2. Моите приятели тук
3. Друга моя страница
4. Името
5. абв.форум
6. Смях
7. Научих!
8. още един в абв
9. Нещо по-забавно от "Стани богат"
10. Може би най-верният хороскоп!
11. Вижте тази снимка!
12. За хората търсещи любовтта!
13. Едно приятно място за бъбрене!
14. За феновете на Бърнс
15. Дуетът!
16. Българският Взор
17. Гадания
18. Хороскопи
19. Криминално
20. За Апатията
21. Откровено
22. 10-те блогърски заповеди
23. Зороастрийски хороскоп
24. Приятелство
25. Японското ти име
Имам нужда от чудо. Позната ли ви е тази мисъл?Напоследък на всеки му минава поне веднъж на седмица. Обаче какво е чудо? Чудото за някои е обикновен ден за други. Въпрос на гледна точка.Тя се разхождаше както обикновено по това време на деня.И пресмяташе. За ток, за парно, за вода, за интернет, за кабелна. Накрая и оставаха пари колкото да закърпи месеца. Познати мисли нали? А дори наближаваха празниците. Коледа, Нова година да не говорим за именните дни, как се бяха събрали все в края на годината. Главата и бе на път да се пръсне. Бе благодарна, че има работа, но докога? Фирмата умираше под натиска на икономическата криза и правителството, което не влизаше в положението на никой. Не бе усетила как бе седнала на една пейка в парка незамърсена от снежната буря минала наскоро. Явно някой я бе почистил.Плачеше от безсилие стиснала лицето си с ръце.Сълзите и се процеждаха през пръстите и. Хлиповете и се носеха над замръзналата вечер, но не и пукаше. Знаеше че плача нямаше да помогне, но какво за бога щеше да даде на сина си и дъщеря си за Коледа?Айде съпруга ще разбере, той знае каква е ситуацията. Но как да обясниш на децата, че Дядо Коледа не разнася подаръци, заради икономическата криза и политиката на правителството? Сълзите от разочарованието в детските очи, не беше нещо което би понесла. Риданията и се усилиха. Не бе усетила как някой бе седнал до нея, когато усети побутване. Извърна се рязко. До нея седеше детенце. На около 5-6 годинки. То я гледаше с интерес и леко очудване галеше котката си която удобно лежеше в скута мъркайки. До кракът на детето имаше кученце която тя галеше с другата си ръка. На рамото и бе кацнала синегушка или поне така си помисли тя.Тази гледка я порази до такава степен, че тя зяпна.
-Мога ли да ви помогна?
-Моля?
Беше объркана. Момиченцето, защото поне според гласа детето бе момиченце, и предлагаше помощ?
-Знаете какво е помощ нали?
В погледа на момиченцето се прокраднаха весели нотки. Ситуацията бе абсурдна, но и доста забавна. Тя се засмя.
-Ето че вече се усмихвате.
-Това ми помогна благодаря-каза жената.
- Но вие имате нужда от помощ.
Изражението на момичето стана сериозно.Котката отвори очи и я изгледа подозрително, кучето леко оголи зъби. А синегушката, е тя просто се разцвърча.
Жената леко подскочи.
-Не се страхувайте от тях.Просто не трудно стоят покрай хора със съмнения и отрицателно мислене. Е освен Катрин тя обича да си играе със съмненията и да ги превръща в положителни мисли.-тя посочи котката.
-Моля?
-Котката е надеждата. Кучето е оптимизмът. То не понася песимизмът в никакъв вариант. Казва се Гер. А малкото птиче е мечтата. Така я и наричам.
Жената се опули. Това не можеше да е истина. Върна се години назад. Като малка бе гледала един филм. „Коледна приказка”. Дали? Не, не можеше да бъде.
-Имате ли нужда от помощ?
-Да.
Вече и беше все едно.
-Никога не спирай на се надяваш. Всичко ще е наред, просто прогони лошите мисли.
Тя потупа жената по рамото и стана. Котката скочи от нейният скут в скута на жената и замърка. Жената я погали и Катрин изви гръб от удоволствие. След това се потърка в бузата и и скочи на земята. Кучето се приближи и застана срещу нея и изплези език. Тя машинално го погали по гушата и то се обърна по корем.
-Харесва ви, много рядко го прави това.Бързо го почешете по коремчето.
Жената стана и го направи.След това кучето се изправи усмихна се и застана от другата страна на момиченцето. Птичката излетя и кацна на рамото на жената и зачурулика в ухото и.След като свърши трелите си литна и се върна на рамото на малкото момиченце.
-Те ви заредиха със своята енергия от вас зависи да я поддържате.Сбогом.
Момиченцето с червеното палтенце се обърна.
-Чакай как се казваш?
-Викай ми Чудесна.
Образът и сякаш се стопи в мъглата. Телефонът и завибрира. Имаше съобщение от непознат номер. Отвори го:
„Вие имате чудо.”
Това беше цялото съобщение.Усмихна се. Телефонът и иззвъня.Търсеха я от работата.
Когато затвори мобилният си телефона вече се усмихваше. Договор който бяха отписали преди три месеца и който щеше да спаси фирмата им. Внезапно бе подписан днес и всички от фирмата получаваха извънредни бонуси за коледа. На смс-а имаше и още нещо намигащо човече. В далечината се чу песен. Песен на птичка. Дали тя отново пееше в някое друго ухо? Чудесна щеше да има много работа тези дни.
Прекрасно разказче! Усмихвам се, защото ме зареди с добра енергия!
Благодаря ти!
Правилно ръзсъждаваш!:)
Прекрасно разказче! Усмихвам се, защото ме зареди с добра енергия!
Благодаря ти!
Това беше целта ми!Благодаря ти и аз!
Благодаря ти!:)
Благодаря ти!