Червената шапчица скочи в леглото и разтърка очи, будилникът на мобилният и телефон продължаваше да звъни силно и продължително. Скоро щеше да спре. Протегна се и се прозя , дразнещият звук най-после престана. Бе облечена в червена нощничка на сини цветчета. Вече почти бе забравила как се казва е почти. Усмихна се, само най -близките и я наричаха Реджи, съкратено от Реджина, но тя предпочиташе Червената шапчица, името и я дразнеше. Не бе виждала баба си от близо месец. Обичаше да я посещава баба и бе очарователен човек, винаги и бе интересно да разговаря с нея. Изприпка бързо в тоалетната за да направи сутрешният си тоалет. Взе си душ, наслаждавайки се на топлите струи на водата, освежаваха я. Изми си зъбките, тракна с тях и се ухили на огледалото. Облече червените си дънки и блузка със същия цвят, на гърбът и пишеше „Ела, Вълчо изяж ме“. Усмихна се този надпис дразнеше майка и, но това само я забавляваше. Напоследък се говореше, че в гората се бил появил престъпник, който обичал малки момиченца. Това не я плашеше, бе подготвена. Слезе да закуси. Майка и бе приготвила вече палачинки с боровинково сладко. Целуна майка си по дясната буза за добро утро и седна да се храни с голям апетит, отпивайки внимателно от какаото, защото бе още горещо.

-Днес си решила да посетиш баба си нали?-попита я майка и. Бе по-скоро твърдение а не въпрос.

-Да, мамо, липсва ми искам да я видя.-усмихна се Реджи.

-Чула си за Лошия вълк в гората нали?.-усмихна се притеснено майка и.

-Мамо, престани с тази метафора, аз не живея в приказка.-нацупи се тя.

-Говориш за любителя на момиченца нали?.-добави сериозно тя.

-Да за него.-отговори кратко майка и.-вземи някой да те придружава.-погледна я притеснено с погледа на, който Реджи не можеше да устои.

-Мамо, успокой се знаеш, че имам предпазни средства.-тя отметна червената си коса, която стигаше до кръста и и извади от джоба си спрей и електрошок. Майка и се усмихна. Наистина дъщеря и бе добре подготвена, но въпреки това се притесняваше.

-Освен това ще взема лифта, който спира на три километра от къщата на бабчето. Успокой се мамо.-отново нацупи устни тя. Майка и кимна и и подаде един пакет

-Занеси и това, пенсията и за този месец и и предай поздрави от мен.-усмихна се, но притеснението се процеждаше все още в погледа и. Реджи кимна и се усмихна.

Грабна плика и изкочи през вратата. Подсвиркайки си тя се устреми към автобустната линия спираща близо до лифта. Качи се в автобуса и се огледа за свободно място. Бе рано сутринта в събота и за това имаше много такива. Настани се на един стол далече от останалите, като продължаваше да си тактува с глава, докато слушаше едно парче по радиото от мобилния си телефон. Не забеляза, че един човек с черна перелина я наблюдава съсредоточено и с не толкова здравословен интерес. Погледът се плъзна по надписа на фланелката и. Той се ухили, но в усмивката му нямаше нищо смешно, бе по-скоро страшна. Реджи обаче не забеляза нищо а продължаваше да клати глава в такт с музиката. Слезе на последната спирка и си взе билет за лифта той тръгваше след около петнадесет минути. След нея се образува опашка. Първият курс бе винаги препълнен по това време. Хората обичаха разходката в планината.

Тя се качи в лифта, след като един младеж учтиво отвори вратичката пред нея, до нея се настани един мъж с перелина с черен цвят. Тя го изгледа бегло, но се съсредоточи в книжката, която си бе взела за да чете докато пътува. Усети леко побутване и се обърна към съседа си с въпросителен поглед.

-Извинете млада госпожице, но може ли да ви попитам нещо?.-усмихнато я попита той.

-Да разбира се кажете.-кимна Реджи.

