Пилето се огледа. Намираше се на центарлия площад. В момента не беше пазарен ден и дюкяните си седяха без на тях да се тълпяха тълпи от хора и да се пазарят. През седмицата цените обикновено бяха с една трета по-ниски, но никой не се сещаше да пазарува тогава. Повечето хора идваха през събота и неделя и голяма част в петък вечер. И наставаше бясно пазарене за цените, което водеше до същата цена. Пилето не можеше да разбере това, защо да трябва да се ядосваш за да купиш едно нещо на същата цена на, която в действителност е. Наричаха го така, защото свиреше страхотно и то не с някакъв инструмент. Защото единственият такъв, който ползваше беше неговата уста. Мелодиите, които излизаха от нея бяха близки до тези на хора на ангелите, така поне твърдяха хората. Той беше още млад, носеше се славата му на развейпрах и сваляч, който го биваше по тънката част. А и жените не пестяха похвалите за него. Исхранваше се с помоща на устата си. Понякога го канеха дори да свири и на свадби. Обичаше да е свободен, и да прави каквото иска, не понасяше ограниченията. Ходеше облечен с дълъг бежав панталон, малко протрит с дълбоки джобове. Отгоре през лятото носеше елек със същия цвят. През зимата палто. Нощуваше в една изоставена къща близо до градския площад, за нея се говореше, че е обитавана от духове. И поради тази причина никой не си правеше труда да я събори, хората се страхуваха от проклятие. Смятаха го за смахнат, но им беше забавен за това не го закачаха а се наслаждаваха на изпълненията му. Той нарочно се движеше малко странно от време на време, като маймунка за да поддържа този имидж. Пък и реално не се смяташе за нормален и му харесваше. Днес бе излязъл да се позабавлява, вчера бе работил достатъчно с устата си и сега бе в почивен ден. Забеляза, че на накои от гишетата на пазара имаше интересни девойки с излъчване. Едната продаваше домати, другата праскови а третата дини. Последната не я бе виждал до сега а и дини в столицата по това време не се срещаха. Приближи се до сергията и я огледа, ходейки като маймунка. Девойката се засмя и разспръсна чара си. Усети привличане към нея. Неуловимо, сякаш повей на лек бриз. Чувствата и емоциите, които изпитваше винаги бяха оцветени, овкусени или ги изпитваше по някакъв друг реален начин. Тя бе с дълга черна коса, морскозелени очи със сини звездички в тях. При всяко нейно свиване на устните и нагоре той леко изтръпваше. Това привличане бе странно за него. Бе облечена в синьо с копринена риза и синя пола, покриваща малко под коленете и. Над ризата имаше елече зелено със сини мотиви на феникси. За момент се замисли как да постъпи. Но винаги се доверяваше на импулсите си. Винаги те действаха преди още да е помислил, за това се приближи до нея и се изправи. Когато стоеше прав се виждаше всъщност истинският му чар. Бе висок, добре сложен, ръцете му внушаваха сила, въпреки, че в действителност не беше мускулест. Сините му очи обезоръжаваха всяка съпротива. Той я погледна право в нейните. Синя и зелена енергия се сблъскаха. Почувства се леко напрежение във въздуха. И двамата имаха сходни желания, сходни влечения. С една дума бяха различни и се харесваха такива. С това те бяха успявали до сега. Но, когато погледите им се срешнаха и двамата се сблъскаха с нещо което не бяха усещали до тогава. Не знаеха какво е, не бяха го изпитвали преди.
Царицата, бе отскоро еднолична владетелка на царството. Мъжът и загина от странна болест, рядко срещана досега, не бе оставил наследници. Докато не избереше негов заместник тя бе владетелката. Обаче бе едва на 24 години и не бе успяла да види нищо от живота. Беше чувала от своите слугини за Пилето и в главата и се прокрадна план, който се захвана да осъществи.
Чувството, което се разгаряше между тях уплаши и двамата. И те наведоха поглед надолу към кълдъръма, направен от червени камъни, вече превърнали се в розови с времето. Този цвят не харесваше на Пилето, макар, да се бе примирил с него. Отново я погледа и престрашавайки се хвана ръката и. Тя не я отдръпна, макар, че първият и импулс бе де се дръпне, но другият надделя. Чудеше се как да постъпи. Момичето със зелените очи му кимна сякаш му обещаваше нещо. Дръпна ръката си и повика една от колежките си от пазара:
-Би ли надглеждала стоката ми?
