2. Моите приятели тук
3. Друга моя страница
4. Името
5. абв.форум
6. Смях
7. Научих!
8. още един в абв
9. Нещо по-забавно от "Стани богат"
10. Може би най-верният хороскоп!
11. Вижте тази снимка!
12. За хората търсещи любовтта!
13. Едно приятно място за бъбрене!
14. За феновете на Бърнс
15. Дуетът!
16. Българският Взор
17. Гадания
18. Хороскопи
19. Криминално
20. За Апатията
21. Откровено
22. 10-те блогърски заповеди
23. Зороастрийски хороскоп
24. Приятелство
25. Японското ти име
Дядо Данчо влезе остави пълните с продукти торби на бар плота в кухнята, еслужливо няправен му от съпруга на правнучката. Момчето беше много добър с ръцете. Отпусна се на люлеещият се стол,, който стоеше там от преди той да се роди и се замисли. Бе похарчил по-голямата част от пенсията си останала му седеше в дебитната карта. Преди седмица бяха отворили в малкият им град магазин на Лидл. Не вярваше да се задържи дълго, но поне се възползва от намаленията. А с дадените му пари за коледа от правителството 20 лева си купи тоалетна хартия.Усмихна се, спомни си един негов приятел как беше казал, че тези пари не стигат и за тоялетна хартия. Е за един човек стигнаха...почти трябваше да добави още един лев и 36 стотинки от горе. Беше купил консерви и трайни колбаси какно и малко свинко месо. Щеше да го сготви довечера.Не му трябваше друго беше си оставил малко повече от 10-ина лева за да има за хляб. Слава богу тези от Лидл имаха гишете за разплащане с карти. Сигурно ще се зачудите защо аджеба дядо Данчо му трябваше да пазарува с карта само и защо бе станал толкова модерен? Ами от известно време ставаха кражби по домовете в градчето. И дядо Данчо поумня наложи му се. Вчера бяха обрали съседката, добре, че не си бе взела пенсията. Крадецът винаги обираше пенсионери и кражбите се увеличаваха най-много около раздаването на пенсиите. И всеки път той знаеше, кой колко пенсия е взел. Дядо Данчо, беше на много години, толкова много, че всъщност май-всички от града бяха по-млади от него. Беше се наживял и се бе приготвил за смъртта отдавна. За това и не го бе страх от нищо. На двора си гледаше една козичка и две овчици, така не се налагаше да си купува мляко и сирене. А вълната я разменяше с един съсед срещу сланинка, човекът гледаше прасета. Животът му бе уреден и се движеше в обичайното русло. Вече сядаше пред телевизора гледаше доктор Хаус или от местопрестъплението Маями и след това лягаше да спи. Но не преди да изяде едон шоколад. Баха пуснали в Лидл евтин успя да се добере до няколко бройки.Новините не го интересувата, защото смяташе, че това правителство ставаше колкото за една година тоалетна хартия. Усмихна се отново на майтапа.
-Дигай ръцете дядка и вади парите.
Стресна се за момент. Телевизорът работеше в дъното на стаята, беше започнало От местопрестъплението, чуваше музиката в началото на сериала. Стана му смешно и се усмихна.
-Кво се смееш, давай кинтите.
- Да дигна ръцете или да ти дам парите искаш?
-Ама ти умник ли си бил? Да те смуша ли малко с ножа да видиш колко си умен?
Гласът му се стори познат.
- Абе чедо теб май те познавам.
-Ма ти си бил много хитър а старчок? Давай парите, ако пак ти ги поискам ще стане с ножа в бедрото ти.
- Нянам пари дете.
-Кака нямаш бе пенсията ти е 320 лева как може да нямаш днеска я взе.
-Еми похарчих я чедо, заради теб.
-Заради мен?
В гласът се долови нотка на притеснение.
- Аха има нещо в дебитната карта ама не е много.
- Давай я.
Дядо Данчо извади дебитната карта и рязко я строши на две.
- Ма ти луд ли си бе старче? Ей сега мога да ти клъцна гърлото. Сега за какво си ми?
- Ми аз на никой не трябвам бе малкия. Аз отдавна съм готов да умра. А ти готов ли си да убиеш за 20 лева?
