2. Моите приятели тук
3. Друга моя страница
4. Името
5. абв.форум
6. Смях
7. Научих!
8. още един в абв
9. Нещо по-забавно от "Стани богат"
10. Може би най-верният хороскоп!
11. Вижте тази снимка!
12. За хората търсещи любовтта!
13. Едно приятно място за бъбрене!
14. За феновете на Бърнс
15. Дуетът!
16. Българският Взор
17. Гадания
18. Хороскопи
19. Криминално
20. За Апатията
21. Откровено
22. 10-те блогърски заповеди
23. Зороастрийски хороскоп
24. Приятелство
25. Японското ти име
Двамата си седяха в парка, не се бяха виждали така повече от седмица наслаждаваха се на хубавото време и подръпваха от електронните си цигари.
-Кажи бе човек живота ми е толкова скучен, че сигурно ще ме развеселиш каквото и да е кажи го ще направиш едно добро дело.
-Айди, стига какво се оплакваш имаш си жена всичко ти е наред дъщеря ти порастна.
-И смяташ, че това е добре, като беше малка можех да я контролирам а сега двете се съюзяват срещу мен. Живота ми е скапан, жена ми не ми пуска абе стига за мен, кажи за случая.Обаче много ме забавлява твоя акцент.
-А пробвал ли си да си поискаш?
-Да си поискам какво?
-Секс глупако!
-Никога не ми се е налагало да си искам.
-А може би е време как мислиш?
-Виж сега остави моите проблеми, кажи историята.
-Добре, но да знаеш странно е, много е странно?
-Кое?
-Това, което ми се случи.Слушай.
„Вървя си аз по улицата. Беше някъде 8 вечерта отивах към един клуб.”
-Е за това ти завиждам не съм ходил на клуб от години.
-Остави сега ти разказвам пък и смятам че ти си си виновен за това.
-Добре де слушам.
„Заставам пред клуба и там една мадама лъскава ама просто отвсякъде. Къса кожена пола направо два пръста под кръста, а не два над коляното, нали ме разбираш?”
-О да много добре. Радвам се, че дойде да работиш в тая фирма човече, липсваха ми тези разговори с някой.
-Както казах, ти си си виновен? Ще се научиш ли да поемаш инициатива?
-Нали се сприятелих с теб, а?
-Да бе аз направих първата крачка, и престани, че звучиш гейски.
Та за мадамата. Бе облечена в черно, за полата ти казах, фланелката и бе мрежеста и отдолу се виждаше черният и сутиен. Дърпаше нервно от цигарата си. Ей знаеш ли кое е странното, пушеше същите електронни цигари като теб. Какво съвпадение а?
-Сигурно сума ги хора ги пушат .
-Е сигурно както и да е.
„Аз съм състрадателен човек не понасям някой да е нервен или тъжен и я заговорих:
-Извинете госпожице, струва ми се че нещо ви притеснява?
-Госпожица? Хахахаха. Това е забавно, никой не ме бе наричал от ….майната му, няма значение. Ти си сладур къде отиваш?
-Ами мислех си да се отбия в заведението а вие?
-Добре престани , първо не съм госпожица и второ не съм вие. Аз съм Клер.
-Клер ли каза? Познато ми е това име от някъде?
-Малък е светът човече.
-Сигурно, продължавай.
-Окей, щом настояваш.
-Ето какво понеже си сладур, ще ти пусна ей там в парка.
-Моля?-казах аз.
-Стига бе, човече това само на теб може да се случи.
-Не мисля, но както и да е.
„Тръгнахме към парка, беше топло луната грееше, лек ветрец духаше и наблизо не се мяркаха ченгета. Изобщо това беше перфектният момент. Аз обаче съм си чешит, когято седнахме на пейката и тя понечи да ме яхне я спрях.
-Чакайте малко милейди.
-Наистина си сладур. Какво те притеснява?
-Защо го правите?
-Не ме ли искаш?
