-Леле, човече ако знаеш какво преживях никога няма да ми повярваш.

Двамата си седяха в парка, не се бяха виждали така повече от седмица наслаждаваха се на хубавото време и подръпваха от електронните си цигари.

-Кажи бе човек живота ми е толкова скучен, че сигурно ще ме развеселиш каквото и да е кажи го ще направиш едно добро дело.

-Айди, стига какво се оплакваш имаш си жена всичко ти е наред дъщеря ти порастна.

-И смяташ, че това е добре, като беше малка можех да я контролирам а сега двете се съюзяват срещу мен. Живота ми е скапан, жена ми не ми пуска абе стига за мен, кажи за случая.Обаче много ме забавлява твоя акцент.

-А пробвал ли си да си поискаш?

-Да си поискам какво?

-Секс глупако!

-Никога не ми се е налагало да си искам.

-А може би е време как мислиш?

-Виж сега остави моите проблеми, кажи историята.

-Добре, но да знаеш странно е, много е странно?

-Кое?

-Това, което ми се случи.Слушай.

„Вървя си аз по улицата. Беше някъде 8 вечерта отивах към един клуб.”

-Е за това ти завиждам не съм ходил на клуб от години.

-Остави сега ти разказвам пък и смятам че ти си си виновен за това.

-Добре де слушам.

„Заставам пред клуба и там една мадама лъскава ама просто отвсякъде. Къса кожена пола направо два пръста под кръста, а не два над коляното, нали ме разбираш?”

-О да много добре. Радвам се, че дойде да работиш в тая фирма човече, липсваха ми тези разговори с някой.

-Както казах, ти си си виновен? Ще се научиш ли да поемаш инициатива?

-Нали се сприятелих с теб, а?

-Да бе аз направих първата крачка, и престани, че звучиш гейски.

Та за мадамата. Бе облечена в черно, за полата ти казах, фланелката и бе мрежеста и отдолу се виждаше черният и сутиен. Дърпаше нервно от цигарата си. Ей знаеш ли кое е странното, пушеше същите електронни цигари като теб. Какво съвпадение а?

-Сигурно сума  ги хора ги пушат .

-Е сигурно както и да е.

„Аз съм състрадателен човек не понасям някой да е нервен или тъжен и я заговорих:

-Извинете госпожице, струва ми се че нещо ви притеснява?

-Госпожица? Хахахаха. Това е забавно, никой не ме бе наричал от ….майната му, няма значение. Ти си сладур къде отиваш?

-Ами мислех си да се отбия в заведението а вие?

-Добре престани , първо не съм госпожица и второ не съм вие. Аз съм Клер.

-Клер ли каза? Познато ми е това име от някъде?

-Малък е светът човече.

-Сигурно, продължавай.

-Окей, щом настояваш.

-Ето какво понеже си сладур, ще ти пусна ей там в парка.

-Моля?-казах аз.

-Стига бе, човече това само на теб може да се случи.

-Не мисля, но както и да е.

„Тръгнахме към парка, беше топло луната грееше, лек ветрец  духаше и наблизо не се мяркаха ченгета. Изобщо това беше перфектният момент. Аз обаче съм си чешит, когято седнахме на пейката и тя понечи да ме яхне я спрях.

-Чакайте малко милейди.

-Наистина си сладур. Какво те притеснява?

-Защо го правите?

-Не ме ли искаш?

-О, напротив.-огледах я, наистина беше секси. С бедрата си можеше да продава „Виктория сикрет „ а с гърдите си списанието „Плейбой” щеше да си продаде целият тираж.

-Вярно?

-Абсолютно и защо да те лъжа?

-За да украсиш разказа например?

-Не ми се налага да го правя. Слушай и не ме прекъсвай.

-Добре де добре.

„Косата и беше перфектна за реклама на Уош енд Гоу”.”

-Прекаляваш с рекламите.

