извора. И аз не разбрах всичко, но ще го направя, вече съм решила.
„Това е лудост“ помисли си Лили. „Това не може да ми се случва, аз сънувам и ще се събудя до котарака си“. Тя притвори очи, но обстановката не се промени.
-Ще дойда с теб! Сама няма да се справиш в този пущинак, пък и имам повече опит от теб в преходите.-заяви твърдо тя. Вени се усмихна. За първи път на лицето и се забеляза искрена усмивка от близо месец. Тя кимна:
-Трябва да ти приготвим багажа, утре тръгваме.
Отидоха у приятелката и. В гардероба винаги имаше една раница с всичко чисто ново и готово за път. Лили бе маниачка, обичаше преходите, а тази планина я бе обхождала доста често. В раницата добавиха само провизии, които купиха от супермаркета. Последните и мисли преди да заспи, бяха: „С какво се захванах по дяволите“.
Станаха рано. Хванаха автобус, който ги откара в подножието на Северната планина. Лили тръгна по една пътека, често предпочитана от планинарите, но усети силно дръпване . Вени я бе хванала за рамото:
-Мисля, че трябва да тръгнем натам.-сочеше към клисурата, там никой не ходеше мястото бе опасно дори за най-опитните. Пътеката бе пресичана често от дупки, ронлива и лесно можеше човек да падне в бездната на клисурата. Лили се замисли:
-Не можем, за там ни трябва специална екипировка.-отсече тя. Обаче Вени бе тръгнала вече натам. Лили я последва тичешком:
-Луда ли си, може да пропаднем там.-дръпна я за ръкава. Вени я изгледа тъжно:
-За мен не се тревожи, аз няма какво да губя, ти върви след мен, не искам да умреш заради мен.-отвърна тя и се извърна да продължи пътя си. Това вече бе лудост, но Лили не можеше да я изостави и я последва без да каже и дума повече. Нямаше смисъл да спори повече. Вени вървеше напред а Лили я следваше плътно, макар, че не виждаше смисъл освен този, че откриваше неизследвани от нея територии. Вени се подхлъзна един камък се откърти и падна в отвесната пропаст. Загуби координация и Лили успя да я хване:
-Върви по бавно. Камъните са хлъзгави, не искам да те изгубя, нищо че ти не намираш смисъл.-промълви тя. Тя и благодари с целувка по бузата. Продължиха с по-бавно темпо докато стигнаха до дупка, трябваше да я прескочат. Лили забеляза едно дърво което бе израснало на странно място. Нямаше и как да не го забележи, неговите корени бяха пробили дупката в пътеката. Обаче дървото бе наклонено опасно и не бе особено стабилно. Лили спря и извади въже от раницата си. Направи клуп и успя да го закачи за клон стърчащ право нагоре, но пречупен от някакъв природен катаклизъм, пробва здравината му. Оказа се по здраво отколкото мислеше. Разстоянието на дупката бе около метър и половина. С два силни замаха успя да прехвърли и двете раници от другата страна. Боже сега се изживяваше като героинята от филма Скалолазка. Подаде въжето на Вени. Тя кимна хвана го здраво и се залюля. Прехвърли се благополучно. Лили я последва, когато се чу застрашително скърцане и припукване. Клонът се отчупи, явно бе изгнил от дъждовната вода утаявала се в него. Вени обаче реагира светкавично и хвана ръката на приятелката си, която вече падаше в пропастта. Издърпа я бавно. Двете се прегърнаха и заплакаха. Вече минаваше обяд и те седнаха за да се успокоят и похапнат. Имаха суха храна от сандвичи със сирене и пушено месо. Похапнаха и няколко пъти се смяха, докато обсъждаха невероятният късмет и реакция на Вени. След близо час с нови сили продължиха по пътеката. След няколко минути тя рязко зави наляво и забелязаха че пред тях има нова пречка., но не се разбираше какво , сякаш бе паднал камък на пътеката. Като се приближиха, установиха, че беше пещера. Двете се спогледаха:
-Не знаех че тук има пещера.-промърмори Лили.
