Виждаше видения от известно време, всъщност бяха сънища. Слава богу още не бе започнало да и се случва през деня. Затвори очи и се опита да изгони видението от главата си. Виждаше чернокоса девойка, която береше билки и ги слагаше грижливо в нещо като мешка, но всеки вид в отделен джоб. Някои от билките познаваше-жълт кантарион, бял равнец и други, бе научила за тях от баба си. Помнеше бегло всяка за какво се използваше. Усети се, че знае, че кантариона се ползва против възпаления, микроби, за по бързо заздравяване на рана, против язва. Освен това тонизираше нервната система, ускорява съсирването на кръвта, подобрява работата на сърцето, помага и при проблеми с простатата. А също така се пиеше и при леки депресии. От къде по дяволите знаеше това? Затвори очи и разстърси глава. Спомняше си и други сънища, как няколко девойки, мъже облечени в черно с бели шапки ги замъкваха насила до едно дърво и ги пробождаха така, че да оставят кръвта им да изтече в корените му. Една от девойките бе и тази събирачка на билки. Тогава се будеше насън и крещеше Соня. Когато съпругът и я попиташе чие е това име тя не можеше да отговори. Отиде на невролог, изписаха и леки антидепресанти, по-добре да бе пила жълт кантарион, нямаше полза от тях. Отиде на психолог, психоаналитик нищо не помогна. Мислеше да посети специалист по преражданията.
Всъщност нещата, които бе сънувала, нейните видения, бяха част от историата на градчето и, малко градче в основата на планината. Тогава то е било обикновено селище, но прочуто с това, че от него произлизали най-добрите знахарки и билкарки. Всяка година от момичетата били избирани 7 за да бъдат обучавани във вещерство. За целта те преминавали през 7 изпитания. От всичките желаещи, тези 7 които се справеха най-добре ги приемаха и обучаваха в занаята. Силата си те използваха за да помагат на хората. Само и единствено за това. Магии и заклинания свързани с контрол над съзнанието, освен в случаите, когато се налагаше лечение не се разрешаваха. След като завършеха, една от тях оставаше в селото а останалите тръгваха по света. Това селце дълго бе просъществувало така, но бе дошъл краят на тази традиция, толкова добра за всички. В страната седна на трона нов владетел, негова жена стана прогонена от сестринството вещица и тя се зае да искорени тази традиция, налагана от древни времена. И в действителност успяла. Дървото, което се появяваше в сънищата и бе така нареченото Дърво на кръвта. Там бе сложен краят на тази традиция. След години нещата се бяха променили и сега държавата бе република, но историята се помнеше. Някои хора съжаляваха за загубата, н се считаше, че вещерството са врели-некипели. Тя принципно не се занимаваше с такива неща, но я влечеше от малка. Окултното винаги я бе привличало. Растърси глава отново, съпругът и спеше до нея. Беше едва 3 часа сутринта. Опита се да заспи отново. Очите и не искаха да се затворят. Тя насила ги притвори, трябваше да поспи поне още 3-4 часа на сутринта щеше да преподава все пак. Унесе се и отново се пренесе в виденията, но този път бе участничка а не гледаше отстрани. Един як мъжага с белези по челото и лявата буза, я влачаше към дървото. Тя не бе способна нищо да направи, бе като замаяна, сякаш не бе на себе си. Неспособна да се противопостави. Хвъли я в подножието на дървото и тогава тя усети нещо. Сякаш в нея се вливаше жизнена сила. Идваше от основите на дървото, където бе изтичала кръвта на много последователки на нейното учение. Силата я обхвана и тя призова на помощ природните сили. Събуди се и изписка леко. Господи какво ставаше с нея. Съпругът и продължаваше да спи уютно свит да нея. Много го обичаше, беше омъжена за него от 3 години и още го обичаше. А това, което у причиняваше, не искаше да го прави, но той я обичаше и подкрепяше, дори някои от нещата да не разбираше. Погали го леко по главата и той се размърда в съня си. Дали сънуваше нея? В този момент той изрече името и. Тя изхлипа. Трябваше да го остави, докато не разреши това, а как да го направи? Замисли се, щеше да приключи това като отиде до Дървото на Вещицата. Видението бе част всъщност от легенда. Когато занесли и последната от тях и я хвърлили в корените на дървото, тя сякаш почерпила сила от природата и убитите си сестри. Няколко мълнии паднали и убили всички екзекутори а тя бавно и сякаш не стъпвайки на земята се изгубила в гората. Повече нищо не се чуло за нея. Властите замазали