Влезе и се огледа. Заведението бе с приглушена светлина за да предразполага към по интимни ласки. Бе декорирано в кадифе, черно навсякъде по стените. Светлината сякаш се поглъщаше от него. Можеше да седне на маса с дивани, меки и удобни с усещане за царски комфорт, също от кадифе, но във тъмно - виолетов цвят. Столовете бяха като кресла, във същия вид като креслата. Замисли се за малко и се насочи към един свободен диван. Още беше рано, имаше една групичка от хора на две съединени маси, но в другия край на заведението. В момента едно от момичетата в компанията се смееше, той я разгледа бавно и я одобри. Беше по нисичка от нормалния, ръст с приятен чар и искрящи очи. Отвърна поглед от нея и компанията и и насочи погледа си към другите намращи се в този час в заведението. В ляво от него, креслото му с намираше точно в центъра срещу дансинга, имаше една двойка. Момичето се бе изтегнало удобно в креслото си а момчето бе седнало на ръба и и говореше нещо. Личеше си, че тя е леко оттегчена. Прецени, че тя е дошла само за единия секс и сга изтърпява глупостите на избранника си. Докато той я наблюдаваше тя се извърна към него. Той спря стоманеносивите си очи върху нея и я огледа преценяващо. Тя му отвърна на погледа, предизвиквайки го. Обаче той я изгледа безстрастно и отклани погледа си към по интересни занимания. За него тази не си заслужаваше, бе твърде лесна а и приличаше на мръсница, каквато и беше. Продължи огледа си по надолу в същата посока в самия тъмен ъгъл на заведението беше седнала още една двойка, двамата бяха хванали ръцете си през масата и се гледаха в очите. Приличаха на влюбени, и май бяха такива за сега. Излъчването около тях бе на любов, обаче се усещаше някакво колебание, то или щеше да провали всичко или да утвърди връзката им. Усмихна се, отдавна не бе виждал такава двойка. Прехвърли се от другате страна на заведението за да продължи огледа си. От тази страна имаше само две заети маси освен на компанията с веселото момиче. На едната седеше едно момче, което час по час поглеждаше към часовника си на лявата му ръка. Издаваше нервност и малко страх, страх от нараняване. От време на време се усмихваше нервно и дръпваше от сламката си пълна с някакъв сладникав коктейл, може би Зомби ако се съдеше по цвета му. Беше неуверен в себе си и се забелязваше. Явно имаше опастност да му скроят шапка. Той се усмихна, не разбираше това чувство, но то винаги го бе забавлявало. Страхът правеше хората уязвими, а по този начин те се поставяха в позиция, която никой от тях не харесваше. Винаги се бе чудил, защо сами си причиняват това, все още търсеше отговора в душата на хората. Две маси зад него седеше едно момиче. Тя също паглеждаше часовника си, но с лека нервност и оттегчение. Явно бе дошла на среща с непознат или с някой, който познава отскоро. изглежда бе дошла само с идеята да се забавлява и каквото стане. Той удобри това, за него това бе правилният подход, към каквото и да се върши. Имаше интересно излъчване, изглеждаше интелигентна, но и някак си като, че ли уморена от живота, примирила се с него. Примиряването бе също от чертите, които той не харесваше у хората. Защо като можеше да се забавляват , докато се борят, те се отказваха от борбата и на този въпрос търсеше отговор. Отново насочи погледа си към компанията, веселото момиче се открояваше, сякаш имаше ореол, някакво синьо сияние, около нея. Опита се да различи емоциите и, но не успя, те някак си бяха....
-Извинете господине, ще искате ли меню?-прекъсна мислите му сервитьорката, беше облечена с дрехи в тон с креслата. Късо плисе и потниче. Той стрестнато я огледа и се замисли. Беше интересен екземпляр от мъжка гледна точка, но в нея имаше нещо уморено, сякаш живота я бе победил. Усмивката и не можеше да го заблуди.
-Една водка с кола и една мента с грейпфурт моля.-каза той бавно. Забеляза леко пламъче в очите и. В нея се бе събудило нещо, нещо палаво и детско едновременно. Тя се усмихна този път истински:
-Веднага, за вас даже на мига.- тя се усмихна и побягна към бара. Май щеше да и остави бакшиш, момичето изглеждаше свястно. Той се усмихна на себе си, ако тя знаеше той за какво е тук. Иронията на ситуацията бе много силна. Трябваше да помисли. Отново се загледа в сияещото момиче и се опита да я разбере, да усети страстите и, нещата които я измъчваха. С другите около нея му беше лесно, но с нея нещо не се получаваше. Замисли се, дали тя бе правилният избор за днес? Нямаше ли да му донесе тя някаква неприятност. Докато мислите му минаваха през главата му, той продължаваше да я наблюдава. Сервитьорката се появи с двете чаши и ги остави на масата, като отново му се усмихна мило. Той и плати като и остави 100% бакшиш. Като си помисли, че някой ден може би тази бележка за сметката, която ще остави, може да струва нещо. Вече нямаше значение, той смяташе да завърши работата си днес гранде финале. Усмихна се, май вече бе избрал. Девойката със сиянието, имаше нещо в нея, тя щеше да е перлата в короната, на изследванията му. Зачуди се как да постъпи с нея, отново я загледа преценявайки възможностите си. Тя го погледна и му се усмихна и тогава нещо се преобърна в него, изпита страх. За първи път в живота си, страх, че тези голями пъстри очи щяха да проникнат в съзнанието, както той бе прониквал в съзнанието на мнозина преди това. Пряко мислите си и той и се усмихна, в този момент музиката стана бавна и песента започна да му въздейства, той стана и се насочи, към девойката. Мислите му бяха насочени към нея. Усещаше, че съзнанието му е замъглено. Тя също се изправи и започна бавно да се приближава към него. Той и предложи ръка и започна танц. Изпита странна емоция, нещо подобно на привързаност, каквато имаше към кучето си, но много по-силна и след това необясним страх, че не може да я загуби. Усети нейните емоции, в нея имаше страх, имаше и трепет, както и необяснимо удоволствие и нежност. Анализира това, което той изпитваше и не можа да изговори думата, не искаше да я казва, тя го правеше слаб и зависим, тя го караше да изпитва страх от загубата. Това, което напираше в него той се опита да спре, но разбра, че не може да го направи. Неговият гранд финале, май нямаше да се състои, нямаше смисъл.
Криминална хроника:
"Серийният похитител, който се назовава с името Изследователя на души, не направи поредния си удар. Припомняме на читателите, че той отвлича жертвите си от женски и мъжки пол, след което връщаше хората с амнезия и татуировкана врата сномер на жертвата и буквата И. С писмо в което обяснява така наречените изследвания. Той се опитва, според него да осмисли и открие кое поражда емоциите и какъв е смисълът им. Очаквахме вчера той да завърши шедьовъра си с 50-тата си жертва и да обясни какъв е смисъла, но такава не бе открита. Жертвите до тук, до една са живи и здрави."
Александра, вдигна очи от вестника и погледна колко е часа, в този момент две нежни ръце я обгърнаха. Тя погледна нагоре и видя две стоманеносиви очи, които я гледаха нежно.
-Защо ги четеш тези неща?-усмихна и се той. Тя захвърли вестника и го прегърна.