-Мисля, че трябва да минем от там.-добави Вени.
И двете се насочиха към входа, когато влязоха се оказа, че не можеха да се видят дори една друга. Лили запали една свещ и продължиха навътре в пещерата. Сенките от свеща хвърляха странни и често леко зловещи отблясъци. Някаква сянка се стрелна към тях и рязко промени посоката си. Вени изписка.
-Спокойно, беше просто прилеп.-усмихна се Лили.-все пак сме в пещера.
Наближаваше четири часа, когато спряха за следващата почивка. В пещерата намериха изсъхнали корени, които висяха от тавана и с тях запалиха огън и изпекоха няколко парченца месо. След като се нахраниха Лили проговори:
-Наистина тук е доста красиво, радвам се , че дойдох с теб, чудя се дали тази пещера има изход.
-А ти ми противоречеше. Да си призная, изкарвам си страхотно с теб, а не ми се бе случвало отдавна. Смятам, че има изход и там е това, което търсим. Добре де, това, което аз търся, добави тя и се усмихна. Двете станаха и събраха изсъхнали корени за из път и изгасиха огъня. Вървейки по пътеката Лили се подхлъзна и падна. Опипа мястото и го помириса. Беше петрол, не от най-чиста проба, но вършеше работа.
-Вени чакай, хрумна ми нещо.-извика Лили.
Тя извади няколко корена уви ги в един парцал, който винаги стоеше в раницата и най-сетне намери приложение и напои парцала в локвата от петрол стичаш се от стената на пещерата. След това запали своеобразната факла. Стана доста светло и двете весело продължиха напред. Пътят отново зави наляво и когато излязоха зад ъгъла чуха ръмжене нещо псе приближаваше към тях и бе доста едро. Скоро в осветеното пространство се появи силуета на вълк, едър вълк, по едър от обичайното и муцуната му не бе дружелюбно настроена. Оголените му зъби показваха, че пътят им напред е отрязан. Лили размаха факлата пред него. Животното се озъби но леко отстъпи. Вени хвана едно коренче и го запали. Вълкът се озъби и скочи към тях и тя инстинктивно забоде корена в окото му. Вълкът изрева изненадано и отстъпи, след което побягна . Приближиха се и забелязаха светлина. Излязоха пред входа на пещерата. Пред тях се откри красива гледка. Невероятно изворче от което течеше кристално чиста вода, около него бе пълно със зеленина.
-Радвам се че стигна до тук дете мое.-чуха глас и двете и се извърнаха.
-Но това е...-Вени захлупи устата си с ръка преди да каже „циганката“. Извърна се към Лили и добави беззвучно само мърдайки с уста тази дума. Лили кимна. Вече се бе досетила.
-Да аз съм старата, дърта циганка.-усмихна се жената.
-Ела дете мое, огледай се.-хвана я тя за ръка. Вени се приближи и се огледа в кристалната вода на извора. Първоначално той не показа нищо освен размазан образ. На Вени и се стори, че в него вижда образа на този, който бе разбил сърцето и на пух и прах и от очите и потекоха сълзи, но образът избледня и тя видя себе си. Учудена се извърна към старицата:
-Дете, мое изворът на любовта идва от самите нас, ние сме този извор, но твоят бе пресъхнал. Сега отново тече, усещаш ли го?-усмихна се старата жена. Вени кимна и за първи пат от очите и се отрониха сълзи на щастие, истинско щастие.
-Ами ти дете мое?
-Не няма нужда, може би друг път.-отвърна Лили и се усмихна.
-Едва ли.-отвърна жената.-вървете по тази пътека и тя ще ви изведе на познати места и не се плашете от животните повече, няма да ви закачат. Покрай извора криволичеше пътечка минаваща между дърветата. Двете се прегърнаха и тръгнаха по нея. Минавайки покрай извора Лили се изкуши да погледне, но се спря. Не искаше да знае , кой ще е нейния възлюблен, нека бъде изненадана от съдбата. Не искаше животът и да е предопределен.
но не разбрах, защо ако изворът на любовта е в нас за Вени, за Лили не е същото?