-Човече тя беше истинска реклама, не като онези изкуствените по телевизията.

Тя търпеливо изчака да отговоря.

-Не искам ви и то много.Обаче защо го правите аз съм непознат.

-Защото съпругът ми вече не ме иска.

Замълчах за да осъзная това което чух.

-Вас? В смисъл как? Не разбирам?

-Много си невинен, наистина хайде моля те не ме отхвърляй и ти.

-Не ви отхвърлям, но смятам, че ще е грешно да се възползвам от вас.

-Не си го казал?

-Напротив, казах го.

-Ти си истински джентълмен нали? Жалко, щяхме да се позабавляваме добре.

-Не тръгвайте още нека поговорим.

-За какво?

-Ами защо така зле се чувствате пред заведението?

-Не бях излизала от години. Днес се измъкнах от леглото докато съпругът ми спеше. Не се почувствах добре тук, загубила съм тренинг а и някак си не ми идва от вътре. ТИ ми дойде като Божи дар, но за съжаление ме отхвърли.

-Не ме разбирайте погрешно, просто не искам да се възползвам от вас, вие сте толкова красива, но…

-Глупачето ми аз щях да се възползвам от теб. Както и да е връщам се в скучният ти живот. Все пак благодаря, че не се възползва от мен. Колкото и да е странно може би е за добро. Не знам, щеше да е страхотно да го направим тук, но …

Тя махна с ръка и се извърна. Дупето и се поклащаше ритмично и за момент се замислих. Тя се спря сякаш усети колебанието ми и леко се извърна. Профилът и сякаш бе огрян за момент от лунната светлина и бе окъпана от истински ореол. „Господи, жестока си”-помислих си но стиснах зъби. Тя ми изпрати въздушна целувка съпроводена с тъжна усмивка. Извърна се и сякаш на забавен каданс ме целуна по челото.

-Запомни тази целувка, поне нея ще отнесеш за спомен.

Кимнах без да кажа нищо, защото малкият ми приятел се размърда стабилно в джоба, ако ме разбираш. И тогава ми просветна. Аз я познавах наистина, макар и само от снимки.

-И просто така и отказа?

-Да, но не просто така.

-Защо, ти отказа най-якото чукане на живота си?

-Ами да, защото не можех да ти го причиня човече?

-Защо на мен?

-Тези жена беше твоята жена.

-Как моята тя се казва Клерън.

-И?

Тогава му просветна.

Клер стоеше пред заведението и отново събираше смелост да влезе дърпайки нервно от цигарата , която бе взела назаем от съпруга си. Сигурно една едноседмична цигара щеше да я изпуши за една нощ, но не и пукаше, днес вече щеше да го направи.

-Мога ли да ви попитам госпожице защо сте нервна?

Гласът и бе познат вдигна поглед в очакване да срещне младежа от вчера. Погледите им се срещнаха и тя го позна. Не беше младежа, но пейката в парка беше свободна и ….наблизо нямаше ченгета.

 

Боже....това е наистина прекрасно написано ;)))))))))))))

Благодаря !:)))

а всъщност изобщо не е толкова нереална, колкото ни се струва на пръв поглед.
Страхотна е!
Поздрави!

Определено, може да се случи на всеки, който е забравил, кои са важните и любимите му хора в живота!
Поздрави!

трудно успях да го "смеля"!Начин на мислене -може би защото не съм мъж !:)))
Желая ти прекрасна вечер!

Всъщност, този разказ е типично мъжки разговор, отдавна не се бях забавлявал по мъжки с думите!:)

Краят нещо не ми се връзва. Според теб стават ли такива неща в реалността?

Поздрави на семейството :)

Помисли и ти ще разбереш, че няма невъзможни неща!:)
ЩЕ им предам!

напълно реално и достоверно. Добро е FENRIS.

Разбрал съм че в живота могат да се случат много неща, които изглеждат нереални!
Благодаря ти!