-Мамка му!-мразеше да става така. Сутрин с болки в главата и със поредната пиянска нощ в която не помнеше какво е правил. Сънищата обаче помнеше и те сякаш му се присмиваха. Сънуваше неща, които иначе не би позволил да си мисли, просто нощем криворазбраната му съвест се събуждаше и почваше да пътешества из съзнанието му. Обикаляше и като видеше нещо нередно направено от него и скрито в подсъзнанието му го изваждаше на показ. Защо не дремеше и през ноща, както бе през деня! Обичаше да казва, че неговата съвест има нощен живот. Майната и на съвестта му. Защо трябваше да се чувства неудобно от това, че е оправил някаква си там, нали не я бе изнасилил или наранил? По взаимно съгласие беше, пък и в момента бе разведен, живееше сам и копнееше за женска ласка нали така? Ама съвестта сега бе заспала и не го слушаше. А и каква реакция можеше да очаква като си говори сам. Ухили се на огледалото. Все още бе привлекателен за жените. Имаше излъчване на лошо момче, а всяка жена минаваше през такъв период в който си пада по лоши момчета, някои идобщо не излизаха от този период, което него го устройваше. Беше около метър и деведесет със сини очи, леко загорял тен, брадата му винаги беше като не бръсната от три дни. Където работеше в едно издателство, всички жени бяха минали през леглото му, дори жената на шефа, някои по няколко пъти. Обичаше да контролира нещата а неговият чар и влиянието му върху жените му даваха този контрол. Само да не беше тази проклета съвест. -Мамка му!-защо ли му трябваше....Май ще вземе някакви хапчета, не можеше да понася тази съвест. Някъде беше чел за такива, които те отпускат и сънуваш сън без сънища. Обаче къде? Не можеше да си спомни, май в някаква реклама по телевизията. Неее не беше това нямаше време за телевизия, изобщо, пиенето и жените и на последно място работата отнемаха цялото му време. Във пресата? Обаче почти не четеше вестници? Радиото? Да слушаше радио можеше и да е по него. Като отиде наработа ще разбере. Естествено имаше вероятност да е била брошура, която е погледнал и по инстнинк, или по -скоро навик е изхвърлил. Нещата излизаха от контрол.Все нещо не беше както трябва.Огледа се! Май наистина бе брошура сигурно я е оставил някъде на бар плота или е в кошчето, май наистина бе станало нещо такова. "Пак съм бил натряскан като прасе.”-усмивката му беше по-скоро гримаса на отровен от живота човек. Тръгна да обикаля из всички стаи,за да я търси.Влезе в спалнята.На леглото имаше някой.Знаеше,че е жена,но даже не искаше да я отвие,за да погледне с каква си беше легнал снощи. Просто не му пукаше за тях. А и често се случваше да има бърка имената за това не му се занимаваше с тях. Често му се случваше на сутринта да е неприятно изненадан. Бързо обаче му минаваше със следващата жертва на неустоимият му чар. Погледна към леглото.”Хм!Поне краката й са красиви.”-от къде му дойде това ,виждаше само част от стъпалото й.Запъти се към кухнята,за да продължи с издирването. Забеляза нещо на поставката разположена на бокса гледащ към спалнята му. Някаква брошура беше в зелено и малко червено, май буквите бяха такива. Сигурно беше това, приближи се да я вземе, когато чу шум зад гърба си. Не искаше да се обръща, защото мразеше тези разговори,с тези непознати,които все искаха да им звъни след това. Не разбираха ли, че за него беше просто секс!? Някои разбираха и ако го търсеха бе само за това, ама тия лудите дето си падаха по-лоши момчета. Боже, не можеше да ги понася, но се примиряваше, сам бе избрал да живее с този имидж. Даже нямаше нужда да му казват нещо,а само да си тръгнат по най-бързия начин. За съжаление повечето не го правеха. Въздъхна тихо и понечи да се обърне. - Ти какво правиш тук? – гласът й изплющя като камшик в тишината.Той замръзна. Тая какво правеше тук. Мамка му, трябваше да си купи това лекарство. В душата му адът се отвори. Припомни си какво бе изживял с нея и как тя го бе пхревърнала в това, което бе сега. Все още изпитваше чувства към нея, но те бяха по скоро болка, омраза, ярост, ненавист, страст,обич,нежност, е тези последните бяха жалки останки, които подхранваха останалите. Само от този глас. Завъртя се бавно и я погледна. Саня стоеше подпряна на вратата. Изглеждаше толкова ужасена, но същата, както си я спомняше. Сините й очи приличаха на стъкла-студени, далечни, изпитващи и мразещи. Беше с неговата риза и това върна толкова спомени в сърцето му,че не можеше да им хване последователността. А това адски го вбеси. Идваше му да изскочи от кожата си и да впие пръсти в гърлото и, като демон, призрак. Същите крака,толкова дълги,с тези стегнати бедра,нежните й глезени и малките стъпала. Изящните й ръце с винаги къси нокти. Спомни си,че ги поддържаше така,защото го драскаше до кръв,когато правеха любов. Въпреки че това му харесваше, но следите трудно зарастваха. Бялата й кожа, която ставаше почти прозрачна ,когато се разболееше. Нежните й плътни устни. Мразеше я и я обичаше. Е не точно обичаше, по-скоро бе страст, изпепеляваща страст. - Живея тук!