- Не може да нямаш скрити пари тук. Къде са.
-Може да търсиш колкото искаш. Няма да намериш.
-Чакай знам аз какво да направя.
Дядо Данчо сви рамене. Вече истински се забавляваше. След малко чу звуци отвън. Хлапъкат влезе през входната врата. Беше хванал козичката му.
-Ами за нея ще го направиш ли.
Дядо Данчо обичаше животните си, те бяха единствените му домашни, след като почина баба му.
- Остави козата, не ти трябва да я убиваш, какво ти е сторила животинката?
Той се изправи. Шапката му падна и дългата му коса се разпиля по раменете му.
-Значи все пак ти пука за някой а?Давай парите.
Ножът направи резка на врата на козата и тя нададе тревожни звуци. Тогава нещо се пречупи в Дядо Данчо. Той скочи с пъргавина, която бе забравил, че е имал накога у себе си. Тялото му насочи траекторията си към младият престъпник. Той се ококори и закъсня. Телата се сблъскаха силно. И хлапакът отхвръкна към близката стена, блъскайки се силно в нея и строполвайки се на земята. Дядо Данчо превърза козичката и я изведе навън. После се приближи до малолетният престъпник. Още бе замаян. Той взе единият от каишите висящи на стената и го завърза за ръцете и краката. Огледа го и реши какво да прави. Взе другият каиш и започна да го пердаши. Не бе използвал каиша никога до сега. Държеше двата окачени там, за да му напомнят какъв родител да не бъде. С единият баща му биеше брат му а с другият него. Сега обаче беше друго. След трийстият удар младият престъпник бе облян в сълзи и молеше:
- Моля те викни полицията моля те.
- Няма чедо, няма. Това ще ти е за урок.
Той стана приближи се до торбата.
- Какво правиш, ще ме измъчваш още ли?
- Не чедо не.
Той извади един от шоколадите и го пъхна в джоба си, взе и още един.
Наведе се и развърза хлапето беше синът на един от общинските съветници в града. То се огледа и понечи да хукне.
- Изчакай момко имам нещо за теб.
- Какво пак ли ще ме биеш?
- Не няма ето хапни.-и му подаде шоколада.
- Първо ме биеш сега ме черпиш с шоколад?
- Когато баща ми ме биеше поня още като малък, мама винаги ми даваше нещо сладко. Един ден ми даде шоколад и сякаш болката ми спря. Опитай може и да ти помогне. И още нещо. Ако чуя, че някой е бил ограбен отново ще кажа на баща ти и на полицията.Разбра ли?
Хлапака кимна дъвчейки шоколада.
- Не те чух.
- Да господине, разбира се.
- Това е друго. Хайде сага изяж шоколада и тръгвай.
Сълзите на момчето се смесиха с шоколада по устните му, но усмивка се оформи на устата му.
От днес нататък, нито един пенсионер не бе ограбен, а в следващите дни пенсионерите получиха откраднатите си пари. Дядо Данчо получи писмо, оказа се че момчето спестявало искало да избяга в Америка.
- Не това е начинът синко.-каза си той.
Все пак хлапето отиде в америка, защото марката беше от там. Как Дядо Данчо това не го интересуваше. Той седна пред телевизора отхапа парче шоколад и загледа доктор Хаус. Една сълза се търкулна от лицето му и се смеси с шоколада. Почувства удоволетворения. Не от това, че бе набил момчето. Срамуваше се от избухването си. Все пак беше за добро. Зачуди се дали ако имаше възможност щеше да реагира по-друг начин. Това хлапе обаче не се бяха грижили за него. Въпреки всичко боят не решаваше нищо. Освен може би в този случай.Дядо Данчо седна да пише писмо, то започваше така:
-Искам да знаеш синко, че боят не решава нищо и некога не го практикувай на децата си, освен ако не трябва да ги защитиш от друг за това ти казвам, че....
Валя
Поздрави, приятелче...невероятно се е получило!
Валя
Смятам, че има какво да се научи от Дядо Данчо.
Нали?
Поздрави, приятелче...невероятно се е получило!
Наистина има поуки, и то няколко дано ги усети всеки за себе си. Благодаря ти!