Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Постинг
22.03.2011 08:38 - Пристрастени
Автор: fenris Категория: Изкуство   
Прочетен: 2559 Коментари: 1 Гласове:
11

Последна промяна: 22.03.2011 08:39

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 -Знаеш за онова чувство в началото на връзката, дете повечето двойки не го запазват не може да не си го изпитвала?

- Да знам го, беше оттдавна, но се сещам.

- Чудя се дали някой може да се пристрасти към него?

-Защо? В какъв смисъл?

-Ами вчера ми се случи нещо странно вървя си по улицата и...

Някакъв клаксон изсвири на улицата и се чу сочна псувня.

-...не разбрах какво...

-Чакай повтори.

- Ами някакъв ме заговори ей така на улицата.

-Ей това звучи интересно.

-Нямаш си идея.Бързах за работа и първоначално изобщо не му обърнах внимание. Но той беше настоятелен.

-Какво искаше?

-Ами това е странно, може би е по-добре да не ти разказвам, ще ме помислиш за луда.

-Айде деее, имаме обедна почивка какво ще правим един час?Разкажи миии.

-Уффф, защо изобщо започнах това.

-Стига се дърпа, знаеш, че на никой няма да кажа.

Двете се огледаха прозореца до тях бе отворен. Беше горещ летен ден, но подухваше приятен вятър, който донасяше мирис на море. В заведението нямаше никой, хората щяха да се изсипят, чак след около час.Най вече чужденци. Беше разгара на сезона.

-Добре ще ти разкажа, но няма да се смееш нали?

-Хубаво, започвай.

-И така той ме настигна след като го игнорирах той ме настигна и ми зададе въпрос.

-Какъв въпрос?

-Чакай не ме прекъсвай, искаш ли да чуеш историята или не?

-Добре де, млъквам.

Разказвачката мъздъхна и продължи:

-Та той ме попита.

-Влюбена ли сте?

-Моля?-тя го изгледа сякаш беше някой избягал или пустнат наскоро от 4-ти километър.

-Въпросът ми е съвсем резонен.

Ситуацията бе странна. Всъщност не помнеше някой да и е задавал този въпрос някога този въпрос. „Обичаш ли ме?” да но този?

-Защо?

-По отговора ви разбирам, че не сте.

-И какво ако не съм?

-Не ви ли липсва тази сладка тръпка?

-Защо, предлагаш ли ми я?

-Да за няколко дни ти предлагам да сме влюбени.

-Моля?Извинявай, аз съм разумен човек, но ти луд ли си?

-Това ли му каза?

-Защо ти какво би му казала?

-Не  знам, дали съм луд.Но точно сега съм влюбен в теб.

-Но аз не съм.

-Не си какво?

-Влюбена в теб, идиот такъв.-тя се разсмя.

-Вече те накарах да се усмихнеш, сигурна ли си?

Тя го огледа.Беше облечен, с маркови дънки и обикновена риза. Леко неглиже, но то някак си му ходеше. Имаше брада, оформена да подчертава волевата му брадичка. Абе не би му отказала, но...По дяволите тя не го познаваше.

-Не ви познавам.

-Точно това му е хубавото на влюбването, не е нужно да се познаваме.

-Закъснявам за работа, а вие ме бавите.

-Значи заради него закъсня преди няколко дни?

-Аха.

-Сигурна ли сте, че искате да ме отпратите да изтървете шанса си за такова усещане, отдавна забравено от вас?

-Откъде знаете?

-Ами от дрехите ви.Идеално изгладени са, строги и консервативни, тосите очила, почти не сте си оставили бюст. Полата е пет пръста под коляното. Имате страхотно тяло а го криете. Особенно кракаката, за съжаление друго но мога да видя и да преценя.

Тя се изчерви и притисна кратака си един в друг.

-Засрамвате ме.Тръгвам и моля ви не ме преследвайте.

-Вие решавате.

Той я изгледа тъжно:

-Каква загуба.