- каза го през зъби.-Няма смисъл да те питам същото и се облечи ако обичаш!-тонът му не беше толкова леден,колкото му се искаше. Обаче следващият път щеше да се постарае. Това лекарство май помагаше и срещу алкохола, и щеше да му помогне да не му се случва това отново. Колко беше пил снощи,как е могъл да не разбере? Беше тъмно в заведението, но как не е видял, че е тя? Уж се беше зарекъл да не пие до припадък, но само така успяваше да приспи съвестта си а после тя му го връщаше тъпкано в сънищата. Винаги избягваше местата, където можеше да я срещне, а сега какво? Беше се преместил в друг квартал заради нея дори. Цели седем години опитваше да я забрави, да не мисли за нея, да не я обича и да не я мрази, тоест да му е безразлична, а тя стоеше пред него. Искаше му се да я нарани, искаше да види своята болка в нейните очи. - Няма да се облека!-повдигна едната си вежда и го изгледа предизвикателно-Така ли се държиш с жените, с които си лягаш?-усмихна му се подигравателно. Обаче забеляза, че зад подигравателният и тон се крие също някаква болка, което го накара да получи поне малко удоволетворение. - Така се държа с теб и не ми се прави на важна,а се омитай. От кога пиеш толкова много, че да не разбереш кой и къде те завлича?-ухили й се злобно-Всъщност кучките заслужават точно това. Сянка премина през лицето й или така му се искаше, абе май я засегна. Не знаеше дали я е заболяло, но него със сигурност. - Не си се променил, Данчо! Все същият мухльо си си.-гласът й режеше от злоба. Тръгна бавно към нея.Искаше да я прегърне и да я удари едновременно. Обаче предпочиташе второто. Да я нареже на парчета, така както тя беше разбила сърцето му. Спря на сантиметри от нея. Тя само повдигна глава, за да може да вижда очите му. Винаги искаше да е отгоре. Не отстъпи, не се възпротиви, не показа с нищо как се чувства от близостта му. В очите и отново забеляза лека искра. - Изчезвай!-каза го тихо.-Махай се,защото не отговарям. - Какво ще ми направиш,мизернико?-изсмя се звънливо и иронично – Ще ме напляскаш по дупето ли?Винаги си се страхувал от мен. Никога не застана като мъж и не се защити. Пое дълбоко въздух. Нямаше да се остави да го предизвика, защото тя точно това целеше. Пое още веднъж и я изгледа студено, всякакви чувства се изпариха , остана само досадата от неприятното присъствие. Тя усети промяната и леко потръпна, но не се отдръпна. Той и посочи вратата, дръпна се от нея и се насочи към кухнята отново. Тя извика след него: -Това исках да видя, това исках да видя преди, жалко че те превърна в това, което си сега. Тя се метна в леглото и започна да се облича. Чувстваше някакво удоволетворение, отдавна не му се беше случвало. Удоволетворение, че тя бе разбрала какъв е в действителност. Чуваше шумът от обличането и, когато посегна и взе рекламата.

Remember the feelings, remember the day
My stone heart was breaking
My love ran away
This moments I knew I would be someone else
My love turned around and I fell
Be my bad boy, be my man
Be my week-end lover
But don't be my friend
You can be my bad boy
But understand
That I don't need you in my life again
Won't you be my bad boy, be my man
Be my week-end lover
But don't be my friend
You can be my bad boy
But understand
That I don't need you again
No I don't need you again

You once made this promise
To stay by my side
But after some time you just pushed me aside
You never thought that a girl could be strong
Now I'll show you how to go on

Be my bad boy, be my man
Be my week-end lover
But don't be my friend
You can be my bad boy
But understand
That I don't need you in my life again

Won't you be my bad boy, be my man
Be my week-end lover
But don't be my friend
You can be my bad boy
But understand
That I don't need you again
No I don't need you again

Just bad boy for life!