-О, напротив.-огледах я, наистина беше секси. С бедрата си можеше да продава „Виктория сикрет „ а с гърдите си списанието „Плейбой” щеше да си продаде целият тираж.
-Вярно?
-Абсолютно и защо да те лъжа?
-За да украсиш разказа например?
-Не ми се налага да го правя. Слушай и не ме прекъсвай.
-Добре де добре.
„Косата и беше перфектна за реклама на Уош енд Гоу”.”
-Прекаляваш с рекламите.
-Човече тя беше истинска реклама, не като онези изкуствените по телевизията.
Тя търпеливо изчака да отговоря.
-Не искам ви и то много.Обаче защо го правите аз съм непознат.
-Защото съпругът ми вече не ме иска.
Замълчах за да осъзная това което чух.
-Вас? В смисъл как? Не разбирам?
-Много си невинен, наистина хайде моля те не ме отхвърляй и ти.
-Не ви отхвърлям, но смятам, че ще е грешно да се възползвам от вас.
-Не си го казал?
-Напротив, казах го.
-Ти си истински джентълмен нали? Жалко, щяхме да се позабавляваме добре.
-Не тръгвайте още нека поговорим.
-За какво?
-Ами защо така зле се чувствате пред заведението?
-Не бях излизала от години. Днес се измъкнах от леглото докато съпругът ми спеше. Не се почувствах добре тук, загубила съм тренинг а и някак си не ми идва от вътре. ТИ ми дойде като Божи дар, но за съжаление ме отхвърли.
-Не ме разбирайте погрешно, просто не искам да се възползвам от вас, вие сте толкова красива, но…
-Глупачето ми аз щях да се възползвам от теб. Както и да е връщам се в скучният ти живот. Все пак благодаря, че не се възползва от мен. Колкото и да е странно може би е за добро. Не знам, щеше да е страхотно да го направим тук, но …
Тя махна с ръка и се извърна. Дупето и се поклащаше ритмично и за момент се замислих. Тя се спря сякаш усети колебанието ми и леко се извърна. Профилът и сякаш бе огрян за момент от лунната светлина и бе окъпана от истински ореол. „Господи, жестока си”-помислих си но стиснах зъби. Тя ми изпрати въздушна целувка съпроводена с тъжна усмивка. Извърна се и сякаш на забавен каданс ме целуна по челото.
-Запомни тази целувка, поне нея ще отнесеш за спомен.
Кимнах без да кажа нищо, защото малкият ми приятел се размърда стабилно в джоба, ако ме разбираш. И тогава ми просветна. Аз я познавах наистина, макар и само от снимки.
-И просто така и отказа?
-Да, но не просто така.
-Защо, ти отказа най-якото чукане на живота си?
-Ами да, защото не можех да ти го причиня човече?
-Защо на мен?
-Тези жена беше твоята жена.
-Как моята тя се казва Клерън.
-И?
Тогава му просветна.
Клер стоеше пред заведението и отново събираше смелост да влезе дърпайки нервно от цигарата , която бе взела назаем от съпруга си. Сигурно една едноседмична цигара щеше да я изпуши за една нощ, но не и пукаше, днес вече щеше да го направи.
-Мога ли да ви попитам госпожице защо сте нервна?
Гласът и бе познат вдигна поглед в очакване да срещне младежа от вчера. Погледите им се срещнаха и тя го позна. Не беше младежа, но пейката в парка беше свободна и ….наблизо нямаше ченгета.
Страхотна е!
Поздрави!
Страхотна е!
Поздрави!
Определено, може да се случи на всеки, който е забравил, кои са важните и любимите му хора в живота!
Поздрави!
Желая ти прекрасна вечер!
Желая ти прекрасна вечер!
Всъщност, този разказ е типично мъжки разговор, отдавна не се бях забавлявал по мъжки с думите!:)
Поздрави на семейството :)
Поздрави на семейството :)
Помисли и ти ще разбереш, че няма невъзможни неща!:)
ЩЕ им предам!
Разбрал съм че в живота могат да се случат много неща, които изглеждат нереални!
Благодаря ти!