Днес Вальо стана рано сутринта и си каза:
-Пак обичайния петък! Ставам рано отивам на работа и след това си тъпея в къщи!
Но този път бе писано да се случи нещо друго. Често му се случваше да си говори сам, по този начин подтискаше постоянното му чувство на самота. В живота му имаше много жени, връзки и прочее, но нито една сериозна и вече беше решил да сложи край! Беше в депресия от последната гакава. Всъщност  всяка една връзка я преживяваше с депресия. Отдавна събираше смелост да сложи край и вече беше взел решение за това.
Работата му беше скучна и изморителна, умствено изтощителна, след края на работния ден се чувстваше като умряло куче и всъщност наистина му се искаше да е такова!
ЧУдеше се как да сложи край, когато се чу звън. Почуди се дали да го остави да звъни, сега не се интересуваше от никой. Обаче неприятният звук сякаш дълбаеше като свредел в ухото му. Пресегна се и вдигна слушалката. Обаждаха се приятели , с които отдавна не се беше срещал, поканиха го у един от тях. Каза, че ще отиде, но се замисли, имаше ли изобщо смисъл да си прави труда? Все пак какво ли вече имаше значение? Отиде у тях почерпиха го с някаква руска ракия "Хрусталнъй гус" или нещо подобно. Вальо си пийна и му стана приятно. Алкохола го отпустна но от това и  депресията се зесили и дори задълбочи. Спомни си цитат от една писателка че алкохола само спиртосвал проблемите и ги запазвал за по-дълго време. Май тази жена щеше да се окаже права.
Приятелите му предложиха да отидат на дискотека и той се съгласи, какво пък, ще отложи неизбежното с няколко часа, нямаше  значение.
Когато пристигнаха, той забеляза едно скрито в ъгъла сепаре и се усаммоти там. От това обаче му стана тъпо. От къде на къде ще прекарва последните си няколко часа сам и стана да танцува, макар, че не му се искаше. След време започна да усеща музиката и се остави на ритъма.
Както си денсеше рязко  усети нечие едва доловимо присъствие сякаш някой си говореше с него. Беше  нещо като полъх, като бриз по мозъчната си кора. Сякаш нежно докосваше гънките му и предизвикваше весели емоции у него. САмият той не си спомняше от кога не му е било толкова добре.
-Какво ли ми става май тази ракия ми дойде в повече, ще потанцувам, дано ми мине. -си каза той.
Обаче с танца  усещането се засили. То започна бавно да завладява мислите му, да обсебва съзнанието му. Положителната емоция се бореше с пораженческото настроение в него.
Започна да му действа успокояващо, да го откъсва от мислите му за края, от мрачното му настроение.
Тя овладя изцяло мислите му и той неволно се изхили. После се засмя с глас и продължи така докато приятелите му не го разтърсиха. Той отвори очи и видя десетина лица скупчени и гледащи го право в очите. Един от тях попита:
-Какво ти става човече, ти да не откачи напълно?
-Чувствам се страхотно, нямате си представа колко, защо?.-попита невинно той и се огледа.
-Защото се държиш като луд кикотиш се без видима причина, искаш ли да си тръгваме?.-загрижено го попитаха .
-Не , напротив аз оставам.-отвърна той.
Нещата се успокоиха, но приливът на радост продължи и накрая Вальо попита:
-Кой, или какво си ти!.-стори му се че крещи.
В мисълта му достигна нежен , успокояващ смях.
-Аз съм тя а не какво, искаш ли да ме видиш?
-Коя си ти и защо се появявяш сега!.-учудено я попита той.
-Няма значение , коя съм, а защо се появявам сега, мисля , че и сам, можеш да си отговориш, нали?
Вальо се досещаше, но предпочиташе точно сега да не мисли за това.
-Следвай смехът, когато , той се засили, значи ме приближаваш.
Вальо се изправи и се огледа, усети смехът отново, сякаш самодива, му пееше нечувана от никого песен.
Приятелите му го погледнаха и забелязаха, че тръгва. Отново го разстърсиха.
