Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
26.11.2010 13:33 - Случва се
Автор: fenris Категория: Изкуство   
Прочетен: 6773 Коментари: 6 Гласове:
14


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

„-Случва се”-това каза мъжът от планинската спасителна служба.

„-Случва се, макар и рядко, но се случва”-добави пирон към болката и, и полицаят. А тя само гледаше и сълзите и текаха, сякаш бяха станали извори. Извори на неугасимата и мъка. Превърташе нещата отново и отново. И все и се струваше, че ако се бе претегнала още малко щеше да успее, да успее да спаси поне нея. При този спомен, струята от очите и се усилваше а тя сякаш не я забелазваше. Ками само можеше да се взира в студената земя, където снегът преди три месеца бе погребал мъжът и дъщеричката си. Сега там нямаше нищо. Е не точно нищо. Намериха няколко изгнили трупа, но телата на любимите и същества ги нямаше. Нямаше ги. В сърцето и отровно се бе промъкнала надежда и я гореше отвътре с двете думички „Ами ако?” Ако не лбяха мъртви? Пред очите и отново се промъкна онзи ден. Бяха семейство планинари и катерачи. Решиха  в началото на зимата да покорят този връх. Щеше да е първият на дъщеричката им. Първият. Тя беше тренирала за това от цяла година. Вече успяваше без предпазно въже да се изкачи по стената за катерене. Беше като малка катеричка пъргава и силна, макар и замо на 8. И така тръгнаха. Нямаше много сняг, само на върха. Всичко вървеше прекрасно, когато…Грохотът се усилваше заради един перваз обаче те не знаеха на къде да бягат и когато взеха решение то се оказа грешно. Лавината ги помете. Странно обаче как. Тя се понесе като сърфистка отгоре а мъжът и дъщеря и потъваха. Съпругат и хвана малката и се опита да и я подаде, но тогава сякаш лавината промени движението си и я отпрати настрани сакаш защлевяйки я. Успя само да докосне върховете на пръстите и. Преземи я малко по надолу, оттърва се само с натъртвания и охлузвания.

„Късметлия сте”-това и каза един планинец. Тя го изгледа с празен поглед. Късметлия? Този шегуваше ли се? Тогава гневът и се отприщи и тя си го изкара на него. Потрепери и отново се върна в настоящето. Полицаят и говореше, гласът му звучеше успокояващо, но не достигаше до мозакът, до сърцето и, сякаш той беше от Япония.

„-Случва се да не намерим телата, причини няма да ви казвам, няма смисъл”-той млъкна и се замисли. Тя потрепери, макар всъщност да не беше студено. Усещаше нещо около това място нещо не беше както трябва. Беше обяснила, на много хора за странното поведение на лавината. Всички го отддадоха на превъзбуденето и състояние.

-…тази лавина е най-голямата, до сега не се  е случвала с такива размери помете няколко села чудо е че сте оцелели.

-Аз го смятам за проклятие.

-Недейте така, не сте права, животът е пред вас, по-добре продължете напред и се опитайте да забравите…-погледът който тя му хвърли го накара да млъкне и да се отдалечи. Ами ако звънеше в главата и като камбана. Докосна бездушната земя и усети топлина странна топлина. Стана и се огледа. На билото, което и бе попречило да види от къде идва лавината стоеше вълк. Той нададе вой над него се завъртя ястреб и изкрещя. Ками скочи и се затича към тях. Животните се разпръснаха. Настигнаха я и я върнаха. Когато се прибра сълзите бяха пресъхнали. От вътре я прояждаше болка сакаш някой дълбаеше сърцето и с нажажен до бяло свредел. Пустна си VH 1 и се заслуша даваха уикенд на Rendex вървеше Даволът слезна в Джорджия. Беше към края си. Знаеш песента. Усмихна се, дяволът не беше в Джорджия той беше тук в тази планина в това малко хотелче в което беше сега. Дойдоха реклами, реши да превключи и тогава...Новата песен беше различна. Съвсем различно започна като индианска музика. Усети енергия силна енергия, която я завладя. Като малка си спомни, че дъщеря и казваше, винаги наричай една песен с истинкото и име на оригиналният език, но тя машинално си я преведе. „Духът на ястреба”. Реагира съвсем импулсивно скочи и се затича навън. Вълкът и ястреба стояха на поляната на хотелчето. Вълкът нададе вой към луната а ястреба отново над него кръжеше без да спира. Тя се затича. Този път те не се разпръстнаха. А побягнаха бавно. Вълкът в тръст а ястребът описвайки бавни кръгови движения. Сякаш двамата бяха свързани. Песента продължаваше да звучи в главата и.Когато индианеца казваше, никой не знае къде са моите хора и моето сърце е тъжно и уморено , няма да се боря повече сякаш енергия протече в тялото и. Тя вече знаеше, трябваше да следва тези две животни на всяка цена. На всяка. Те бягаха я тя ги следваше. Сякаш планината не можеше да я спре. Съзнанието и превключи на по високи обороти, преценяваше за секунда, кой е най удобният камък за отскачане и най лесният храсталак за преминаване. Навън започна да просветлява, ноща отстъпваше място на деня а тя продължаваше да тича почти без да се задъха. Песента звучеше в главата и като посока към която да върви. Моите хора са някъде из хълмовете, продължаваше да пее индианеца в главата и. Стана обяд а тя продължаваше да тича.Скоростта и не намаля дори когато усети обаждането на стомаха и. На рамената си имаше раница, чак сега я забеляза. Беше я взела по инерция като бе побягнала. Вътре имаше вода и няколко шоколадови десертчета и от любимите вафли на Кали. От очите и рукнаха сълзи и тя затича отново като отпи от манерката. Нищо нямаше да я спре. Не знаеш къде отива, но бягането и помагаше. Следването на странната двойка и помагаше. Мъката отстъпи място на надеждата, която нададе силен глас. Мъката се опита да се аргументира, че ще стане по-лошо, но надеждата хич и не искаше да чуе. Започна да притамнява. Спомни си какво бе казал полицая.