-Разбира се .-момичето се поклони леко.
Тя се приближи до Пилето и го хвана под ръка:
-Да вървим.-гласът и бе прекрасен, той сякаш усети чувство на сладост, на езика си от вибрациите му.
-Къде?.-винаги девойките го водеха у тях, защото той не можеше да предложи елементарни удобства.
-У вас.-кратко отвърна тя.
Той се стрестна, не можеше да я заведе там. Само една от стаите бе сравнително добре закрита от външните влияния, вътре бе успял да подреди с легло, диван и една маса, но те изглеждаха толкова зле, че там се прибираше само да спи. Усети докосването и по бузата и погледа и върху тилът си. Обърна се, очите и го успокоиха. Усети, че всичко ще е наред, че няма да има праблем, че обстановката не бе от значение. Той само кимна и я поведе към изоставената къща. В един момент усети леко стягане около лакътя си. Погледна я тя гледаше уплашено къщата.
-Не се притеснявай, аз живея тук.-тя се отпусна. Прекрачиха порутения праг и се изкачиха на втория етаж, той влезе през една врата покрита с черги. Тя влезе и се огледа, след това кимна и седна на дивана, като потупа с ръка до себе си. Той приседна до нея и сложи ръка на колянато и. Тя посегна към него и започна да разкопчава бавно копчетата на елека му. И двамаата бяха полуголи, когато тя го яхна и усети приятната топлина в себе си от проникването му. Цяла нощ продължи любовната им надпревара, сякаш нямаха насита. На сутринта той заспа. Когато се събуди тя бе изчезнала. Реши да я изхвърли от главата си, защото нямаше идея как да я намери. Не знаеше името и, не знаеше къде живее, не знаеше нищо за нея. Днес бе събота и май днешния ден щеше да бъде по интересен, царицата за първи път щеше да се покаже пред народа. Той реши да се поразсее. Чу някакъв тръбен зов и забеляза процесия от тръбачи зад които следваха воиници на коне, обграждащи от всякъде, една синя карета избродирана с зелени феникси. Той си спомни, че този знак му беше познат от някъде, н в момента не се сещаше. Процесията стигна до централния площад, конете се подредиха около специално издигнатата за целта платформа със златен стол. Каретата паркира пред стълбите на платформата и от там се показа една ръка, един продворен помогна на знатната особа да слезе. Каретата потегли и пред него стоеше.... Тогава той си спомни от къде му бяха познати зелените феникси. На златния стол седеше неговата непозната, от вчера вечерта. Той гледа втрещено известно време, когато чу че тя обявява, че си търси съпруг. Нямаше значение родът, важно беше да може да управлява. Пилето се замисли, не знаеше как да постъпи, за него свободата бе важна, тя бе неговата същност. Той бе нейното олицетворение, не можеше да се обвърже с цяла държава. Но, дали си заслужаваше заради нея да направи тази жертва, припомни си вкусът и, вкусът на чувствата и, на страстта и, на емоциите и, на тялото и. Тя бе олицетворение на всички вкусове, които той желаеше, за които мечтаеше, които винаги бе търсил. Възможно ли бе да се кандидатира? Отиде в изоставената къща, и измъкна един куфар, в него имаше неща оставени от баща му. Преоблече се официално, облеклото бе овехтяло, но му стоеше добре. Щеше да направи нещо ново, нещо различно с живота си, изпълни го чувство на загуба и трепет пред новото. Искаше му се да е по-лесно, но знаеше, че не може да пропусне шанса си, не и този път. Извади клечка кибрит драсна и я хвърли на дивана. Излезе от изоставената къща без да се обръща назад, а зад него тя изгаряше противопоставяйки се на следобедното слънце. Бе затворил тази врата от живота си, надяваше се да е за добро. Импулсът му го успокои. Зад него над къщата се извиваше синкав дим, сякаш духовете се сбогуваха със своето минало.