-Ейййй, гледай къде караш бе смотаняк!-не можах да съ въздържа. Пътувахме към родното място на жена ми. Имаше буря карах бавно, защото тя беше до мене, но всякакви глупаци с мерцедеси и бемевета ни изпреварваха и поредния, които изкъпа предното ми стъкло с вода и кал ми дойде в повече. Жена ми се събуди до мен и разстърка сънено очи. Мамка му събудих я, какъв идиот. Да се чуди човек защо се ожени за мен. Погледна ме въпросително:
-Какво става миличък?.
Смутено промърморих:
-Извинявай душичке, един идиот ме опръска, лягай да спиш има още доста път, няма да те будя повече, обещавам.
Тя се усмихна сънено:
-Спокойно и без това имах нужда да се протегна малко, искаш ли да спрем, на някоя бензиностанция за малко?
Досетих се за какво става и кимнах, като се усмихнах глупаво. Луната се показа за малко, силният вятър бе издухал облаците и се бе получило затишие. Нейната светлина освети една табела. Мотел "Когато" 5 км. Боже що за име на мотел. Мисля, че щеше да свърши работа пък и вече след 4 чса каране в тази буря бях уморен. Посочих и табелката:
-Какво ще кажеш да си починем и да вземем по един душ?
Очите и светнаха, бях казал вълшебната думичка "душ". Кимна зарадвано. В далечината се виждаше светещата неонова реклама на мотела, присвяткаша в синьо и червено. Обаче, се забелязваха само буквите "Като". Странен мотел бе този. Имаше паркинг на който имаше още две коли и един тир. Паркирах близо до входната врата, извадих чадър и излязох да отворя врата на благоверната. Тя с благодарност ми подаде кавалер с неизменната реплика:
-Все още има кавалери на тоя свят.
Усмихнах се и и отворих вратата. Вътре приличаше на обикновен мотел към някое лесничейство с тази разлика че вместо глави на животни висяха закачени глави на хора. Първоначално и двамата извикахме стрестнато, но после забелязахме, че всъщност бяха восъчни фигури умело изваяни от човешки лица. Двамата се засмяхме. Човекът на рецепцията ни наблюдаваше над очилата безстрастно, явно чакаше да се доближим.
-Какво ще желаете.-гласът му бе дрезгав като на Крис Риа. А и точно неговата песен Път към Ада се носеше в момента от малката уредба зад него.
-Стая за двама с вана по възможност.
Жената обичаше да кисне дълго във ваната а и аз често обичах да и правя компания , ако ме разбирате. Той ме изгледа продължително и отново чух гласът му:
-Всички наши стаи имат вани. От къде искате стая от етаж сега, минало, бъдеще?
Въпросът бе странен, явно етажите си имаха имена. Погледнах жена ми и казах:
-Бъдеще.
-Заповядайте ключа от стая 333 от асансьора в ляво. В 3 часа мотела се заключва този ключ има още един код, който отключва външната врата.
Като каза това той заби поглед във вестника.
Качихме се в асансьора отвътре боядисан в синьо. На клавишите пишеше сега, минало и бъдеще. Натиснах последния и той бавно тръгна. Когато спря леко се разклати и жена ми изписка леко, това честно казано леко ме възбуди. Огледахме се и тръгнахме наляво. Намерихме вратата с номер 333, на нея имаше надпис. "Пътят към ада е постлан с добри намерения". Този мотел бе странен. явно си имаше някакъв чар, но за мен бе странно. Стаята бе прекрастна. Имаше и малка кухничка, както и отделно баня и тоалетна. Мебелите бяха стабилни от дъб или бук, леглото бе меко обгръщаше те бавно като в безтегловност. Имаше чисти и ръчно изписани съдове за готвене. Това разбира се го забеляза жена ми. Хладилника бе пълен. Защо ли цената бе толкова ниска?
-Бебечо, аз отивам в банята, след около час може да се присъединиш.-намигна ми тя и започна да се съблича. Явно умората не се бе отразила на сексуалният ми апетит, защото веднага я хванах отзад. Тая леко ме хвана за ръката размаха ми отрицателно пръст и пошушна:
-Изчакай да си взема душ и ще те възнаградя за търпението, което проявяваш с мен.
Кимнах намусено, но бързо се усмихнах. Тя ми помаха и затвори вратат след себе си. Отидох в тоалетната и затворих също вратата след себе си. В този момент нещо стана. Малкото помещение се завъртя пред мен сякаш попаднах във водовъртеж от мисли или...В този моментсе озовах в къщата ни в града. Огледах се какво по-дяволите ставаше. Наблюдавах две преплетени тела едно в друго, които страстно се бяха прегърнали.И едното определоно не беше моето. В дъното видях себе си да се приближавам с нож в ръка към тях, а те дори не подозираха. Разстърках очи и сцената се смени. Карахме се с жена ми се карахме. Господи защо?
-Ти не ме разбираш, отдавна спря да го правиш, вече не помня откога!-крещеше тя.