-Какво ти става човече  къде тръгна?
-Търся нещо важно.- подсмихна се Вальо.-не се безпокойте добре съм!
Той продължи да следва пътя си и усети как смехът леко се усилва.
Вальо спря и се огледа, имаше много смеещи се и кикотещи се момичета, голяма част от тях сами, но той се досещаше , че не са те.
Изведнъж смехът рязко се усили и той видя пред себе си едно момиче, което беше затворило очи и странно се усмихваше!
-Сега виждаш ли ме!
-Така мисля!
Момичето отвори очи и Вальо се изгуби в тях.
-Къде съм!
-Тук до мен!
Отвърна момичето и се засмя. Сякаш хиляди камбанки зазвъняха едновременно, и хиляди капки роса се отрониха от листенцата на цветя върху свежата тревичка.
-Но аз не те виждам?
-Напротив ти си в мен!
Вальо опулено се огледа все още беше тъмно около него.
-Виждаш ме но от вътре!
-Коя си ти?
-Както казах, няма значение, сега съм тук с теб, отпусни се и се наслаждавай на хубавото преживяване.
Постепенно мрака се разсея забеляза очертания на дървета, рекичка, малко езерце отгоре се рееше дъга, сякаш наскоро бе валяло.
Вальо се изгуби сред прекрасни дебри. Пред себе си забеляза едно момиче. То тичаше сред дърветата. Беше  прекрасна. Помисли си, че е амазонка. Беше дребничка, но с голями зелени очи, дълга черна коса, стегнати гърди, които бяха , като изваяни от някой Бог. Той я настигна и те се претърколиха през тревата. Огледа се. Зеленината бе невероятна, правилната дума бе жива. Усещаше я как диша. Сякаш бе жива. Когато се изтърколи по тревата с момичето усети че всичко под него сякаш бе живо и дишащо. Дърветата бяха със зелени корони  и живи, цветовете им бяха сини, около тях се бяха събрали множество пчелички, събиращи божественият им нектар. За първи път той не изпита страх от тези насекоми. Чувстваше пълен вътрешен мир. ЛУната светеше от горе в някаква виолетова светлина.
-Защо дойде при мен и какво си ти! Защо се занимаваш с неудачник като мен?.-явно депресията му не  бе напълно напустнала същността му. Като каза тези думи съжали и се изчерви.
-Дойдох при теб, защото реших, че имаш нужда от мен Всъщност, не си смотаняк, поне не наистина. Само ти така си мислиш. Реално нито един не е смотаняк.
-А от къде дойде?
-Това няма значение, може би някога ще разбереш.
-Това да не е виртуална реалност?.-случвало му се беше докато играе на някоя игра да заспи и да сънува странни неща. Разсърка очи. Отвори ги , нямаше промяна.
Амазонката, ще я наричаме така за по-лесно се засмя отново.
-Не всичко е напълно реално и това ще го разбереш, но по късно..-отвърна тя.
-А как да ти викам.-каза Вальо и се изчерви.
-Викай ми Самера, това е името с , което съм известна сред твоите хора. Или по-добре за по-кратичко Сам.-усмихна се тя.
Погледни се във водата.-продължи тя.
В центъра на полянята имаше езерце с бистра като сълзата на ангел вода, Вальо се погледна и извика.
Той беше друг човек , сенките от очите бяха изчезнали, косата му беше израстнала, до раменене, беше облечен по препаска само и мускулите му се очертаваха, беше изчезнало биреното коремче, всичко. Това вероятно бе идеалният му образ в съзнанието му.
-Защо правиш това, за мен?
-Защото ми е скучно, а и ми е приятно да радвам хората! Ела сега при мен.-леко изшептя тя и съблече с един замах препаската си. Той огледа тялото и беше перфектно, червената и коса се спускаше до кръста части от нея покриваха гърдите отпред.  Тя се наведе и с един замах свали и неговата препаска.