Тя продължи по пътя си. Спря на десет метра и се обърна. Той вече бе заговорил следващата девойка.Която също се усмихваше на хубавите му думи. Целуна и ръка и я поведе към едно заведение наблизо. Прониза я непознато чувство. Установи, че леко ревнува. Дали не бе пропустнала възможност за нещо красиво? Работеше в банка и нмяше време за сериозни връзки, а той не и предлагаше такава.

На другият ден, не го забеляза на улицата. Въпреки, че се огледа за него. НА следващият също. И на по-следващият. След 10 дни тя вече почти бе забравила, за това, когато отново го видя. Като просяк, който моли за любов, но кой в действителност бе просякът? Тя се усмихна и го спря. Искрящият му поглед се спря на нея, но в очите му не се четеше огънят от първата им среща.

-Познавам ли ви?

-Преди две седмици ме заговори тук.

-Съжалявам, не ви познавам.

Той заговори друга жена. И я остави да ръзсъждава върху преходността на любовта.Дали този човек като наркоман, изтискваше и последната капка от живата течност на влюбването след това изоставяйки жертвата, като вампир?Много сладък вампир. И след това забравяше както вълк забравяше, убитият и изяден от него елен?

-Това е всичко.

-Съжаляваш ли?

-За какво?В началото може би малко. Но след това като размислих...

-Знаеш ли, именно когато разумът се включва влюбването си отива.

-Може би, но това беше интересна случка.

-Права си. Къде го срешна?

-Защо?

-Просто ми е интересно.

-Ами сещаш ли се парка, между апартамента ми и работата?

-Аха.

-Там го видях, може и днес да е там, но вече не се оглеждам за него. Все пак се чудя, дали има хора, които задържат това усещане за по-дълго от две седмици?

-Това няма как да знаем, защото тези хора не парадират с това.

-Права си.Той изглеждаше като пристрастен към влюбването. Сякаш наркоман търси поредната си доза.

-Чудя са как ли поема дозата?

Двете се разсмяха.

Един човек влезе, през вратата на заведението.Двете едновременно погледнаха часовниците си.

-Боже колко бързо мина времето.

-Да време е да тръгваме.

На другият ден приятелката и не дойде на работа. На следващият също. Притесни се и и звънна.Никой не вдигна телефона. Обади се на родителите и. Те и казаха, че била с някой, който срешнала на улицата. Обащаха и да и да предадат че се е обаждала. Замисли се .Господи, сигурно тя бе станала поредната му доза. Минаха трие седмици. Тогава телефонът и звънна.

- Получи се.

- Моля?

-Още изпитвам онова чувство и той го изпитва.

-Какво изпитвате?

-Помниш ли онази история която ми разказа?Възползвах се от нея. За което ме извини, но се получи, запази се онова усещане на пеперуди в стомаха и след втората седмица.

-Честито.

Двете си поговориха, още малко. Зимисли се, дали би могла да е на нейното място сега, но отвърли идеята.Не искаше да се измъчва.

Мъжът бързаше, за работа, когато една жена го заговори. Предлагаше му любов, не просто секс а любов. Беше облечена с костюм. Прикриващ бюста и. Пола с пет пръста под коляното, скриваща прекрасните и крака. И много секси очила. Реши да рискува. След месец двамата се ожениха.

Все пак приятелката и беше права, наистина това чувство можеше да се запази за дълго. Но трябваше да опита няколко пъти преди да го разбере. Опияняващото чувство в корема и сякаш и даваше енергия за всичко. Всичко в живота и сякаш ставаше от само себе си. Тя набра телефона:

-Права си, наистина може да се запази за повече он две седмици.








Гласувай:
11
0



1. karambol5 - Божеее, . . . . . наистина се запазва ...
22.03.2011 12:26
Божеее, .....наистина се запазва за безкрайно дълго време ;)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: fenris
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1148655
Постинги: 321
Коментари: 5882
Гласове: 30771
Спечели и ти от своя блог!