положението и повече не се появили в селото. Качи се на колата и подкара към родното си градче, мястото където се бе развила тази драма. Знаеше къде се намира Дървото на Вещицата, дори бе стигала веднъж сама до него, бе усетила, като бе още на 8 годинки странно потръпване около нея, когато се настани в корените му. Паркира в края на градчето, извади фенер и се насочи към познатото и вече място. Скоро усети странно потръпване в стомаха си. Озърна се и забеляза, че около нея бе светло, тя излъчваше някакво сияние. Пред нея стоеше дървото. От ляво на него в клоните му седеше жена, не можеше да я види добре, но приличаше на нея, някаква, сякаш.... Приличаше на един портрет, който бе виждала като малка, баба и и го бе показвала. От гърдите и се отрони една дума:
-Соня?
Жената кимна и се приближи, бе бледа, смъртно бледа, но изглеждаше на нейните години. Усмихтна се и постави ръка на главата и.
-Трябва да ти покажа нещо, правучке.
Пред очите и започнаха да се изреждат картини, но сега не бяха просто видения, тя изпитваше всичко, чувстваше го, усещаше го. Болката на своите сестри, борбата им пред смърта, решимостта да не предадат вярванията си, защото знаеха, че са истина. Усети силите им да се вливат в нея. В един момент тя усети, че стои леко във въздуха. Обърна се, защото усети, че ръката на Соня вече не бе положена на главата и. Тя лежеше и плачеше на земята.
-Сега силата е твоя, използвай я за да помагаш на всеки на който имаш възможност. Побързай в момента някой има нужда от теб. Много важен за....
Като каза това склопи очи и с тези думи тялото и започна да се регенерира, тялото и са разтвори и превърна в светлинки, които се издигнаха към небето. Докато ги гледаше усети силно притеснение за съпруга си и се качи в колата, подкарвайки я бясно към апартамента им.
Събуди се и видя, че тя не бе до него, намери бележката и се притесни. Още не напълно облечен, той яхна мотора си и го подкара към родното и градче. На един завой мотора се подхлъзна на разлято масло и той се удари в насрешното платно в един микробус.
Тя се приближи до леглото му. Обвиняваше се за всичко това. Отвори уста, но той само махна с ръка.
-Моля те, недей! Успя ли да разрешиш проблема?
Тя само кимна. Лекарите и бяха казали, че той до няколко часа ще умре, а още мислеше за нея. Защо трябваше да сеслучи това.
-Моля те искам да си отида сам от този свят! Не искам да ме гледаш как страдам!.-отново го изшептя. Едвам произнасяше думите. Не можеше да се понася такъв, но повече от всичко не понасяше тя да го гледа такъв, безспомощен.
Гледаше го и не вярваше на очите си. Той се предаваше, дето бе преминал през всичко до сега. Беше успял да пробие в живота, да изгради семейство, тяхното семейство, да и помогне за отглеждането на децата. Винаги беше на линия за тях. А сега искаше да ги изостави. Не можеше да го направи. Естествено, тя можеше да се справи сама, той се бе погрижил за това, но не не искаше. Погледна го тъжно и наклони леко глава наляво. Той я гледаше със сините си очи, очите в които някога се бе влюбила. Блясъкът в тях още го имаше, жаждата за живот също. Защо тогава и каза това. Тя изхлипа леко и отвърна:
-Няма да стане мило, заедено преминахме през всичко, заедно ще преминем и през това!
Ръцете и запачнаха да парят. Усещаше нещо странно в себе си. Тя легна до него и го прегърна. Стаята заблестя и в този момент сякаш целият свят се скри. Сякаш двамата бяха в едно друго място в безтегловност. Душите им бавно се сляха, сякаш отдавна бяха чакали това. В този момент някой почука на вратата. Двамата се отдръпнаха. Огледаха се, бяха голи. Разсмяха се.
Изписаха го на следващия ден.
Два месеца , тя се върна от изследвания, нещо ставаше с цикъла и.
-Мило, ще си имаме дъщеричка.
Той се ококори. Силата щеше да продължи да съществува.

много увлекателно!Поздрави!

, радвам се , че ти е харесало! Винаги съм харесвал аутсайдерите, които правят каквото трябва без да им пука от обществото и за това станах такъв!

Хареса ми :)
Но аз съм малко пристрастен към истории за магия и окултизъм.

по принцип хубавото не тези истории, е че има и малко доза истина въпроса е да я откриеш, а и не се знае дали дозата не е голяма нали? ;)

Истината е малко хаотично понятие - при положение че ние сами си създаваме истина,истини и истинки - че те рядко са такива за всеки,за всичко и завинаги.
А дали има такова нещо като Истина - не знам.

вярно е , точно за това е навсякъде!