-Къде трябва да слезна за Крив дол, аз съм ловец, нали разбирате.-добави той и посочи пушката си.

-Ами ще ви покажа, аз слизам на същата спирка.-усмихна се тя.

-А не те ли е страх сама в гората, усмихна се той и добави-Малка червена шапчице.-посочвайки надписа на гърба и.

Тя се разсмя, и смехът и отекна в планината. Минаваха над дълбока пропаст. Събеседникът и бе интересен и до Крив дол тя разговаря с удоволствие с него.

-И все пак имате ли някаква защита, говори се, че в тази гора броди опасен човек.

-Имам спрей и електрошок.-усмихна се тя и ги показа. Мъжът с перелината кимна и докосна шапката си в имитация на старовремски поклон и тръгна по пътеката водеща до Крив дол а Червената шапчица се отправи към къщата на баба си. По пътя си видя еделвайс и се наведе да го откъсне, после се спря. Сети се, че бе защитено цвете. Само се наведе и го докосна леко с устни. Обичаше да се разхожда в гората. Бе толкова спокойно, успокояваше я, отвличаше я от мислите за гаджета, уроци, следване. Миризмата на планинските цветя я изчистваше от мърсотията на града. Погледна часовника си, вече закъсняваше, тогава усети нещо зад гърба си.обърна се, но получи удар по главата. Когато се събуди бе завързана за едно дърво. Срещу нея стоеше човека с перелината и я наблюдаваше.

-Беше много учтиво от твоя страна, да ми кажеш за спрея и електрошока.-ухили се той, но този път усмивката му не бе никак чаровна.

-От кога ловците, са всъщност вълци.-озъби му се Реджи.

-Не живеем в приказка Малка Червена Шапчице.-той наблегна на последните три думи.-а ти ще си перлата в колекцията ми. Настана мълчание, което Реджи наруши:

-И какво, ще правиш с мен?.-в гласът и се усети потреперване, бе уплашена.

-Нека това бъде, моята малка изненада за теб ухили се той. В този момент в гората се чу далечен вой.

И двамата се извърнаха в посока на звука. Ловецът се разсмя малко пресилено:

-ОООО, ето че се появи и Големият лош вълк, сега картинката е пълна.

Реджи, не отговори, доколкото знаеше в тази гора нямаше вълци, защото бе близо до населено място. Наблизо бе селото Крив дол, наречено така на местността със същото име. Мястото имаше интересна история. Твърдеше се, че там имало разбойници преди векове и призраците им бродели на това място, но това бяха суеверия, разбира се. Звукът обаче идваше от тази местност. Звукът повече не се повтори и ловецът започна да изважда разни инструменти от черната си чанта. Тя не знаеше какво е предназначението им, единият обаче приличаше на разширител за уста. Досещаше се той за какво ще го използва. В този момент тя усети някакво чуждо присъствие. Една сянка мина зад гърба на ловеца, той я усети и грабна пушката. Нещата се развиха с мълниеностна скорост. Сянката скочи върху ловеца, преди той да насочи пушката си към нея и захапа гърлото му. Преди да разбере какво става, ловеца се търкаляше на тревата с ръзкъсано гърло и кръвта му напояваше почвата. До него стоеше същество, което приличаше на вълк, но бе с бяла окраска. Червената шапчица примижа, очакваше той да нападне и нея, но вълкът се приближи и отзад и разкъса със зъби здравите въжета, които се бяха впили в ръцете и. Тя разтърка китките си за да възвърне кръвообращението си и погледна часовника си, закъсняваше вече с повече от час и половина. Бързо се изправи на крака, но главата и се замая и тя падна на дупето си.

-Много поздрави от бабата.-проговори вълкът.

Тя го изгледа втрещено. Това същество говореше:

-Ти ггговориш?

-АААААха, разбира се, аз съм продукт на лабораторията на баба ти, но съм и неин любимец. ТЯ се намира в местността Крив дол. Тя ме изпрати да те потърся, защото се забави повече от час, защо не беше по-внимателна?.-ако вълците можеха да се усмихват сигурно това правеше в момента.