-Че теб, кой може да те разбере, отвръщах аз, първо искаш деца после не искаш, сега искаш да развиваш кариерата си, а не ти пука какво искам аз!
Боже как се бях превърнал в безсърдечно копеле?
Разстърках очи и отново се смени сцената.
Този път в стаята цареше пълно мълчание. И двамата четяхм нещо и мълчахме като тикви. Това не е истина, какво бе нарушило хармонията между нас? От време на време си хвърляхме погледи изпълнени със злост.
Разстърках отново очи.
Видях се как правя секс с друга жена. Доставях и максимално удоволствие със всички похвати, които знаех, дори имах и нови в асортимента си. От къде ги бях научил? Защо бях стигнал до тук? Какво ми бе липсвало? Разбиране? Секс? Внимание? Какво за бога?
Разстърках очи ужасено, това не можеше да съм аз, противоречеше на всичките ми принципи. Господи това не можеше да съм аз. Отворих очи боязливо.
Отново бяхме двамата и семейството и. Имаше скандал личеше си. Заслушах се със свито сърце:
-Защо закъсняхте за бога, помислихме, че ви се е случило нещо.-съскаше майка и.
-Ами ние се отбихме в един хотел и там...
-И какво там? Не можахте да се обадите а сигурно сте блудствали един с друг а?
Тук е момента да спомена , че тя бе от консервативно семейство. Католици с строги разбирания за всичко.
-И там сигурно някой ви е наблюдавал а?-майка и бе на прага на истерията.
В този момент ми писна, а явно и на моето аз , защото той се развика:
-Я млъквайте и двамата, дойдохме да ви видим а вие ни се нахвърляте от вратата, сякаш сме някакви отрепки а, вие за какви се мислите?
Аз бих се изразил още по тежко , но и това ставаше. Жена ми ме изгледа изненадано и гневно:
-Не им дръж такъв тон те са мои родители.
-А ти си моя жена, а те се държат с теб като парцал. Аз си тръгвам, ти ако искаш идвай с мен.
-Аз ще остана. Те са ми родители и не съм ги виждала отдавна и ако ме разбираш и ти ще останеш!-тихо каза тя.
-Не няма!-казах и тряснах вратата на излизане.
Замижах, боже това бе адски тъпо изпълнение. Отворих очи, бях си в тоалетната. Излязох от нея, стаята си бе същата, отидох до хладилника и си налях чаша скоч. Изпих го на екс и си сипах още една, но този път отпих бавно и започнах да размишлявам.
Ето ме и мен. Когато влязох в банята се случи нещо. Ще ви разкажа само частте в които само аз участвам. Да , аз съм жената. След като затръшна вратата аз се разплаках. Родителите ми се възползваха от състоянието ми и ми обясниха, колко лош е съпругът ми и как не били много положително настроетни към моят брак. От там всичко тръгна надолу. Когато се прибрах, звъннах на един стар приятел видяхме се и сещате се. После ми мина желанието да го правя със съпруга си. Исках само с приятеля ми. Отказах се от децата и се отдадох на кариерата. Когато се наблюдавах от страни косата ми се изправяше. Бях заприличала нажените, които не уважавах. И накрая се стигна до момента с кинжала видях как съпругът пронизва приятеля ми. Замижах и се събудих трепереща в банята. Отворих вратата и видях той замислено да пийва скоч. Отидох до него и също си налях като седнах в скута му. Двамата мислихме доста време. После се прегърнахме и заспахме в мекото легло.
На сутринта оставих ключа на рецепцията. Нямаше никой, но вретата бе отворена. Музиката, която се лееше в момента бе да Dire Strites - Walk of life. Бързо потеглихме. След два часа пристигнахме при родителрите. Сцената, която се разигра ви е вече позната. Усещането за Дежавю беше адски силно и двамата знаехме защо:
-Мамо млъкни за малко.-каза жена ми.Майка и учудено я изгледа, явно е бе свикнала с нещо такова.
-Аз съм голямо момиче, знам какво трябва да правя с живота си и имам съпруг на който да разчитам.-добави тя и ми се усмихна мимолетно.
-Не дръж такъв тон на майка си млада госпожице.-отвърна баща и.
-Господине, извинете, но тя вече е госпожа и уверявам ви знае какво прави. -отвърнах неволно аз. Тя ме изгледа с благодарност.
-Нека се успокоим и се почерпим, нося една бутилка от мотела.-добавих аз и смигнах. Бащата се усмихна. А майката рязко кимна. Нещета се успокоиха.
На връщане обсъждахме странната случка и видяхме че мотела липсваше, не беше там, табелата също. Какво бе станало?
Няколко километра назад, рецепциониста стопяваше восъчните глави на Мъжът и жената отседнали преди две вечери, те бяха преосмислили и взели правилното решение, нямаше да стоят в залата на позора, където висеше восъчната глава на тираджията, заедно с още две млади двойки.