-Обвиняемата да стане. Тя се изправи гордо, вече не се интересуваше от нищо, знаеше, че и е писано да умре, предчувстваше го. Гордо изправи глава и погледна в очите съдията. Нямаше за какво да живее след всичко, което и се случи... -Обвинена сте във вещерство и опит за съблазняване на свещенник с цел присъединяването му към вашата мерзка и неугодна на Бога група. И когато той ви е отказал сте се опитали да го убиете. Съдът ви намира за виновна и по трите точки. Осъдена сте на смърт чрез изгаряне. Момичето се усмихна иронично, но нищо не каза. -Обвиняемата има ли някои последни желания? -Да, имам. -Кажете ги и съдът ще ги изслуша и прецени дали са изпълними. -Искам само да разкажа, моята история ваша чест, така както аз я виждам. -Имате това право, но това няма да промени присъдата, която вече бе произнесена. -Аз не бягам от присъдата ваша чест.-твърдо отговори тя. -Тогава моля заповядайте. -Това, което ще кажа ще бъде ли записано? -Всяка ваша дума. -Ще бъде ли съхранено? -Да разбира се. -Добре съдия, ето я моята история.... -Господин съдия.-от страната на обвинението се изправи един свещенник.-не можете да допустнете тя да говори и да ни омърсява с лъжите си... -Млъкнете отче, тя има това право и ако не млъкнете.-съдията прекъсна мъжът преди да каже още една дума.-ще ви накажа за нарушаване на реда. Момичето се усмихна: -Родена съм в този град, всички ме знаят от малка. Имам двама братя и една сестра. Майка ми почина когато бях на 9. Въпреки това се справяхме. Отворихме кръчма и така нещата потръгнаха. Аз там бях серветка, разнасях храната и питиетата. Кръчмата се казваше "При буряка". Да баща ми е буряк, много трудна професия, накрая със събраните пари, той отвори тази кръчма. Хората, които идваха там бяха буряци и обикновини моряци предимно. Постоянно слушах истории за морски бури , чудовища и съкровища. Не съм имала мъже в живота си освен един. Аз съм честно и почтено момиче. Може би се държа малко по -свободно, но все пак работя в кръчма, нали?.-тук тя си позволи пауза и една усмивка. Публиката също се усмихна. Обаче тя не се стараеше да впечатли публиката, просто разказваше своята история. -Срешнах мъжът на живота ми преди 8 месеца. Влюбихме се един в друг от пръв поглед. Обичахме заедно да обикаляме планината с коне или пеша. Баща му има конюшна с най-добрите коне в града. Когато го целунах за първи път сърцето ми запя неземна песен. Няма да ви разказвам подробности за нашата връзка.По принцип събирам билки и от тях правя чай, но не бих казала, че съм биларка или вещица, но това е друга тема. А и вече съм решила да се подчиня на решението на съда. Решихме да се оженим и баща ми даде благословията си, той хареса момъка. Беше работлив и можеше да се грижи за мен. Свадбата ни трябваше да е след три месеца, за да се спазят обичаите и да се подготвим. След няколко дена докато работех в кръчмата и разнасях таблата пристигнаха трима, които се настаниха на една маса.Единият от тях бе свещенник, личеше си по зеленото му расо.-тя си позволи гневен поглед към свещенника. -Отидох да взема поръчката, начина по който ме изгледа той не ме хареса. Поръчаха 3 бири и три пъти Телешко по воловарски". Всички се извърнаха към отеца. Тележкото бе забранено от религиозните догми. Свещенникът се изчерви и гневно изгледа девойката. Тя продължи без да му обърне и грам внимание: -Донесох поръчката и отидох по другите маси където имаха нужда от мен. По време на почивката ми излязох навън да погледам звездите и лната. Тогава тя бе много ярка. В този момент някой ме потупа по рамото. Единият от спътниците на свещенника бе дошъл. Предложи ми да стана наложница, на този човек в който не виждах нищо мъжко.-тя посочи към него. И наистина той бе нисък с дълъг нос и студен поглед. -Отказах му, при което въпросният каза, че ако не си помисля и не реша до два дни ще съжалявам. Аз му се усмихнах и казах, че съм сгодена и няма смисъл да чакат. Бях забравила за този разговор, когато след два дни посред нощ чух викове, събудих се и видях че къщата на животните гореше. Щетите не бяха големи, всъщност бяха минимални. Цялата почервенях от яд и отидох да се видя със свещенника. Научих че се казва Сегот и го потърсих в офиса му. Говорихме около един час, в който му казах, че ако не ме остави на мира ще му пратя братята си. След два дни се случи нещо, което никога няма да забравя. Откриха годеника ми мъртав в гората, конят му седеше до него, имаше бележка, която сякаш бе написана от мен, но почеркът се различаваше. Бяха го примамили и убили. Беше обезобразен от бой.-девойката млъкна за малко сподавяйки сълзите си. Нататък историята продължава по същия начин. Казах на баща ми какво става. Той се втрещи и заедно с братята ми отидоха да търсят възмездие. И тримата не се върнаха. На следващия ден бях арестувана.Това е моята история ваша светлост. Моля само за едно да бъде добре съхранена и никой да няма достъп до нея. Девойката седна и припадна. Силата и бе издържала до тук. Повторното преживяване на мъката и бе сломило съпротивата и. На следващият ден все още в безсъзнание тя бе изправена на кладата и изгорена, но сякаш не почувства болка. А накрая усмивката и се виждаше през огънят докато той довършваше делото си. След няколко месеца кралят абдикира.Синът му реши да сложи нещата в ред. Съдът бе иззет от ръцете на църквата и стана кралска институция. Започна разследване на предишните дела за които имаше съмнения за злоупотреба с църковна власт. Отец Сегот бе притеснен. Няколко негови колеги бяха наказани с доживотна каторга. Имаше връзки и издири документите по делото. Извади изповедтта на девойката от плика с папките и го занесе в къщи. Бавно наслаждавайки се на момента го накъса на парчета и го хвърли в огъня. В този момент от камината излезе дим. Беше синкав и постепенно зае формата на гяло. То доби женски черти и стана плътно. Пред него стоеше серветката. Отец Сегот гледаше и не вярваше. Разстърка очи и отново погледна тя бе там и му се усмихваше. -Знаех, че ще направите тази грешка отче, ако не знаете аз ще ви кажа. Духът на човека се съхранява в неговото слово. Така, както духът на твоят Бог се съхранява в неговото слово, в думите произлезли от устата му. По същия начин и моят дух се съхранява в това произлезло от устата ми. А ти току що ме освободи... Тя пистъпи към него и го хвана за ризата: -Отче време е за разплата, преди да си отида трябва да приключа с вас.... На сутринта отец Сегот бе намерен мъртъв, до него се търкаляше изповедтта на серветката.

Малко по-различен е този разказ от другите ти.
Много увлекателен е.Харесвам истории от подобен тип.Внушенията също са силни.
Браво,Вълчо!

миличка, радвам се че ти е харесало и че си го разбрала!