-Амииии, какво да ти кажа...-тя се изчерви.

-Ела ще те съпроводя до къщата на баба ти, не е далече.-каза той, зъбите му изобразиха нещо като усмивка. Беше страшничка, още повече, че от зъбите му още се стичаше кръвта на ловеца. Тя се наведе, взе пакета за баба си и прибра мобилният си телефон, заедно със спрея и електрошока си и посачи него:

-А с него какво ще правим?

-Баба ти вече се обажда на полицията, те ще му се зарадват. Да тръгваме преди да се дошли.-изръмжа той.

Бавно странната двойка пристигна до вратата. Вълкът бе забавен събеседник и тя се забавлява през целият път до там. Бабата отвори вратата преди да почукат.

-Миличка притесних се за теб, радвам се че всичко е наред, ела да се погрижа за тази цицина.-каза тя и разроши косата и.-влизай Вълчо.-добави тя и разроши врата му.

Та това е моята приказка за Червената шапчица.

е моята версия на малката червена шапчица, дано ви хареса! А това е песента:
Owoooooooo!
Who's that I see walkin' in these woods?
Why, it's Little Red Riding Hood.
Hey there Little Red Riding Hood,
You sure are looking good.
You're everything a big bad wolf could want.
Listen to me.

Little Red Riding Hood
I don't think little big girls should
Go walking in these spooky old woods alone.
Owoooooooo!

What big eyes you have,
The kind of eyes that drive wolves mad.
So just to see that you don't get chased
I think I ought to walk with you for a ways.

What full lips you have.
They're sure to lure someone bad.
So until you get to grandma's place
I think you ought to walk with me and be safe.

I'm gonna keep my sheep suit on
Until I'm sure that you've been shown
That I can be trusted walking with you alone.
Owoooooooo!

Little Red Riding Hood
I'd like to hold you if I could
But you might think I'm a big bad wolf so I won't.
Owoooooooo!

What a big heart I have-the better to love you with.
Little Red Riding Hood
Even bad wolves can be good.
I'll try to be satisfied just to walk close by your side.
Maybe you'll see things my way before we get to grandma's place.

Little Red Riding Hood
You sure are looking good
You're everything that a big bad wolf could want.
Owoooooooo! I mean baaaaaa! Baaa?

и на български извинявам се за превода предварително

АУУУУУУУУУУУУУУУ!
Кой виждам да се разхожда в тази гора?
Защо, това е Малката червена шапчица.
Здравей, Малка червена шапчице,
изглеждаш страхотно.
Ти си всичко каквото може да иска един голям лош вълк
Обърни ми внимание.

Малка червена шапчице
Не мисля че дори малките големи момиченца
могат да се разхождат сами в тази страшна стара гора.
Аууууууууууууууууууу!

Какви големи очи имаш
Такива, които карат вълците да полудяват
За това за да видя, че няма да те хванат
Мисля да походя с теб за известно време

Какви плътни устни имаш.
Те могат да примамят някой лош.
За това докато стигнеш до къщата на баба,
мисля че трябва да се разходиш с мен и да си спокойна

Аз ще си облека костюма на овца
докато разбереш че може да ми се довериш
че можеш да се разхождаш с мен сама
АУУУУУУУУУУУУУУУУ!

Малка червена шапчице
Искам да те подържа ако може
Но ти може би си мислиш , че аз съм голям лош вълк, но аз не съм.
АУУУУУУУУУУУУУ!

Какво голямо сърце имам-за да мога да те обичам с него
Малка червена шепчице
Дори лошите вълци могат да са добри.
Ще се опитам да се задоволя просто да си ходя заедно с теб.
Може би ще видиш нещата през моите очи преди да стигнем до къщата на баба

Малка червена шапчице
Ти изглеждаш действително добре.
Ти си всичко, което може да иска един голям лош вълк.
Аууууууууууууу! Имам пред вид бееееееееее! Бееее?

Обичам приказки.

се че ти хареса!