Това изживяване беше невероятно за Вальо, просто сякаш сексът го зареждаше с нова и нова енергия, и нямаше свършване сякаш имаше силата да продължи до безброй пъти, тя се извиваше в силните му ръце и издаваше леки стонове, които го зареждаха още повече. Имаше нужда от положителен заряд а тук на това място всичко го изпълваше с такъв. Чак сега осъзна, колко бе отчаян, колко бе емоционално истощен. Имаше нужда от още и още. Надвесените клони на дърветата сякаш му кимаха насърчително. Луната се оглеждаше с лилавото си лице в езерцето, разлюлявано от лек близ.
Тялото и беше като на богиня, но с излъчване , някак си различно от божественото. Сякаш в този момент божественото и човешкото се сливаха и се изграждаше нещо надбожествено, надчовешко. Нещо ново непознато до сега. САкаш той и тя бяха Богове на боговете.
Той не знаеше дали ще може да спре някога. Силата му растеше със всеки тласък, душата му чувстваше нейната , той усещаше какво тя иска и го правеше  перфектно, сякаш за първи път се наслаждаваше на секса, на силата, на свободата, който чувстваше с цялото си същество.
Изведнъж момичето се откъсна от него и той просто разбра, че всичко е приключило. Беше свършил с един последен тласък. Обаче силната емоция бе завладяла мислите му и той усети чак сега спадането на напрежението.
Тя и го погледна хитро, като във очите и заблестяха зелени пламъчета.
-Мисля , че вече си готов, да продължиш, а заради това, което направи с мен, ще зарадваш още много измъчени хора като теб!
-Чакай, каза Вальо, не исках да...
-Няма проблем, както казах това ще направи други хора щастливи.-каза тя и се засмя със звънлив глас
Сам се завъртя около себе си и...
Вальо отвори очи и я видя. Тя имаше зелени очи и той осъзна, че това е момичето от сънят му. Сън, , но дали беше сън, той още усещаше силата, в себе си, допира на нежната и кожа, невероятното изживяване! Огледа се и разбра , че са единствените останали в дискотеката. Погледна, часовника и разбра, че са минали 8 часа приблизително. Погледна джи е сема си и установи , че има 27 пропуснати повиквания.
Момичето се усмихна и каза:
-Трябва да вървя, сега си готов! А това , което се случи беше реално, е поне донякъде и уверявам те напълно реално за мен.
Тя се засмя отново.
Телефона извъня, той се наведе да го погледне и да се обади, беше един от приятелите му. Погледна да се сбогува с момичето, но тя не беше там остана само мириса на свежа зелена трева и кънтящия смях в ушите му, който постепенно заглъхваше.
-Ей човече , къде се изгуби, помислихме , че си в Пирогов, в дискотеката не те намерихме и се уплашихме!
-Не се притеснявай, много съм добре ще се чуем по-късно!
Вальо се засмя с глас и видя срещу себе си едно момиче, което също се смееше. Предполагаше, че е сам, от къде се взе тя?
-И ти ли?.-импулсивно без да мисли попита той?
-Да и аз!.-усмихна се тя.
Вальо я хвана за ръка. Тя не се възпротиви и я пое така естествено сякаш това бе напълно нормално.
-Искаш ли да пием по едно?
-Защо не .-отвърна момичето.-след това което ни се случи?
Двамата се засмяха и тръгнаха към изхода. Навън се зазоряваше, виолетовата Луна отстъпваше място на побратима си слънцето, но сякаш се усмихваше на тайна, която само тя знаеше.

Казах ти , че вероятно сме виждали едно и също място! :)
Този разказ е от зората на писателската ми кариера!Радвам се че ти хареса! Опитах се да предам емоциите та истинското, което всички търсят в любовтта, в правенето на любов!

Много готина история.Накара ме да се зачудя кога и къде аз ще срещна моята Самера.
Поздрави ! Харесва ми как пишеш.
*и музикалния съпровод също е добре подбран, вокалистката на Epica има страхотен глас

А на Епика и аз се кефя, Ксандрия също ме кефят е вокалиските им имам пред вид!

Вокалистката на Epica има много добри дуети с Primal Fear и Kamelot ...
Но това е вече доста далече от първоначалната тема :)

и аз си падам по тези дето изброи! Още ме кефи и Ксандрия например а има и много други!