„-Тук има много пещери може да са паднали в накоя от тях.” И отново „Случва се”. Ще му се случи случка на него ще види той. Помисли си и за първи път от три месеца се усмихна. На вън вече грееха звездите. Странично се мерна сянка. Извърна се рязко.Успоредно на нея тичаше мечка. Животното я изпревари и застана срещу нея и се нахвърли. Съзнанието и се опита да намери разрешение и се сви уплашено в някаква дупка на мозъка и. Тялото и реагира и отскочи. Животното се подхлъзна, но се задържа с усилие и помоаща на ноктите си. Ками се изпълни с гняв към планината и изрева:

-Този път няма да ми попречиш. От гърлото и се надигна страшен вой. В този момент мечката атакува. Ками стоеше срещу нея изчаквайки я. В този момент от страни вълкът се хвърли върху гъррлото на мечката а ястребът атакува очите и с ноктите си забивайки ги дълбоко. Изненадана от двойната атака и болкота пронизала тялото и мечката издаде рев подомен на плач. И започна да пада. Вълкат и ястреба обаче не отпуснаха хватката. Ками гледаше и не вярваше на очите си. Когато мечката се строполи. Двете животни отскочиха погледнаха я и отново поддеха своя танц напред извръщайки се дали ги следва. Тя отново се затича. Изобщо не се замисли приемайки че нещата са такива каквито са и отново се затиче след странната двойка. Пред нея зейна пещера. На прага и имаше кости, вероятно от помитащата сила на лавината минала от тук. Тя последва двойката животно и птица и се огледа. Пещерата продължаваше навътре. Затича се и усили скоростта песента вече гърмеше в главата и. Пред нея зейна просторнна и осветена естествено сякаш пещера. Точно пред нея имаше два ледени къса. Единият по-голям а другият по малък. Ястреба се приземи на по-малкият а вълкът близна основата на по-големият. Тя се приближи и вгледа. В ледениет късове имаше нещо и тогава изписка защото позна малката синя канатка на дъщеря си. Усети присъствие зад себе си. Обърна се. Един възрастен човек стоеше зад нея.

- Ти си тук очаквахме те от няколко луни.

Индианец тук? Стига бе. Огледа се.

- Те са живи ако се чудиш. Хранехме ги през една дупка в леда кожата им ги хранеше. Ти обаче трябваше да дойдеш и да ги пуснеш от прегръдката на планината.

Тогава тя се изпълни с гняв.

-А тя защо поиска да ми ги отнеме и кои сте вие хора?

- Не се изпълвай с гняв. Ние сме хората, които отговарят за това място. Това ти стига. Извикай своите хора, да ги освободят обаче трябва да излезеш навън, тук няма обхват. –Усмихна се той.Сякаш обхвата беше някаква глупост измислена от хората и смешна в очите на природата, която можеше да ги лиши от него,когато си поиска.

- А животните?

- Това спаси любимите ти хора. Те имат силна връзка с природата. И мъжът ти и дъщеря ти. Духовете им са силни и те са свързани с...-той кимна към животните.

Тогава тя се сети. Любимото животно на  Мартин беше вълкът, когато се правеше че ръмжи, направо си приличаше на вълк. А Кали обичаше ястреба, гледаше всичко за него, което излъчваха по Нешънъл географик. И двамата твърдяха че вътре в тях има скрит дух на животно. Тя кимна и затича към входа. Имаше малко обхват набра телефона на Спасителната служба и извика спасителите. Когато се отправи навътре пещерата беше тъмна. Бяха останали само ледените късове. Когато и поискаха да разкаже тя си каза всичко. Съпругът и момиченцето и вече бяха добре. На системи в болницата спяха, за пръв път истински сън.

-Това,което ви се е случило е невъзможно.- каза същият полицай, които се опитваше да я успокоява.а тя му отвърна:

-Случва се.-и се разсмя с глас сълзи и потекоха от очите за пръв път от...Не помнеше дори от кога. Погледна навън отново валеше сняг. В дърветата близо до болницата, един самотен вълк я гледаше и сякаш се усмихваше а ястребът вихреше своят полет отгоре и надаваше радостни крясъци.







Тагове:   вълк,   ястреб,   катерач,


Гласувай:
14


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. ady - ВИнаги
26.11.2010 14:02
съм вярвала че всеки човек има свое животно, което го пази.Един вид ангел хранител.
цитирай
2. milamam - Невероятно усещане. Благодаря за ...
26.11.2010 14:36
Невероятно усещане. Благодаря за хубавия разказ!
цитирай
3. zabavnata - Хубаво е
26.11.2010 16:52
Хубави почивни дни, Фенрис!
цитирай
4. injir - Nashite prerajdaniya. . . Pozdrav ...
26.11.2010 17:38
Nashite prerajdaniya... Pozdrav za ideyata!
цитирай
5. fenris - Здравейте приятели
28.11.2010 21:01
Благодаря ви за добрите думи. Нямаше ме известно време заради основателна причина.Сдобих се с дъщеря, малко момиченце, което много обичам. Този първи от достта време разказ е в нейна чест да ми е жива и здрава и много голяма късметлийка като баща си.
цитирай
6. zabavnata - Честита радост, тате!
29.11.2010 01:31
Да расте буйна и здрава! Нека Ви радва малката принцеса! :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: fenris
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1834350
Постинги: 321
Коментари: 5882
Гласове: 30773
Спечели и ти от своя блог!