Обикновено малко градче, обикновени хора, обикновен следобед и не толкова обикновено съобщение на вратата на местната кръчма "Заповядайте тази вечер след 22:00 само за пълнолетни, яздене на механичен кон." Атракцията стана много популярна всеки я посещаваше дори и някои от гиназистите от местното училище. Беше забавно освобождаващо за тези , които се престрашиха, валяха облози за това кой ще издържи повече. Вече гредчето не бе толкова обикновено, макар че останалото в града си течеше нормално, но новата атракция разнообрази ежедневието. Идваше от време на време да гледа, нещо в коня силно я привличаше усещаше, че ако го яхне щеше да се промени и да покаже същността си , която подтискаше в себе си. Искаше да освободи това което я разяждаше от вътре. Беше отличничката на класа, носеше безлични дрехи, които изобщо не показваха същността и, а голямите и очила съвсем не оставяха нищо на въображението на другите. Поддиграваха и се редовно, правеха и номера а учителите я гледаха тъжно и я насърчаваха да продължава да учи, че щяла само с това да пробие и прочее и прочее. Абе нищо сериозно не ставаше около нея и това я изнервяше, но го криеше дълбоко в себе си. Тайно ходеше в една ферма наблизо и яздеше един жребец, човекът я оставяше да го прави и не говореше на никой за това, такава бе уговорката. Разбираше се с конете улавяше настроенията им, само с тях се чувстваше свободна. Свободна от лицемерието и болката , който и донасяше околния свят. Конят я разбираше и и съчувстваше, когато тя бе тъжна я побутваше с муцуна и изпръхтяваше, сякаш казваше. "Не се връзвай свободата ти е вътре в теб". Тя улавяше мисълтта му и се усмихваше, казваше му "Благодаря ти Принце, добре че те има" и го яхваше, обикаляха в близката гора като сменяха галопа, с кариер и преминаваха в тръст. Прескачаха през различни препиядствия. Усещаше вятъра в косите си и чувстваше свободата каквато я искаше да бъде. Когато наблюдаваше механичния кон се сещаше за своя Принци усещаше , че този кон може да я направи свободна и пред другите.Един ден отиде по рано във фермата. Пуснаха я по-рано днес имаше рожден ден ставаше на 18 години. Влезе при него и му подаде няколко моркова. Конят запръхтя от удоволствие. Тя го погали и го изведе от обора, той се оттърка в нея сякаш да я поздрави. -Миличък Принц днес няма да ти слагам юзда и двамата ще сме свободни днес. Конят изпръхтя в съгласие. Яхна го и го хвана за гривата. Чухна го леко с пети и той препусна , ритна го пак и той усили скоростта , около час обикаляха птички се разлетяха на всякъде, еда сойка като я изплашиха и тя кацна на един клон наблизо започна да им се кара с пиклив глас. Тя се засмя неистово. Закара коня в фермата. И го потупа благодарно по гърба. Отиде до вкъщи и каза че ще отпразнува рождения си ден в кръчмата. Родителите и се зарадваха, че няма да е сама на този ден дадоха и подаръците и я изпратиха. Тя се преоблече, отдолу, но връхните и дрехи бяха същите, влезе през вратата и се приближи до бара. Говори две минутки с бармана и той кимна. След малко той се пресегна към микрофона и обяви че има рожден ден и ще язди кончето. Имаше достта от съучениците и тук и те се зехилиха и почнаха да се будат един друг. Не и пукаше независимо от дюдюканията тя се отправи към устройството и го яхна като професионалист. Дюдюканията започнаха да стихват. Тя съблече безличните дрехи и остана само по прашки и сутиен. Развърза косата си и хвърли очилата си. Всички я зяпнаха. Тялото и бе идеално. Гърдте и бяха стегнати по корема се очертаваше лек профил, задникът и бе леко заоблен и изпъкнал леко назад. Мъжете замълчаха. Механичният кон се задвижи. Започнаха залози, колко ще издържи. Ритъмът посоянно се ускоряваше, тя се зесмя и свали сутиена си размаха го и го хвърли сред публиката. Отпусна ръцете си и продължи ездата без ръце. Хората я гледаха и не вярваха на очите си. Защо го правеше това. Но вътрешно и се въхищаваха. Чувстваха свободата, която тя изпитваше. Скоростта отново се увеличи . 5, 4, 3, 2, 1, 0, подобри световния рекорд, но не се отпусна и не слезе от коня. Затвори очи и си представи че се намира на Принц. Вятърът галеше косите и тялото и с нежните си длани. Не усещаше възбудата около себе си, хората около нея не съществуваха. Сега бе свободна и не и пукаше от нищо. Накрая барманът след около половин час езда спря коня. Тя се усмихна наведе се взе сутиена си, бавно се облече и сложи очилата. Всички и направиха път да мине. Всички я гледаха или с въхищение, имаше няколоко неодобрителни погледа, или с неудобство. Хората, които я бяха обидили се срамуваха сега. Сутринта в училище няколко съученика я заговориха, скоро всички мочета се опитаха да си уредят среща с нея тя само им се усмихваше. Учителите я порицаха пред всички, но тя и на тях им се усмихна. Нищо нямаше значение, малките дреболии нямаха вече значение. Даже се чудеше как може преди да им се е връзвала. Някои от учителите биха искали да имат смелостта да направят това, което тя направи. След училище отиде във фермата и яхна Принц. Препусна през гората, но този път не мислеше да се връща. Бе живяла достатъчно тук, щеше да потърси своята съдба другаде. Фермерът проверявайки конюшните видя чек за 20 000 долара, за подобряване на световния рекорд по яздене на механичен кон и бележка: "Купувам Принц, надявам се нямаш нищо против просто напускам това място" Смачка бележката и се замисли, бе намислил да и подари коня, но и така ставаше. Клипът е еротичен!

Хм,свободата на всякое едно равнище е висша цел,към която би трябвало всички да се стремим.Героинятата ти най-накрая е имала смелостта да се покаже такава каквато е и да прави това,което иска.
Поздрави и усмивки,Вълчо!

всеки стига до такъв момент в живота си от него зависи как да постъпи, дали ще избере свободата или сигурността на робството, защото свободата в началото е несигурна!