Хаоса душата ми оплита
с тънки пръсти свойте плитки в нея сплита
Истина ли бе или видение
Аз не вярвам веч на свойто зрение
Бремето на любовта е силно
и ако сам го носиш непосилно
Попитах се:
Дали си заслужава?
Отговорих си:
Живота е една купчина с плява
В която ти издирваш свойта роза
и се стремиш да я опазиш от угроза.
Не се отказваш , когато всичко сякаш е изгубено
защото тя е твойто цвете с любов спечелено и
вече нищо няма никакво значение
освен силата на мойта обич и влечение.
Хаосът все още свойте нишки вплита
и сякаш иска той да ме попита,
дали все още тази сила жива е?
Да жива е и няма да приключи,
защото писано е друго да се случи.
В тоз живот, в тази плява може нищо да не е от значение,
но пред моята любов аз изпитвам преклонение.
И нищо от този път неще ме отклони
защото в него сме вече заедно аз и ти!

Бяла поезия май и се викаше, не ме бива във стиховете!

най-истинското и най-важното за мен е там,където ме води Любовта...:))

не бих могъл да го кажа, понякога пътят е трънлив, но си заслужава!

колко е хубаво !!!
Знаех си, че съм изтървала още нещо...

Не мисля, че не те бива в стиховете, защото много хубав Хаос се е получил, много истински....докосва!

това го написах при много силна емоция! Наистина много силна! Радвам се е че се е получило! Но не смея да се пробвам много в това поприще!

Защо не смееш да се пробваш ?! - получава ти се !

Виж аз как смело и смахнато се хвърлям напред в това поприще, при положение, че лично аз не си харесвам нищо мое, все нещо ми куца....

Опитай пак да напишеш нещо сигурна съм, че пак ще ти се получи ! :)

пак ще опитам, ама
съм като прохождащо мъниче!:))))))))