Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
01.12.2010 13:21 - Сълзи и шоколад
Автор: fenris Категория: Изкуство   
Прочетен: 5261 Коментари: 8 Гласове:
24


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Дядо Данчо влезе остави пълните с продукти торби на бар плота в кухнята, еслужливо няправен му от съпруга на правнучката. Момчето беше много добър с ръцете. Отпусна се на люлеещият се стол,, който стоеше там от преди той да се роди и се замисли. Бе похарчил по-голямата част от пенсията си останала му седеше в дебитната карта. Преди седмица бяха отворили в малкият им град магазин на Лидл. Не вярваше да се задържи дълго, но поне се възползва от намаленията. А с дадените му пари за коледа от правителството 20 лева си купи тоалетна хартия.Усмихна се, спомни си един негов приятел как беше казал, че тези пари не стигат и за тоялетна хартия. Е за един човек стигнаха...почти трябваше да добави още един лев и 36 стотинки от горе. Беше купил консерви и трайни колбаси какно и малко свинко месо. Щеше да го сготви довечера.Не му трябваше друго беше си оставил малко повече от 10-ина лева за да има за хляб. Слава богу тези от Лидл имаха гишете за разплащане с карти. Сигурно ще се зачудите защо аджеба дядо Данчо му трябваше да  пазарува с карта само и защо бе станал толкова модерен? Ами от известно време ставаха кражби по домовете в градчето. И дядо Данчо поумня наложи му се. Вчера бяха обрали съседката, добре, че не си бе взела пенсията. Крадецът винаги обираше пенсионери и кражбите се увеличаваха най-много около раздаването на пенсиите. И всеки път той знаеше, кой колко пенсия е взел. Дядо Данчо, беше на много години, толкова много, че всъщност май-всички от града бяха по-млади от него. Беше се наживял и се бе приготвил за смъртта отдавна. За това и не го бе страх от нищо. На двора си гледаше една козичка и две овчици, така не се налагаше да си купува мляко и сирене. А вълната я разменяше с един съсед срещу сланинка, човекът гледаше прасета. Животът му бе уреден и се движеше в обичайното русло. Вече сядаше пред телевизора гледаше доктор Хаус или от местопрестъплението Маями и след това лягаше да спи. Но не преди да изяде едон шоколад. Баха пуснали в Лидл евтин успя да се добере до няколко бройки.Новините не го интересувата, защото смяташе, че това правителство ставаше колкото за една година тоалетна хартия. Усмихна се отново на майтапа.

-Дигай ръцете дядка и вади парите.

Стресна се за момент. Телевизорът работеше в дъното на стаята, беше започнало От местопрестъплението, чуваше музиката в началото на сериала. Стана му смешно и се усмихна.

-Кво се смееш, давай кинтите.

- Да дигна ръцете или да ти дам парите искаш?

-Ама ти умник ли си бил? Да те смуша ли малко с ножа да видиш колко си умен?

Гласът му се стори познат.

- Абе чедо теб май те познавам.

-Ма ти си бил много хитър а старчок? Давай парите, ако пак ти ги поискам ще стане с ножа в бедрото ти.

- Нянам пари дете.

-Кака нямаш бе пенсията ти е 320 лева как може да нямаш днеска я взе.

-Еми похарчих я чедо, заради теб.

-Заради мен?

В гласът се долови нотка на притеснение.

- Аха има нещо в дебитната карта ама не е много.

- Давай я.

Дядо Данчо извади дебитната карта и рязко я строши на две.

- Ма ти луд ли си бе старче? Ей сега мога да ти клъцна гърлото. Сега за какво си ми?

- Ми аз на никой не трябвам бе малкия. Аз отдавна съм готов да умра. А ти готов ли си да убиеш за 20 лева?

- Не може да нямаш скрити пари тук. Къде са.

-Може да търсиш колкото искаш. Няма да намериш.

-Чакай знам аз какво да направя.

Дядо Данчо сви рамене. Вече истински се забавляваше. След малко чу звуци отвън. Хлапъкат влезе през входната врата. Беше хванал козичката му.

-Ами за нея ще го направиш ли.

Дядо Данчо обичаше животните си, те бяха единствените му домашни, след като почина баба му.

- Остави козата, не ти трябва да я убиваш, какво ти е сторила животинката?

Той се изправи. Шапката му падна и дългата му коса се разпиля по раменете му.

-Значи все пак ти пука за някой а?Давай парите.

