-Разкарай се!-очите му я пронизваха. В тях се четеше, гняв, презрение и болка. Той не я разбираше и тя не го разбираше. Просто двамата бяха на двата противоположни полюси като характери. Не можеха да се понасят напоследък. Дъщерята на проповеника и нейния баща. От малка бе непокорна, знаеше какво иска и винаги го постигаше. Не се подчиняваше на никой. Баща и местен проповедник в една протестантска община я бе отгледал сам и понеже бе мекушав по сърце, защото тя бе единственият му спомен от жена му я бе поразглезил. Надяваше се тя да стане по-сериозна и да се промени след като стане пълнолетна. Мечтите му бяха напразни. Тя не се промени, стана по-необуздана. Отдаваше се на това, че е негова дъщеря. Смятаха, че той я подтиска и за това тя е станала такава. Обичаше да ходи по клубове и дискотеки, но най-много от всичко обичаше да танцува. В танца тя влагаше цялата си страст. Бе ходила на много уроци по танци. Дори се наложи да ходи извън градчето в близкия голя град. Остави я, все пак там не би могло да се случи нищо лошо. Бе изучила салсата, латиноамериканските танци, калсическите, дори балета. Но това не и стигна. Сега искаше да намери перфектния партньор. Тя казваше, че иска да го усеща, и той да я усеща. Сякаш говореше за...за ...за секс. Знаеше, че не може да я спре, но не можеше да търпи дъщеря му да се държи така предизвикателно. После хората в църквата говореха и го гледаха едва ли не със съжаление. Той проповядваше против нещата, които дъщеря му вършеше. Беше чул, че в клубовете където ходи се е държала предизвикателно докато танцувала с непознати за нея мъже. Естествено клубовете бяха в близкия град. Всяка вечер, когато тя излизаше, то се страхуваше, че ще бъде обезчестена или дори изнасилена. Побъркваше се от притеснения, но не казваше нищо. И днес когато тя му каза, че е намерила перфектния партньор в някакъв клуб и ще ходи с него на състезание в чужбина му дойде много. И и каза да забрави за това. И ако реши да отиде с него да не се връща повече. Тя уплашено го изгледа и каза, че иска да следва мечтата си, това, което я кара да се чувства жива. ТОй отвърна, че ако да се държи като мръсница е това за нея добре и добави горните думи. -Разкарай се. Тя видя емоциите изписани на лицето му и за момент се поколеба. Заслужаваше ли си? -Тате, ако това е последната ти дума, добре. Няма да ме видиш повече, освен ако не ме намериш.-тя су врътна ядосано и отиде да приготви багажа си. На сутринта замина с колата на онзи, идиот танцьора. По едно време му се прииска да я спре, да и се извини, че не е бил прав, но не можа да пречупи гордостта си. Само изгледа как колата заминава и само една самотна сълза се отрони от окото му, стече се по бузата му и беше попита от яката му. Обърса лицето си с ръка и се обърна. Тя бе направила своя избор. Наблюдаваше проявленията и на републиканско ниво. Когато изведнъж всичко се срина. Тя изчезна. Не се появи на финала, който се знаеше че ще спечели с партньора си. Полицията спомена, че вероятно е отвлечена от международна организация, на търговци на роби, които се занимават само с талантливи девойки, за да ги продават скъпо на азиатски и африкански петролни фараони, от купувачите имаше естествено и от другите континенти. Проповедника полудя, не знаеше какво да направи. Полицията дойде и го разпита, не разбраха нищо. Партньорът и не бе оставил следи. Полицаите му съчувстваха, но и мислено го осъждаха, той усещаше това. Намери си заместник и се сбогува с паството. Тръгна да търси дъщеря си. Отиде в големият град. Постоянно разпитваше хората по клубовете с нейна снимка. Скоро сложиха негова такава за да не го пускат, за да не пречи на клиентелата. Отиде в столицата. Свърза се с полицията там, казаха му, че те работят по случая , но нямат напредък. Отчая се, ходеше като замаян, когато стигана до някаква спирка на автобус. Седна на пейката и каза: -Господи, би ли ми помогнал да намеря момичето си малкатото ми съкровище и до живот ще се обреча на твоя служба. И ще проповядвам на хората в Твоето име. Покажи ми пътя. Един автобус спря но всички хора се втурнаха да се качват в него сякаш някой ги гонеше. Беше номер 505. След десетниа минути спря друг автобус. Имаше само една врата и номерът му беше 606. Той погледна към вратата и после към небето. Автобусът чакаше, сякаш беше за него. Търпеливо изчакваше той да вземе решение. Проповедника стана от пейката и стъпи на първото стъпало. Огледа се и после стъпи на второто. Вратата веднага се затвори зад него.