Ножът направи резка на врата на козата и тя нададе тревожни звуци. Тогава нещо се пречупи в Дядо Данчо. Той скочи с пъргавина, която бе забравил, че е имал накога у себе си. Тялото му насочи траекторията си към младият престъпник. Той се ококори и закъсня. Телата се сблъскаха силно. И хлапакът отхвръкна към близката стена, блъскайки се силно в нея и строполвайки се на земята. Дядо Данчо превърза  козичката и я изведе навън. После се приближи до малолетният престъпник. Още бе замаян. Той взе единият от каишите висящи на стената и го завърза за ръцете и краката. Огледа го и реши какво да прави. Взе другият каиш и започна да го пердаши. Не бе използвал каиша никога до сега. Държеше двата окачени там, за да му напомнят какъв родител да не бъде. С единият баща му биеше брат му а с другият него. Сега обаче беше друго. След трийстият удар младият престъпник бе облян в сълзи и молеше:

- Моля те викни полицията моля те.

- Няма чедо, няма. Това ще ти е за урок.

Той стана приближи се до торбата.

- Какво правиш, ще ме измъчваш още ли?

- Не чедо не.

Той извади един от шоколадите и го пъхна в джоба си, взе и още един.

Наведе се и развърза хлапето беше синът на един от общинските съветници в града. То се огледа и понечи да хукне.

- Изчакай момко имам нещо за теб.

- Какво пак ли ще ме биеш?

- Не няма ето хапни.-и му подаде шоколада.

- Първо ме биеш сега ме черпиш с шоколад?

- Когато баща ми ме биеше поня още като малък, мама винаги ми даваше нещо сладко. Един ден ми даде шоколад и сякаш болката ми спря. Опитай може и да ти помогне. И още нещо. Ако чуя, че някой е бил ограбен отново ще кажа на баща ти и на полицията.Разбра ли?

Хлапака кимна дъвчейки шоколада.

- Не те чух.

- Да господине, разбира се.

- Това е друго. Хайде сага изяж шоколада и тръгвай.

Сълзите на момчето се смесиха с шоколада по устните му, но усмивка се оформи на устата му.

От днес нататък, нито един пенсионер не бе ограбен, а в следващите дни пенсионерите получиха откраднатите си пари. Дядо Данчо получи писмо, оказа се че момчето спестявало искало да избяга в Америка.

- Не това е начинът синко.-каза си той.

Все пак хлапето отиде в америка, защото марката беше от там. Как Дядо Данчо това не го интересуваше. Той седна пред телевизора отхапа парче шоколад и загледа доктор  Хаус. Една сълза се търкулна от лицето му и се смеси с шоколада. Почувства удоволетворения. Не от това, че бе набил момчето. Срамуваше се от избухването си. Все пак беше за добро. Зачуди се дали ако имаше възможност щеше да реагира по-друг начин. Това хлапе обаче не се бяха грижили за него. Въпреки всичко боят не решаваше нищо. Освен може би в този случай.Дядо Данчо седна да пише писмо, то започваше така:

-Искам да знаеш синко, че боят не решава нищо и некога не го практикувай на децата си, освен ако не трябва да ги защитиш от друг за това ти казвам, че....





Тагове:   шоколад,   дядо,   сълзи,   пенсионер,


Гласувай:
24


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. yotovava - Браво,
01.12.2010 13:26
чудесен разказ!
Валя
цитирай
2. kleopatrasv - Чудесен разказ, прочетох го на е...
01.12.2010 13:26
Чудесен разказ, прочетох го на един дъх. Поуката е изплувала на повърхността, нека всеки я намери и усети сам за себе си.
Поздрави, приятелче...невероятно се е получило!
цитирай
3. fenris - Благодаря ти
01.12.2010 13:40
yotovava написа:
чудесен разказ!
Валя

Смятам, че има какво да се научи от Дядо Данчо.
Нали?
цитирай
4. fenris - Поуките
01.12.2010 13:40
kleopatrasv написа:
Чудесен разказ, прочетох го на един дъх. Поуката е изплувала на повърхността, нека всеки я намери и усети сам за себе си.
Поздрави, приятелче...невероятно се е получило!

Наистина има поуки, и то няколко дано ги усети всеки за себе си. Благодаря ти!
цитирай
5. injir - Най-трудният урок - да възпитаваш. ...
19.12.2010 19:44
Най-трудният урок - да възпитаваш. Поучителен разказ. Поздрави!
цитирай
6. zemela - Скоро не бях те чела, хареса ми ра...
20.12.2010 16:17
Скоро не бях те чела, хареса ми разказа.
цитирай
7. veninski - За много години, приятелю! Здраве, ...
02.01.2011 13:56
За много години, приятелю! Здраве, обич, берекет!
цитирай
8. fenris - Здравейте приятели
11.01.2011 10:09
За много години на всички вас, благодяя ви че още ме четете, да ви е късметлийска новата година.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: fenris
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1834549
Постинги: 321
Коментари: 5882
Гласове: 30773
Спечели и ти от своя блог!