и автобуса потегли. Пастора се извърна към хората вътре, бяха малко но имаше нещо странно в тях. Един се приближи към него бавно и усмихнато. -Здравейте аз съм Домакина добре дошли на автобус 606, където понякога стават странни неща. Представи му другите един по един. Прлофесора, Търсещата, Вампира, Страстната...Нито един нямаше собствено име, явно тук имената не значеха нищо. Важни бяха личностите. -Вас ще ви кръстим, като чуем вашата история.-усмихна му се Домакина. -Но аз не искам да я разказвам.-учудено промълви проповедника. -Никой не ви притиска отче.-ухили се той и му намигна. Откъде знаеше, че е проповедник? Автобусът отклони от пътя и тръгна през гората. Някакви странни същества атакуваха прозорците. Домакина обясни, че били мутирали прилепи. Той обаче мислеше за дъщеря си и се чудеше дали плана на Бога бе да влезе в този автобус? В един момент Професора скочи: -Променя маршрута, по този път не сме минавали. -Наистина прав сте.-учудено прамърмори Домакина. Момичетата и вампира също дойдоха при тях. Явно никой не знаеше кой кара автобуса. В един момент той спря пред една врата. Голяма метална порта. Вратата се отвории той влезе. Паркира на паркинга и вратите се отвориха. Групичката слезе и проповедника я последва, не знаеше какво прави тук, явно и те не знаеха. Главната врата на къщата се отвори. Бе построена в странен готически стил. Беше мрачна, но излъчваше някакво странно очарование. Професора се усмихна: -Досещам се, мисля, че това е къщата на изгубените илюзии, разбитите мечти и провалените животи. Отче има те ли да ни казвате нещо? Проповедника рухна и разказа всичко през сълзи. Изслушаха го и замълчаха. Професора само посочи къщата и каза: -Вратата е отворена само за вас отче, влезте и поправете ако можете грешката си.-вратата бавно се отваряше навътре. Проповедника тръгна към тази нея като хипнотизиран. След което се затича. Премина прага и вратата рязко се затвори след него, почти прищипа черното му пардесю. Огледа се беше тъмно но скоро милиони свещички светнаха сякаш увиснали от тавана. Имаше много врати, той вървеше оглеждайки ги. Всяка една бе с различна конструкция и различен надпис, който той не можеше да разчете, сякаш бяха йероглифи. Намери врата с надпис "Дъщерята на проповедника". Беше черна с тъмен прозорец и решетки. Той натисна дръжката и вратата почна да се открехва. От вътре чу глас: -Копеле такова, можеш да се връщаш колкото искаш няма да стана твоя, на каквото и да ме подложиш. Пред него стоеше дъщеря му. Но не можеше да го познае, защото имаше превръзка на очите. Бъ окована за китките на ръцете и за глезените си за станата с стоманени окови. Чудеше се какво да и каже. Щеше да я измъкне, а тя ако искаше можеше и да му прости. -ШШШ, тихо миличка, не е той аз съм. Тя се напрегна гласът и звучеше познат, но нямаше как.... -Татко? Не може да си ти, това е нов трик нали? Копеле такова, може да си ме купило но доброволно няма да ме имаш за нищо на света, ако трябва дори ще си остана девствена завинаги. Господи тя още бе невинна, неосквернена? А той бе реагирал така. Проповедника се хвана за сърцето заболя го. Разстърка очи и растърси бързо глава. -Не ме докосвай, ах тииии..... Проповедника бе свалил шала от лицето и. Тя примигна срещу бледата светлина от коридора. И тогава позна баща си. -Тате, ти тук...ама как...-силите и изневериха и тя припадна. Той се изплаши за нея и се огледа. Чу стъпкии се скри зад вратата. Беше охраната. Проповедника реагира инстинктивно. До него имаше лопата той я сграбчи и когато горилата прекрачи входа и се огледа той го халоса по главата. Вмъкна го и го простна на пода, като затвори вратата отново. Пребърка го и откри ключове, освободи дъщеричката си от гривните и я понесе на ръце. Когато излезе от Къщата на разбитите илюзии автобусът го чакаше. Той се качи в автобуса и настани дъщеря си до себе си. След, което започна да изпълнява обещанието си към Господ. Всички го посрешнаха с усмивка след, което му отговориха учтиво, че техните убеждения са други, но можеше да опита в протестнаската църква на една от следващите спирки. Нарекоха го Спасителя, това не му бе приятно, защото го сравняваха с неговия Спасител, но свикна. Когато в автобуса се появи и Фанатика с него имаха много интересни разговори и се научи да разбира и чуждата гледна точка. Дъщеря му след като се възстанови му прости. Все пак и беше баща а и вината му не бе толкова голяма. Скоро тя си намери новия партньор в танците, който стана и партньор в живота и. Така стават нещата в този автобус.